Родена съм и съм израснала в този квартал. Където сега са блокове 380, 381, 382 и 383, до 1987 г. имаше къщи. Майка ми и баба ми също са родени там.
От 15 години живея извън България, но все пак се прибираме веднъж в годината за около месец. Става ми мило дори като гледам тези снимки.
Авторе, не знам колко голямо е детето и какво му е чувството за ориентация, както и доколко познава градът, но може и да се е объркал и наистина да си мисли, че е бил в Хаджи Димитър.
Навремето на възраст на сина ми ходех от въпросното място до Техническия университет в Дървеница сама - в края на 80-те години. Сега синът ми все се вози в кола и не съм убедена, че може да стигне сам от училището до вкъщи, въпреки че е във въпросното училище вече пета година.
От 15 години живея извън България, но все пак се прибираме веднъж в годината за около месец. Става ми мило дори като гледам тези снимки.
Авторе, не знам колко голямо е детето и какво му е чувството за ориентация, както и доколко познава градът, но може и да се е объркал и наистина да си мисли, че е бил в Хаджи Димитър.
Навремето на възраст на сина ми ходех от въпросното място до Техническия университет в Дървеница сама - в края на 80-те години. Сега синът ми все се вози в кола и не съм убедена, че може да стигне сам от училището до вкъщи, въпреки че е във въпросното училище вече пета година.
