На път е нашата мечта, а 'Искам бебе' ни събра ! /тема 31/

  • 28 318
  • 780
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 781
Филме без да се стряскаш с термин 25.12 родих на 08.12 първият път. Реално си бях в 9 месец, така че момичета работете и върху тялото да е готово за раждане, йога разходки, но и за психиката, влезне ли се в 9 месец вече може да се роди всеки момент. Адски е важно да го приемете спокойно, моя съвет дори без емоция. Като доктори. Раждането е необходимо, нищо страшно не е, даже е хубаво нещо, среща ни с бебето, а то искаме и трябва да излезне! А и кой иска да е бременен в 9 месец форевър! Аз със сигурност чакам да си върна властта над тялото! Grinning
И моята тапа май лекичко нещо напуска ама хич не чакам на нея. Както без тапа може да се кара със седмици така и с непокътната да изтекат водите и айде. Аз съм даже от тия дето недоволстват вече, че не раждат. Не че съм някъв смелчага и на мен ми е спечено, че може да не тръгне добре нещо и да се наложи секцио ама гледам да не мисля в тая насока. Блокирам мисълта и си представям положителни визуализации как гушкам бебето и тн. Раждането минава и се забравя! То е само миг от пътят ни с нашето дете.

# 46
  • Мнения: 666
Подкрепям напълно  Ив!
Тапата не е гаранция, че почва, а да речем, че наближава. Съвсем не е вярно, че всички бебета ги слагат в кувьоз. Още повече родени в 9 месец. Не теглото е определящо, а недоразвитостта на някои органи. В 9 месец обикновено бебето  е готово за живота навън.
Мен също ме е страх от раждане. Че кой не го е? Но нали точно ние тук имахме доста повече от 9 месеца да се подготвим за него. За това радвайте се, че сте я докарали до там! Вашата мечта всеки момент ще се сбъдне! Какво по-прекрасно? Успех! ❤🍒

# 47
  • Мнения: 2 516
Ейй, Филме, споко.
В болницата бях с едно майче с близнаци. Не знам в коя седмица й беше секциото, ама те все ги насрочват по-рано. Малчуганите бяха по 2200, 2300 и за миг не са били в кувьоз. Бяха са напълно готови пичове.

За моята госпожица да не говорим. Беше само 10 дни в кувьоз, при положение, че беше ретардирала.

Сигурна съм, че няма да ти се наложи да минеш през това, но дори и да се случи, ще те успокоя, че в момента Анастасия не ми дава миг спокойствие. Имам чувството, че трудните дни, докато беше в болницата, са били преди цяла вечност.

И още един случай от болницата, който не е за успокоение, а просто, за да знаеш, че не килограмите са водещи. Друго момиче роди бебе 3100 в 36+3 (тя беше с термин почти до моя, а роди на предния ден), но сложиха бебето й в кувьоз за ден. Общо стоя в неонатологията седмица, поради други причини. Никога не можем да сме сигурни какво ни очаква, просто трябва да сме позитивно настроени. Всички ми го казвахте преди, сега аз ще повтарям като папагал 😆

Ейнджълче, колко хубаво звучиш. Аз не се и съмнявам, че Марти е добро дете. Дава ти шанс да свикнете с него. За колики не се настройвай - някои бебета ги изкарват по-спокойно и се надявам той да е от тези бебчета.

Аз отвреме навреме получавам обрив по корема. Там, където съм била Фраксипарина. Зачетох се и видях,че и други са имали месеци след спирането му. То е ясно, че се е натрупал, ама чак е неестествено. Не съм го била от 2 месеца някъде.
Аз, даже, противно на очакваното, като смених на Клексан, започнах да се обривам, после върнах на Фраксипарин и спря да се появява сърбеж, до след раждането. Нямам идея какво се случва. Нямам и време да пусна изследвания, нямам време да ходя на преглед. ММ прекалено много отсъства от работа тези седмици, а това удря в джоба. Та,не е вариант той да гледа малката, за да се погрижа за себе си.
Помощ от другаде нямам. Майка ми е на работа всеки ден, свекървата беше почивка 2 седмици, но си направи оглушки... (Не, че искам да ми помага, обаче още в първия ден ме подразни. Дойде веднага като ни изписаха и много държеше тя да я преоблича, тя да я гледа докато спи (защото само спеше тогава), а аз да съм си починела, като си свърша домашните задължения. Мерси съм за такава помощ. Докато спи малката, няма какво да й се гледа. Както и да е, отклоних се, а всъщност много си харесвам/х?!? свекито).

