Лоша майка ли съм???

Силно се съмнявам, че детето е хиперактивно. Просто е дете в „трудните 2“. По принцип на тази възраст децата са труднопоносими, защото осъзнават себе си като личност и се опитват „с нокти и зъби“ да отстояват себе си.
На всичко отгоре дете, което до вчера е било едно цяло с майка си и център на нейната вселена, изведнъж се оказва изместено от някакво непознато същество, което обсебва вниманието и обичта на майка му.
Ти на негово място няма ли да истерясаш? Я си представи, че мъжът ти си доведе още една жена и ѝ отделя по-голямата част от времето си – цунки, гунки и т.н., а теб само те навиква и те натирва в ъгъла да не му се пречкаш. Как ти се струва?
Детето не е виновно за това, че минава през труден период. Просто има нужда от малко емпатия.
А ти имаш нужда от помощ. Таткото, бабите и дядовците къде са?
Вместо да се ядосваш на детето си, ядосай се на възрастните около теб, които не ти помагат.

Опитвайте да излизате повече.

Вие сте се депресирала. Може и следродилна депресия да се е насложила с на баткото пубертета. Детето като беше на тази възраст и аз ревях непрекъснато, даже започнах един успокоителен сироп. С бебе на това отгоре наистина не ми се мисли как бих се справила! Вие сте герой, а не лоша майка! Искам да ви успокоя, че като навършат три години и има скок на растежа - рязко се подобрява положението, и на мен ми казваха и аз не вярвах, но действително така стана. Само си повтаряйте, че това няма да е вечно, че ще отмине. Знам, че на приказки е лесно. Моят хубавец като писнеше и ми изтръпваше цялата глава - абсолютно реално физическо усещане, ужасно беше. Ние в този период не налагахме много дисциплина, защото предпочитахме една идея повече спокойствие. Ще има време и за дисциплина. Сега сме на 3,8 и се случват много по-лесно нещата. Децата до 3 години се водят още бебета, така че имайте го в предвид.

Когато се чудите дали сте лоша майка си повтаряте "Аз съм добра майка, която има лош ден"

Благодаря за подкрепата,дано да е както казвате. Ще бъда търпелива,все пак най-важното за мен е децата ми да се чувствах добре,независимо,че аз на моменти не се чувствам така 😁

Имате големи очаквания за дете, което няма навършени 3. То иска внимание, а не перфектна къща. От негова гледна точка през деня е на ясла и няма достъп до мама, като се прибере, мама се занимава с бебето. Зов за внимание е това.

Не, не сте, разбира се.
Домакинството колкото можете, толкова, мъжът да поеме основното, пазаруване, чистене и готвене. Ако не може, поръчвайте храна  някоя баба няма ли да се помайва, ако няма, пак, спокойно.
Просто си повтаряте, че ще отмине, период е, тръшканията и прочие. Аз съм ветеран, оцелява се. Гледайте да се храните и спите колкото може повече, създайте си рутина, излизане с бебето навън. Дори малки разходки, имат значение.

Благодаря много 😀

Майка, която си задава въпроси, няма как да е лоша майка. Тя е страхотна майка.

Аз имам едно дете, обаче ще си позволя да дам един съвет. Ако има как да върна времето назад, ще оставя цялата домакинска работа на страни. Нека е разхвърлено. Нищо няма да ми стане ако един два месеца карам на готова, бързо приготвяща се храна. Няма да отделям прането на бели, цветни и черни дрехи. Ще пусна всичко наведнъж. Когато голямото е на ясла, гледай да почиваш, когато малкото спи лягай и ти. И нещо много важно. Оставяй бебето на бащата и излизай. Ако времето позволява излизайте заедно. Много сгреших, че не оставях дъщеря си на никого. Няма по-добра майка от теб за твоите деца.

Казваш, че детето ходи на ясла. Учителките споменавали ли са за проблеми там? При тях хвърля ли, удря ли, тръшка ли се? Ако е хиперактивно, то няма да е такова само вкъщи, а навсякъде. Ако там няма проблем, значи напразно се шашкаш.

