Поръчах си "Името".
- Публикувана: 12 окт. 2006, 08:35 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2007, 10:17 ч.
Литературен клуб
Извън индийската тематика искам да препоръчам книгата "Каин и Авел" на Джефри Арчър
Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият - син на милионер от Бостън, вторият - имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и посветен на двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно.
"Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална." Дейли Телеграф
Разказвач от класата на Александър Дюма!
Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият му роман НИТО ПЕНИ ПОВЕЧЕ, НИТО ПЕНИ ПО-МАЛКО веднага се увенчана с успех. Други по известни заглавия са: ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ВЪПРОС НА ЧЕСТ, ТРЕВАТА ТАМ Е ПО-ЗЕЛЕНА. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнената титла „Пер".
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9864
Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият - син на милионер от Бостън, вторият - имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и посветен на двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно.
"Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална." Дейли Телеграф
Разказвач от класата на Александър Дюма!
Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият му роман НИТО ПЕНИ ПОВЕЧЕ, НИТО ПЕНИ ПО-МАЛКО веднага се увенчана с успех. Други по известни заглавия са: ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ВЪПРОС НА ЧЕСТ, ТРЕВАТА ТАМ Е ПО-ЗЕЛЕНА. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнената титла „Пер".
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9864
"Името" съм я чела в оригинал и по времето, когато живеех в квартал с 80% индийски емигранти, сред озлобени от носталгия и депресия индийски жени домакини, и деца, които идваха да ми кажат "не ми хареса в Индия ... а всички казваха, че трябва да ми хареса".
Имам родно отношение към книгата.
Ако обаче я бях чела на български и в България, може би щях да мисля като Umbra.
В крайна сметка гравитирам към предното си предложение за книга, заслужаваща обсъждане: "Любов и смърт под кривите круши" на Кристин Димитрова. Има ли разочаровани сред тези, които са чели книгата? Малко странно се чувствам - да съм в чужбина и да препоръчвам съвременна българска книга. Но пък от личен разговор с авторката знам, че собствената й дъщеря е прочела книгата след препоръка на своя приятелка, и е останала очарована от белетристичните качества на майка си, така че на тоя фон моята препоръка не ми изглежда толкова странна.
Имам родно отношение към книгата.
Ако обаче я бях чела на български и в България, може би щях да мисля като Umbra.
В крайна сметка гравитирам към предното си предложение за книга, заслужаваща обсъждане: "Любов и смърт под кривите круши" на Кристин Димитрова. Има ли разочаровани сред тези, които са чели книгата? Малко странно се чувствам - да съм в чужбина и да препоръчвам съвременна българска книга. Но пък от личен разговор с авторката знам, че собствената й дъщеря е прочела книгата след препоръка на своя приятелка, и е останала очарована от белетристичните качества на майка си, така че на тоя фон моята препоръка не ми изглежда толкова странна.
Много ми хареса това, което прочетох като откъси от "Името". Ще си я купя непременно, допадна ми. Показах откъсите и на мой колега (между другото е един от добрите наши съвременно писатели) и той също много ги хареса. Така че книгата има още два силни фена.
Малко off:
Честит ни Нобелов лауреат балканец - Орхан Памук!
Малко off:
Честит ни Нобелов лауреат балканец - Орхан Памук!
Аз прочетох "Името" в оригинал. Прочетох го бързо, на един дъх. Разтърси ме.
Но не заради "индийския" мотив, въпреки, че безспорно има интересни и (според индиеца в моя екип), много достоверни моменти.
Разтърси ме начинът, по който се описват проблемите на емигрантите.
Аз през целия си живот съм била заобиколена от хора, които са били в тази ситуация.
Прекарвах летата си с братовчеди, които се чувстваха на гости в България. И се чувстваха виновни, че не им харесва, че разговаряха по между си на език, който никой не друг не разбира...
Сега самата аз живея в чужбина, имам най-различни по народност приятели.
Наблюдавам как те възпитават и отглеждат децата си. И виждам, че техните проблеми не са по-различни от тези, с които се сблъскваха моите роднини.
Все още нямам деца, но не се залъгвам, че някой ден и ние ще сме в същата ситуация. Ситуация като тази, така правдиво описана в книгата.
От една страна това ме плаши, от друга - радвам се, че я прочетох сега, защото така видях черно на бяло, ясно и точно, изложени неща, които не бих могла да изкажа или пък не бих искала да призная, макар и да съм ги чувствала несъзнателно.
И от това някак си ми олекна. Преосмислих доста неща и взех мерки да коригирам други.
Сега гледам много по-оптимистично на бъдещето.
Това е моята лична история, повлияна от една книга, която ако бях в останала в България, едва ли щеше да ме заинтригува, камо ли да остави нещо толкова значимо в мен.
Но не заради "индийския" мотив, въпреки, че безспорно има интересни и (според индиеца в моя екип), много достоверни моменти.
Разтърси ме начинът, по който се описват проблемите на емигрантите.
Аз през целия си живот съм била заобиколена от хора, които са били в тази ситуация.
Прекарвах летата си с братовчеди, които се чувстваха на гости в България. И се чувстваха виновни, че не им харесва, че разговаряха по между си на език, който никой не друг не разбира...
Сега самата аз живея в чужбина, имам най-различни по народност приятели.
