Лоша майка ли съм???

Така е от около половин година...определено най-обича да е с мен и правим неща,които той предпочита,играем,рисуваме,танцуваме. Драмата идва ,когато му доскучае и не мога с нищо да му угодя,най-вече като не му давам забранени неща. Хистерии,тръшкане,удряне,хвърляне

Някой от вас с таткото бил ли е с такова поведение като дете? Питам защото обикновено темперамента се наследява.
Но си мисля, че ще го израсте, а на градината как се държи т.е. с външни хора.
Всеки се е питал дали е добър родител, и аз в това число. Въпреки, че моето дете като малко се инатеше и тръшкаше много,  колкото по расте, по-разумно се държи, не че не се сърди, но поне постигаме компромис и може да  водим диалог.

А какво иска, което не му давате?
Имайте предвид, че нервната система е незряла, не комуникира ефективно още, избухват по-лесно, не е възрастен човек и изразните средства също не са като при възрастните.
Единият начин е да му превключите вниманието от забраненото нещо към друго, другият вариант е да го оставите да се потръшка, докато се успокои. Безспорно първият е по-ефективен, разбира се.

Мъжът ми е бил доста палав и все още е луда глава 😄 а в яслата понякога ми се оплакват,че не слуша,даже имаше случаи,в които е удрял други деца,заради играчки. В мое присъствие не е правил така с други деца,винаги се е забавлявал с тях. Тези дни не е имало оплаквания

Много добри съвети са Ви дали по-напред в темата, подкрепям
Аз например телефони не давам, само ТВ гледа по малко ( 10мин), и наистина смятам, че на ясла/градина децата се изнервят и имат нужда от семейна среда.
Децата са център на собственият си свят, те не могат да пренебрегнат интересите си защото така трябва примерно или да чакат за нещо, защото сега не може.Искат си внимание на 100% и то веднага.Съответно дават всичко от себе си, за да го получат  

Може би детето има нужда от повече движение. Ако имате възможност, след яслата някой (например баща му) да го води на детската площадка. Нека да играе, да тича, скача, да се измори.

Когато се прибере, от време на време нека мъжът ви поеме бебето, а вие си дайте време да бъдете двамата с детето. Дали ще е тиха игра, или игра на криеница с викане и тичане - вие си решете според това, какво му се прави на момченцето.
Та то е толкова малко, няма три годинки! Има нужда от мама, от тати и да чувства колко много всички го обичат.

Разбира се, обърнете внимание и на себе си, както ви посъветваха момичетата. Всеки има правото да е център на света понякога, та даже и майка с бебе и малко дете.

Първо - честита радост вкъщи,  вече двойна.
Второ - не си лоша майка, задаваш си важни въпроси.
Ще отговоря от името на по-голямото дете в семейството с почти идентична разлика с малкото. Първите ми съзнателни спомени от живота ми са появата на брат ми и вечното съобразяване в новото ежедневие. Много се разчиташе на това да съм кротка и да се занимавам сама, да не вдигам шум и да не изисквам внимание. Това мое поведение, което винаги е било поощрявано като бебе/малко дете, после беше посрещано с недоумение защо съм предимно затворена и необщителна, не обичам да съм в светлината на прожекторите и дълги години усилено се пазех от всичко,  което иначе се води лидерски качества и поведение (инициативност, готовност за поемане на риск, комуникативност и подобни). Голям плюс - научиха ме да чета още на 4 и до ден днешен дишам книги.

 Новият член в семейството е очакван и желан за родителите, но едно бебе на 2-3 не е в състояние да разбере какво се случва, в най- добрия случай може да бъде "подготвено" за събитието,  но не и за чувствата, които тази поява ще предизвика. Мина доста време - поне в моите детски очи- преди да можем да си играем заедно и тези игри да са също толкова интересни и за мен, а не просто наглеждане на бебето.

Сигурно звуча доста огорчено, но всъщност много по-точно е да се каже, че съм приела ситуацията такава, каквато е била, без да се опитвам да я захаросвам, и имам емпатия към младите си (тогава) и супер стресирани от много външни фактори родители. Наясно съм, че са направили всичко по силите си, както и съм наясно, че някои неща аз като родител искам да опитам да направя иначе.
Докато си задаваш въпроси имаш шанс в движение да направиш много, за да се чувстват и двете ти деца по-добре в новата конфигурация, като разбира се не подценявам по никакъв начин нуждите на едно новородено, които са ми достатъчно ясни какво изцеждат от родителите, както и колко е важно да им бъде отговорено.

