Не винаги дарените имоти са гаранция за липса на ипотека. Нали идеята е да се надгражда? Това не става без още жилища 
- Публикувана: 28 ян. 2021, 03:11 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2021, 00:16 ч.
За живеенето с родителите. Докога?
Дареният имот не те прави точно самостоятелен, но е в пъти по- добре от живеенето в детската си стая на 25-30.
Ти си противоречиш ужасно много, защото не си оставила дъщеря си и един ден на градина.
Същият, който е казал, че домашни, писани от родител, не надграждат ученика.
А вместо да се купуват апартаменти - по добре добро средно образование...
А вместо да се купуват апартаменти - по добре добро средно образование...
Това за домашните не го знам и нямам коментар. Но за средното образование не мисля, че е най-важното, то е само стъпка към следващия етап - висшето. И за него важи принципът на "разумната достатъчност" - всяко достатъчно добро образование, което позволява на детето да запише желаният университет и да е на ниво там, а и да няма съществени пропуски в общата култура, е точно толкова добро, колкото и най-супер дупер образованието. "Колкото повече, толкова повече" за мен е валидно само за последната степен, по която ще бъде класирано от работодателите. Та сама казах - може да не е апартамент, още повече ако детиту ще отива в чужбина, но да са за висше образование е много по-добре, отколкото за средно.
Убедена съм, че децата ми ще се справят по-добре и от мен. Бих помагала с каквото мога, на всяко от тях. Но да живеят вкъщи вече семейни и да дундуркам внуци в детската стая няма как да стане. Не бих ставала роб на децата, за да нямали ипотека. Аз съм имала различни видове кредити и съм си ги плащала, без да умра от ужас, значи и те ще могат. Може и да не им се налага да имат кредити.
Изобщо, ама изобщо не съм съгласна.
Това го лалат хора, които нямат досег с частното.
Това го лалат хора, които нямат досег с частното.
И какво е това частното, да не е пък златно? Собствен ескалатор към топ университет ли си има??? Не казвам, че е лошо, но има и по-добри варианти (не за всяко дете, вярно) и за никакви пари.
Бих помагала с каквото мога, на всяко от тях. Но да живеят вкъщи вече семейни и да дундуркам внуци в детската стая няма как да стане. Не бих ставала роб на децата, за да нямали ипотека. Аз съм имала различни видове кредити и съм си ги плащала, без да умра от ужас, значи и те ще могат. Може и да не им се налага да имат кредити.
Много смесени послания в този пост, бре
- Разбира се, че помощта ще е "каквото мога", и аз нямам намерение да се лишавам за да помагам, камо ли робиня да ставам. Но ставаше дума за който може - той защо да не го направи?
- Да живеят вкъщи семейни е изключено, вече е казано и кой ли го оспорва? Виж заради внуците (с надежда) си имаме детска стая вкъщи
Ха дано ни огреят.- И за кредитите е така - ако мога да ги спестя без да се заробвам, що па не? С този летящ старт може и изтински милионери да станат.
Реюниън, градинската възраст с какво се отнася към темата?
Възпитанието на адаптивен и самостоятелен индивид започва от ранното усещане за сигурност и привързаност.
Тук става на въпрос за несамостоятелни 20-30 годишни живеещи у дома..
+1
Възпитанието на адаптивен и самостоятелен индивид започва от ранното усещане за сигурност и привързаност.
Тук става на въпрос за несамостоятелни 20-30 годишни живеещи у дома..
Убедена съм, че децата ми ще се справят по-добре и от мен. Бих помагала с каквото мога, на всяко от тях. Но да живеят вкъщи вече семейни и да дундуркам внуци в детската стая няма как да стане. Не бих ставала роб на децата, за да нямали ипотека. Аз съм имала различни видове кредити и съм си ги плащала, без да умра от ужас, значи и те ще могат. Може и да не им се налага да имат кредити.
Изобщо, ама изобщо не съм съгласна.
Това го лалат хора, които нямат досег с частното.
Това го лалат хора, които нямат досег с частното.
И какво е това частното, да не е пък златно? Собствен ескалатор към топ университет ли си има??? Не казвам, че е лошо, но има и по-добри варианти (не за всяко дете, вярно) и за никакви пари.
Убедена съм, че децата ми ще се справят по-добре и от мен. Бих помагала с каквото мога, на всяко от тях. Но да живеят вкъщи вече семейни и да дундуркам внуци в детската стая няма как да стане. Не бих ставала роб на децата, за да нямали ипотека. Аз съм имала различни видове кредити и съм си ги плащала, без да умра от ужас, значи и те ще могат. Може и да не им се налага да имат кредити.
Не, но категорично бих го подтикнала да е самостоятелен / на. Защото вярвам, че е по-добре за него самото.
Казвала съм и преди - нямам особени умения, освен може би, че ми върви в продажбите. Но това не е нещо супер специфично, много хора го могат. Щом аз съм се оправила, значи децата ще бъдат още по-оправни. Отсега виждам, че двете ми по-големи деца са със сигурност по-целеустремени от мен. За малките е рано да знам как ще са, но всяко с късмета си.
Казвала съм и преди - нямам особени умения, освен може би, че ми върви в продажбите. Но това не е нещо супер специфично, много хора го могат. Щом аз съм се оправила, значи децата ще бъдат още по-оправни. Отсега виждам, че двете ми по-големи деца са със сигурност по-целеустремени от мен. За малките е рано да знам как ще са, но всяко с късмета си.
Не мисля, че някой от списващите ще си изрита детето, ако е в криза, било материална или здравословна.
И спорът ми е безмислен. Ако децата ми учат в София няма да са в общежитие. То даже не им се и полага. Няма и да са на квартира. Ако имам апартаменти, ще им дам. Няма да живея с тях и с децата и партньорите им освен ако не е жизнено необходимо.
И спорът ми е безмислен. Ако децата ми учат в София няма да са в общежитие. То даже не им се и полага. Няма и да са на квартира. Ако имам апартаменти, ще им дам. Няма да живея с тях и с децата и партньорите им освен ако не е жизнено необходимо.
Не мисля, че някой от списващите ще си изрита детето, ако е в криза, било материална или здравословна.
И спорът ми е безмислен. Ако децата ми учат в София няма да са в общежитие. То даже не им се и полага. Няма и да са на квартира. Ако имам апартаменти, ще им дам. Няма да живея с тях и с децата и партньорите им освен ако не е жизнено необходимо.
И спорът ми е безмислен. Ако децата ми учат в София няма да са в общежитие. То даже не им се и полага. Няма и да са на квартира. Ако имам апартаменти, ще им дам. Няма да живея с тях и с децата и партньорите им освен ако не е жизнено необходимо.
Доста добре систематизирано, без изхвърляне и излишен патос.