Наблюдавам как те възпитават и отглеждат децата си. И виждам, че техните проблеми не са по-различни от тези, с които се сблъскваха моите роднини.
Все още нямам деца, но не се залъгвам, че някой ден и ние ще сме в същата ситуация. Ситуация като тази, така правдиво описана в книгата.
От една страна това ме плаши, от друга - радвам се, че я прочетох сега, защото така видях черно на бяло, ясно и точно, изложени неща, които не бих могла да изкажа или пък не бих искала да призная, макар и да съм ги чувствала несъзнателно.
И от това някак си ми олекна. Преосмислих доста неща и взех мерки да коригирам други.
Сега гледам много по-оптимистично на бъдещето.
Това е моята лична история, повлияна от една книга, която ако бях в останала в България, едва ли щеше да ме заинтригува, камо ли да остави нещо толкова значимо в мен.
Четох я миналата година и много ми хареса. Мисля, че Anda (дано не бъркам) много интригуващо я беше описала в тема за книгите, и аз макар че се занимавам с книги и ми е минавала през ръцете - не я бях погледнала даже. Прочетох я на един дъх. Преди няколко вечери се сетих за нея, защото гледах един филм по Hallmark с Навийн Андрюс със сходна тематика.
И от това някак си ми олекна. Преосмислих доста неща и взех мерки да коригирам други.
Сега гледам много по-оптимистично на бъдещето.
Това е моята лична история, повлияна от една книга, която ако бях в останала в България, едва ли щеше да ме заинтригува, камо ли да остави нещо толкова значимо в мен.
Интересно ми е обаче, хората, които не са били емигранти, къде намират пресечни точки между собствените си съдби и тази книга? Въпросът ми тръгва от аксиомата, че с добрата литература пресечни точки винаги има.
Накрая, завършекът беше приятно тривиален - след дълго лутане, един очакван избор на корените.
Нещо съм далеч от индийската литература, трябва да наваксам. Като се замисля, май само "Кама сутра" и "Индийски приказки" съм чела 
.
Сменям малко посоката на представените досега сериозни книги и представям тази, която чета в момента:
Следващото обаждане на вашия мобилен телефон може да бъде последното в живота ви. Онези, които приемат СИГНАЛА, скоро се превръщат в нещо нереално. И неописуемо жестоко. Клейтьн Ридъл, учител по рисуване от Мейн, току-що е получил от бостънско издателство много изгодно предложение за публикуване на негова книга с комикси. Той е на седмото небе от радост... но внезапно животът му се преобръща на триста и шейсет градуса. На първи октомври всички мобилни телефони по света зазвъняват едновременно. Независимо дали абонатът отговори на повикването или не, съдбата му се променя... завинаги. Клейтьн не притежава мобилен телефон и се опитва да оцелее сред хаоса - падат самолети, избухват експлозии, хора истерично пищят... Отново ли има масирано терористично нападение? Много скоро Клейтьн разбира, че се случва нещо невиждано и нечувано. С още трима души той се опитва да направи всичко възможно да попречи на настъпването на апокалипсиса. Ненадейно се озовават в най-ранната епоха на човечеството, заобиколени са от хаос, кръвопролития и човешки орди, на които тепърва предстои да еволюират. Изглежда, няма изход от кошмара. Но според Клейтьн следите водят към Мейн. Дали това не е капан на смъртта? Дали той отново ще види малкия си син? Има ли изгледи за оцеляване?
Книгата я започнах точно на 1-ви октомври 
...
. Сменям малко посоката на представените досега сериозни книги и представям тази, която чета в момента:
Следващото обаждане на вашия мобилен телефон може да бъде последното в живота ви. Онези, които приемат СИГНАЛА, скоро се превръщат в нещо нереално. И неописуемо жестоко. Клейтьн Ридъл, учител по рисуване от Мейн, току-що е получил от бостънско издателство много изгодно предложение за публикуване на негова книга с комикси. Той е на седмото небе от радост... но внезапно животът му се преобръща на триста и шейсет градуса. На първи октомври всички мобилни телефони по света зазвъняват едновременно. Независимо дали абонатът отговори на повикването или не, съдбата му се променя... завинаги. Клейтьн не притежава мобилен телефон и се опитва да оцелее сред хаоса - падат самолети, избухват експлозии, хора истерично пищят... Отново ли има масирано терористично нападение? Много скоро Клейтьн разбира, че се случва нещо невиждано и нечувано. С още трима души той се опитва да направи всичко възможно да попречи на настъпването на апокалипсиса. Ненадейно се озовават в най-ранната епоха на човечеството, заобиколени са от хаос, кръвопролития и човешки орди, на които тепърва предстои да еволюират. Изглежда, няма изход от кошмара. Но според Клейтьн следите водят към Мейн. Дали това не е капан на смъртта? Дали той отново ще види малкия си син? Има ли изгледи за оцеляване?
Книгата я започнах точно на 1-ви октомври ...
Не знам колко е по правилата...но какво ще кажете за Буковски....
Да, да, да!
И по специално ме интересува някой чел ли е една негова книга - "Любовни истории на обикновената лудост" - имах я преди време и ми беше любима, но ми я отмъкнаха и сега в главата имам само проблясъци и усещане. Както е след повечето негови книги, всъщност.
Препоръчани теми