Не знам за ужасните две и дали нещата се подобряват на три, аз имам супер кротко дете и тези неща не са ми се случвали. Моят съвет е таткото като се върне от работа да вземе бебето, а ти се занимавай само с голямото дете за час-два, че и повече, ако може. Нека види, че има майка си само за себе си, пък макар и за ограничено време. Баби и дядовци на линия няма ли?

Детето ти е по цял ден на ясла, липсва му твоето внимание. То хубаво му казвате "не" и пазите авторитет, но като кажеш "не" за нещо, трябва да му отвлечеш вниманието с нещо друго, което му е интересно, а не да го оставяш да се тръшка, мислейки, че пазиш авторитет. И мъжът ти трябва да се включва повече, ако искаш да не си го изкарваш върху детето. Сигурно ти е по-леко, като по цял ден го няма детето, но то няма да е толкова нервно, ако е у вас и му обръщаш внимание, а и няма да влачи вируси от яслата.

Не, не си лоша майка, макар че тук вероятно ще те изкарат такава.
Децата на тази възраст наистина могат да са ужасни, а като се прибавят промените в живота на детето - ясла, бебе, картинката става съвсем пълна.

Съветът ми може да ти се стори странен, но препоръчвам да опитате да го спрете от ясла за известно време. Много деца след като са били на ясла/градина, вечер са изнервени и нетърпими. Родителите често си мислят, че там детето ще се разнообразява и социализира (донякъде е така), но всъщност по-чувствителните деца се превъзбуждат, преуморяват, изнервят и понеже там обикновено слушат и спазват правила, вечер вкъщи емоциите ескалират. Във вашия случай детето може би ревнува от бебето и още не се е адаптирало към промяната. Ако остане вкъщи за известно време може да се успокои. В случай, че ти е прекалено трудно да гледаш двете деца заедно може отново да започне да посещава ясла.

Втория ми съвет е да опитате да си "избирате битките" с детето. Помислете дали не може да му оставите малко повече свобода. Това, че разхвърля не е проблем. Помислете дали не може да му разрешавате някои неща, които сега са му забранени?

Детето спи ли достатъчно? На тази възраст около 12 часа? Примерно 10 нощем и 2 на обяд? Би било добре да си ляга в 21, най-късно 22 часа?

Намалете електронните устройства (ако ползва такива) до 30 мин на ден.

Как е с храненето? Намалете захарта и всички боклуци.

А за нервите - така ще е, изискай си помощ от близките, най-вече таткото, ако може и бабите. Ако не се получават нещата, не е лошо да се потърси и професионална помощ.

Благодаря ви за съветите. Оказа се,че има страшно много публикации по темата,явно проблема е разпространен. И от изчетеното разбрах,че най-доброто решение е аз да съм спокойна и да се самосъхранявам,защото  на бебето също му предстои всичко това.  Спокойствието на децата и нашето собствено е най-добрият помощник.

И аз да попитам, от кога е така детето Ви? Било ли е някога по-спокойно, има ли любими занимания, с кога предпочита да прекарва времето вкъщи?

Така е от около половин година...определено най-обича да е с мен и правим неща,които той предпочита,играем,рисуваме,танцуваме. Драмата идва ,когато му доскучае и не мога с нищо да му угодя,най-вече като не му давам забранени неща. Хистерии,тръшкане,удряне,хвърляне

Някой от вас с таткото бил ли е с такова поведение като дете? Питам защото обикновено темперамента се наследява.
Но си мисля, че ще го израсте, а на градината как се държи т.е. с външни хора.
Всеки се е питал дали е добър родител, и аз в това число. Въпреки, че моето дете като малко се инатеше и тръшкаше много,  колкото по расте, по-разумно се държи, не че не се сърди, но поне постигаме компромис и може да  водим диалог.

А какво иска, което не му давате?
Имайте предвид, че нервната система е незряла, не комуникира ефективно още, избухват по-лесно, не е възрастен човек и изразните средства също не са като при възрастните.
Единият начин е да му превключите вниманието от забраненото нещо към друго, другият вариант е да го оставите да се потръшка, докато се успокои. Безспорно първият е по-ефективен, разбира се.