Прекрасни съвети са дали момичетата по горе. Това, което мога да добавя е да погледнеш детето си като осъзнато човече, идея нямаш колко много неща могат 2 годишните. Включвай го във всичко, което правиш. Научи го да пуска пералнята, а не му се карай всеки път като я доближи, научи го да натиска копчетата на блендер, миялна - всичко, което имате вкъщи. Оставяй го да върши тези неща той. Хем ще прави нещо забранено, хем ще ти помага. Моите момчета (5,6г и 2,2г) обожават да ни правят кафе например, машината им е много интересна. Когато отделите 30 минути за домакински неща и още час за игри и вече е време за баня и сън. Друг съвет е слагай малкото в слинг, включвайте го някак в игрите - например да лежи до вас на земята, баткото да му показва играчки, да му пее песни от яслата, да му прави физиономии, да танцувате с него.
PS Ако имате тази възможност изгледвайте витамин Д, при големия ми син се оказа проблем.

здравейте,
лесно би било да смятате детето за хиперактивно и толкова - то си е такова. истината обаче е, че не родителите поставят такива диагнози и ако целите това, трябва да изминете определен път.
това, което забелязвам във вашето описание на проблема е, че имате склонност да генерализирате това поведение на детето, което не ви допада и да го окачествявате като хиперактивно, хистерично, казвате, че се тръшка, чупи, удря, трудно си задържа вниманието итн, а вие ''държите фронта'' и сте ''авторитет''. никъде не забелязах да подхождате емпатично към това дете. ами то за него безпорядъкът не е безпорядък. то не може да оцени факта, че е разхвърляло така, както вие го оценявате. според мен трябва спешно да обърнете курса си на  възприятие и държание и към двете си деца. виждам, че и малкото вече е с етикет ''кротко'', макар и само на 3 седмици. бих искала да знам, по какво оценявате едно триседмично бебе, че е кротко и колко според вас е редно дете на две години да си задържа вниманието.
всички родители имат известни ''проблеми'', както ги наричате, когато имат малки деца. единия начин да се справяте с тях е като подхождате с емпатия, разбиране и търпение, а другият е вашия. силно ви препоръчвам да етете книги, да посещавате курсове за родители, ако трябва групи за подкрепа и психолог. защото когато детето има известни трудности в поведението, никога причината не е в самото него, а винаги е във възрастните. казвам ви, че от вас зависи какво е държанието на децата ви и вие сте на ход. всичките ми препоръки са насочени към вас с добро и за доброто на всички във вашето семейство. имате доста работа да свършите.

Ако сега послушате това мнение, детето никога няма да се научи на правила. А светът няма да се пригоди към него.

Значи да го дресира ще е най-добре🙄, че да свиква, светът е лош, нека се научи на лошо отношение?!
Добре, че моята майка беше разбираща, мила и внимателна, емпатия както му се казва. И аз се стремя към това като родител, детето ми е част от мен, както не бих причинила болка на себе си, така и детето ми искам да е щастливо и най-важното за тази възраст-да има доверие към мама и най-близките си.

Нормално е за дете на тази възраст, може и най - доброто дете да стане след 1година, но човек трябва да се подготви, че има хиперактивни деца и те са си трудни винаги и си остават трудни, братовчед ми на 40 още тормози майка си с изцепки.

Хиперактивността е диагноза и не трябва така фриволно да се слага като етикет на детето.
Има кротки деца, има и палави, неподчиняващи се, въпрос на темперамент и характер. Това, че детето не пасва на представите на родителя си, не го прави нито хиперактивно, нито истерично. На тази възраст тепърва се учат да отстояват желанията си и как да изманипулират родителя, за да получат исканото. Но това е нормално и естествено.

Не сте лоша майка, а родител на деца с малка разлика, което малко утежнява нещата, но и това ще мине. Една мама, две деца, везните не са във ваша полза. Момчето ви е още мъничко, нормално е къщата да е хаос, който няма дете, той не знае. Това не значи, че сте лош родител или домакиня. Няма дете, което като иска своето да не ви изпита докъде са ви границите. Колкото по-отстъпчива сте, толкова по-наясно е дребосъка пред кой му минава номера. НО родителите сте вие и малкия трябва да знае, че не той взима решенията, особено с тръшкане и истерии. И моята дъщеря е пробвала този подход, не получава това, което е решила, че иска, като винаги съм говорила и обяснявяла защо. Колкото и да сте напрегната говорете със спокоен тон. Повишите ли и вие глас, става по-зле. В един момент разбират, че този подход не дава резултат и спират да го ползват. Присъединявам се към съвета, таткото да го извежда да поиграе, да се разхождат повечко, предполагам в яслата не ги извеждат и цял ден затворени си дава отражение после. Всичко ще се оправи ✌️

Дъщеря  ми имаше едни червени ританки. Бях боядисала всички дрехи в розово! И тези на бебето и моите, и любимата тениска на MM, и покривката за маса и хавлиените кърпи...всичко ! Е никой не умря!