- Публикувана: 4 март 2021, 14:15 ч.
- Последно мнение: 18 май 2021, 04:08 ч.
Предначертано ли е с кого ще споделиш живота си?
Не разбирам от предначертания, кармични връзки и тям подобни, но вярвам, че Господ дава, но в кошара не вкарва.Тъй като и след години ми нагарча силната, голямата, изпепеляващата лИбоФ, която едва не ме уби, сега ценя като най-висш лукс тихата, спокойна любов, кефът да се будиш и да заспиваш с мисълта, че си на правилното място. Вярно, че всичко преживяно носи уроци, но бих предпочела някои от моите да не ги бях научавала.
Ако не ги беше научила, щеше ли да се будиш сега спокойна и щастлива?
Веднъж и на мен ми се прииска да разбера нещо повече по въпроса дали има нещо случайно в хората, които ни заобикалят, или всичко е предварително нагласено. Тъй като имам опит в медитативните практики, попитах какви са хората най-близо около мен в този живот. Отговорите още ми държат влага. Предпочитам да вярвам, че всичко е резултат на личните ни избори тук и сега, дори и грешни да са. Много е приятно да живееш с увереността, че ръководиш всеки ден от живота си сега.
Пълно е с литература за прераждане и кармични връзки, че душите у дома, горе (долу или встрани ,не знам къде) са на гроздове, свързани и там.И се прераждаме на групи и имаме да си оправяме отношения , грубо казано.
Писах нагоре ,това е от рода на приказките ,недоказано, неизвестно и аз също живея днес и сега. Рева ,ритам, радвам се ,псувам ,смея се , страдам - всичкото тук и сега.
Писах нагоре ,това е от рода на приказките ,недоказано, неизвестно и аз също живея днес и сега. Рева ,ритам, радвам се ,псувам ,смея се , страдам - всичкото тук и сега.
Не разбирам от предначертания, кармични връзки и тям подобни, но вярвам, че Господ дава, но в кошара не вкарва.Тъй като и след години ми нагарча силната, голямата, изпепеляващата лИбоФ, която едва не ме уби, сега ценя като най-висш лукс тихата, спокойна любов, кефът да се будиш и да заспиваш с мисълта, че си на правилното място. Вярно, че всичко преживяно носи уроци, но бих предпочела някои от моите да не ги бях научавала.
И аз имам такава любов, убийствена, беше ли предначертана или аз, след като я изгубих, я идеализирах и изпаднах в депресия и апатия?
Научих "урока".
И ако има друг живот, си пожелавам, всичките ми партньори от този живот, до един, изобщо да не ги срещам.
А на въпроса - не, нищо не е предначертано. Човек избира (съзнателно или не) и обикновено си троши главата.
Не разбирам от предначертания, кармични връзки и тям подобни, но вярвам, че Господ дава, но в кошара не вкарва.Тъй като и след години ми нагарча силната, голямата, изпепеляващата лИбоФ, която едва не ме уби, сега ценя като най-висш лукс тихата, спокойна любов, кефът да се будиш и да заспиваш с мисълта, че си на правилното място. Вярно, че всичко преживяно носи уроци, но бих предпочела някои от моите да не ги бях научавала.
Ако не ги беше научила, щеше ли да се будиш сега спокойна и щастлива?
Мисля, че срещаме определени хора с определена цел. Че имаме уроци, които да учим чрез тях. Също така вярвам, че нищо не е случайно. От там нататък уж ние вземаме решенията...
За мен лично това е смисълът на живота - да се учим.
Много е сладко да си мислим, че ще срещнем МЪЖ /защо пък мъж/, който ще е точно сродната ни душа. И защо пък сродна?
Нима нашата душа не е достатъчно цяла?
Само родителите са предначертани и то в определени случаи.
Оттам нататък - накъдето те отвее вятърът на собствените ти решения.
Много е сладко да си мислим, че ще срещнем МЪЖ /защо пък мъж/, който ще е точно сродната ни душа. И защо пък сродна?
Нима нашата душа не е достатъчно цяла?
Само родителите са предначертани и то в определени случаи.
Оттам нататък - накъдето те отвее вятърът на собствените ти решения.
В настоящия сме се срещнали, за да "оправим" нещата, но....ето, пак не се получи.
Преди много години - вярвах:)
Когато се омъжвах наистина вярвах, че съм срещнала и ще е до края..
Сега не съм толкова крайна..
Вярвам, че аз си имам път..лошото ме изгражда и носи уроци, хубавото ме усмихва и зарежда.
Живота е шарен. Ако е предначертан, защо да влагаме усилия?
Когато се омъжвах наистина вярвах, че съм срещнала и ще е до края..
Сега не съм толкова крайна..
Вярвам, че аз си имам път..лошото ме изгражда и носи уроци, хубавото ме усмихва и зарежда.
Живота е шарен. Ако е предначертан, защо да влагаме усилия?
Гласувах с "не" - смятам, че живота, който водим, е резултат на нашите избори/решения. Никога не съм смятала, че има 1 "предопределен" за твой половин. Ще се радвам ако ЪН разкаже нещо повече, тъй като съм имала момент, в който и аз съм си задавала въпроса дали всичко зависи от нас или каквото и да правим, пътя е предначертан.
