Аз ходя на гости на родителите му, той отказва да ходи при моите

Проблемът според мен по-скоро е, че всяко свободно време иска да е с родителите си,  а не с тебе. Оттам нататък дали иска да ходи при твоите родители, няма никакво значение.

Аз не съм привързана към семейството си по този начин - те са в друг град и ги виждам рядко, като понякога дори без мъжа ми ходим, само с дъщерята /внучка им/. Мъжът ми обаче, е страшно привързан към семейството си, те са и в София, и се виждат поне два пъти месечно. Макар и отдавна да сме заедно, така си е той с посещенията и до днес /на стари години/. Аз предпочитам той да ходи, отколкото да идват у нас и ползвам времето за мои си неща, а го придружавам само на семейни или национални празници. Не е драма за никого. Не разбирам защо и за теб да бъде.

Виждат ми се абсурдни две неща:
1) че се карате за посещения на родители;
2) че непрекъснато ходите при неговите.
Вие сте млади и влюбени, ходете на планина, в парка, срещайте се с приятели (в рамките на ограниченията), спортувайте - правете нещо друго, защо трябва да сте само при мама и тате, независимо чии?
Ще си разбиете отношенията, а причината е, меко казано, странна.

А той защо ходи всяка свободна минута при родителите си? Каква е причината и необходимостта да го прави?
Имаш ли отговор на тоя въпрос?

Това в бъдеще може да ви доведе до големи раздори.

Зависи.
Да разбирам ли, че твоите родители живеят извън София, а неговите в София? Може това да е причината.

Да кажа при нас как са нещата. От 20 години сме заедно, живеем в София но родителите ни живеят в друго населено място на две съседни улици. Съответно, когато пътуваме е нелогично да видим само едното семейство. Обаче мъжо също се инатеше и си настояваше да сме основно в тяхната къща. Няколко години подред водих борба( и караници е имало) и наложих правило поне една вечеря да е при моите родители в присъствието на цялото семейство. Обикновенно пътуваме петък вечер, и вечеряме в нашите. Аз, детето, ММ. Това е компромисен вариант от моя страна, защото обикновенно е късно, когато пристигнем и сме уморени от работа и пътуване но пак е нещо. След вечерята отиваме в тяхната къща и там прекарваме уикенда.
Аз, сама или с детето, като беше по-малка, в събота и неделя си ходя също до нас когато си поискам без да давам обяснения и без да карам ММ. Знам, че за него ще е досадно. Това съм приела за удовлетворяващ вариант.
ММ също е силно привързан към семейството си. Случвало се е да водя битки и да прекараме голям празник, примерно НГ или Великден с моето семейство. В началото трудно, после по-лесно но пак като компромис от негова страна. И не е проблем, че не се разбира с родителите ми, просто в неговото вкъщи му е по-добре.
С две думи, прецени си дали връзката ви ще продължи. Ако да, настоявай си за вариянт, в които и двамата ще сте доволни.
Бях забравила но и ние в началото нямахме много пари и отпуските ги карахме там. Ами свикнала бях. Сега не са така нещата но пък родителите ни са по-възрастни.

Той държи ли ти също да ходиш на гости при неговите родители и има ли някакви претенции как да се държиш с тях?
Според мен е обидно и неуважително да държи да прекарвате свободното си време само с неговите родители, но с твоите даже не желае да общува, както той си има родители, така и ти си имаш. Най-вероятно няма да му бъде приятно ако ти демонстративно заявяваш, че не искаш да се виждаш с родителите му, нищо чудно и скандали да ти вдига по този повод, но когато се касае за теб и твоите родители няма проблем.
Какво ли ще бъде ако имате дете, родителите ти изолирани от картинката, а ти омъжена за него и неговите.

Ми ако съм аз няма да ходя постоянно при родителите му.... освен ако не са ми безумно приятни и готини, да ми е кеф да ида. Ако на него му е зор, да си ходи там, даже да заживее там ако иска отново. Да нямам една събота и неделя на спокойствие в къщи с любимия или да излезем с приятели..... аре бе, ми ще си ходя сама тогава, той да яде на мама и тати баницата или тутманика и там квот му се готви. Защо изобщо се е отделял от тях.
И да ми се дърпа после да се видел с нашите, това не е подценяване, това е леко неуважение.
Живи и здрави, аз лично харесвам хора, които ценят родителите си, но прекаленото зорлееене да са с тях... ми е ту мъч. Но всеки е различен, аз лично на твое място бих се обидила и бих спряла да му ходя по г*за

Мамино синче, иска да си е у дома, да го глезят. Сигурно ще си остане такъв дори да се ожените. Майка му как се държи? Защото нали знаеш после свекървите как тръгват да се мешат, ако и тя държи той да е близо до нея непрекъснато, няма оправяне.

Ауууу, мамино синче ли долавя моят радар?

Скъпа, ще ти дам съвет, който бих дала само на моето бижу - най-добрата ми приятелка - бегай надалеч, гадже ще намериш!!!!!!!

Това 93 след името ти годината, в която си родена ли е? Ако да - въобще нямаш място за тревоги! Още си млада, едва на 28г., концентрирай се върху много по-важни неща:

- външния си вид - не забравяй, че жените остаряваме по-бързо от мъжете! За да избегнеш този кошмар да станеш грозна или минимум сбръчкана, според мен се концентрирай основно върху работа и/или изкарване на пари, за да може след една-две години да направиш първата интервенция по предотвратяване на неизбежното. Грешни са схващанията, че млади жени не трябва да се оперират - колкото по-рано, толкова по-добре (понякога). Ако имаш фини мимически бръчки, по-добре ги запълни сега, отколкото да чакаш да станеш на 35+ и тогава да се чудиш откъде ти е дошло. Също - красивата усмивка, дори да си роден с нея, не се поддържа току-така. Избелване на зъби, посещение на дентален хигиенист на всеки 3 месеца и други подобни процедури на тази възраст могат да ти осигурят красота и спокойствие след време, когато много от връстниците ти ще са сбръчкани скочубри, а ти ще имаш всички мъже в краката си! Професионални масажи на лицето и тялото, поддръжка на нокти и коса - всички изброени са скъпи процедури, за които на месец ти трябват минимум 500 евро.
- образование - важно е да го имаш и да не се задоволяваш никога с това, което имаш! Замини за чужбина, пътувай, работи, намери си гадже чужденец, а и с новата си визия ще можеш да си намериш нещо повече от гадже чужденец - богато гадже чужденец! Примерно в Западна Европа хората са много независими от родителите си. Още след завършване (в най-лошия вариант) младите напускат семейното огнище и концентрират енергията си в работа и образование. Верно липсва балканската нотка, която всички така обичаме, но никой не казва, че трябва да се жениш за гаджето - просто опит!
- пътешествия
- спорт
- чужди езици
- вкусна храна и напитки
- хубава музика
и още и още...

Толкова много неща има, с които си струва да пропилееш младините си, а ти си седнала да се тръшкаш за някакво недорасло момченце... Аз като бях на 20 се омъжих за един такъв, но понеже съм умна и жадна за живот, още след 2 месеца се разведох. Ти не прави моята грешка, щото не си струва!

Най-малко можеш да си намериш гадженце, с което да направите всичко изброено горе, а не някакъв пикльо, който ще те мъкне при техните всеки уикенд!

Ако родителите му са извън София, си ходи просто защото иска да си се прибере у дома. Да си го поглезят, да се види с приятели...При всички положения ми звучи гадно, вместо да си прекарвате като  млада двойка свободното време, и той и ти искате да се завирате при възрастни хора.
Имам приятелка, чийто мъж постоянно пътува. Като се прибере от командировка, отива у мамини, да си почива. Че в семейното жилище, деца мрънкат, кучета лаят. И така доста години... Та сега са в развод.

Поведението на приятеля ти не е адекватно и то не в часта си, че не иска да ходи при твоите родители, а в това, че всеки уикенд е при неговите. Дори сега да си ок, д аречем д ане прекарвате уикенда заедно, а ти с твоите, той с неговите какво ще стане като сте семейство с дете? Свекито ще иска внучето всеки уиквнд да е с татко си у тях, празниците също, ти няма да искаш да си оставяш детето и ще си принудена да си с тях у свекърите вместо да видиш своите родители и те да себпорадват на внуче и да прекарат празника с децата си.
За мен отсега изясни някои неща, очертайте граници и правила които са ок и за двамата. Например един уикенд с техните, един с вашите, един сами като семейство с приятели. Примерно на Коледа с едните, на Великден с другите родители. Пример давам, вие ще го измислите така че нито ти, нито той да се чуствате ощетени. Но отсега да иска да е всеки уикенд с маминка е много кофти знак. Просто ненорибързвай с деца и семейство ако не си сигурна как ще ви се развият нещата, защото в момента не изглеждат ок.

Мен не би ме притеснило, че той не иска да ходи при моите, а че ме кара ( ако те кара де) да ходя при неговите. Това никога не съм го разбирала и никога няма да го разбера от кой зор се събирате с родителите на някой от двамата. На мен един ми вдигаше скандали, че сме заедно, а не съм го завела на гости на майка ми и баща ми, все едно съм го криела. Ами не го криех, знаеха за него, познават го бегло по друга линия, ама пък такова напиняне да отиде у родителите ми, че и скандали, малко нагло ми дойде. Ама всяко семейство е различно, моят баща ми е казвал в прав текст да не му влача вкъщи гаджета, освен ако не съм решила да се омъжвам. Аз също не желая да ходя на гости на нечии родители, крайно маловажно ми е дали ги познавам, или не. За мен една връзка е най-хубава, когато няма замесени майки, татковци, братя, сестри, стринки и прочие и под замесени нямам предвид да се намесват в отношенията ни, а просто да са част от цялата картинка и постоянно присъствие. Ти защо ходиш постоянно при хора, които са ти никакви реално? Мислиш, че по този начин връзката ви добива по-сериозен вид ли? Мислиш, че като дремеш там като накълвана фитка работата вече е на брак ли? Излишни гимнастики и губене на време за нещо без смисъл. Явно си от хората, които искат да запознаят цялата рода с гаджето и обратното съответно.

От всичко написано от теб, важното е само това, което съм ти подчертала. Другото няма абсолютно никакво значение. Щом не иска да ходи, не го карай на сила. Отивай сама. Ако на теб не ти се ходи при неговите родители - не ходи. В крайна сметка сте важни само вие двамата. Щом се разбирате, значи всичко ви е наред. Недей да се опитваш да му налагаш твоето мнение, недей и ти постоянно да се опитваш да му угаждаш, ходейки при родителите му, ако самата ти не го искаш. Така сама усложняваш връзката ви, в която явно няма никакви други проблеми. Не си ги създавай насила.

Семейство сме от четвърт век и живеем в съседен апартамент до нашите и през 2 пресечки от техните.
Събираме се с родителите си само на големите празници - Коледа (без Бъдни вечер), Великден и рождени дни на родителите ни. И то всички заедно за няколко часа. 1-2 пъти в годината се случва да идем с едните, другите или и двете семейства някъде на екскурзия или кратка почивка. Напълно достатъчно е. Като млади се събирахме и по-радко. Дори да бяха на другия край на България, вероятно щяхме за същите празници да отиваме с преспиване и толкова.
Не разбирам как млади хора, още гаджета, се забиват всички почивни дни и отпуски все с нечии родители. Не излизате ли поне събота и неделя да "трещите"? Не пътувате ли някъде само двамата или с компания? През отпуските не ходите ли по почивки, екскурзии, секс ваканции? Имате ли си обща компания и те не се ли събират в почивното си време? Ходите ли заедно изобщо някъде, че то не остава време през делничните дни? Звучите ми като пенсионери, които през седмицата явно работят и през уикенда отскачат до село.
Написаното от Стрина Калина също ми е присърце. Големите ни дъщери си имат гаджета. Запознавали сме се и сме сядали няколко пъти навън на кафе. Докато не решат дали искат сериозни отношения, няма нужда да ми идват в къщата. Дъщерите ми също не ходят по хорски къщи.

Имахме подобен проблем с моя, но в случая аз нямам желание да ходя у техните на гости. В началото на връзката ни ходех често, защото нямахме общо жилище и ту у тях, ту у нас, но на мен у тях не ми беше приятно. Всеки път, когато той искаше да ходим у тях, аз все мрънках и не исках да ходя, въпреки че отивах, за да не го нараня, та веднъж стана повод и той ме пита дали не съм харесвала техните и затова не съм искала да ходя и подобни. Тогава му казах точно това: Така го чувствам и така го живея! Аз не съм длъжна да обичам всички и да ги харесвам, но съм длъжна да го уважавам. Не се чувствам окей, когато съм във вас. Няма как ще ходим на гости, но аз не искам това да е често. Просто така ми идва отвътре. 
И така вече се ходи от дъжд на вятър.
Говори с него открито. Не е длъжен да ги обича и харесва, важното е да ги уважава и да не ги обижда. Може той да не се чувства добре, да няма общи теми, да не си пасват енергийно. Спри и ти да ходиш у тях... Постоянно с родители не става според мен.