За и против съжителство с родителите

Изключваш нещо, което дори не си пробвал. Доста ограничено мислене. Май е най-добре в такъв случай да останеш при родителите си, но колкото повече време минава, толкова по-трудно ще става да се отделиш. И още по-трудно ще заживееш с жена без да си на крачка от родителите си.
Виждала съм доста подобни истории на твоята в София. Главните герои в тях също така се оправдаваха, че не са виновни, че са се родили там, само че това оправдание вече не вървеше, когато минаха четирийсетте. Къде си се родил и израстнал не зависи от теб, но на 30, решенията си ги вземаш ти.
Свободата, Санчо... или живот в детската стая до пенсионирането...

Даже и за несериозна връзка няма да го отразя, нямам желание да си губя времето с хора, в които не виждам някаква перспектива. А иначе аз лично в моя случай проблеми с майка му не съм имала. Нито се е месила жената между нас, нито съм видяла лошо отношение от нея. Но той нямаше елементарни битови навици. Излетя в момента, в който за пореден път се опитах да говоря с него и да му кажа, че не е ок да върша цялата работа вкъщи, а той най-нагло ме попита какво толкова ми дотежало като на работа съм седяла цял ден на един стол. Ако искам да слугувам на някой, ще си взема куче, не мъж.

Така като те гледам, то и жена и деца не ти трябват, защото нямаш възможност за такива в момента, а може би и въобще. Не са за теб.
Абе, стой си при мама да те гледа, докато може. Като се спомине, тогава ще го мислиш.

Ааа, ако не иска негови биологични деца, след 50 - сетите започва новия тираж и прегрупиране във семейните отношения...не е казано, че ще умре сам...

На 18 си изпуснал необходимостта да се отделиш, а на 25? А на 30? Това са само оправдания. Надали всички родени и учили в София за живяли с мама и тате до сватбата.

Масово е! Имам цяла групичка познати дърти ергени софиянци, които още са у мама. Оправданията са същите - аз какво да направя, че тук съм роден, да ходя на квартира ли? А и авторът каза, че не иска да се мести, щото приятелите му от детството били там. Тоест и приятелите явно още си стоят при мамите.

Преди време си говорим за децата, отделянето и прочее. Моето мнение за сина ми винаги е било, че трябва да се отдели, за да е щастлив и да има свой живот, дори да е на квартира. Питат колежка нейния големия син изнесъл ли се е и тя мълча, мълча и рече - къде да се изнася, изнасят се тия дето идват на квартира, моят син си живее у дома и няма къде да се изнася. Изнесе се тя, че замина за чужбина, но въпреки това нямаше драми с гаджета и прочее, просто тя беше много ведра душа и по-щура от сина си, така че не е задължително и изнасянето.
Като гледам доста жени са капризни и твърдо заявяват това няма да търпят, онова няма да търпят. Изискванията към мъжете са големи, да имат терен, да са самостоятелни и да могат всичко, нямало да слугуват, нямало да се свират при майките им и прочее. Хора, много претенции. Не може всички да са на 30 с апартаменти и обгрижващи принцеса, някаква взаимност в тоя процес трябва. Ние с ММ се събрахме и той нямаше апартамент, не съм си и търсила мъж с апартамент. Добре си живеехме и на квартира. Той много пътуваше по едно време и на две работи работеше, понякога се прибираше от едната командировка преспиваше и тръгваше на другия ден отново, и няма как аз да съм по-олекотена от работа, но да го чакам него да се прибрее от път, за да измие банята, например защото му е ред. Отделно дори някой да има жилище, то си е негово, различно е да постигнеш жилище съвместно с половинката си, друго е да отидеш в неговото. Аз лично не бих се чувствала комфортно и добре.

unknown2021, прецени какво искаш да правиш и го направи, за да си щастлив и спокоен. Имай предвид, че в един момент родителите си отиват и не е добре да оставаш сам. Ще намериш твоето момиче. Не затъвай в заеми, т.к. покупката на жилище, не е като покупка на обувки, човек се заробва със заеми за години напред. Можеш да се опиташ да печелиш повече, това ще ти даде повече увереност и самочувствие, но спестени пари потъват, те се обезценяват, тъй че няма особен смисъл да се пести. По-скоро ще можеш да ходиш на екскурзии, на почивки и общо взето да живееш забавно като млад човек.

" Жилището е в същия блок поради желанието ми да си запазя най-близките приятели, с които сме от деца"

Ъъъ, на 33 си достатъчно голям да се срещаш с приятелите си, дори и вече да не живееш в този квартал.

Какво момиче ще си намира на 33? Не е момче вече, че да търси момичета.

Аз затова писах, че няма смисъл да наема жилище в същия блок. В един момент дружно всички ще решат, че парите за наем са хвърлени на вятъра, та той ще се прибира и ще минава покрай апартамента си, според мен въобще няма да му е мотивиращо да се качва или слиза да преспива в наетото жилище. Ако ще се наема жилище, то да е в друг блок или съседен квартал. Такова отделяне, няма да е никакво отделяне...

На 33 повечето му приятели вероятно са със сериозни връзки и проблема е, че той ще става все по-самотен, защото хората ще излизат да си разхождат децата, а той какво ще прави. Имам позната, сама е, по стечение на обстоятелствата не й провървя с мъжете, има си жилище, т.е. не търси осигурен мъж, точно това казва, че като са минали определени години, кръга се затваря, затваря и просто няма контакти. Осинови си дете, т.к. не може да има деца и живота й се рестартира, нон-стоп са някъде на разходки, на занимания, просто е различно, има повече контакти, мъж още няма обаче.

Абсолютно, просто се чудех на акъла на автора, сега разбирам защо се е разделил с приятелката си.

Писала съм и преди във форума. На 25 се оставихме със сериозното ми гадже, защото не искаше да се изнесе от техните. Две години ходих почти всеки ден да спя в тях, да се засичам с майка му и баща му по коридорите и да ме е срам да се изпикая... Той работеше, умно, кадърни момче. Аз работех. Като го подпитах да се изнесе на квартира сам или двамата заедно, то отговора беше „да не съм луд, имам си жилище”. Ами колкото и да си го обичах и да си прекарвахме добре, това беше сигнал за мен, че ще се скатаваме у тях при мама и тате незнайно до кога. Ами не, мерси.

Не разбирам защо се продължава с нападките, квалификациите, сарказмите, този форум толкова ли е конфликтен или на някои хора естрогенът им влияе зле?

Някои от приятелите ми имат гаджета, някои нямат. Просто сме компания, която държа да си запазя и чисто логистично ми е много по-лесно да съм в квартала. Ако съм сам, няма да ходя да ям или да си пера дрехите при родителите, така че ще си е отделяне за мен, което е и целта евентуално.

Авторе, това са реални обективни мнения. Това, че не ти допадат е друг въпрос. Ние си знаем, че в бг мама сме истерични и незадоволени лелички, но това няма да промени факта, че не е ок да живееш с вашите на тези години Явно очакваше да получиш подкрепа, съжалявам

unknown2021, а аз не разбирам, защо смяташ, че някой те напада? Всеки споделя през какво е минал, какво е видял при близки и колеги, защото ти като мъж може да не си се замислил над неща, които на пръв поглед са елементарни. Пускайки тема би трябвало да си готов да чуеш и коментари милващи те по главата, както и по-остри, тип шамаросване. Вземи максимума от мненията в темата и ще решиш какво искаш да правиш.