Мъжът ми е бил доста палав и все още е луда глава 😄 а в яслата понякога ми се оплакват,че не слуша,даже имаше случаи,в които е удрял други деца,заради играчки. В мое присъствие не е правил така с други деца,винаги се е забавлявал с тях. Тези дни не е имало оплаквания

Много добри съвети са Ви дали по-напред в темата, подкрепям
Аз например телефони не давам, само ТВ гледа по малко ( 10мин), и наистина смятам, че на ясла/градина децата се изнервят и имат нужда от семейна среда.
Децата са център на собственият си свят, те не могат да пренебрегнат интересите си защото така трябва примерно или да чакат за нещо, защото сега не може.Искат си внимание на 100% и то веднага.Съответно дават всичко от себе си, за да го получат  

Може би детето има нужда от повече движение. Ако имате възможност, след яслата някой (например баща му) да го води на детската площадка. Нека да играе, да тича, скача, да се измори.

Когато се прибере, от време на време нека мъжът ви поеме бебето, а вие си дайте време да бъдете двамата с детето. Дали ще е тиха игра, или игра на криеница с викане и тичане - вие си решете според това, какво му се прави на момченцето.
Та то е толкова малко, няма три годинки! Има нужда от мама, от тати и да чувства колко много всички го обичат.

Разбира се, обърнете внимание и на себе си, както ви посъветваха момичетата. Всеки има правото да е център на света понякога, та даже и майка с бебе и малко дете.

Първо - честита радост вкъщи,  вече двойна.
Второ - не си лоша майка, задаваш си важни въпроси.
Ще отговоря от името на по-голямото дете в семейството с почти идентична разлика с малкото. Първите ми съзнателни спомени от живота ми са появата на брат ми и вечното съобразяване в новото ежедневие. Много се разчиташе на това да съм кротка и да се занимавам сама, да не вдигам шум и да не изисквам внимание. Това мое поведение, което винаги е било поощрявано като бебе/малко дете, после беше посрещано с недоумение защо съм предимно затворена и необщителна, не обичам да съм в светлината на прожекторите и дълги години усилено се пазех от всичко,  което иначе се води лидерски качества и поведение (инициативност, готовност за поемане на риск, комуникативност и подобни). Голям плюс - научиха ме да чета още на 4 и до ден днешен дишам книги.

 Новият член в семейството е очакван и желан за родителите, но едно бебе на 2-3 не е в състояние да разбере какво се случва, в най- добрия случай може да бъде "подготвено" за събитието,  но не и за чувствата, които тази поява ще предизвика. Мина доста време - поне в моите детски очи- преди да можем да си играем заедно и тези игри да са също толкова интересни и за мен, а не просто наглеждане на бебето.

Сигурно звуча доста огорчено, но всъщност много по-точно е да се каже, че съм приела ситуацията такава, каквато е била, без да се опитвам да я захаросвам, и имам емпатия към младите си (тогава) и супер стресирани от много външни фактори родители. Наясно съм, че са направили всичко по силите си, както и съм наясно, че някои неща аз като родител искам да опитам да направя иначе.
Докато си задаваш въпроси имаш шанс в движение да направиш много, за да се чувстват и двете ти деца по-добре в новата конфигурация, като разбира се не подценявам по никакъв начин нуждите на едно новородено, които са ми достатъчно ясни какво изцеждат от родителите, както и колко е важно да им бъде отговорено.

Прекрасни съвети са дали момичетата по горе. Това, което мога да добавя е да погледнеш детето си като осъзнато човече, идея нямаш колко много неща могат 2 годишните. Включвай го във всичко, което правиш. Научи го да пуска пералнята, а не му се карай всеки път като я доближи, научи го да натиска копчетата на блендер, миялна - всичко, което имате вкъщи. Оставяй го да върши тези неща той. Хем ще прави нещо забранено, хем ще ти помага. Моите момчета (5,6г и 2,2г) обожават да ни правят кафе например, машината им е много интересна. Когато отделите 30 минути за домакински неща и още час за игри и вече е време за баня и сън. Друг съвет е слагай малкото в слинг, включвайте го някак в игрите - например да лежи до вас на земята, баткото да му показва играчки, да му пее песни от яслата, да му прави физиономии, да танцувате с него.
PS Ако имате тази възможност изгледвайте витамин Д, при големия ми син се оказа проблем.

