Публикувана: 6 окт. 2006, 16:38 ч.
Последно мнение: 17 окт. 2006, 20:30 ч.

Вече имаме коремчета с малки МАРТенски човечета!

12 167
298
1

# 270 17 окт. 2006, 09:58 ч.

София
Мнения: 726

Манго, аз с първата си бременност имах психологичен проблем - толкова много исках да забременея и то веднага, че не ставаше на психическа основа. Бяхме започнали да си правим изследвания, стимулация на овулацията, следене на овулацията с ехограф и през септември 2003 лекарката ми каза, че този месец нямам овулация, та няма да има бебче. Така с освободено съзнание сме направили бебчето - моят прекрасен юнак.
Бях убедена, че второто ще го правим поне 7-8 месеца (имайки предвид нагласата си от първата бременност), но то взе, че ни изненада страхотно - при това не сме се пазили само в уж безопасните дни.

Така че всичко е божа работа - както е писано ще стане bouquet

!

Е момичета, това за постригването го бях чувала, но това за прахосмукачката не. Умрях от смях Laughing

!

Най-накрая и аз качих снимка на нашето семейство.

Последна редакция: вт, 17 окт 2006, 10:09 от Mama Mishi

# 271 17 окт. 2006, 10:18 ч.

Мнения: 2 122

Да се представя и аз- Мария на 27 години, набори сме с мъжа ми- Николай. Работя както стана вече дума като мърчандайзер, а Ник е управител на фирма, занимаваща се с продажба на компютри и компоненти. Запознахме се преди 9 години на 14.09 и на 17.09 вече бяхме заедно. Направихме годеж след като завършихме висшето си образование през 2001 и на 17.05.2003 се оженихме. Живеем на квартира за сега, живот и здраве тази седмица си вземаме ключа за новото жилище и ще почваме да го обзавеждаме. Дано след Нова година успеем да се нанесем.
И ние чакахме 3 години нашето бебче. При нас- много влошена спермограма, на ръба на стерилността. Операция от варикоцеле на Ники, след това безбройни пари за изследвания и лекарства и накрая с почти бабешки рецепти стигнахме до тук. Мнението на лекарите беше, че без ИКСИ аз няма да забременея от Ники, но ето че това е факт. И двамата сме достатъчно щастливи, особенно Ник, който всяка вечер ми повтаря, че с беба го правим най- щастливия мъж на земята.

# 272 17 окт. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 416

Цитат на: mango в вт, 17 окт 2006, 09:50

Цитат на: marchella в вт, 17 окт 2006, 09:36

Манго, не се притеснявай и аз първия път забременях трудно, след двугодишни опити, тестове и т.н., но втория път стана без никакви усилия, съвсем неусетно, въпреки че тогавашния ми гинеколог ми беше заявил, че ако искам да забременея втори път, ще трябва да проведа 6-месечно лечение.Спряхме да се пазим, нали нищо не можеше да се случи и то стана неусетно Laughing

Ами от твоите уста в божиите уши Grinning

. Тя и Фема е така, но все пак си имам едно наум, защото и ти знаеш, какво е да очакваш толкова време.

Напълно, напълно те разбирам! Grinning

Спокойно, всичко ще бъде наред!

Аз съм на 27 г., мъжът ми на 29. Живеем заедно от 7 години, от една сме официално семейство.
Забременях след 5 години неуспешни опити - операции, болници, лекарства и много отчаяние, с един яйчник и някакво подобие на тръба. Ходя по лекари от 16-годишна, защото аз нямах цикъл, с поликистозни яйчници бях, възпаление на яйчници и тръби и много сраствания, хормонални нарушения. Щяхме да ходим на ин-витро, но малко преди подготовката се случи истинско чудо. Grinning

Отидох на лекар, защото имах десетдневно закъснение и отново съмнения за киста /а при мен не се пукат и е опасно/, но разбрах, че съм бременна! Абсолютно, абсолютно неочаквано!

Миналата година щях да загубя и другия яйчник, пак заради огромна киста, но се пукна гадината. Докторът, който евентуално щеше да ме оперира ми каза, че съм щастливка, че имам дете и хич и да не мисля за второ дете, да се радвам на това, което имам.

