Случи ми се нещо странно XXIV

Аз вчера за пръв път смея да мисля, че го постигнах това със стената. В офиса ми влезе клиент с много отрицателна енергия, заядлив, провокативен. В началото успя да ме накара да се чувствам зле. После обаче си казах, че няма да го допусна и си представих, че съм обвита в сфера, която той не може да пропука. Стъпих здраво на земята с двата си крака и си представих колко свързана съм със земята. Вдишвах дълбоко и си повтарях, че аз съм добре и той няма да ми повлияе, след малко ще свърша работа с него и той просто ще напусне живота ми. Може би беше самовнушение, но в рамките на 1-2 минути успях да си възвърна самоконтрола, вече не се чувствах така неприятно, дори съумях да говоря не просто спокойно, а и с лека делова усмивка. Усетих, че това не му харесва и се ентусиазирах още повече. Накрая го изпратих с широка усмивка, а той видимо беше посърнал. Нямаше го вече наглото му излъчване.

На врачки не съм ходила, но са ме спирали такива по улицата. Много ми е неприятно и гледам да се изключвам да не слушам какво ми говорят.

Майка ми имаше в предишната работа колежка със силно биополе и способности да лекува. Разказвала ми е, че като я докосне и сякаш я залива вряла вода и ѝ минава главоболието или разни други болежки. Но тази жена го е правела рядко, защото после се е чувствала много изтощена.

Като по млада работих в малко квартално кафене. Един декемврийски ден- студен, влезе странна жена от ромски произход. Бях сама в кафето, тя попита за цената на кафето. Отговорих и, а тя отвърна, че е скъпо. Поиска да ми гледа, а аз да я почерпя. Казах и, че не желая да ми гледа и няма проблем да и направя кафе. Докато и го правих тя започна да говори, като първо ме попита коя е/ изрече името на майка ми/, като уточнявам, че името на майка ми не е масово женско име. Останах втрещена и я попитах откъде знае името и. Тя ми отговори, че всичко пише на челото ми. Каза ми още доста неща, които към него момент не бяха се случили , но към днешна дата всичко, което ми предсказа стана така , както тогава тя каза. Това се случи през 2007 г. От тогава вярвам, че има хора , които виждат повече неща.

Два пъти съм била на врачка.Първия път разбрах неща за човека до мен ,които не мислих че са верни.Каза ми и ,че той ще катастрофира леко .Ами блъсна се същият ден,като го питах за това ,което тя ми каза и той направо щеше да падне.Всичко беше така.
Втория път ходих след като се разделих с него,бях без работа ,без пари и жив зян.Беше около Коледа.
Тя ми каза,че ще срещна мъж лятото.По  необичаен начин  ще се срещнем и ще се оженя до една година .Каза ,ще ще е зеленоок и много добре ще си живеем.Оженихме се точно след година и 20 дни.

Джаста, би ли пояснила как времето не съществува? Съществува, линейно е, поне тук на земята.
И още - че човек, според теб, щял да си изживее всички възможни избори, би ли пояснила? Например аз, дето не записах право навремето, ще се изживея като адвокат ли? И всичките ми решения на кръстопът, ще ги изживея във другите възможни посоки? Ама аз не искам. Харесвам си сегашната реалност, да речем. Малко като по "ефект на пеперудата".
Сега за врачките. Може и да съм го разправяла, извинете. Моята шефка ме заведе на едно такова шоу, в един клуб, като малка кинозала, където една жена ясновидстваше, това в Ирландия преди шест -седем години. Та, женицата си говори за починали хора, които вижда, около живите. Пита, кой в залата има починал баща, казва му името, който е гледал куче. И естествено, поне трима вдигат ръка. И следва нещо от сорта на"баща ти те обича". Казва, тук има жена, Рита, починала е от сърце на 59 години, за кого е - и от публиката става просълзена жена, сестра ѝ била. Но нищо конкретно. Нищо, което да ме увери, че тази ясновидка просто не чете мисли... докато не мина покрай мене и не ми каза как е починал моят баща. Ей така, без да я питам, без да съм се сещала даже за него в онзи момент. И разбира се, с дежурното "той те обича".
Прави впечатление, понеже преди 17 години с майка ми доста ходехме по такива в България, една много особена разлика - при българските врачки, на починалите все нещо им се яде, все съветваха да раздадем храна, една даже беше казала на мама, че на татко заек му се ядяло. ☺️
А тези, чужбинските, за храна не говорят, само за любов.
Само че аз не вярвам, момичета. В задгробен живот, рай и ад, даже в прераждането, нищо от тях не мога да докажа за себе си, енергията на човек остава, ще кажете. И какво от това? За какво ми е, когато човека просто го няма?

Аз съм ходила винаги с някоя приятелка, за кураж. Общото между всички врачки е това, че не се интересуват от терзанията на човека, за да му дадат някаква насока или утеха, заради което ги търсят, а искат да си направят театрото, да се изфукат колко много познават и дотам. После винаги се чудиш за какво, всъщност, си я посетил.

Един-два пъти съм ходила на врачка покрай приятелки, нищо съществено не чух, нищо не са ми познали, за мен това е загуба на време и пари.
Но всички се вълнуваме какво става с починалите ни близки, къде са, ще ги видим ли пак. Интересуваме се и защото всички ни чака това, все искаме да погледнем зад завесата. Има различни обяснения от различните религии и учения. Сега поне има много информация, а в коя ще се припознаем зависи от нас.

Елизабет, времето не съществува във вида в който ние го познаваме. Няма минало, няма бъдеще. Има само настояще. Всичко се случва на една плоскост, тук и сега.
Много е трудно за осъзнаване. Аз още не мога.
За изборите(както и за времето) не е според мен, а според опита на хора, които се занимават с тая материя, та за изборите: за да научим уроците си, трябва да изживеем всичките си избори. Когато сме дошли тук, ние вече сме дали съгласието си за това и сме избрали точно това тяло и точно този живот и точно тези избори. Свободната ни воля се изчерпва с това да вървим по избрания път и да правим набора си от избори. Всеки избор е урок. Всеки урок ни доближава до божественото, до това да се слеем с него и да спрем да се прераждаме.

Eха, как ги сложихте всички под общ знаменател !

Това, което съм чела за времето е, че-най грубо казано съществуват паралелни реалности, които са на различни вибрационни честоти. И минало, настояще и бъдеще са само "наши" термини.

Като говорим за избори.Винаги съм смятала,че ще живея само и единствено в България.Вече доста години живея извън нея.Това,което ми е странно и не мога да си обясня е,че когато погледна назад,в миналото.Пътя който съм извървяла и изборите,които съм направила (съвсем несъзнателно) всички трудности,които съм имала в миналото,всичко,всичко ме е водило до тук.За да изляза от България. За да съм подготвена за живота в чужбина.Имам чувството,че това е някакъв ключов момент в живота ми,а не знам точно какъв.
И знам,че аз самостоятелно съм вземала всички решения в живота си,а сякаш някой е решавал вместо мен .

Аз също не ходя на врачки, а дори и на улицата ме смеят да ме заговорят такива индивиди в местността Рупите направо ми става лошо, ужасно място. На всичкото отгоре ходим често, свекървата е от района. Усещам хората, но трудно се предпазвам от тяхната енергия.  Не е лошо това умение обаче. Противно ми е всичко свръхестествено и ми е смешно. Не съм имала досег с врачка, гледачка или какъвто и да е подобен човек,който да познае каквото и да е или да ми въздейства по някакъв начин.
 Всички такива опити са били неуспешни и н е  се е сбъднало и ли е станало точно обратното. Тда напиша всъщност е, че квантовите теории полека лека достигат до тези изводи за времето, материята,енергията и т н. Доста интересно. Не знам дали в рамките на моят живот ще достигнат до нещо съществено,но посоката е ясна.

Аз май съм разказвала. Да ме извинят тези, които помнят.
В студентските ми години се разхождах с моя приятелка . Спря ни жена с вид на клошарка. Каза на приятелката ми, че иска да й каже нещо. Тя бръкна в чантата да й даде пари с думите, че не иска нищо да й казва, но жената отказа парите и започна да говори, рисувайки портрет на приятелката ми. Всичко казано от нея се сбъдна след години. Запомних думите й, защото казваше неща, които бяха абсурдни предвид светоусещането и плановете на приятелката ми за бъдещето. Най-абсурдното беше, че ще се снима по телевизията - приятелката ми се притесняваше от всякакви изяви. Към днешна дата е успешна водеща на телевизионно предаване и притеснението й отдавна не съществува. А в телевизията попадна случайно и първоначално зад кадър.
Позна също така, че ще има две деца. А приятелката ми не искаше семейство и деца по онова време. Нещата със семейството също станаха случайно и буквално на шега.

Дъщерята, малката, ходи преди години на някаква врачка и доста неща ѝ позна.Първо и казала, ауу, ама баща ти здрав и млад си е заминал, не по негова вина.На въпроса как е разбрала, ѝ казала,че той и е казал, седял зад гърба ѝ и се усмихвал.  А майка ти къде е тръгнала?Дъщерята казва, ама тя никъде не ходи, а жената и казала,а защо тя всеки ден се буди с плач и се чуди какво прави още тук. Кажи и да не се чуди , нищо,че е болна,  има си още години на земята.Сега чакаме да видим последното и предсказание дали ще се сбъдне. Не искам да го казвам предварително.

Ами и тази, при която ходих позна всичко. Сега как, защо - не знам. Но е факт. Вкл. когато бях при нея, нашите се местеха от едно жилище в друго (което грам не е представлявало интерес за мен), но тя се отплесна, описа на двете жилища стаите и разположението, както и мотивите на родителите ми. Не я прекъсвах, защото ме беше предупредила да не говоря и да не я прекъсвам. Доста се уплаших между другото, честно. Отделно ми описа детайлно семейството на сестра ми, детето й, мъжа й, работата й. Както и много неща за бъдещето ми. Дотук всички са факт. А звучаха пълна фантасмагория към тогавашния момент.

Ей сега ми се случва нещо странно.Писах пост, публикувах го, но в темата  не го виждам.А в публикациите ми го има.(липсва ми чешещото се по главата човече.)