здравейте,
лесно би било да смятате детето за хиперактивно и толкова - то си е такова. истината обаче е, че не родителите поставят такива диагнози и ако целите това, трябва да изминете определен път.
това, което забелязвам във вашето описание на проблема е, че имате склонност да генерализирате това поведение на детето, което не ви допада и да го окачествявате като хиперактивно, хистерично, казвате, че се тръшка, чупи, удря, трудно си задържа вниманието итн, а вие ''държите фронта'' и сте ''авторитет''. никъде не забелязах да подхождате емпатично към това дете. ами то за него безпорядъкът не е безпорядък. то не може да оцени факта, че е разхвърляло така, както вие го оценявате. според мен трябва спешно да обърнете курса си на  възприятие и държание и към двете си деца. виждам, че и малкото вече е с етикет ''кротко'', макар и само на 3 седмици. бих искала да знам, по какво оценявате едно триседмично бебе, че е кротко и колко според вас е редно дете на две години да си задържа вниманието.
всички родители имат известни ''проблеми'', както ги наричате, когато имат малки деца. единия начин да се справяте с тях е като подхождате с емпатия, разбиране и търпение, а другият е вашия. силно ви препоръчвам да етете книги, да посещавате курсове за родители, ако трябва групи за подкрепа и психолог. защото когато детето има известни трудности в поведението, никога причината не е в самото него, а винаги е във възрастните. казвам ви, че от вас зависи какво е държанието на децата ви и вие сте на ход. всичките ми препоръки са насочени към вас с добро и за доброто на всички във вашето семейство. имате доста работа да свършите.

Ако сега послушате това мнение, детето никога няма да се научи на правила. А светът няма да се пригоди към него.

Значи да го дресира ще е най-добре🙄, че да свиква, светът е лош, нека се научи на лошо отношение?!
Добре, че моята майка беше разбираща, мила и внимателна, емпатия както му се казва. И аз се стремя към това като родител, детето ми е част от мен, както не бих причинила болка на себе си, така и детето ми искам да е щастливо и най-важното за тази възраст-да има доверие към мама и най-близките си.

Нормално е за дете на тази възраст, може и най - доброто дете да стане след 1година, но човек трябва да се подготви, че има хиперактивни деца и те са си трудни винаги и си остават трудни, братовчед ми на 40 още тормози майка си с изцепки.

Хиперактивността е диагноза и не трябва така фриволно да се слага като етикет на детето.
Има кротки деца, има и палави, неподчиняващи се, въпрос на темперамент и характер. Това, че детето не пасва на представите на родителя си, не го прави нито хиперактивно, нито истерично. На тази възраст тепърва се учат да отстояват желанията си и как да изманипулират родителя, за да получат исканото. Но това е нормално и естествено.

Не сте лоша майка, а родител на деца с малка разлика, което малко утежнява нещата, но и това ще мине. Една мама, две деца, везните не са във ваша полза. Момчето ви е още мъничко, нормално е къщата да е хаос, който няма дете, той не знае. Това не значи, че сте лош родител или домакиня. Няма дете, което като иска своето да не ви изпита докъде са ви границите. Колкото по-отстъпчива сте, толкова по-наясно е дребосъка пред кой му минава номера. НО родителите сте вие и малкия трябва да знае, че не той взима решенията, особено с тръшкане и истерии. И моята дъщеря е пробвала този подход, не получава това, което е решила, че иска, като винаги съм говорила и обяснявяла защо. Колкото и да сте напрегната говорете със спокоен тон. Повишите ли и вие глас, става по-зле. В един момент разбират, че този подход не дава резултат и спират да го ползват. Присъединявам се към съвета, таткото да го извежда да поиграе, да се разхождат повечко, предполагам в яслата не ги извеждат и цял ден затворени си дава отражение после. Всичко ще се оправи ✌️

Дъщеря  ми имаше едни червени ританки. Бях боядисала всички дрехи в розово! И тези на бебето и моите, и любимата тениска на MM, и покривката за маса и хавлиените кърпи...всичко ! Е никой не умря!

Здравейте, тъкмо мислех да поставя нова тема, но видях идентична с вашата.Моето момченце е на 3г и 3м и е същото.От както проходи на 10м и е неубоздан , тичащ, чупещ, весел, жизнен, добре се храни и спи, да градината е послушен , слуша и изпълнява , а у дома е "тасманийски дявол".Напоследък положението ескалира.Другата седмица имам час за психолог(за мен).Не живее в стресирана среда, с мъжа ми сме кротки хора , скандали няма, имам и дъщеря на 14г, но тя не създава проблеми.Обгрижван е и обичан, но много налагащ се, зодия Скорпионче(ако това е от значение) , ако не е по неговото , чупи, хвърга, дори ни налага и нас, тръшка се.В момента в който му се изпълни желанието, грейва задоволство от победата.Пробвахме с приказки, със наказания, понякога тупаници и не се повлиява, ще се бори с нокти и зъби, надвива ни.Аз вече съм с два вида лекарства за кръвно и успокоително.У дома нищо здраво не остана включително и техника , купувани на изплащане и мъки.От четене на статии ме боли главата вече.Благодаря ви!Хубав ден ви желая!

Мира, на три ако ви се налага вече, какво ще стане на седем, а на 13? Тасманийското дяволче трябва да се научи на ред. Никога не отстъпвайте от правилата, които сте наложили. Не го бийте, а го наказвайте, например - ако не си изядеш зеленчуците, няма десерт - и така да е винаги.  Или въведете детско 10 минути, което да е награда за нещо, и да се тръшка, и да не се тръшка - няма награда, ако не е изпълнил условията. Но всичко да е принципно, ясни правила с ясни поощрения и наказания.
Изглежда, че вие просто му отстъпвате, това не е редно.

Детето явно се респектира в детската градина. Трупа енергия и после я изразходва. Извеждайте го навън да тича, целта да е - да се измори. Измислете му всекидневно лудеене навън. Купете му велосипедче, да кара, да се учи на внимание. Нашите дечица имат вкъщи шведска стеничка и алпийска детска стена за катерене, отдолу са дюшеци, за да падат и вилнеят там, когато е лошо времето.

Режим!
Лягане, ставане, ядене, свободно време. Всеки ден едно и също. Преди да преминете към следващото занимание предупредете детето и му обяснете какво очаквате от него. Не се трогвайте от рев, пищене и истерия. Детето ще види, че подобно поведение не му носи победи и само ще започне да се отказва. При някои деца става по-бързо, при други отнема време.
Моите са 2 диванета, с разлика от година и 9. Само ясната програма и очаквания ги вкарват в пътя (за разлика от вас - при нас си е наследствен проблем 😆 горката ми майка 🤦🏻♀)
Поущрявайте всеки напредък - дори да е малък. Не крещете и запазвате спокойствие.
Аз лично наказвах в другата стая и казвах защо наказвам. Не позволявах да се върне в хола докато не се успокои. Вие може да останете с него в спалнята (или детската). Не му казвайте да се успокои или да спре да реве - полза няма. Просто изчакайте. Ако иска да го прегърнете - гушнете го, помага. Все пак не искате детето да си мисли, че не го искате и не го обичате.

Късмет.

Здравейте! Самият факт, че размишлявате и полагате усилия да отстраните проблема Ви прави добра майка! За жалост конкретен съвет не мога да дам, аз самата не съм намерила правилния подход  с моето дете. Единственото нещо, което се сещам е за консултация с детски психолог, който да Ви даде насоки за правилен подход, все пак всяко дете си има индивидуални особености. Щом скоро сте родила, сигурно и хормоните още не са се "наместили" и това допринася за повишената емоционалност. Желая успех!