Публикувана: 18 апр. 2021, 17:47 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2024, 22:49 ч.

Баба ми почина и се сринах.....

13 560
252
1

1
...
13
14
15
...
17
Всички

# 195 1 юни 2021, 23:27 ч.

Мнения: 226

Цитат

Докато седиш, дълбаеш и намираш “оправдания” каква невиждана и неизпитана от никой друг трагедия те е сполетяла, тя ще си остане такава.

Знам,че го казваш с добро,но .... И на мен ми се иска да си кажа и да излъжа себе си,че е починала от старост,дошло й е времето и няма нищо нетипично,но не е вярно. Simple Smile

Не виня никой,само който изгуби близък в тази нелепа пандемия,може да разбере какво е. Това е нормално. Радвайте се,че вашите близки се спасиха.

# 196 1 юни 2021, 23:34 ч.

При семейството си
Мнения: 6 638

Наистина прекаляваш…в мрънкането и трагедията си.
В една друга тема, пиша ти го за втори път, жена, загуби съпруг, а дете (непълнолетно) баща си в тази “нелепа пандемия” и…не се държат като теб.
Оправяй се, справяй се, както можеш.

# 197 1 юни 2021, 23:57 ч.

Мнения: 746

Цитат на: Anders в вт, 01 юни 2021, 22:46

Лорена,в никакъв случай не омаловажавам загубата на никого! Колкото до държавата..определено само тук нямаше никакви строги мерки. Затваряне,каквото имаше в други държави - също нямаше. Всичко беше пародия. През март бяхме единствените с отворени заведения и молове,тези 20 дни костваха живота на баба ми. През ноември умираха хора по стълбите...Държавата е виновна със сигурност! Това е повече от очевидно..дори непокорните Гърция и Сърбия бяха по-дисциплинирани.

Рони, 84 е една нормална и добра възраст. Ако баба я беше доживяла щеше да има още 10 години живот....Ако ги беше стигнала,щях да съм спокоен за нея. А и тя изглеждаше на не повече от 65...

Извинявай, Андерс, но извърташ нещата така, че удобно да се вместят в състоянието ти, за да имаш оправдание за него и колко е трудно.
Много хора си отидоха от този вирус не само в България, но и в другите страни.
Хората споделят загубите си, а ти им обясняваш как едва ли не на тях им било малко по-лесно, защото очаквали близкия им да почине, а не било внезапно. Моля? Няма как да знаеш какво чувстват или колко им е било лесно, или не, но ти удобно си обясняваш твоята теория.
Баба ми почина на 71 години от болест, не от старост, както и ти си споделил, много млада, можеше поне още 10 години да поживее, това го осъзнавам и да, неприятно е, боли, яд те е, но хора умират и на 20,30,40,50 години. На колко години е по-добре да умреш на 20 или на 71-74 години? Ето, онзи ден почина една млада актриса на 30 години, колко е можела още да поживее, не 10 години, а още 50!
Съжалявам, наистина, за баба ти, Бог да я прости, но моля те, недей да пишеш "Радвайте се, че вашите близки се спасиха", защото звучи неуважително към хората, които ти писаха в опит да са ти полезни, споделяйки загубите си, защото не знаеш кой от какво се е спасил или не и защото от смъртта, за жалост, никой не се е спасил и всеки го боли да загуби обичан човек, а това рано или късно се случва с всеки един от нас,никой не бива подминаван, независимо от времената, в които живеем.

# 198 2 юни 2021, 00:38 ч.

Мнения: 226

Мисля,че темата много се измества. Тук искам да споделя за начини по който АЗ преминавам в личната си трагедия. Няма нужда постоянно да ми се напомня,че на някой починал мъжа или че някой загубил дете. Така е, има много несправедливости и трагедии,не желая да ги "меря" с другите. Как се измерва мъка,кой е показателя? Кой преценява коя мъка е по-голяма от друга? Омръзна ми от това,колкото и да се опитвам да бъда учтив. Дори и познати които срещам ежедневно ми казват "Еее твоето нищо не е, аз загубих еди кой си..." Стига,моля!

Какво лошо,че казах "радвайте се че вашите роднини се спасиха"?! Аз се радвах след първата по-тежка вълна. Почти година колеги и познати ми се смяха,че няма вирус,че всичко е измислица,но сега техните роднини са живи и здрави....

