Справят се, не се бой. Аз и мъжът ми си живеехме всеки при своите, докато не се събрахме заедно преди 14 г. От тогава си живеем сами, деца гледаме, че и в чужбина сме от 8 години. Той може всичко, аз също. Научили сме се у дома. Щом има желание, има и начин.
- Публикувана: 28 ян. 2021, 03:11 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2021, 00:16 ч.
За живеенето с родителите. Докога?
Кое ги кара да живеят с мама?
Сещам се за различни неща. Например, ако си няма постоянна приятелка и не вижда смисъл да живее сам, а се разбира с техните.
Или не взима много пари, жилището е достатъчно голямо и не си пречат.
Или живее на "своя" етаж, построен точно с тази идея от родителите.
Или е единствен наследник на техните и от сега гледа на жилището като на свое.
А може и да са му го приписали от сега, с абсурдната идея да не плаща данъци след смъртта им, и в този случай излиза, че те живеят при него.
Има и инертни хора, които си карат на автопилот и нямат тази решителност и даже идея да предприемат стъпки. Ако мама и тате му купят жилище - ок, ако не - добре си е, където е.
Сещам се за различни неща. Например, ако си няма постоянна приятелка и не вижда смисъл да живее сам, а се разбира с техните.
Или не взима много пари, жилището е достатъчно голямо и не си пречат.
Или живее на "своя" етаж, построен точно с тази идея от родителите.
Или е единствен наследник на техните и от сега гледа на жилището като на свое.
А може и да са му го приписали от сега, с абсурдната идея да не плаща данъци след смъртта им, и в този случай излиза, че те живеят при него.
Има и инертни хора, които си карат на автопилот и нямат тази решителност и даже идея да предприемат стъпки. Ако мама и тате му купят жилище - ок, ако не - добре си е, където е.
Моят съвет: пращайте децата си да учат в градове, различни от родния. Много важна стъпка за самостоятелността.
Ако учат в родния си град и няма възможност да се изнесат в отделно жилище, става сложно. В един момент израстват пубертетския стремеж за самостоятелност и започва да им харесва съжителството с родителите. По-удобно, по-икономично, по-мързеливичко...
Да, но в един момент идва време за собствено семейство. И започват драмите в СО...
Ако учат в родния си град и няма възможност да се изнесат в отделно жилище, става сложно. В един момент израстват пубертетския стремеж за самостоятелност и започва да им харесва съжителството с родителите. По-удобно, по-икономично, по-мързеливичко...
Да, но в един момент идва време за собствено семейство. И започват драмите в СО...
Понеже работи дълго в чужбина, и си е идвал отпуски и при нужда - например трябваше да поработи тук, че като минат 5 години и не е със стаж по професията , следва нов държавен изпит.А той работи , но по документи не се признаваше там лекар. Та такива неща, постигна си своето ,но в личен план загуби.
Та не му бърша носа от години, откак е завършил, но все пак , да си ходи.Не му е мястото тук.
Та не му бърша носа от години, откак е завършил, но все пак , да си ходи.Не му е мястото тук.
Подкрепям Как'Сийка! Студентските години са идеалния период да се изгради самостоятелност. Та дори и с помощ от родителите. Ясно е , че не всички студенти могат да работят фул тайм, но да се поживее отделно в този период е безценно за развитието по-нататък. Единици се връщат после в "бащината" къща.
Нещо друго се замислих, 30 годишния, който е при "техните", докато си намери приятелка/жена, как се справя със срещите с жени? Нали трябва известно време, докато вземе решение да заживее с тази жена. През това време къде я води? В детската си стая ли? Или по хотели? Абсурдно ми е. Като мъжка майка няма да ми е гот да ми прибира вкъщи разни момиченца за през нощта, та много се надявам овреме да се отделяме, за спокойствието и правилното развитие на всички.
Нещо друго се замислих, 30 годишния, който е при "техните", докато си намери приятелка/жена, как се справя със срещите с жени? Нали трябва известно време, докато вземе решение да заживее с тази жена. През това време къде я води? В детската си стая ли? Или по хотели? Абсурдно ми е. Като мъжка майка няма да ми е гот да ми прибира вкъщи разни момиченца за през нощта, та много се надявам овреме да се отделяме, за спокойствието и правилното развитие на всички.
То не пречи да живееш сам и да помагаш на родителите или те на теб при нужда.Нормално е. Но да речем двама човека мъж и жена около 30те живели само при родителите си дали биха се справили със самостоятелен живот и създаване на семейство?Дали ако до тази възраст си при родителите ще очакваш партньора да върши дейности вършени от майката/бащата в къщи?
