Чужд език - от кога?

Пепина, да, и Андариел го е описала много добре защо. На срички се прочитат думите по-бързо, но някои са малко по-трудни за сричкуване и тогава буква по-буква е по-добре (в началото).

Ако разцъкаш в нета има 3буквени и  4буквени списъци с думи. Те помагат с четенето по буква и после на срички. И после може да се мине на малко по-сложни думи като: посадил и затоплило.

Не знам дали знаете, но нейтив англоговорящите учат английският фонетично, и не на срички.

Какво означава "учат"? Те го учат този език откакто са се родили и именно фонетично, устна реч, но това не означава, че ограмотяването, тоест писмената реч, се случва фонетично. В английския има клъстери от буквосъчетания, които се учат наизуст и отговарят на една или няколко възможни фонеми. Също и във френския, там пък, като започнат със стоте вида О-та и Е-та край нямат.
Ние имаме малко изключения на неотговарящи си фонемни и графемни несъответствия.

Учат означава процес на усвояване на дадено знание. Учат го откак са се родили говоримо. Писмено също го учат фонетично.

Чудя се колко деца познаваш нейтив, та знаеш как учат, са учили езика.буквосъчетания не учат наизус.

Как точно учат фонетично като не всяка езикова система е с висока прозрачност? Как учат фонетично да пишат bright? Единствените фонетични съответствия са на Б и Р Т, а останалото е клъстер, който включва и Т-то, защото цялото ight или ght са самостоятелни като буквено съчетание? И още такива колкото щеш. Както виждаш, неслучайно имат толкова време за отделяне и състезания по спелуване - английският е непрозрачен и съответствието звук-буква е проблемно и си правят състезания по спелуване, защото спелуването е правописът, който не отговаря на произнасянето. Ние такива състезания нямаме и никога не учим децата да спелуват на български, защото нашият език е прозрачен и с доста високо съответствие на звук и буква. Вярно, че усвояват фонологично съответствията, но фонетично и фонологично са две различни неща, също както фонема и графема са две различни неща.
Колко деца трябва да познавам нейтив? Тези неща се учат по лингвистика
не само за българския, а за различни езици). Нужно ли е да познавям японци, за да зная, че в писмената им система йероглифите им са на срички?

Ами така, учат да пишат думата.
Не знам какво са ви учили по лингвистика, но видях как учат нейтив.
Спелуването се учи извън учебната програма, иначе ги учат да пишат фонетично.... но ти продължавай да спориш. Не за пръв път се случва. Да спориш за нещо, което нито си виждала, нито разбираш.
Между другото винаги съм се чудела защо ние учим англ думи наизус, като по др начин е много по-лесно.

Сбъркана ни е системата. То затова и ни българският, ни английският се научават добре.

Титина, няма да коментирам. Изобщо повече нищо, което пишеш няма да коментирам, независимо какво напишеш. Разбирам, че не не сме една за друга, така да се каже, затова ти подминавай моите постове, аз ще подминавам твоите. Благодаря. Каквото го зная - зная го, но няма какво да доказвам точно пред теб. Ако толкова държиш да коментираш - не мога да те спра.

Конкретно при нашенско с чуждите езици една от най-големите глупости, които искат от децата и възрастните е думите да се пишат по 3 реда. Кипи безсмислен труд.
Проблемът с ученето на думите наизуст е, че не се обръща внимание на произхода и състава на думата и така се хаби много енергия. Част от думите се учат наизуст, но част могат да се обяснят така, както и с българския, на което му казваме богатство на речника и осъзнаване на думите. Макар че и на български голяма част от думите не се обясняват нито вкъщи, нито в училище и се очаква децата просто "да си ги знаят". Ами, не, няма как да си ги знаят, когато става въпрос за по-задълбочено знание. Повърхностно в ежедневното общуване не е нужно много, но ако искаме децата да имат богата езикова култура думите трябва да се обясняват, В началото за мен беше шок колко елементарни думи децата не знаят, не могат да обяснят значението им дори в контекст. Все едно са на чужд език, а не на български.

Андариел, ще ми е интересно да дадеш примери за думи, които децата не знаят.

Андариел винаги обича да обобщава и в общия случай може и да е права, но когато спори с конкретен човек нещата загрубяват, защото се сблъскват теория и конкретика.  Примери бол - децата под Х години не могат да четат, а само повтарят като папагали, децата под 18 не могат да вземат езиков сертификат, защото са им бедни речникът и общата култура и какво ли не. И затова принципно и двете сте прави и победител в спора няма да има, по-добре зарежете.

И да отбележа - да знаеш смисъла на дадена дума и да я употребяваш правилно е много по-лесно, отколкото да я обясниш. Аз самата не се наемам да обясня ей така, на прима виста доста думи, които явно знам какво значат.

И с писането не може да се обобщава, защото за някои хора работи. За мен например не, но за сестра ми да. Ама и аз преписвах машинално, за да си изпълня задачата, без никакво вникване. По-късно обаче, когато учех за сесия, ако само четях и въпросът не ми минеше през ръката да го разпиша, все едно не съм учила. Та явно ако пиша с концентрация и разбиране помага и на мен.

Чувала съм (нямам опит), че на английски ги учат именно със запомняне, но постепенно. Оставяли ги да пишат с грешки без да шарят целия лист с червено, а поправяйки само по-важните думи. На мен ми звучи смислено - ако ми поправят три думи ще ги запомня, ако за тридесет ....

Не знам за каква теория и за каква практика говориш, но не може само със субективни изводи на наивен наблюдател. При мен е теория и практика, все пак това ми е работата и за това съм учила. Не е нужно един инженер да види всички машини на света, за да знае какви принципи важат при тях - той нали затова учи шест години, част от обучението и практиката му е да научи основните принципи. Езиковите системи имат няколко принципа на действие и хората десетилетия, че и сигурно столетия ги изучават и са направили съответните класификации и са описали принципите. Затова написах, че не е нужно да познавам японци, за да зная, че при една от техните системи писането е на срички. Тези неща се учат и това, че Х не ги е учил не му дава право да го отхвърля, само защото той видял нещо си. Хубаво, да си гледа колкото ще и да си твърди каквото ще!

За писането съм го писала сигурно десетки пъти, но явно ще го пиша пак. Всеки човек е с различна комбинация на "силни" страни при възприятието и изграждането на стратегии. Има хора, които са кинестетичен тип - докато не го напишат не могат да го научат. Други са слухов тип - докато не го чуят не могат да го научат  (затова си четат на глас или се записват четейки и после слушат записа). Трети са визуален тип - докато не го видят на картинка не могат да го научат (т.нар. фотографска памет образно казано - сякаш страницата им е като на ксерокс в ума). Най-често е комбинация от различните типове, примерно подчертава в различни цветове и чете на глас.
Относно писането на думите по три реда - повечето хора просто изписват думата, ръката пише, умът блуждае.
Също така при повечето хора четенето на глас няма никаква учебна стойност, защото те просто си четат. Ценно е четенето на ум, защото човек при четене с разбиране се връща периодично на някои от думите, чете изречението оттам, откъдето му се губи нишката, връща се на дълги или непознати думи, понякога шари с поглед по текста, докато намери точно думата, от която извлича смисъла на неразбраното.

За знаенето на думи - зависи кой звук правим или ако е при обичайни условия на ограмотяване много бързо хващам кога детето чете с разбиране и кога просто си чете. Най-общо може и да схващат идеята, но пропускат думата, която не разбират и "съчиняват" от контекста на останалите думи. А най-често при просто една написана дума, бъркат мястото на ударението, заменят срички или звукове.  Говоря при деца в норма, съвсем обикновени между първи и четвърти клас.

Kaкто писах, принципно си права в обшия случай. А за частните случаи вече си се научила да се застраховаш и си непоклатима. Но ако забелязваш, в спор влизаш все с частни случаи

Черна станция, аз това работя, частни случаи съм срещала колкото искаш, всеки е частен случай. Но не е застраховане, затова се прави диагностика, но за да направиш диагностика трябва да знаеш основните принципи. Тези принципи се учат, също както инженерът учи, също както и юристът учи, както и лекарят учи. Всеки е частен случай, но не е извънземно, че да е чак толкова уникално частен. За най-уникалните случаи хората пишат статии за конкретни случаи. Има известни пациенти, които функционират напук на всички принципи, те влизат в учебниците като примери за изключения, потвърждаващи правилото.

Учител по английски. Искренно се съмнявам дали владееш дори езика, но пък спориш с вдъхновение

В момента по-голяма част от нещата, които съм учила по лингвистика, психолингвистика и т.н. са именно на английски върху английския език, за което има много просто обяснение - английският е най-популярен в момента, той е езикът на науката, а много публикации и проучвания се правят от американски университети и като цяло английският е привилегирован от десетилетия, включително при сравнителни изследвания, голяма част от емблематичните лингвистични теории са писани като основа на английския, а не на френския примерно, или немския. Междуезиковите проучвания (и междукултурните, които са в разцвета си двайсет години) също са много популярни пак по обясними причини - в САЩ има всякакви общности и има любими дестинации на изследователите. Проучвания между английски-испански, английски-японски, английски-китайски, английски-френски... Колкото щеш. Но има и такива, свързани с невропсихологията и невронауките, поне откакто достъпът до техника става по-лесен. Може би ако бъдещите учители бяха повече обучавани и четяха статии от този тип, а не "методика на преподаване", писана кой знае кога, щеше да е доста по-лесно и по-съвременно обучението.