# 48
  • Мнения: 1 781
Ахахах Меги много хитро свеки бе Joy
Искам и аз да дойда така да ти помагам да гледам бебето докато спи, а ти си почивай с домакински задължения Joy Joy
Развеселих се от сутринта!

# 49
  • Мнения: 3 597
Добро утро , дами !

Филме , и аз като пресен пример да потвърдя за тапата ... моята започна да пада на 18.11 и падна на 19.11 . Нямам други индикации за раждане обаче 🤷♀
И аз започнах много да се притеснявам за раждането ... през нощта го мисля даже 😬 може би заради прекараната тромбоза , акъла ми е само там 😑 Док спомена , че ако бебето върви така едро , няма да го чакаме до термин ... и аз още повече 😳

Борн , най-обичам да си почивам с домакински задължения 😂🙄

Иви , аз с моите доста сигнали ... да не ме изпревариш накрая 😁🤞

Колко ми е хубаво да чета момите с бебоци в ръце ... дано скоро и ние ❤💙

# 50
  • Мнения: 1 131
Страхът от раждането е напълно нормален, още повече че и след това като знаеш че те чака голяма промяна. Но смело напред - това е най-важният и емоционален момент в живота на една жена. Heart
Спомням си минутите преди секцио толкова се вълнувах - най-сетне ще видя дъщеричката ни, ще я прегърна, ще усетя аромата й, ей такива неща си мислех. В момента,в който седнах на операционната маса и започнаха с упойката, усетих страх от предстоящата операция и започнах да треперя. Обаче вълнението беше толкова силно, цялата треперих от емоции и просто си мислех - не се страхувай, това е твоето бебе и така се успокоявах. Ах, само като се сетя Heart
А вчера вече мъничката ми стана на 5 месеца Heart Eyesкъде отиде това време?!

Малко се отплеснах. Дано все пак да съм вдъханала малко кураж и сили за създаване на вълшебни спомени Hug

И аз много искам да имаме тема, където да продължим да си говорим след раждането. Мисля че ще си бъдем много полезни, а и предвид факта че сме си достатъчно  близки вече Heart

Допълвам се по темата с кувьоза: малката по ПРМ беше с термин 5 юли, според др Стратиева -17 юли. Тя се роди на 26 юни, 2300гр морфологично зряла и отговаряща на 38г.с.Стоя 2 дни в неонатология в обикновено легло, после ми я дадоха. Важно е как се адаптират бебетата. Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 09:42 от Peoney

# 51
  • Мнения: 1 136
Филме и аз да си кажа. Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Предвид всичко, през което минах и че малкият стоя 49 дни в ковьоз, мога да кажа, че каквото и да се случва бебетата имат огромна воля за живот. Но, аз съм сигурна, че при теб няма да се стигне до там. Иначе раждането не е страшно 😂 Аз разбрах, че ще раждам 12 часа преди да ми направят секциото, нямах грам време да го мисля Wink

# 52
  • Мнения: 1 917
Да вдъхна и аз малко кураж.
Бях се настроила за секцио след карантината ми на 20.11.
На 16.11 цял ден ми беше нещо отнесено, но даже успях следобед да направя сладки, които изгорих Grinning
С вечерята си сипах и чаша вино. Бях отпила 2-3 глътки, когато си помислих, че ако тръгна да раждам може да си  създам проблем и по-добре да не пия.
Оправих масата и гледахме телевизия.
Без никакви други индикации, падане на тапа или подготвителни контракции в 22:15 ч ми се стегна корема и ме заболя много. Болката не ме отпускаше.
Веднага станах и изпих две но-шпата и казах, че отивам да си полегна.
Опитах, но ме болеше. Първескиня съм, но бях сигурна, че раждането започва.
Обадих се на АГ в 22:25 ч.
В 22:35 ч и двете бяхме в болницата.
Прегледа ме и констатира, че раждането предстои и ще свиква екип за спешно секцио.
Минах всички необходими подготовки за него и малко преди полунощ ме вкраха в операционната.
Беше много интересно, че леглото, с което ме транспортираха до операционната трябваше да остане отпред, а със стол да ме вкарат.
Аз казах, че мога и сама и станах. Тръгвайки да влизам вътре, оперативната акушерка ми вика: Стой, забравихме ти чехлите.
Бях с калцуни на краката.
Аз се обърнах и ѝ казах: И без чехли ще стане Grinning
Така стигнах до масата, легнах и започнаха да се подготвят.
Много бързо работеха.
Остана ми малко време да си помисля, че скоро ще се роди детенцето ми и мисълта, че видях съпругът си за секунда, докато ме караха към операционната.
Следващото, което помня е че ме събуждаха от упойката.
Няма нищо страшно. Да, има болка при възстановяването, но не е нещо на кошмарно.
Моят стимул да се раздвижи беше да чуя съпругът си. Поставих си го сама и така в 4:30 сутринта в сряда той получи обаждане от мен Blush
Успех на всички и спокойствие.
Дали детето ще стои в кувиоз има много критерии, които гледат. Не е само кг, а и степен на зрялост на плода.

# 53
  • Мнения: 1 659
M-angel, каква е била причината/индикацията да си с пълна упойка, а не само с упойка в гърба ?
Много хубаво ни го разказваш, вдъхва спокойствие твоя разказ Heart

# 54
  • Мнения: 1 044
Аз вчера тук писах писах, рефрешнах без да искам, и ми изчезна всичко Anguished

Сега по спомен:

Чери, аз също веднага бих пуснала генетичен тест. Спокойствието няма цена. Моят го пуснах още преди ФМ, за да не се налага да минавам през филм и чакане. При мен и възрастта е фактор.

Марианка, все така послушен да е Марти! Има такива бебета еднорози Blue Heart

Кийп, аз те съветвам хич да не се втелясваш от чуждото мнение. Съветници и коментари да искаш, каквото и да направиш. Ние всички искаме да сме перфектните майки на перфектните деца и сме склонни да се обвиняваме за всяко нещо, но перфектни няма. Ще се случи и да падне и да се удари лошо докато уж го гледаш, и да вземеш не най-правилното решение при някои от многото избори, които предстоят занапред. Осигурете си лично спокойствие и излезте от самообвиненията, защото родителската работа е вълшебно дългосрочна и е важно да запазим самоуверенст и самоуважение. Hug

Fillme моята тапа падна две седмици преди да родя. Спокойствие и за вас, всичко ще бъде наред!

Сега чакаме май Мизи, Ив и Рейв ако не се лъжа? Хайде да е бързо и леко и ви чакаме на отчет!

Аз пък съм някакво гига спокойствие като дойде време за раждане. Знам, че това е необходимото нещо за цялото това чакане, мечтане и всичко, целият смисъл! Отпускам се и си мисля как ще си гушна бебчето, усмихвам се и ми е едно такова развълнувано приятно, не давам на болката и страха да ме превземат. Такова чудо на природата сме, скъпи дами, произвеждаме ХОРА!

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 11:47 от Tickles

# 55
  • Мнения: 1 917
Ina, в Шумен май е практика да се прави с пълна упойка. По принцип АГ ми предложи спинална, ако се наложи секцио в началните дни на карантината ми.
Било ги е страх да ме интубират. Нямам идея защо, след като аз нямах никакви оплаквания.
Лично за мен е много приятен момента , когато те хваща упойката Stuck Out Tongue Winking Eye
Честно да си кажа имаше само един ден през бременността, в който нещо се бях разтревожила за изхода от раждането, но ми мина бързо.
Много съм благодарна затова, тъй като изкарах невероятни 39 г.с, въпреки зверското повръщане в първите месеци.
И още нещо. В момента съм само 1 кг + от тези, с които стартирах бременността, а съм на 39 години. Коремът ми също доста се е прибрал за едва 11 дни след раждане.
И малко ъпдейт: от снощи Марти е с колики. Приключението започва Confused

# 56
  • Мнения: 1 042
Направо завиждам на Чери, Тикълс, Лилло и всички, които сте в ранни седмици (съжалявам, ако пропускам някого)! Аз почти през цялата бременност бях в абсолютна депресия - до пети месец вярвах, че няма да се задържи, а след това от пети до осми се гледах в огледалото, как тялото ми се променя и гледах по-бързо да се подмина, ако може даже изобщо да не се виждам. Всеки ми говореше някакви развълнувани неща, аз просто исках да ги ударя в лицето, и като им кажех нещо от сорта на "Хора, не ми е магическо да съм бременна, бих казала, че е ужасно", бях обвинявана, че съм темерут. Честно казано чак сега, като дойде време да се ражда чавенцето, ми се ще да го бях погледнала по друг начин и да се насладя на цялото това приключение - при мен се появи чак сега насладата от това да съм бременна. Аз затова и чаках, за да почна с покупките. И тъкмо се появи насладата, и почна вече желанието да излиза това бебе, че да си имам пак тялото за мен обратно. Мисля си, че природата го е измислила да ти писне вече накрая, като дойде сюблимният момент.

Мен ме е хванал филма с преносването, вчера почнаха да ми отичат леко ходилата и пръстите на краката, което до сега не се е случвало. Та веднага почвам да си мисля глупости, но ще взема да завъртя един телефон на АГ-то да видим какво ще ме посъветва.

Филми, споко, момиче. Аз днес съм точно 40 г.с. и изобщо не съм виждала как изглежда тапата до момента. До голяма степен малко ти завиждам. А и с тапа, или без тапа, все трябва да се ражда. Пък и всички знаем, че без тапа можеш да си откараш бая време и да не почне раждане. Аз имам нулева настройка, напрегнато ми е по-скоро от неизвестното, че нито го знам кога ще се появи, нито знам как ще се усещат контракциите и как да ги позная, ама по думите на всички "не можеш да си пропуснеш раждането", та им се доверявам. Smiley Май малко ще стана декемврийка по неволя, ама каквото такова. Винаги съм искала бебе, родено декември, защото и аз съм родена през декември и за мен това е най-магическият месец от годината. От друга страна пък си мисля, че край с моя рожден ден вече. Ей такива безумни мисли са ме обхванали тия дни. Laughing

Кийпче, малко ме стряска това, което казваш за Шейново, че и аз там ще раждам. Дано да се падна с някоя опитна майка в стая, че да покаже туй - онуй. За чуждото мнение - аз на себе си си казах, че ги траях достатъчно по време на бременността и сега в последните дни, хич на никого няма да цепя басма, след като се роди детето, нито да давам да ми вкарва стрес. Не мога да повярвам даже, каквато съм директна, как удържах чак до сега да не поставя никого на мястото му с непоисканите мнения и съвети. Та и моят съвет е, дето се вика премести си го от единия крачол в другия и си гледай живота, нормално да е болна тема кърменето, особено когато хората почват да те изкарват лоша майка моменталически, ако не кърмиш. Важното е ти и детето да сте добре, другото е бошлаф работа.

Ейджълче, да ти е жив и здрав Марти и все така послушен. За мен ти си една героиня с тоя Ковид и цялата тая история покрай раждането. Но пък гледай как се нареждат нещата бързо и скорострелно.

И аз съм за да се продължи темата, макар и още да нямам какво да споделям в нея. Но пък всички сте ми толкова на сърце и толкова мили, независимо, че не съм имала пътешествия като вашите за сбъдването на мечтата, да знаете, че на всяка една от вас се възхищавам на силата и упоритостта. Heart

Сори за фермана, сори и ако пропускам някого, не е нарочно, на всички, които предстои раждане - Филми, Ив, Далия, Рейвчето, стискам палци и знам, че раждането каквото и да е то, ще е най-хубавото за всяка една от нас.

# 57
  • Мнения: 574
Записвам се и аз в тази хубава тема и си признавам, че ви чета от скоро и много ви се радвам на бебевалежа и  вълненията. Надявам се нямате против да се вместя в редиците Blush.

Понеже повечето вече сте с опит или по-напред да попитам - лекарката ми каза, че прогестерона ми не бил много висок, на границата и ще ми прати рецепта за всеки случай. Но да не пия нищо, ако нямам зацапвания (досега нямам, в 7+1 съм по календар, но с късна О). Мисля да я послушам, но ако някоя от вас може да сподели нейн опит, ще ми е от полза.

Видях, че коментирате за пренаталните тестове - тук ги препоръчват от 35г или при семейна обремененост, даже лекарката ми каза да не си харча парите (аз скоро ставам на 33 и ми е първа Б). Но и аз мисля, че ако има финансова възможност, дават спокойствие и бих направила, като дойде времето.

# 58
  • Мнения: 2 523
Мизи, аз пък толкова да искам вече да сме накрая и да знам че са добре бебките и че скоро ще ги видя. Няма как да не се притеснявам след всичко преживяно, а и те сами по себе си се водят рискова бременност и без другите работи. 
Пожелавам успешно раждане на всички на които им предстои в следващите дни и седмици. Ще валят памперси!

Ейнджъл, прекрасно е че и при вас всичко вече е минало и може да си се гледате и радвате. Най-хубавите моменти!
Борнче, и аз имах зачервяване от фраксито доста време след раждането и доста ме сърбя и седеше едно такова странно. Ще мине, няма страшно, но е досадно. Сега с клексана се чувствам в пъти по-добре.
Честити 5 месеца Peoney!

Аз да се похваля че днес минах и при втория ФМ понеже исках две мнения за всеки случай и той също е доволен от бебитата и също каза че според него са девойки.

# 59
  • Мнения: 1 136
Чери, попадна ми линк за черен петък на пренатест, може да ти е от полза:
https://prenatest.bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B5 … 0%B5%D1%81%D1%82/
Много поздрави от патетата на всички:
Скрит текст:

Общи условия

Активация на акаунт