За и против съжителство с родителите

  • 12 484
  • 512
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 68
Добре ме нахранихте Smiley Коментарите са доста и не мога да отговоря на всеки персонално, но благодаря (въпреки някои лични нападки). Може би недостатъкът идва от навика ми и от това, че съм роден и отрасъл тук и не ми се е налагало да ходя да уча или работя в друг град. За покупка на апартамент не може да става дума, не мога да си го позволя.

# 16
  • Мнения: 1 314
Направи това, което ти е най-удобно. И едното има плюсове и минуси, и и другото. Преценяй.

# 17
  • София
  • Мнения: 22 993
Аз лично в никакъв случай не те нападам. Няма лошо да се замислиш, но според мен недостатъците за в бъдеще ще са повече от позитивите. Това е моето скромно мнение. 🙂

# 18
  • Мнения: 10 993
Аз съм се изнесла на 18 сет години от вкъщи, мъжът ми не може да си представи да не живее с родителите си...за синовете купих жилища, от страх да не си останат при мама, да им чистя и перя до 33 години...

# 19
  • Мнения: 2 204
Човекът си казва, че техническата страна не е проблем, сметката не е финансова. С тия рефлекторни хипотези, че щом видиш ли не е сам, значи не можел да си позволи да е сам ме върнахте да препрочитам, ми няма такова нещо. Пита се за женската гледна точка, когато става въпрос за мъж живеещ с техните, без оглед парите. Очаквано, дамите не примират от умиление.
Човек, живей си както ти е добре на теб към момента - една сериозно заинтересувана от теб жена нито ще я впечатлиш само с това, че си самостоятелен, нито пък само с това, че не си, ще я отблъснеш. Ако тръгнат натам нещата се изнасяш, щом си готов. А ако не, какво значение има, че си говориш с телевизора насаме?
Е, в случай, че искаш да забиваш преходни гаджета и да има къде да ги водиш, тогава по-добре да имаш квартира, отколкото да разчиташ на Витоша.

# 20
  • Мнения: 19 090
Да де, ама с предишната приятелка къде живя, щом толкова не можеш да се отделиш с приятелите и комшиите ти от детството?

# 21
  • Мнения: 12 832
Да де, ама с предишната приятелка къде живя, щом толкова не можеш да се отделиш с приятелите и комшиите ти от детството?
Ако си бил у вашите, как се отрази това на връзката ти? Това би било показателно.

# 22
  • Мнения: 6 644
Е добре де, ама как ще си намериш жена, ако на втората среща тръгнеш да я каниш у ваще в детската Rolling Eyes едва ли някоя ще се навие. Или ще търсиш само такива с терен... ама това стеснява опциите. А и не е особено привлекателно да чакаш да те поканят.

# 23
  • Мнения: 46 545
Е, в случай, че искаш да забиваш преходни гаджета и да има къде да ги водиш, тогава по-добре да имаш квартира, отколкото да разчиташ на Витоша.
Не е нужно да е преходна. И постоянна да е, но още не живеят заедно. Не мога да си представя, че ще ида у гаджето ми да правим секс и майка му и баща му ще са в съседната стая.
Въобще не бих започнала такава връзка, ако ще да съм лудо влюбена.

# 24
  • Мнения: 19 090
Ами, не е невъзможно да намери някоя търпелива. Още повече, ако вече е успял поне веднъж. Зависи от останалите обстоятелства - единствено дете ли е, ако има братя и сестри, изнесли ли са се. Той не е в първа младост, родителите му и те. Още 10-20-30 години и може да има и той жилище.

# 25
  • Мнения: 2 204
Ще я води на уикенд за двама някъде.

Не се сърди човече, да си лудо влюбена изключва такива сметки на здравия разум. Ако е взаимно влюбването подобни дребни пречки няма да ви се опрат.

# 26
  • Мнения: 1 113
Аз не бих била с мъж, който ме кани да спя в техните, защото има сантимент към блока или квартала. Тъпо оправдание за някого на 33.

# 27
  • Мнения: 10 993
Куку, разби ме...аз нали два пъти ще съм свекърва и все си викам: Крис, опитай се да живееш така, че ни едно момиче да не те чака с кеф да умреш...

# 28
  • Мнения: 19 090
Е, ти нали си им взела жилища на твоите. Няма да те чакат да умираш, ще ти купуват имуностимулатори (така ли се наричат?) снахите, че да си жизнена и да гледаш внуците.

# 29
  • Мнения: 10 545
И аз и ММ сме излезли от домовете си на 18 годишна възраст заради студентство. Свикнали сме да сме сами и не си представям да живея с родители и да се съобразявам. Детето, въпреки че не бих имала нищо против да живее у дома, го подготвям към отделяне към 20 години, т.к. смятам, че ще е по-щастлив ако е самостоятелен, именно защото знам как съм се чувствала аз. Той у дома може да мине по всяко време, да вечеря, да му дам кутии с храна, ако няма време да си наготви, но си мисля, че да се прибере вечер от университет/работа, да покани приятели на карти или на игри на компютър/плейстейшън, да е с приятелката си без да се съобразява с нас ще е безценно за него, защото в обратния случай, той винаги ще се съобразява с нас, което ще го направи доста саможив, неконтактен, изолиран. Не знам какво е на 33 да живее човек с родителите си, но ми се струва прекалено дълго време. Отговарям, че съм против съжителство с родителите на големи, осъзнати хора.

Не виждам особен смисъл да се изнесеш на съседен етаж, предполагам винаги ще си мислиш че си хвърляш пари на вятъра, а и това не е самостоятелност. Мисля си даже, че ще го наемеш и след няколко месеца ще се откажеш, а времето ще минава, ще станеш на 35, на 40 и ще ти е все по-трудно... При евентуално следващо отделяне ще си мислиш - нали опитах, нямаше смисъл, а то това просто не е отделяне. Отделяне не означава от 2 на 3 етаж, означава истинско отделяне и самостоятелност.

Последна редакция: пн, 26 апр 2021, 15:32 от blackcat6

Общи условия

Активация на акаунт