Що се хабим тука? Тя авторката, евентуално, вече е поднесла "подаръка" си. Все пак, около 14.02 се вълнуваше, оттогаз и не е влизала.
- Публикувана: 14 фев. 2021, 00:23 ч.
- Последно мнение: 3 март 2021, 09:10 ч.
Мъчен въпрос, да ѝ кажа ли...
Аз пък не разбирам кой се смее. Да я съжаляват, да съчувстват, ок, ама да се смеят? Кое е смешно? Дори тук, в темата, не видях никой да се смее на съпругата.
И аз не мисля, че съпругата бива осмивана от който и да е.
Може би любовницата само. Сигурно си мислят любовниците, че всички се смеят на съпругата, ама буклук; принц - тя и мъж и семейство си има. Докато любовницата - и един читав мъж не може да завърже. И да, смеят се ама на нея.
Добре, ясно, че подбудите на любовницата не са чисти, но наистина ли продължавате да мислите, че е благородно да оставиш една жена да стои омъжена за боклук. Дори след като друга потребителка ви написа, че тя е оценила, че са й казали. Добре, любовницата е утайка, това да говори със съпругата няма да изтрие предишните й действия, но не може ли човек в един момент да съжали за действията си и да поправи това, което е възможно да бъде поправено. Или вие бихте искали да ви се смее целия град зад гърба?
Че хората се подиграват на някоя жена, задето съпругът и изневерява ?
Ти си в много голяма грешка.
Темата е от доста време с много коментари, не съм задълбавал в подробности. За мен е по-добре да и каже, истината колкото и да е лоша е по-добра от блаженото неведение. В случай, че съпругата подозира, но гледа със широко затворени очи, тогава и да и каже, няма много да се променят нещата. Не знам защо в такива ситуации любовницата се изкарва черна, тя е страничния човек, изцяло отговорността е на другата страна в такава връзка. Никой не може да се набърка в чужди отношения ако това не му бъде позволено от съответната страна в тези отношения.
Ми хайде да ви споделя една случка.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
Май забравяте, че съпругата не живее под един покрив с тоз хубавец.
Айде, още пет стотинки да дам.
Темата е от доста време с много коментари, не съм задълбавал в подробности. За мен е по-добре да и каже, истината колкото и да е лоша е по-добра от блаженото неведение. В случай, че съпругата подозира, но гледа със широко затворени очи, тогава и да и каже, няма много да се променят нещата. Не знам защо в такива ситуации любовницата се изкарва черна, тя е страничния човек, изцяло отговорността е на другата страна в такава връзка. Никой не може да се набърка в чужди отношения ако това не му бъде позволено от съответната страна в тези отношения.
Отговорността се носи от човека, не от неизброимите му житейски роли.
Ще ти дам един пример, не че ще промени нагласите, но поне да разшири хоризонтите ви за отговорността, която всеки носи за собственото си поведение...Та, отива един крадец да краде в магазина, в който е служител, вика си и подкрепление - втори човек, че няма да може да носи всичко, което си е набелязал.... Та, кой виновен, кой невинен???. Всеки човек носи отговорност за собственото си поведение и е нелепо че и смешно да оправдава себе си с чуждо поведение. щом приемаш доброволно да участваш в нещо, причиняващо болка, вреда, загуби, вредиш. И никакви оправдания не отмиват участието ти.
Отговорността се носи от човека, не от неизброимите му житейски роли.
Отговорността се носи от човека, не от неизброимите му житейски роли.
За мен отговорността се носи от обвързания. Той се е вричал във вярност на някого. Което обаче не прави любовницата морален човек. Съгласна с Rf обаче, че няма какво на нея да й се държи сметка. Ако мъжът не е читав, не може да очакваш няколко милиарда жени да го държат в правия път.
Ми хайде да ви споделя една случка.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
Аз точно затова в такива неща не се меся. И аз да споделя един случай, че и скорошен. Пише ми един, с който се засичаме от време на време покрай работата. За какво пише е ясно. Да де, ама аз и с жена му се засичам пак покрай работата, даже сме в добри отношения. Да тръгна ли да й се обяснявам какви ми ги е писал мъжът й? Нито им знам ситуацията, нито нищо. Ще й покажа един чат, в който накрая го режа. Нито нещо е станало, нито нищо. Ще размътя водата, тя едва ли ще го зареже заради няколко съобщения, а после и с двамата няма да можем да се гледаме в очите. И какво правим?
Примера с крадеца няма нищо общо с обсъжданата тема. Кражбата е престъпление, независимо дали се осъществява от служител или външен. Така че примера е неуместен.
В случая майка ти е била външен човек, приятел, познат, колега, в такъв случай и аз никога не бих се намесил. В случая обаче става въпрос за участник в триъгълника, така че нещата са много по-различни.
Ми хайде да ви споделя една случка.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
На майка ми приятелка, чийто съпруг ѝ беше колега, го подозираше сериозно. Помоли майка ми да ѝ съдейства да го хване. Е хвана го.
Познайте развръзката, майка ми не е приятелка с тази жена, дори се прави, че не я познава, а тя е още със съпруга си.
Няма как да знаеш кой колко иска да знае истината и дали е готов за нея.
В случая майка ти е била външен човек, приятел, познат, колега, в такъв случай и аз никога не бих се намесил. В случая обаче става въпрос за участник в триъгълника, така че нещата са много по-различни.
Просто аналогията на Луна не се връзва с един ключов момент - връзката между участниците. Която не е равностойна на това единият да е просто служител в магазина, защото с половинката ви свързват доста повече неща от една заплата. Може би ако в примерът беше роднина - тогава щеше да се усети разликата. При изневярата, и двамата са те окрали, но само единият те е предал 