НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 9

Здравейте искам да се включа с едно питане.. Трябва ли, задължителен ли е тест за Ковид при постъпване за раждане, било за естествено или секцио за държавна или частна клиника?

Теди, само като прочетох, че болницата е в Монтана и вече предполагах какво ще прочета надолу. Аз за добра болница там и за добър лекар не съм чувала. Бързо възстановяване и наистина съжалявам какво си преживяла...дано бързо забравиш.
Кърми! -казват те, Естествено е! -казват те, Усещането на връзката с детето е безценна! - казват те... Дрън-дрън, казвам аз!!! Извинявам се за езика, ама ебати мазохизма. За трети път си го причинявам, този път сякаш е по-успешно, аз също съм по-добре настроена, но това не прави процеса по- лесен. Матей има жълтеница, плюс, че е роден маалко по-раничко го прави доста летаргичен. Будя го, не! - опитвам се да го будя, но не се получава. Както и да е, някак успявам да му набутам цицата в устата, то почва да тече като чешма, той се дави... Абе да кажем, че се справяме. Яде 7-9мин от едната гърда и ЗАСПИВА! Акде пак бой на негри в ттмна нощ, светата инквизиция и малко  шок- успявам да набутам и другата гърда- пак давене, зор и заспиване. Не знам колко изяжда и дали се наяжда. Ако съдя по памперсите- на всяко ядене сменям наакан и добре напикан памперс. Върнал си е рожденото тегло и мъъъничко отгоре. Но 100мл на хранене?!? Никъв шанс! Че той няма толкова душа да изяде такова количество. 60-70мл изяжда засега. Будя го на 2ч30мин. Вечер го оставям когаъо той прецени. Малко ме дразни това вкарване в стереотипи-нали разбирате, че няма как бебе 2кг-2,5кг да изяжда колкото дете 3,5кг например? В Надежда с АМ ги хранеха с 20мл-40мл според зависи наддаванато след физиологичния спад. Не съм се цедила... Реших, че няма да си го причинявам-да изцеда 20мл и да си викам Въх, няма!, пък детето да се дави в кърма! Не, благодаря! Този път-не! На везна също ще го качвам веднъж на няколко дни за проверка дали наддава, иначе няма да меря на всяко ядене. Ако качва-добре, ако не-хапчето за сбогом на кърмата и хей, здравей, здравей АМ! Това дали кърмя,или не далеч не ме определя като майка!

Никой от раждалите в Монтана не споделиха такива негативи. Поне тази година 3 жени познати родиха тук. Не знам късата клечка ли изтеглих.,съдисти ли са!?. Както и да е мина вече...

Герта, в малките градове е така. И аз съм от малък град, та имам наблюдения. Не всеки може да се оплаче, и слава Богу, но стигне ли се до сериозно състояние, те не могат да реагират. Неслучайно се насочих към София. То, не че и там е положението цветущо, но поне знаеш, че се прави всичко възможно за теб.

Важното е, че Теди и бебето са добре.

Здравейте искам да се включа с едно питане.. Трябва ли, задължителен ли е тест за Ковид при постъпване за раждане, било за естествено или секцио за държавна или частна клиника?

Теди, като прочетох случката ти се доближава 1:1 с моето раждане. Разликата е, че аз си бях навила на пръста да раждам без упойка, но този окситоцин ме довърши. Болките няма и с какво да се сравнят. На мен ми сложиха система с но-шпа, но нямаше ефект. Единствено ми се замота главата. Та разбирам какво си преживяла. Важното е, че е минало успешно
Дух тоновете как са? Трябва си често следене.

Мисълта ми е при самото постъпване ли го правят,на място ли? Нямам как да знаем тези с евентуално естествено раждане или по спешност кога да се направи???

Теди, то въпроса е защо изобщо са ти сложили система, ти си си правела разкритие, не разбрах да е имало проблем с тонове на бебето или нещо такова, явно просто са искали по "бързата процедура" да те минат. Ей това е гадното в случая, но едва ли си единствената така. Както и да е, вече им знаеш номерцата, гърмяна пушка си, така да се каже и следващия път ще ги надхитриш ти . А пък най-важното е в момента да си се радваш на бебока, другото са тъпотии Оправяй се бързо и се прибирайте на топло вкъщи.

Теди, може да не са споделили, защото са понесли раждането по различен начин. И на мен ми пуснаха окситоцин, а по-късно и някаква гърмяща смес,,коктейлче,,, както го нарече шеговите акушерката, с което казаха,, е, сега малко ще ти съберем очите,, и ги събраха буквално-все едно бях с разширени зеници, изсъхна ми гърлото и взе да ме мота главата все едно съм друснала 2 мастики. Когато дойдоха да ми сложат упойката едната акушерка ми каза,, ти не искаш упойка!,, и реших, че тя знае по-добре защо не трябва да я искам... Казвам ти всичко това, защото болката не беше непоносима... Болеше и определено беше адски неприятно, но не и нещо, което бих определила като нетърпимо. Имам колитни кризи, които с по-голям успех ми спират дъха... Може би хората, с които си говорила също да са били,, пощадени,, откъм болка. Но това да искаш и да не те обезболят е неприемливо! Даже бих казала непрофесионално!