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 01:01 от Anders

# 199 2 юни 2021, 00:59 ч.

Мнения: 11 573

Честно, писваш на всички вече.
Почина баща ми, преди него неговите родители, преди тях- гаджето ми се удави в Дунав и още не са намерили тялото му / 30 години/.
Жени, майки, загубили съпрузи, тежко е.
И никой не мрънка като теб.
Пиши си.
Лузър.

# 200 2 юни 2021, 01:06 ч.

Мнения: 226

Цитат на: h.d. в ср, 02 юни 2021, 00:59

Съжалявам,че всички тези неща са те направили толкова безразлична към чуждата болка,това наистина е тъжно. Съчувствам ти напълно! ❤

Това е моята тема и мога да споделя всичко което чувствам,на който му "писва", може спокойно да не влиза,чете и пише. Лесно е.

# 201 2 юни 2021, 01:32 ч.

Мнения: 746

Андерс, никой не те хейти, много хора ти писаха най-добронамерено, не мисля, че някой от пишещите или познатите ти са имали за цел да измерват значимостта на болката от загубата на обичани хора, ако това в един момент се е случило е станало най-вероятно, защото си малко като кон с капаци, който само своето си знае. Ако се върнеш назад в коментарите си, може и да забележиш, че и ти самия в един момент си започнал да "мериш" болки. Другото, което го има е, че може би по-лесно се приема смъртта, когато в нея има някакъв ред - да починат най-старите, след това следващите по старост и т. н. За хората е по-лесно да приемат смъртта на една баба отколкото на, недай се Боже, някое малко, младо дете, та и заради това са ти дали подобни примери, един вид да се поосвестиш малко, а не че омаловажават смъртта на баба ти.
Трябва да намериш начин да живееш с тази болка, защото така може да се отчуждиш от живите, които държат на теб.

# 202 2 юни 2021, 01:43 ч.

Мнения: 18 714

Не си толкова зле ,много добре се отговори накрая и това чаках.Човек,дето е зле е апатичен ,ти не си, показа го.
Хората са загубили баща ,съпруг, а някои дете ,което е най-страшното ,но ти не го знаеш, нямаш сравнение какво е другата подкрепа ,другата загуба.
Моите деца бяха под 30, ти не си малък да повтаряш едно и също, защото никъде не разказа спомен, нещо добро за баба си ,едно и също повтаряш.
Хората са живели повече, познават твоята болка, познават и други болки , повече страшни, но оцеляват и продължават.
Пиши си, аз се отписвам от тази тема.
Не си чувствителен, заблуден си за реалностите ,за трудностите ,за болката.

# 203 2 юни 2021, 13:56 ч.

Мнения: 102

Това за детето, че ще разбереш, когато имаш, ти го казах най-добронамерено. Защото преди да имам дете си мислех, че най-страшното би било да загубя майка/баща/дядо/баба. Вмомента гледам спящия си син и абсолютно не мога да си представя живот без него. Така че, моооже би болката може да бъде измерена. Ти сам си го правил вече. Споделих ти за най-добрия ми приятел и ти каза, че на мъжът ми му е по-тежко, защото му е брат. Нима неговата болка е по-голяма, защото са роднини? Може би, не знам.
На теб ти трябва някакъв преломен момент, след който да започнеш да цениш и живите хора в живота си. Умрелите всички ги обичат.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 14:01 от Katheryne

# 204 2 юни 2021, 13:59 ч.

Мнения: 22 867

Огромна, голяма, задушаваща, силна, умерена, слаба - болката при тая загуба е неизбежна. Важното е да не се вторачва човек в нея, да не си повтаря непрекъснато колко е зле, а да продължи. Просто, защото не е в състояние да промени нещата и да върне отишлото си същество, а неговият живот продължава.

# 205 2 юни 2021, 14:15 ч.

Мнения: 12 887

Гледала съм по разните филми, че в чужбина правят групи за взаимопомощ при тежки болести, при зависимости и при загуба на близки. В тези групи хората си споделят болката и сякаш им олеква от това, че не са сами, а и други преминават по този път.
Тук във форума сякаш това не се получава. Като че ли от другите истории ти получаваш защитна реакция, вместо усещане, че загубите са всеобщи и навсякъде и че много хора са минали и минават по същия път.

Намерих ето на този линк група за емоционална подкрепа в България. Виж дали тя няма да ти е полезна. Не знам дали се заплаща за участие, ти, ако желаеш, можеш да провериш, даден е телефон.
https://helptalk.eu/hello-world/

# 206 2 юни 2021, 14:21 ч.

Мнения: 833

Цитат на: Anders в ср, 02 юни 2021, 01:06

Цитат на: h.d. в ср, 02 юни 2021, 00:59

Щом имаш сили да отговориш пасивно агресивно на нападки (не подкрепям другия пост, удар под кръстта е, а "лузър" си е направо за докладване) значи има живец в теб. Депресираните хора нямат сили за абсолютно нищо. Не се вкопчвай в скръбтта си, няма да предадеш любовта към баба си ако я пуснеш да почива в мир. Това е нормалния преход - никой не е вечен и докато по-възрастните оставят по-младите нещата си следват естествения път. И на 99 да си беше отишла, пак щеше да ти е мъчно. Всеки ден родители оставят децата си да отидат на училище и не ги виждат повече, защото луд психар е имал нужда да постреля. Да не говорим колко хора са изгубили близки и след десетилетя още не знаят, живи ли са, отвлечени ли са, цели ли са. За мен това е много по-ужасна мъка. Живота е за живите, баба ти нямаше да иска да живееш по този начин.

# 207 2 юни 2021, 14:23 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Uncommon в ср, 02 юни 2021, 14:15

Гледала съм по разните филми, че в чужбина правят групи за взаимопомощ при тежки болести, при зависимости и при загуба на близки. В тези групи хората си споделят болката и сякаш им олеква от това, че не са сами, а и други преминават по този път.
Тук във форума сякаш това не се получава. Сякаш получаваш защитна реакция, което е донякъде разбираемо.

Намерих ето на този линк подобна група за емоционална подкрепа в България. Виж дали тя няма да ти е полезна. Не знам дали се заплаща за участие, ти, ако желаеш, можеш да провериш, даден е телефон.
https://helptalk.eu/hello-world/

Благодаря!
Точно такова нещо търся,ще позвъня да попитам дали е актуално.
Мисля,че бях любезен с всички и благодарих на всички. Исках да използвам темата за нещо като дневник в който да пиша за различните емоции през които преминавам... Благодаря на хората които ми писаха на лично и дадоха подкрепата си,за мен това е много ценно.

Но мисля,че няма смисъл да продължа да споделям,можеше да бъде полезно за някой в бъдеще,но.... Предпочитам да продължа с тези които ми писаха на лично съобщения.

Щом не си изгубил мъжа или детето си,нямаш право на страдание.. Ако пък си мъж-изобщо! В тази ситуация се сещам за Росен Плевнелиев,когато загуби детето си,пак имаше коментари,че си го заслужил.... Ставаме все по-апатични към чуждата болка. Явно да обичаш близките си се превръща във все по-непозната болка.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 14:28 от Anders

# 208 2 юни 2021, 14:33 ч.

Мнения: 12 887

Цитат на: Anders в ср, 02 юни 2021, 14:23

...
Ставаме все по-апатични към чуждата болка. Явно да обичаш близките си се превръща във все по-непозната болка.

Андерс, уважавам чувствата ти. Ти лично, ставаш ли все по-апатичен към чуждата болка? Ти лично не обичаш ли близките си?
А ако си емпатичен, уважаваш чуждите загуби и скърби и обичаш семейството си - защо определящ другите хора по такъв начин? Не си прав. Изглежда, че започваш да се представяш като единствен в света, който скърби и е неразбран от абсолютно всички други. Повтарям - не си прав. Ако искаш да уважават чувствата ти, уважавай и ти другите хора и техния вътрешен свят, който не познаваш.

# 209 2 юни 2021, 14:44 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Uncommon в ср, 02 юни 2021, 14:33

Цитат на: Anders в ср, 02 юни 2021, 14:23

На теб също много благодаря! Пишеш полезни неща и в същото време критиката е градивна! Simple Smile

Да,усещам,че ставам апатичен и аз. До сега винаги съм писал,подкрепял ,обаждал на всички познати и близки,когато съм разбирал,че са загубили някого. Страдал съм и за хора,които не са ми били толкова близки. След това нещо,виждам защо хората се променят и стават по-студени. Аз останах почти сам в скръбта си,може би това ще промени и мен... И да, тя ми липсва още повече в моменти като този! ❤

Препоръчани теми

Баща манипулатор

Хотел подходящ за дете

Име между Георги и Светослав

В сила ли е дискриминацията на база пол и възраст?

Причина:

Причина: