Наркоман тормози майка ми

  • 6 571
  • 133
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 14 073
Деца5а на 20+ би следвало да са се разчистили сами. Разбирам за какво говориш и да, има го, но има и дечица, впити в родителите си и точно чакащи ги да умрат.
Няма как да знаем дали ситуацията е такава, каквато е представена. Имаме дете, живяло с години с майка си. Имаме и жена, която може би иска личен живот. Може изборът и да е погрешен, но е неин и не дължи нищо на детето си.

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Не, не би следвало. Това е техният дом и не са длъжни никъде да ходят. Като лични усещания никога не съм можела да разбера хора, които смятат, че децата им трябва непременно да се изнесат, защото били искали да си гледат личния живот. Особено когато тези пораснали деца са съвсем нормални хора, без някакви отклонения. За мен е неморално от родителска гледна точка.

# 77
  • София
  • Мнения: 14 073
Това си ти. Хората не са задължително закрепостени към панелката. Пътуват, развиват се, децата пътуват и така.
Аз пък искам да изгоня моите и да си купим малко жилище. Още две години останаха. Баща им е виновен, че ги остави да учат в БГ. Аз исках да заминат.
Само си представям как ще ми кажат да не си продам жилището, щото им било дом.

# 78
  • Мнения: 6 622
Ужасявам се от хора, които нямат търпение да се отърват от децата си.
Между другото жилището е на авторката не на майка ѝ. Не знаем даже дали е придобито по време на брака. Може да е наследствено за бащата щом майката е само с право на ползване. Ако имаше собственост нямаше да ѝ е нужно.

# 79
  • София
  • Мнения: 14 073
Жилището е на родителите и. Аз се ужасявам от хора, които искат децата им да са лепнати за тях.

# 80
  • Мнения: 6 622
Как разбра? Момичета каза, че е на баща ѝ, които ѝ го е прехвърлил ?
Защо ѝ е на майката право на ползване ако е собственик?
Има милион варианти между това да държиш децата ти лепнати за теб и да нямаш търпение да ги изриташ.

# 81
  • Мнения: 29 918
Хората са различни!  Толкова ли не можете да приемете чуждите разбирания и решения без да се ужасявате, фрапирате или осъждате....?
Едно пораснало дете има място в дома на родителите си, когато желае като гост или в затруднение, но като цяло трябва да си поеме пътя. Ако не стане самостоянелно до 25+ години, после какво? Семейство как ще създава, как ще се грижи за деца, дом?
Разбира се, че няма лошо родителят да помага, когато и ако има възможност и желание, но не е длъжен!!!

ПС: По темата - апартаментът е купен по време на брака, като бащата е прехвърлил неговата част на дъщерята. Майката си има нейната част!
Дали някой от съветващите майката да се изнесе би го направил, за да може да пази спокойствието на 24-годишното си дете?

# 82
  • Мнения: 6 247
Ужасявам се от хора, които нямат търпение да се отърват от децата си.

Обикновено това е взаимно и на по-късен етап когато вече се окаже, че имат нужда от децата си на дърти години се случва същото.

Иначе явно някои коментиращи не са виждали на какво саморазрушение е способен човек. Примери бол- зависимости, болести и други, докарват се до пълна разруха и физическо унищожение. Когато това е твой близък човек, който примерно е превъртял в даден момент и прави неща, които биха го унищожили- няма как да стоиш и да гледаш отстрани безучастно. Друг е въпроса до колко може да се помогне на някой, който не иска, но това е друга тема.

За жилището авторката ясно заяви, че е нейно прехвърлено от баща и. Майка и има право на ползване, което означава, че и двете имат права върху това жилище.

# 83
  • Мнения: 6 622
Някой пишещи са способни на такива фантазии... Соул,от къде разбра, че е придобито по време на брака? Никъде не се споменава такова нещо. Авторката каза, че е на баща ѝ и той ѝ го е прехвърлил. Майката има право на ползване.
И не. За мен винаги ще са ужасяващи този тип хора-емоционално осакатени. Детето на 18 -навън, възрастни родители-майната им, да се оправят. Интересно ми, е ако се озовете сами болни и възрастни един ден дали ще искате това същото дете-натрапник да се грижи за вас? Или не, това на вас не може да ви се случи....

Последна редакция: чт, 07 яну 2021, 11:31 от _limonche_

# 84
  • София
  • Мнения: 14 073
Лимон, малки са ти децата, а и си готина. Аз искам да се оттърва от децата, но вече 25 години не го правя. Искам, защото смятам, че заслужават и могат да са самостоятелни. Не искам да разчитат на мен и баща им.
Писах скоро, че в момента, в който заминат да специализират ще се оттърва от апартамента. Няма да поддържам имот, който не се ползва пълноценно.
Не очаквам да са ми болногледачи децата. Те ще са в разцвета на живота си.

# 85
  • Мнения: 29 918
Лимон, а ти от къде разбра, че не е? Авторката каза, че баща ѝ е прехвърлил неговата част на нея. Това говори, че той има част от апартамента.

Никой не говори за изхвърляне на 18-годишно дете, все пак на тази възраст са още ученици. Говорим за самостоятелност и вземане на решения като зрял човек на хора на 25+ г. , а не да създават семейства в детската стая и да връчват децата на бабите за отглеждане.

Не знам кой точно е емоционално осакатен - може би възрастни хора (понеже след 20 г. са точно такива), които очакват родителите им да си ги отглеждат завинаги, да плащат сметките, храната на е на масата, дрехите - в гардероба......

# 86
  • Мнения: 6 622
Лимон, малки са ти децата, а и си готина. Аз искам да се оттърва от децата, но вече 25 години не го правя. Искам, защото смятам, че заслужават и могат да са самостоятелни. Не искам да разчитат на мен и баща им.
Писах скоро, че в момента, в който заминат да специализират ще се оттърва от апартамента. Няма да поддържам имот, който не се ползва пълноценно.
Не очаквам да са ми болногледачи децата. Те ще са в разцвета на живота си.
И ти си млада още. Недей да имаш предварителни очаквания за старините си. Всичко се случва. Важното е най-вече да сме хора. А децата, ако си ги възпитала добре ще си поемат сами по пътя.

Лимон, а ти от къде разбра, че не е? Авторката каза, че баща ѝ е прехвърлил неговата част на нея. Това говори, че той има част от апартамента.

Никой не говори за изхвърляне на 18-годишно дете, все пак на тази възраст са още ученици. Говорим за самостоятелност и вземане на решения като зрял човек на хора на 25+ г. , а не да създават семейства в детската стая и да връчват децата на бабите за отглеждане.

Не знам кой точно е емоционално осакатен - може би възрастни хора (понеже след 20 г. са точно такива), които очакват родителите им да си ги отглеждат завинаги, да плащат сметките, храната на е на масата, дрехите - в гардероба......
Авторката ясно каза, че апартамента е нейна собственост. Другото са фантазии.

# 87
  • Мнения: 29 918
( апартамента беше на баща ми на името,
а едно време е бил нейн,  искаще да и се върне на нейно име.. 100% този е искал да го заложат или ипотекират,  нещо такова ще да е.)

Убедена съм, че авторката не е наясно със собствеността на апартамента. Честно казано ми е все тая, де..... И без това тя се скри, както правят доста съфорумки, когато не им хареса това, което четат.

# 88
  • София
  • Мнения: 14 073
Авторката нищо подобно не казва. Реално от 100 страници, статутът на жилището не е ясен. Ясно е само, че майката има право на ползване, което според мен пак не е точно. Имотът е или СИО, което тя може да обитава до пълнолетие на детето, в който случай, детето няма все още дял, или е някаква система хризантема.
По-скоро е първият вариант и момичето, макар че чувства домът като свой, не е собственик.

# 89
  • Мнения: 6 622
Хубаво е наистина авторката да внесе яснота по въпроса, защото ние освен да хвърлим един боб друго не можем да направим.

Общи условия

Активация на акаунт