СЕПТЕМВРИйче мъничко расте, а мама слънчеви лъчи краде! (Тема 3)

  • 26 100
  • 755
  •   2
Отговори
# 45
  • Мнения: 803
Благодаря за новата тема! Heartpulse

Моето първо раждане беше преди 11 години и родих нормално. Преносвах с 2 седмици и трябваше на 1ви февруари да вляза в болница за предизвикване. През нощта обаче контракциите ме почнаха. Изтраях до 05:30 сутринта преди да звъня на докторката. Отидох, приеха ме, бях вече с 4 см. разкритие. Така и не стигнах до епидурална, докато се усетя вече ме водеха към магарето. Дъщеря ми се появи в 09:25. Беше доста бързо раждане, не съм го запомнила с някакви кой знае какви болки, макар че по някое време ме цепнаха. Шиха ме с упойка. Дискомфорта след това беше около седмица, имах болки при сядане и ползвах една възглавница за пътуване (тези, дето по принцип се слагат около врата, да си дремеш по време на полет 😂). Промивах и аз със смрадлика, облекчаваше до известна степен.
Ще видим как ще е с това раждане, имам опция за водно раждане, обмислям дали да не се възползвам.

# 46
  • Мнения: 112
Моето раждане беше предизвикано, след 1 седмица преносване. Сутринта бях с 4 см разкритие и без почти никакви болки. Пуснаха ми системата и след половин час почнаха силните контракции, които продължиха около час. Малко след това и напъните, и за няма и 2 часа родих. Имах епизиотомия и доста шевове, но след като ми махнаха конците след 1 седмица бях като нова. А иначе смятам, че много ми помогна това, че през деветия месец приемах арника гранули, тя е за по-бързо заздравяване на рани и следоперативно. Та, мисля и този път да си я приемам, не вреди, а се убедих, че вероятно много помогна за възстановяването.

# 47
  • Мнения: 32
Това за смрадликата и арниката не го бях чувала, определено ще се има в предвид. Благодаря за полезната информация! 🙂

# 48
  • Germany
  • Мнения: 116
Здравейте. Благодаря зя труда за хубавата нова тема. Термина ми е на 15.09. Бебето още се крие Simple Smile

# 49
  • Мнения: 381
Здравейте. Благодаря за темата. За първи път се включвам. Аз съм с термин 17.09, но все още не знам пола. При мен гаденето и болката в гърдите не спира още от момента, в който се появиха. От известно време не ми се гади само до обяд, но след това положението е ужасно. Втора бременност ми е и корема ми личи вече, затова се наложи да кажа и на работното ми място.

# 50
  • Мнения: 67
Благодаря за хубавата тема.
Не се включвам отдавна, но ви чета постояно. Гледам че обсъждате тема раждане. Првото ми раждане беше спешно секцио, въстанових се много бързо и нямах никакви оплаквания.

Сега съм решена да родя нормално, но понеже няма да родя при следящия ме АГ и след 22г.с ще се консултирам и дано да е възможно 😇

# 51
  • София
  • Мнения: 646
Ellya, ако си в София, с кого смяташ да се консултираш за нирмално раждане Simple Smile

# 52
  • Мнения: 19
Не мога да сварвам навреме да пиша, ноо на 25ти съм на лекар и се надявам вече да се види пола. Терминът ми е на 08.09.

# 53
  • Мнения: 1 725
Момичета, 2 дни с една крушка се разправяме в нас, гърми много силно като натисна контакта и много се стряскам. Отделно имам и проблеми с много напрежение и стрес. Това дали може да рефлектира на бебето. Чудя се дали да не ходя на преглед да го видя.

# 54
  • Мнения: 335
Момичета, 2 дни с една крушка се разправяме в нас, гърми много силно като натисна контакта и много се стряскам. Отделно имам и проблеми с много напрежение и стрес. Това дали може да рефлектира на бебето. Чудя се дали да не ходя на преглед да го видя.
Със сина си бях така цялата бременност, защото имаше проблем, който трябваше да му следим. Освен проблема му, който всъщност премахнахме като го оперираха на 6м. друго му нямаше. Сега си е 4 годишен здрав юнак. Но наложи си да не мислиш гадости, а само хубави неща. На всичко се намира оправия, само здравето не се връща, а то от нерви и стрес най-много се скапва.

# 55
  • Мнения: 31
Здравейте,
някоя от вас хванаха ли я хормоналните изблици- истерии,  ревове, скандалчета?  И в комплект с ужасното време, леки наченки на депресия?
По принцип го мисля за напълно нормално, ама защо толкова рано.

# 56
  • Germany
  • Мнения: 116
И аз съм мн стресирана. Плаша се от всичко. Но това е най-лошото-страха. Трябва да го преборим. Като си представям бебето и се чувствам по-добре. Идват ми сили. Медитация и tapping  много помагат

# 57
  • Мнения: 299
Добре дошли на новите момичета!

Ох, аз имах една "криза" в началото почти, когато ми казаха да лежа, нищо да не правя. Пък ангажимемтите в нас с две деца и куче са нон-стоп. Чуствах се супер безполезна, много тъпо се чуствах да разчитам постоянно на някой. Мъжа ми даже се посмя и вика " оле, това ще да е някоя чуствителна мома" (още не бяха предположили пол). Слава богу това ми беше- мина.
Сега става интересно- с двама ученика вкъщи, спряха им допълнителните дейности, а за капак и времето гадно- тежко ни!

# 58
  • Wonderland
  • Мнения: 809
Когато получих първият кръвоизлив бях много стресирана. После цялото това лежане и в болницата,и вкъщи и точно като Tedynd се чувствах безполезна,а попринцип съм супер активен човек,и може би и това ме накара да се срина още повече. После и цялата дискусия за този пренатален тест и чуденки дали всичко ще е наред ми дойде в повече. Максимално се опитвам да се абстрахирам от лоши мисли,но понякога не става. При мен може и високите дози прогестерон да спомагат за настроението, но определено си поплаках няколко пъти ей така от нищото. И времето спомага за настроенията,но трябва да сме по позитивни заради бебетата,а и заради самите нас. Hug

# 59
  • Мнения: 45
И аз съм станала свръхчувствителна. Поплаквам си на книги и филми даже без особена драма. И съм по-изнервена. Нормално е, хормоните ни бушуват във всички посоки. Поне съм благодарна, че спирам Утрогестана, ще съм една идея по-жизнена, надявам се.

Общи условия

Активация на акаунт