В момента ние нямаме нужда някой да живее с нас, за да ни помага финансово или логистично. И тъй като аз си задавах точно същите въпроси, си рекох, че е добре човек да се пробва и да оцени значението на разни дейности, дето не се замисля дори, че друг ги върши в момента, а това ще е полезно за семейния живот един ден. Обаче....греда. Ще видим като стане готов апартамента за нанасяне.....аз лично ще настоявам за отделяне, да видим....
Моят съвет: пращайте децата си да учат в градове, различни от родния. Много важна стъпка за самостоятелността.
Ако учат в родния си град и няма възможност да се изнесат в отделно жилище, става сложно. В един момент израстват пубертетския стремеж за самостоятелност и започва да им харесва съжителството с родителите. По-удобно, по-икономично, по-мързеливичко...
Да, но в един момент идва време за собствено семейство. И започват драмите в СО...
Ако учат в родния си град и няма възможност да се изнесат в отделно жилище, става сложно. В един момент израстват пубертетския стремеж за самостоятелност и започва да им харесва съжителството с родителите. По-удобно, по-икономично, по-мързеливичко...
Да, но в един момент идва време за собствено семейство. И започват драмите в СО...
Зависи... Наблюдавам и друго. Някои родители просто не искат да оставят децата си, за да бъдат те самостоятелни. Въпреки, че ги изпращат в други градове да учат и пак не ги оставят. На ден се звъни по десет пъти. През ден се изпращат кашони, колети и прочие. Някои даже си изпращат чаршафите да им ги опере мама и после мама ходи да ги застила. Мама и тате ходят да чистят квартирата. Абе пълно обгрижване...
Та нещата не са толкова еднопосочни, тоест само децата да не искат да се отделят или да бъдат самостоятелни.
Имам познат, на почти 40 години, живее с родителите си, да, работи, да, пазарува и участва в домакинството, и отделен апартамент имат, но личното ми мнение, е че през годините не успя да създаде връзка и заради това, че живее с родителите си, но вероятно и други причини има.
Ние с мъжа ми заживяхме заедно, и започнахме да се издържаме сами преди да сме навършили 25 години. Не беше лесно, и все още не. Когато се роди детето ми, баща ми ми даваше пари ( неговите думи бяха "Баба ти ви гледаше вас ( мен и сестра ми), аз сега не мога да ти помогна с отглеждане, че работя, затова ще давам, каквото мога") и честно казано спокойно ми беше, особено втората година, със символичното майчинство.
Ние с мъжа ми заживяхме заедно, и започнахме да се издържаме сами преди да сме навършили 25 години. Не беше лесно, и все още не. Когато се роди детето ми, баща ми ми даваше пари ( неговите думи бяха "Баба ти ви гледаше вас ( мен и сестра ми), аз сега не мога да ти помогна с отглеждане, че работя, затова ще давам, каквото мога") и честно казано спокойно ми беше, особено втората година, със символичното майчинство.
Аз се изнесох от вкъщи на 18 години. Между 16-18г. работих сезонно, лятото. Няколко дни след абитуриенската ми започнах своята първа работа официално и паралелно с това учих.
Винаги съм държала на свободата си. Затова и съм гледала да придобия всички умения, така, че да бъда самостоятелна. Шофиране, образование, трудови навици, дисциплина, домакински навици и т.н.
Не разбирам днешната тенденция “30 са новите 20”. Според мен, това е плод на манипулация от медиите, киното и телевизията. Както и от обществото. 30 просто НЕ са новите 20.
(Вече лично мнение.) Между 20-30 човек трябва да гради себе си, като личност, да постави основите на своята кариера/своето семейство. Да придобие всички необходими навици и квалификации, така, че да е адекватен, изпълнявайки своята роля в обществото.
Между 30-40 вече може да гради материалния свят, около него и да затвърждава своите знания, умения, опит. И ако хармонията във вътрешния свят е изградена и “основата на къщата” е поставена между 20-30, то между 30-40 се “доизгражда” и се затвърждава.
Съжителство с родителите до късна възраст, прави всичко това с един отлагателен процес, който, по мои наблюдения не води до нищо добро.
Всъщност, за мен родителите не са виновни изобщо. Сигурна съм, че, ако поискам и майка ми, и баща ми винаги имат стая за мен в техните домове. Както и храна на масата. Никой родител не би си изгонил детето. Но е хубаво да го насочи... (Не към вратата, а към това кое е правилно.)
Винаги съм държала на свободата си. Затова и съм гледала да придобия всички умения, така, че да бъда самостоятелна. Шофиране, образование, трудови навици, дисциплина, домакински навици и т.н.
Не разбирам днешната тенденция “30 са новите 20”. Според мен, това е плод на манипулация от медиите, киното и телевизията. Както и от обществото. 30 просто НЕ са новите 20.
(Вече лично мнение.) Между 20-30 човек трябва да гради себе си, като личност, да постави основите на своята кариера/своето семейство. Да придобие всички необходими навици и квалификации, така, че да е адекватен, изпълнявайки своята роля в обществото.
Между 30-40 вече може да гради материалния свят, около него и да затвърждава своите знания, умения, опит. И ако хармонията във вътрешния свят е изградена и “основата на къщата” е поставена между 20-30, то между 30-40 се “доизгражда” и се затвърждава.
Съжителство с родителите до късна възраст, прави всичко това с един отлагателен процес, който, по мои наблюдения не води до нищо добро.
Всъщност, за мен родителите не са виновни изобщо. Сигурна съм, че, ако поискам и майка ми, и баща ми винаги имат стая за мен в техните домове. Както и храна на масата. Никой родител не би си изгонил детето. Но е хубаво да го насочи... (Не към вратата, а към това кое е правилно.)
Докато завърши образование и започне сам да се издържа - обикновено съвпадат във времето тия две събития.
Много ме е страх да не се случи това, което Ън описва.
Много ме е страх да не се случи това, което Ън описва.
Като каза домовете на майката и на бащата, се сетих, че имам няколко познати, които наистина рано се отделиха от родителите, с нетърпение се махнаха, но се започна с поредица от квартири или апартаменти на дърти гаджета, заместващи им бащите, от жилища с различни кандидат-свекърви, и някои още са така, след 15+ години подобен живот. Просто са сменили проблемната връзка с родителското тяло, с някаква имагинерна самостоятелност с гадже, че и с родителите на гаджето.
Докато завърши образование и започне сам да се издържа - обикновено съвпадат във времето тия две събития.
Много ме е страх да не се случи това, което Ън описва.
Много ме е страх да не се случи това, което Ън описва.
Не говорим да не си помагат поколенията, когато е необходимо - говорим за това да изградиш сам живота, който искаш и който на теб ти харесва.
"За живеенето с родителите. Докога?"
Даваха по новините, преди месеци, как в Дания младите живеещи при родителите им са 9%, а в Словакия, България, Сърбия надвишават 45-50%... Много ми е чудно, защо не казаха същото за Япония, че повечето млади живеят при родителите си. В Скандинавия хората имат пари. Децата им нямат какво да го мислят. Тука, както знаете не е така. Студент последна година съм, живеещ на квартира в чужд град и като се върна в родния си дом, повече на квартири - никога. Уча за да имам добра работа и впоследствие стабилност. Смятам даването на пари по квартири за излишно. Разликата между България и Германия е, че там една бебешка чаша е 2 - 4 евро, а тука е 18 лева ( говоря в чуждестранните хипермаркети ). Вече е смешно да се сравняваме с европейците, чак избива на комплекси. За живеенето с родителите докога ? Стабилни финанси, стабилен дом, плащаш си сметките. Някой не искат да се отделят, поради самота, за което ги разбирам.
Даваха по новините, преди месеци, как в Дания младите живеещи при родителите им са 9%, а в Словакия, България, Сърбия надвишават 45-50%... Много ми е чудно, защо не казаха същото за Япония, че повечето млади живеят при родителите си. В Скандинавия хората имат пари. Децата им нямат какво да го мислят. Тука, както знаете не е така. Студент последна година съм, живеещ на квартира в чужд град и като се върна в родния си дом, повече на квартири - никога. Уча за да имам добра работа и впоследствие стабилност. Смятам даването на пари по квартири за излишно. Разликата между България и Германия е, че там една бебешка чаша е 2 - 4 евро, а тука е 18 лева ( говоря в чуждестранните хипермаркети ). Вече е смешно да се сравняваме с европейците, чак избива на комплекси. За живеенето с родителите докога ? Стабилни финанси, стабилен дом, плащаш си сметките. Някой не искат да се отделят, поради самота, за което ги разбирам.
И защо,ако жилището на родителите е достатъчно голямо трябва да се изнасяш?И особено,ако нямаш друго жилище и трябва да плащаш наем?На мен и сега ще ми е по-лесно,ако живея с родителите ми или свекърите,макар,че и едните и другите живеят на по 200 метра от нас.От друга страна ми е по-спокойно,че семейството на сина ми живее отделно,но и те са наблизо и снахата и внучето са по цял ден у нас като съм си вкъщи,но това не ми пречи.Трябва да имаш някаква непоносимост към близките си ,че да ти пречат.
Не виждам проблем млад човек на 25 примерно, все още да живее с родителите си. Ако все още не е успял да си намери работа, защо трябва да се изнася? По-добре ли е да живее на улицата в подобен случай?
Когато намери някаква работа, тогава ще може да се издържа и сам и да живее отделно.
Когато намери някаква работа, тогава ще може да се издържа и сам и да живее отделно.