Депресия?

Не си съвсем искрена, в предишни мнения пишеш, че имаш психични проблеми от доста години, така че не е от един месец състоянието ти.
Аз имам 20-годишен опит с депресията и тревожността. Нужна е постоянна активност, не само един ден, и лечение - психолог, психиатър, понякога медикаменти, подкрепа от близки, прекратяване на токсични отношения, ако имаш такива, особено с мъж.
Състоянието често е хронично с периоди на подобрение и влошаване. С времето се научаваш да го контролираш, но не напълно, хващаш моментите, в които каруцата е напът да се обърне и тогава "дърпаш" в положителна посока доколкото можеш.
Ключово е да разбереш, че не си сама, че минава, че са нужни усилия и че мислите ти са просто мисли, а не истина, присъда или предсказание на бъдещето. Перфекционистите повече ги лови, така че е нужно да се работи и в посока понижаване на стандартите.

Да, така е. Извинявам се, че не се изразих правилно, но в депресия не съм изпадала, това исках да кажа.

Те са свързани. Почти винаги вървят заедно. Паник атаки и/или тревожност, депресия, често хранителни разстройства, натрапчиви мисли, обсесивно-компулсивни елементи. Адска симфония. Консултирай се със специалисти, психолог, психиатър.

Искам да се справя без антидепресанти, каза ми невроложката, че имало последствия от тях и че по принцип мога да се оправя и без лекарства.
Пила съм преди...

Невроложката не е психиатър, иначе звучи по-добре да се ходи на невролог, отколкото на психиатър, ама...
Единственото нещо, за което са съгласни учените, че помага при депресия, е редовният спорт. Всеки ден по един час с изпотяване. Трудно, защото депресията върви с липса на мотивация, има умора, безсмислие, едва напускаш леглото. Няма да се почувстваш по-добре за ден-два, но с времето ще има подобрение, нужно е търпение. Това мога да ти препоръчам само.

Благодаря Ви... Ще дам всичко от себе си да започна да спортувам редовно. И аз гледах клипове и четох, че помага, както и жълт кантарион.

Консултирайте се с психолог. С него само говорите, не изписва антидепресанти, но действа много добре на психиката и ако вече се наложи преминавате към психиатър, който ще ви изпише лекарства. Успех!

Ако се нуждаеш от антидепресанти, пий си ги! Задължително след преглед при психиатър. Има хора, които цял живот си пият антидепресанти и имат един нормален живот.

Най-добре без антидепресанти , психиатър ще ти ги изпише веднага . Потърси добър психолог , психотерапевт .

Купех си днес жълт кантарион, още след първата чаша усещам повдигане в настроението и желание да върша обичайните неща. Продължавам да го пия всеки ден. Дано да се оправя напълно, мното се надявам.

Стискам ти палци да ти повлияе положително и да избегнеш антидепресантите! Успех 😊😊😊

Може да ти помогне и, ако ходиш на масажи и да добавят и етерични масла. Може и приятелят ти да ти масажира врата, гърба и ходилата с тия масла. Помага, ползвала съм ги.

Ходих на психиатър, изписа ми лексотан и ципралекс. Купих ги даже, обаче се страхувам да ги пия. Пише някакви много лоши неща в Интернет, моля ви дайте ми съвет приемали ли сте ги и да продължавам ли с кантариона или да ги пия... Много ме е страх да ги пия тези хапчета

Имам опит с ципралекса, пила съм го една година. Започва се с постепенно увеличаване на дозата, първият месец не усетих никаква промяна, но продължих да го пия, докато достигнах предписаната ми доза. Честно казано много ми помогна, почувствах се нормално/нормална за пръв път от много време. Започна да "работи" след около месец, облаците в главата ми се разсеяха, от ден на ден се чувствах по-добре, натрапчивите мисли намаляха и изчезнаха, започна да ми се излиза и да ми се общува, проимах енергия, намаля ми тревожността, от интроверт станах много по-балансирана в общуването.
И аз много се колебаех дали да ги пия, имах голяма вътрешна съпротива, още повече че по форуми винаги се изказват някакви хора с ужасни мнения и те убеждават нищо да не пиеш. Ама не те имат мисли за самоубийство всеки ден. Пих ципралекса към година, след консултация с психиатъра намалих дозата за около месец-месец и нещо и го спрях окончателно. Не съм имала проблеми със спирането. Важно е тези лекарства никога да не се спират рязко, винаги постепенно се намалява дозата.
Ако започнеш да ги пиеш, трябва да спреш жълтия кантарион, не трябва да се комбинират. Дали да пиеш лекарства или не е решение, което сама трябва да вземеш, няма как форумът да реши вместо теб. Аз лично съм много доволна от ципралекса, свърши си работата. Бях много зле, тази болест направо ми прецака живота, от инат и шубе отлагах да се лекувам много време. Сега съжалявам, че отлагах, можеше да спася някои проекти (образование, работа, връзки с приятели и т.н.).

Да, разбирам Ви, но аз нямам мисли за самоубийство, спя добре, имам само чувство за нереалност от вчера го пия този кантарион и вече усещам ефект... Излизам, общувам и съм в настроение. Затова се чудо дали да не го оставя за сериозна криза...

Ами антидепресантите не се пият от време на време, когато човек е в криза, защото работят с натрупване и с постоянно взимане на предписаната доза, ежедневно. Това не са успокоителни, които да се взимат инцидентно някои тежки дни, а в останалите дни не. Дали да ги пиете не мога да ви кажа, само уточнявам механизма. Съвсем различни неща писахте отначало, описахте ситуацията като много тежка. Пожелавам ви успех, моето участие е дотук.

Мога ли да пия деанксит с парацетамол?

От дете страдам от страхове и депресии. Имам и по-добри моменти, но понякога е ужасно. Страдам от нереални страхове, пия деанксит, вземала съм и от родителите ми лексотан, криейки се от тях. Не се чувствам добре, като съм сред хора имам чувството, че ме мразят , говорят за мен, абсурдно е знам, но какво да правя. Не помагат нито хапчета , нито нищо. Дайте съвети!!!!!

Здравейте, чувствам се ужасно, работих в хотел в Сандански, но загубих работата си, следствие от Covid 19 кризата. Може ли да ми препоръчате психолог , по възможност с безплатна консултация, защото се опитвам да съкратя разходите си. Благодаря!

Здравейте,моля администраторите ако темата не е за тук да я изместят където трябва.
И така на кратко какво е моето състояние.От около 3 месеца усещам някакво вътрешно напрежение(като безпокойство)от време на време си поплаквам ей така без видима причина(може би от скука)понеже по цял ден съм си вкъщи,и сега с тази пандемия неможеш да излизаш много много,от това ли или от това че ми се наложи да взимам два месеца хормонално лекарство заради цикала,и от там нещо хормоните ми ли се разбутаха незнам,досега не ми се беше случвало подобно нещо!Преди много обичах да си стоя сама вкъщи а като чели сега като остана ама и ме избива на плач,когато мъжът ми си е вкъщи и съм заета с нещо ми е добре,гледам да се разсейвам с разни неща,но това зимно време и тази изолация ме подтискат,като си поплача и ми олеква(някой и да ме пита защо плача незнам и аз)може би от това че искам да съм сред хора да не съм постоянно вкъщи.Моля някой ако има подобен на моя проблем да сподели!Благодаря предварително

Аз имам подобен проблем, мисля че всичко се получава вследствие на пандемията

Анонимен, следя с интерес коментарите ти....... в момента вземаш ли накакви лекарства?

Не, не взимам лекарства, вече 6-7 години минаха, откакто ги спрях.

Благодаря за отговора! В една друга, по-стара тема споменаваш и много други лекарства, които не са антидепресанти. Ако трбява да обобщиш, кое ти помогна да си решиш проблема в крайна сметка? Може и на лично съобщение. Аз се опитах да ти пиша на л.с., но нещо не ми излиза профил...не знам защо....

"Анонимен" е прякор, който може да ползва всеки с избирането на настройка при писането на поста, прави се за запазване на самоличността. В другите теми са писали други хора, те също излизат като "Анонимен". Аз съм пила само това, което съм писала в първия пост, какво са писали в други теми други хора и какви лекарства са взимали - не знам. Предпочетох да пиша като анонимна, защото предпочитам и да не "консултирам" на лични съобщения, не съм специалист.

Проблемът с депресията е нерешим. Евентуално може да се отърве човек, ако 1) не отлага лечението първия път и 2) е имал само една депресия. Вероятно и тежестта на депресията е от значение, лека, средна, тежка. Ако е имал две, три и повече депресии, ще си е така на периоди на подобрение и влошаване цял живот. Може и 5-10 години да е добре, но да настъпи влошаване. Това е мое лично мнение. "Излекуване" няма, както няма излекуване при хроничните физически заболявания, има само поддръжка и целено по-добро качество на живот. Ако стана много зле пак бих пила антидепресанти. Аз съм меланхоличен човек без достатъчна социална подкрепа, склонна съм към тревожност и черногледство, много податлива на стресори, това не се поправя, независимо от твърденията на психотерапевти и други хора, обещаващи чудеса. Няма лечение за светоглед и за натрупан житейски опит. Избягвам засега лекарства основно с това, че спортувам и се следя, нямам и хора, които да ми вгорчават живота, особено вкъщи, това е от огромно значение. Имам си мои признаци на влошаване, свързани с хигиената или със занемаряване на  домакинстването например, когато ги усетя се старая да си обръщам повече внимание и да съм активна. Ако се случи силен житейски стресор обаче (например тежки болести или смърт в семейството), най-вероятно ще пропадна, "пътят" е проправен.

Тъй че "решение на проблема" не мога да предложа, нито някой друг към моментното развитие на науката. Депресията е част от това да си човек, при някои минава леко, някои никога няма да я изпитат, а някои така ще си живеят. Съветите във форуми са безсмислени, всеки, който е бил с понижено настроение за известно време, може да пише, че е бил депресиран, и да дава акъл как се е отървал с воля и с чай от мента. Всяка депресия рано или късно се вдига, лошото е, че докато се луташ в мъглата, трупаш загуби и болка, накрая губиш и себе си.

Анонимен, Толкова хубаво и точно казано! Благодаря за изчерпателния отговор и отделеното време!!!
П.П. Ще ти бъда много благодарна, ако си доволна от някой специалист и го споделиш.......

Моето не е точно депресия, а ниско самочувствие и страх от комуникация, мъча се това да се промени, но колкото повече мисля за тези мои качества по зле става, искам и аз да бъда самоуверена като другите но не мога

Това само с добър психотерапевт можеш да го отработиш.

Разбира се, че депресията е лечима.

Здравейте. Не мога да кажа дали имам депресия, не мога дори да определя какво ми става. В живота си съм имала 2 връзки. Първата беше и първата ми любов. Втората обаче за кратките ни 5 месеца задно, направо ме счупи. Усетих нещо, което не бях усещала никога, но вече 3 месеца не мога да го преживея. Не спя почти никак. Появи се сърцебиене и тревожност. Храня се максимум 1 път на ден, просто нямам грам апетит. Излизам, забавлявам се с приятелите си, спортувам, но в главата ми винаги стои той. Гнус ме е от други мъже, а първия си приятел го преживях като започнах сексуален контакт с друг мъж. Този път обаче при опита да го направя отново, затворих очи, отворих ги и факта, че той не беше пред мен, а някой друг, ме срина, разплаках се като малко дете и си тръгнах. Станах друг човек. Не получавам подкрепа от приятелите си, те просто ми казват, че ще се влюбя отново, че ще мине и толкова. Омръзна ми да чувам едно и също и да няма човек, който да ме разбере. Откриха ми гастрит, от стрес и тревожност и здравето ми се развали. Погубвам се, а никой не го разбира. За капак на всичко, в началото на този месец с него се видях чисто за секс. Беше зверска глупост, защото всичко започна отначало. цикъла ми закъснява с 9 дни. Правих си 2 теста, бяха отрицателни. Корема ме боли почти всеки ден от 4 дни насам и очаквам да ми дойде, но така и не идва. Тук е и вторият ми проблем, който ме довършва с минути. Мразя децата и не искам никога да имам. Просто мое решение, не ме съдете за  това. Когато бях с него го обичах толкова, че исках след време да имам дете от него. Нещо, което не си бях помисляла никога. Откакто ми закъснява, аз съм убедена, че ще направя аборт. Но психиката ми ме убива, мисълта, че ще убия нероденото дете на човек, който съм обичала до смърт, че това дете исках да го имам с него...не знам какво да правя...отгоре на всичко, от 2 седмици сънувам по 10 пъти едно и също- как аз стоя с мъж на диван и изведнъж той ми звъни...моля за мненията ви....

Според мен, ти закъснява от стреса, не си бременна, а това с децата, сигурна съм, че като срещнеш правилния човек ще си промениш мнението, аз също съм изпадала в твоето положение и със сигурност пак ще изпадам, просто съм си такава със слаба психика и супер много чувствителна, така че и твоето ще премине, ако желаеш може да ми пишеш на ЛС да ми споделиш повече за случая

Не съм съгласна с изказаното мнение - като преборила с депресията мога да кажа, че ми звучиш като недолекувала се.
   И аз започвах, спирах. С променлив успех влачих около 10 години тези състояния. Докато при една криза(имах чувството, че съм толкова ядосана, че ще убия човек) - реших, че трябва да оправя нещата. При мен проблемът беше липса  на серотонин(както ми го обясни психиатърката). Пиех серопрам или оропрам.
  Страхът от привикване при мен беше много голям и често ходех при лекарката. В началото на 2 седмици, на месец, половин година. Всеки път ми казваше, че трябва натрупване. Като направи година, тя ми каза, че  3-4 години  поне са необходими. Тогава спрях да ходя при нея, но продължих да си пия хапчето. някъде около 5 - 6-тата година се усетих, че съм добре. Намалих от 1хапче, на половин. И продължих. Не помня точно, може би след 10 години, постепенно - вече го бях спряла напълно. И си живеех нормален живот.
     
Да има нещо вярно, че като натура сме по-чувствителни и друг стрес може да ни изкара от равновесие. Но сле преживяното - вече знам какво да правя. Имах 2-ри стесиращ период в живота - отново при същата лекарка. Не чаках да се срина. За 2 години си оправих проблема.
   С нервите е така - колкото по-дълго чакаш сами да се оправят, толкова по-дълго лечение. Но от само-себе си не минава. Особено при липсата на елементи и вещества, които организмът не произвежда. Гледайте на себе си като на диабетик. Никой не ги осъжда, че имат нужда от инсулин. Същото е и при нас. Когато организмът се възстанови от стреса и почне да си произвежда серотонин - вече нямаме нужда от лекарства.

512, не знам с какво не си съгласна, след като пишеш същото - ако разбирам правилно хронологията, си пила лекарства към 10 години, спряла си ги, след известно време си се влошила и си пила лекарства още 2 години. За мен това не е излекуване и решаване на проблем, а поддържаща терапия. И "излекуване", и "решаване на проблем" като смисъл носят някаква окончателност, поне аз така го разбирам, за това ме питаха, за това отговорих. Докато сме живи, с депресията окончателност няма, така че да, недолекувана съм.
Не те критикувам и оспорвам, щом при теб работи, това е прекрасно. Просто бъди благодарна, че продължават да ти действат лекарствата, както и че страничните ефекти са ти били поносими, защото и за двете няма гаранция как ще е следващият път дори и при същия препарат. За съжаление.


va_ni, за съжаление не мога да препоръчам специалист.

Вторият път не беше депресия. И лекарството беше различно. Даже се чудех да пиша ли за него. Но реших, че е по-коректно.
   Да - отидох втори път при психоложката, защото вече я познавам и знам, че ще ми помогне. Тя е старо поколение специалист и комбинира лекарствата с психотерапия. Говорим, обсъждаме. Но вторият ми проблем беше с външен дразнител. Отсраних го и живота е пркрасен.
  Така че не съм на поддържаща терапия.
   А странични ефекти от лекарствата не съм имала.


va_ni, аз съм много доволна от д-р Тодорова, 18 ДКЦ София.

Всеки с късмета си. Аз имах доста странични ефекти, качих 20 кила, развих и инсулинова резистентност. След депресията започна другият дявол - ГТР - генерализирано тревожно разстройство без паник атаки.
На всички пожелавам много здраве и по-малко грижи.

как се лекува депресията 😔

С търпение и постоянство. Читав, добър психиатър и терапевт.

Лекарствата помагат. Но не са само те. Иска се и разговори - осмисляне на проблемите. И твоето усилие да промениш нещо в себе си.
  Но започни от най-главното: ПоемИ отговорност за себе си. Не чакай някой друг да свърши твоята работа.
  Знам, че е много трудно да станеш и да излезеш от вкъщи. На мен самата ми отнемаше половин ден да се наканя да тръгна към поликлиниката. ПомолИ мъжа си да ти помогне. Той да организира и да те чака: Хайде, трябва да отидем при лекаря. Обличай се. Чакам те"
  И отлагах. Постоянно отлагах. Дори когато пиех лекарства, пак отлагах. А лекарката ми беше казала да ходя често. Ако трябва и през ден. Аз в началото ходех всяка седмица. Но понякога пропусках - точно заради това: хайде утре, сега не ми се излиза...
  Трудно се преодолява. Но трябва да има осъзнаване, че от теб зависи всичко. И колкото повече отлагаш, толкова по-лошо става. и по-трудно лечението.
    Лекарствата се започват постепенно - по половин таблетка една седмица. После по 1. Усещането, че нещо се променя - след около месец. И то не усещаш нищо - в един момент си даваш сметка, че животът е станал по-лесен.  Лошото е, че точно тогава решаваш, че си здрав и ги спираш на своя глава - Голяма грешка. След 3 -4 месеца симптомите се завръщат. И всичко започва от начало. Та и по-зле.
    Пиеш лекаството(обикновено то е едно) година, 2 - 3. Колкото прецени лекуващият лекар. И - Да - помагат лекарствата. Но не само те - разговори, мислене, търсене на себе си. Себеопознаване.

Много добрв сте  го написали....просто аз съм в някаква черна дупка , от която си мисля че изход няма ужасно е 😔😔😔никаква емоция , никаква радост....нз как лекарствата ще ми помогнат прсото съм се предала тотално нз...как ще.жияея така

Не мислиш Как лекарствата ще ти помогнат. Знаеш, че ги е изписал лекар, слушаш и изпълняваш.
 Имах позната - тя така се страхуваше да пие лекарства, да излиза навън, даже за лекар трудно излизаше. Е, вече е добе, работи си. Не се отказвай, моли за помощ близки, роднини. Ще мине!
  Разказвай какво ти тежи, какво те мъчи. Дори и тук - като пишеш пречистваш себе си, душата си.

с лекарствтаа се е оправила така ли 😔силномсе надявма да ми помогнат зашото нз😭😭😭нямам др изход мсиля че полудавам

quote author=512 link=topic=1263125.msg42811324#msg42811324 date=1620589566]
Не мислиш Как лекарствата ще ти помогнат. Знаеш, че ги е изписал лекар, слушаш и изпълняваш.
 Имах позната - тя така се страхуваше да пие лекарства, да излиза навън, даже за лекар трудно излизаше. Е, вече е добе, работи си. Не се отказвай, моли за помощ близки, роднини. Ще мине!
  Разказвай какво ти тежи, какво те мъчи. Дори и тук - като пишеш пречистваш себе си, душата си.
[/quote]

И точно заради усещането, че полудяваме отиваме на лекар. Когато нещата са много зле, не става само с разговори. За това лекарите изписват лекарства. А ти защо не искаш да пиеш лекарства?

да така е....не че не искам....страхувам се дали ще ми помогнат....защото те са единственият ми вариянт да съм добре иначе сама не мога да се справя 😔😔😔

quote author=512 link=topic=1263125.msg42816819#msg42816819 date=1620685936]
И точно заради усещането, че полудяваме отиваме на лекар. Когато нещата са много зле, не става само с разговори. За това лекарите изписват лекарства. А ти защо не искаш да пиеш лекарства?
[/quote]

А какъв е смисълът да се страхуваш предварително? Страшно ли е да пробваш?
  Всички тези неща ги обясняваш на лекаря, изписал лекарствата. Сигурна съм, че след неговите обяснения ще се почувстваш по-добре.
  Аз също при второто отиване при лекуващата казвах, че се страхувам от привикване. МЛ обясняваше, говорехме. Като излезех от кабинета се чувствах лека, с надежда. Сякаш крила са ми поникнали. Не ходех по земята, а се носех -- летях. Толкова лека и успокоена се чувствах.
  Ако не се чувстваш добре с лекаря, потърси и психотерапевт. С него да отработите и изговорите тези страхове.

Знам, че да намериш добър психиатър, който да комбинира лечението и с психотерапия, е като 6-ца от тотото. Аз попоанах на такава. И й имах доверие. ти вярваш ли на своя лекар?

страхувам се че няма да ми подрйстват....и тогава нз какво ще правя...страхувам се от всичко...вече дори нз как съществувам....😔
по принцип вярвам на психиатърката...добра е

Замисли се. Страхуваш се от нещо, което го няма. Може да се случи, но може и да не се случи. И какво губиш ако пробваш(да пиеш лекарствата)?
  Да, може да не подействат. Но от това няма да ти стане по-зле. Просто всичко ще си е по старому. Отиваш и казваш на лекаря: Не ми действат. И той ги сменя с други. Това страшно ли е?

А, да. Подсети ме. Преди да почна с добрата психиатърка, имаше друга. Тя само изписваше лекарства. С нея разговори нямаше. Но за около 2месеца при нея се напълних с торба хапчета. Защото нещо като не ми действаше добре( май ми се приспиваше от тях) ходех и й казвах. И тя ми ги сменяше.

Та така - пробвай. Нищо не губиш.

Моята психиатърка е добра...просто мен ме  е страх да ги започна...ако нищо не ми помогне и остана така завинаги 😔 не искам  така да свиквам да не живея а да съществувам...все ми е тая дали ще ям или не ....какео ще ям....всяко едно нещо ми струва огромно услие да стана и да го свърша 😔

[quote author=512 link=topic=1263125.msg42822209#msg42822209 date=1620768552]
Замисли се. Страхуваш се от нещо, което го няма. Може да се случи, но може и да не се случи. И какво губиш ако пробваш(да пиеш лекарствата)?
  Да, може да не подействат. Но от това няма да ти стане по-зле. Просто всичко ще си е по старому. Отиваш и казваш на лекаря: Не ми действат. И той ги сменя с други. Това страшно ли е?

А, да. Подсети ме. Преди да почна с добрата психиатърка, имаше друга. Тя само изписваше лекарства. С нея разговори нямаше. Но за около 2месеца при нея се напълних с торба хапчета. Защото нещо като не ми действаше добре( май ми се приспиваше от тях) ходех и й казвах. И тя ми ги сменяше.

Та така - пробвай. Нищо не губиш.
[/quote]

На 2 пъти ти задавам въпроса:"Има ли някой около теб, който да ти помогне?" Не отговаряш. Циклиш  на едни и същи мисли. Ако ти сама не опиташ - и Господ не може да ти помогне. Психиатрите изписват лекарства, но ТИ си тази, която ги пие. Психолозите разговарят с теб и ти посочват решения, но ТИ ги обмисляш и правиш решителната крачка.
   Ако аз не бях казала: "Трябва ми психиатър!" в къщи и на ЛЛ, още щях да тъна в депресия или да съм се самоубила.
  Ако ТИ не направиш нещо за себе си, няма кой друг. Започни с малки стъпки - загледай се в слънцето и се зарадвай, че го виждаш(Някои хора не го могат). Пипни цвете и му се зарадвай - колко е меко, уханно. Някои хора не го могат. Направи усилие, преодолей себе си - и ще видиш, че си силна.

Здравейте! И аз съм от 25 г. така. Преди 20 г. бях много зле. Почти на легло. Изпила съм купища лекарства, но голям ефект не съм видяла. За няколко години ги бях спряла, но сега пак съм на деанксит и клонарекс. Клонарекса не искам да го пия, но сякаш само той ми притъпява болката в гърба, която имам от много години. Имам и дискови хернии на гърба, та не знам от какво е тази почти постоянна болка в гърба. Имам и тежест в гърдите и чувство, че не мога да си поема дълбоко въздух. Все едно някаква преграда имам в гърдите.Моля, да споделите вие имате ли такива болки в гърба и стягане в гърдите?

maca-niki2008, искаш да кажеш, че депресията ти е следствие на физическите усещания и страдания?

Не, депресията ми беше в резултат на поредица неприятни преживявания и стрес. Бях много зле преди години.Беше съчетана със страхова невроза. Сега пак я имам ,но в по-лека форма и като,че ли се научих да я контролирам и да живея с нея. Поддържам се с лекарства- АД  и успокоителни. Въпроса ми беше, дали някой в депресия  има такива болки в гърба и стягане в гърдите и трудно поемане на въздух. Защото знам, че депресията има и различни  физически симптоми.

Аз страдам от депресия от над 15 години, появи се в пубертета, а заедно с нея и усещане за постоянно притискане на диафрагмата и лесна физическа умора, мускули на гръб ме заболяват по-лесно при стоене права дълго или натоварване.
Преди две години след отслабване всички физически проблеми просто изчезнаха. Беше някакво чудо... Промяна на хормоналния фон. Депресията също изчезна, тогава си дадох сметка, че единствено чувството за вина и яд към невидимите физически пречки са били причина за депресията и са я подхранвали.
Не съм пила никакви лекарства, освен Деанксит за кратко. Докато го пиех, усещах как "ахА" да отпадна, но нещо стопира това и не отпадам. Но нищо не може да се сравни с ефекта на хормоните и отпадането на физическата тежест.

Психологът е човек също с проблеми и ще интерпретира проблема ти според своите собствени. Фройд например дължи всеки проблем от каквото и да е естество на сексуалността.
Кучето ти се е разболяло - сексуално неудовлетворен си.
Скарал си се с родителите си - сексуално неудовлетворен си.
Имаш проблеми в работата - сексуално неудовлетворен си.
Връзката ти не върви - сексуално неудовлетворен си.

При четирима психолози съм била, еднократно, давам си парите за да ми кажат каквото аз самата знам, че има някакъв проблем и трябва да се реши. И решението е ясно, просто самото изпълнение е проблемно. Последната даже започна да ми описва историята на живота си, та аз се превърнах в нейн психолог, след като отидох по абсолютно различен проблем.
Вземи си диктофон и се записвай, говори си. И при психолога е така, загуба на време и пари.

Аз.съм мн зле...псптоянно едни и също мисли, че умирам и такива ужансо е....нз чувствам се много зле....надявам се Ад да помогне 😭

[/b][[/b]

Здравей искам да ти споделя адът през който преминах и как се справих без лекарства!! Само да кажа ,че ПА ,депресията и тревожността са плод на нашето изкривено мислене и възприятие ....Ходила съм на много психиатри ,всеки от тях ми казваше различни диагнози ,но единственото нещо ,което ме спаси беше психотерапията или така наречената когнитивно поведенческа терапия ,на която ходих 3 години!!!Много средства,търпение и труд ми трябваха за да успея да контролирам тревожността и депресията!!Грешката при хората ,които имат депресии тревожност и така нататък е че се страхуват от тях,а не трябва !Трябва да ги погледнеш ,когато се почувстваш зле да дишаш с диафрагма от 1-7,после отпускаш от 1-8,и така няколко пъти докато мозъкът ти се изключи ,тогава се включва подсъзнанието,което е по силното,записваш мислите или образите които ти изникват,започваш да водиш писмен диалог с изкривените си мисли и когато го прочетеш ,разбираш как те нямат нищо общо с реалността!! Депресията не се лекува ,просто свикваш да живееш с нея ,приемаш ги като нещо естествено ,които са част от теб ,научаваш се когато усетиш симптомите на депресия или тревожност да разбираш мислите си ,емоциите и чувствата и да достигнеш до същината на проблема,да го погледнеш в очите  и да си повтаряш какво най-лошо може да се случи!!Също така когато повтаряш по 66 пъти дадено нещо то се вкоченява в съзнанието на човека И по този начин се променя нагласата!!Другото което,трябва да си налагаме е да сме тук и сега !!!

Здравейте почти 2 години страдам от депресия и паник атаки пробвах и с медикаменти помогнаха ми за момента след това свичко отново и отново.... Имам моменто в които се чуствам добре но в последно време немога да спя нормално заспивам и изведнъж се будя в някакъв страх немога да спя чуството е много странно сякаш нещо бошува в мен нерви ли са какво са и аз незнам.. Та исках да попитам дали и на някой от вас се случва това със съня вече незнам нервен срив ли е депресия ли е какво е

Колко време пи лекарства и как ги спря? Лекар ли ти каза да ги спреш или ти реши, че си добре и сама спря да ги пиеш? Освен лекарствата някаква психотерапия имаше ли? Да изясниш за себе си от какво си напрегната, депресирана? От какво се плашиш?

депресирана? От Ами чесно да си призная пих ги 6 месеца и ги спрях сама без да се допитам до лекаря си  Ами от доста неща от тъмното от тоова че ще умра.....

Там ти е грешката - спряла си ги преждевременно. Спряла си ги рязко, а не постепенно. Както е по схема. Ако им прочетеш листовката ще видиш, че точно до тревожност води.
  Аз правих тази грешка почти 10 години - почвах, спирах, влошавах се. Пак на лекар, пак почвах...
  Накрая станах толкова зле, че не е за разказване. И реших - никакво спиране. В началото ходех при психиатърката всяка седмица. И понеже ме беше страх от привикване, всеки път питах: Колко време да ги пия. Тя в началото казваше 3 месеца, после хайде още 3. После още половин година. Накрая уточни, че това са лекарства с натрупване - и 3 - 4 години да ги пия, няма да ми навреди. След първата година спрях да ходя при нея, но серопрама си го пиех всеки ден. Не помня колко години 6-7-8. После около година намалих по половин хапче на ден. После през ден. И така постепенно ги спрях.
   Лечението е бавно и продължително. И колкото повече отлагаш, толкова по-дълго става. Но смея да твърдя, че вече съм здрава и повече от 10 г (и повече) не съм имала нужда от психиатърката.


За страха от смъртта - прочети темата на психолога Людмил Стефанов, тук в Бг мама, Специалистите говорят. Той отговаря на много и различни въпроси. Имаше и такива - страх от смъртта. Потърси или му пиши.

Благодаря много.... Аз също се страхувам да не привикна с лекарствата и за това все отлагам и май там ми била грешката. Но се чуствам обърканя защото много хора ми казав те лекарствата не пимагат а само замазват нещата за момент друг ми казва без лекарства няма как... Но по вашата история ме кара да се замисля и най после да отида на лекар. Много благодаря за одговора

Лекарствата помагат, но не решават целия проблем. Най-добре е комбинирано с психотерапия. Ама то и подходящ терапевт да си намериш не е лесна работа.

Да определенмо е доста трудно.

Иванка, нещо се е объркало, не се вижда (нов) коментар, а просто е цитиран някакъв анонимен пост, писан преди много време...