Вторият път забременях, защото един месец закъснях с два дни приема на противозачатъчни и реших един месец да ги прескоча, за да не си разваля цикъла, с надеждата, че кистата този месец ще ме пропусне, ако не пия противозачатъчни. Един ден преди датата на менструация, ме сряза жестоко матката и естествено мислех, че ще ми идва.
Заредих се с тампони и превръзки за морето. Само, че така и не ми дойде. Една сутрин се събуждам с главоболие и умора и започва да ми прещраква нещо в главата - симптомите са ми познати. Направих си тест и показа двете чертички - първият ми положителен тест, гледахме като изумени двамата с мъжа ми. Даже се бъзикаме колко лесно забременявам аз - от първия път! hahaha

# 273 17 окт. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 221

Здравейте момичета Hug

Чудесна темичка сте захванали. Peace

За себе си мога само да кажа, че съм на 23години, бъдещият ми съпруг е на 24. Заедно сме от 8 години (училищна любов Laughing

), а ще си кажем "Да" другата седмица, за което съм много щастлива и развълнувана. Бебчо не беше планиран, но е желан, мнооого желан и обичан от сега Grinning

Първо да кажа - моите резултати от БХС също не бяха от най-добрите: 1 към 520. Пратиха ме на фетална морфология при доц. Томова (аз и без друго си мислех да ходя на това изследване). Вече съм спокойна - всичко с бебчо е наред Hug

Много ми беше забавно да видя бебето на 3D ехограф, а за таткото да не говорим - загуби и ума и дума Joy

Момичета, пишете ме към мъжките майки bowuu

На 100% ми потвърдиха, че ще си имам момченце. Hug

П.п. Аз се постригах в 3 месец, ама като гледам пишката си е на мястото Joy

# 274 17 окт. 2006, 10:52 ч.

Мнения: 79

Аз ли ще изляза кака на всички тук Laughing

.В момента съм на 30, но това ще е само до 13.11.Омъжена съм от 1999г.На 25.09 станаха 7 години от тогава.Синчето ми Петър се появи точно 9 месеца след сватбата.И аз съм била бременна, но не съм го знаела/2-3 седмица/.Мъжът ми е от друг град и преди сватбата живеехме разделени и си ходехме на гости.Така около година през което време не сме се пазили, но и не се виждахме често.Сгодихме се на 07.08 и бебо е станал месец след това.Завършила съм бизнес-администрация.Работя в държавна институция.Водят ме старши специалист, но с една дума съм секретарка.Съпругът ми е на 34г. и работи като организатор производство в частна фирма.Винаги съм искала две деца, но все изчаквахме подходящия момент Laughing

докато тази година решихме, че няма вече за кога да го отлагаме.Много съм щастлива.Таткото и баткото също.
Winnie, въобще не се впрягай и най-вече не позволявай да ти насадят и на теб тези страхове и суеверия.Докато си бременувах първия път си бях накупила всичко предварително.Ама като казвам всичко разбирайте креватче, количка, дрехи, бебешка козметика, памперси,шишета.....Усещането да се подготвяш за новия член на семейството е неповторимо и никой няма право да ти отнема това щастие.Радвай се на тези мигове.Дори, когато аз пазарувах и избирах дрехи за бебчо тогава и той риташе по-силно в корема ми.Може и внушение да е, но ми беше хубаво да си мисля, че и то се вълнува заедно с мен.

# 275 17 окт. 2006, 10:57 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

Знам, че е още рано, но да ви питам нещо.
Макар и в ново и модерно жилище, ние с мъжа ми живеем в 50 кв.м и нямаме 3-та стая,тоест бебето ще спи при нас. ИСкам да ви попитам, а и майките с повече опит да кажат, дали вече се замисляте над типа детско легло? Дали то ще е от тези легла -кошарки- подвижните, или ще е класическо дървето. Аз се чудя, но ако има някоя от вас , която е гледала бебето си в тези подвижните - нека пише за положителни и отрицателни страни.

# 276 17 окт. 2006, 11:23 ч.

Мнения: 11 028

deni_k, в нашата габровска тема имаше обсъждане на легла и кошари Simple Smile

# 277 17 окт. 2006, 11:31 ч.

Мнения: 416

Ние имаме от двата вида. Първо купихме кошарката, от тези по-големичките 70-140 - поне до първи клас може да изкара в нея. Решетката се маха. Но не можахме да я поберем в спалнята. Затова роднините като ни питаха какво искаме им казахме, че искаме от тези преносимите кошарки, които стават за спане и за игра - нашата е на Чиполино.

Първите няколко месеца, когато беше при нас в спалнята спеше в тази кашарка. Наистина е много хубава, като се събере заема много малко място и можете да я носите навсякъде, освен това тя се клатушка и я използвах и като люлка, за да може да заспи малкия по-бързо.
Освен това има страхотен плот, от който детето не може да се обърне лесно, защото не е равен, а е като паничка. Трябва да изнамеря снимки. Grinning

Но мнението ми, че за дългосрочно ползване не става. Когато бебето започне да става по-подвижно, да се обръща, да се изправя има нужда от легло, което да не се мърда, затова кошарката за мен е по-добрият вариант, ако трябва да избирате.

Сега за малкия пак ще я използваме, докато бъде в нашата стая, но после, когато го преместим при баткото, ще купим друга кошара.
Така, че се изказвам положително и за двете. Peace

Забравих да напиша, че и двете легла имат две нива, така че от тази гледна точка са напълно безопасни.

Последна редакция: вт, 17 окт 2006, 11:50 от FEMA-bg

# 278 17 окт. 2006, 11:47 ч.

в бяла къща с голямо дворче... след софийското околомръсно
Мнения: 908

Тази темичка, която сте подхванали малко като запознанство, а?! Уж си пишем от месеци, а чак сега се запознаваме Crazy

.
Аз съм на 23, а таткото е на 26. Завърших семестриално социална педагогика, остана само държавния ooooh!

. В момента не работя, а преди това все по кабелни телевизии съм работила. Нашия татко е студент в УНСС - счетоводство, но откакто го познавам все си е в 3-ти курс, не знам дали ще го завърши Crossing Arms

. Много се караме за това ooooh!

. Иначе работи като печатар в една частна печатница (и ми носи списания Crazy

).
Както и да е... Wink

Запознахме се миналия януари в един сайт за запознанства Crazy

(не се смейте, случват се и такива неща). Та уж на бъзик, на шега - ей ни на сега preggo

. Бебето не беше планувано, та то нямаше време да плануваме.И двамата знаехме, че искаме, без много да ги обмисляме и обсъждаме нещата. Казахме си, че ако стане ще си го раждаме, пък то взе, че стана от един път. Ама като казвам от един - бройте го наистина за един. Знам дори и датата, защото тогава пътувахме и нямахме много време за luvbed

Таткото се радва много за бебето, то май всички се радват. Има някои неща, с които е запознат, други, за които и идея си няма. Аз гледам да обяснявам, когато видя, че има интерес, но ако не прояви такъв - не му вливам излишна информация.
Пуснах една снимка в албумчето ни. От март месец тази година е, но избрах нея, за да видите и бебето, което отгледахме тази година Crazy

. Беше добра тренировка, въпреки, че място за сравнение едва ли може да има Naughty

. Все пак - поехме една отговорност и се справихме - и двамата Blush

!
Целувки на всички ви! Hug

# 279 17 окт. 2006, 11:52 ч.

София
Мнения: 726

Цитат на: dakra в вт, 17 окт 2006, 10:52

Аз ли ще изляза кака на всички тук Laughing

.В момента съм на 30, но това ще е само до 13.11.

А не си кака, не си - аз съм на 32, но само до 21 януари, когато ще стана на 33 Laughing

!

За кошарката - и ни имаме от двата вида - едната за в къщи, другата за пътуване и местене от стая в стая. Голямо удобство са и двете, стига да има къде да ги сложиш разбира се.

# 280 17 окт. 2006, 12:25 ч.

Мнения: 79

За Петьо взехме стабилно,дървено легълце.От тези дето в единия край имат допълнителни чекмеджета, който се махат и става голямо легло.Той все още си спи в малкото.От тази зима ще бъде сам в детска стая и аз се чудя какво да правя.Ако оставя това легло за бебо в нашата стая трябва да купя от сега ъглови легла или нещо подобно.Мисля да преместя сегашното му креватче и той да продължи да си спи на него, а за бебчо да вземем от тези подвижните.Ние и без това доста пътуваме/нали сме от различни градове/ и така ще можем и него да носим.След година-две, когато събера двете деца в тяхната стая ще помисля вече и за стабилни две легла и съответното обзавеждане.

# 281 17 окт. 2006, 12:32 ч.

Мнения: 416

Нашето е такова, само че синьо -

Матрачето - абсолютно същото -

www.shtarkel.com

Последна редакция: вт, 17 окт 2006, 12:40 от FEMA-bg

# 282 17 окт. 2006, 13:02 ч.

Мнения: 1 004

Хайде и аз да кажа - Гергана се казвам, на 28 години съм тази година Grinning

Компютърен инженер съм по професия и си работя по специалността общо взето. С тати, той е на 35 почти се запознахме мноого отдавна, но от март 2005 сме семейство, преди това около 2 години живяхме заедно. Бях вече в 5 месец когато направихме сватбата. Много си искахме 2-ро бебче и двамата и понеже не ставаше 4 месеца на стабилно бебеправене, аз реших да спра да кърмя и стана веднага. Първият път на 4тия месец стана Деница. Имаме си 2ст апартамент на изплащане за мноооого години напред не ми се мисли за колко, Деница вече ще ходи по мъже. Но такъв е живота. Да сме живи и здрави.
Чакаме с нетърпение и новото бебче и се радваме и на Деничка много.

За леглата - ние имаме дървена кошарка 140/70 с 3 нива. Има дъги, които се поставят и може да се люлее, може да бъде на колелца или статична. Хубава работа ми свърши, но Деница вече не иска да спи в нея отдавна Sad

Ние доста ходехме по провинция и там нямаше как да обезопасявам Деница, когато почна да се обръща. Затова съжалявах че нямам подвижна кошарка. Трябваше или да си лягам с нея или постоянно да тичам да я гледам.

# 283 17 окт. 2006, 13:30 ч.

Момичета, докато се включа днес - вие сте изписали сумати страници. Wink

Радвам се на хубавите разкази се всяка една от вас. И аз ще се включа,но този постинг е за друго - ДВЕ ХУБАВИ НОВИНИ.

1. Вчера бяхме с мъжа ми на консултация - гледахме бебо дълго и изчерпателно /по скоро мъжа ми/ Видяхме го как се е излегнало като на шезлонг и с кръстосани крачета в глезените. Много мърдааше и доктора едва направи сника за бабите - все едно ни гледаше - очички, носле и сладка главичка. Ох,направи изпадам в умиление. Hug

Резултатите от консулатацията +2.5 килограма; бебо се развива според седмиците си и му чухме сърчицето-150 удара в минута. Полът не можахме да видим, но пък акушерката ме посъветва да отида на фетално ехо при Велковски и вече имам час за 30.10.
Моят доктор ме успокои като ми каза да ходя да ме гледа на видеозон и по-често от месец ако искам, и че се вижда,че бебо се чуства добре в коремчето ми.

Муцуна, и аз ще ходя при Велковски. Той е детски кардиолог и вероятно ще гледа само сърцето на бебето. Моята кумица беше ходила при Томова за фетална /скелет и органи/ и при Велковски за сърцето /21-22 г.с/

Също искам да кажа,че вече съм сигурна че го усещам. Вчера докато чаках за консултация усетих потупкване или по-точно като бълбукане от едната страна. Помислих си че пак е стомаха, но на видеозона се видя,че точно там му бяха крачетата на бебо и е вероятно да е бебо. Сега съм сигурна, че е то, защото има разлика с бълбуканията на стомаха. Супер е усещането! пожежалавам и на останалите мамчета да усетят своите бебчета скоро.

2. Стига по първа добра новина, защото втората е по-важна:
Роди ни се кръщелница днес! - stork-girl

Момиченце, 3.400 кг. Кумицата ми щеше да ражда със секцио, но явно бебето е било решило друго и днес ни изненада. Още една е изненадата - Томова й беше казала в 5 месец, че е момче /на феталната морфология/, а то - ГОСПОЖИЦА!!! Да ни е жива и здрава! Таткото ни каза, че била много хубава - и как не!!!

От тези две новини съм в страхотно настроение, а доктора вчера миказа, че каквитои да са притесненията /малки или големи/ са непрепъчителни и влияят на бебето. Аз вече презтавам с лошите мисли и от днес го "удрям" на празненства и + емоции.

Скоро ще напиша и нашата история - запознанство, годеж, сватба, зачеване. Wink

# 284 17 окт. 2006, 14:02 ч.

Мнения: 750

Аз съм най- голямата май тук, на 36 години, живея с мъжа си от 19 годишна, оженихме се на 26 г. (на една възраст сме) когато забременях , все нямахме пари и време за сватба от ходене насам-натам и екскурзии.
Завърших МИО , работя в сертификационна компания.Голяма борба падна докато и мъжа ми се навие на второ дете - 10 години ми отне Grinning

. Имаме прекрасна дъщеря и днес разбрах , че чакаме мъж . Успех на всички!

Препоръчани теми

въпросче за боб

Шейпинг, ФБ йога и таебо в Палах - Варна.

60
Спортуващи

Кога децата ви...станаха хора?

Най-секси за вас?

Причина:

Причина: