Здравейте,
от известно време чета различните теми във форума за раздяла и проблеми в семейните отношения и сега дойде моментът да споделя и своята история. Ще се оптам да е възможно по-кратка и синтезирана.
Имах 10 годишна връзка (2 години от които в брак) с човек, с който бяхме доста различни като характери. Аз съм по-затворена и интровертна, обичам си домашния уют. Той е от типа хора, който обичат лукса, заведения и запивания с приятели. Винаги е обичал чашката, но аз бях свикнала с това, имаше спокойно пиянство. В главата ми винаги беше идеята, че всеки си има недостатъци и няма перфектни хора. С годините обаче двамата все повече вървяхме в различни посоки-вечер той излизаше или си пиеше вкъщи, а аз се съсредоточих върху работата си и работех доста извънредно. Така до лятото на 2020, когато разбрах, че покрай затварянето на заведенията и това че той остана вкъщи без работа, всъщност е започнал да ми изневерява. Не просто ми е изневерил в пиянско опиянение, а е ходил при проститутки. Това ме накара да се опомня, събрах си нещата и се прибрах при родителите си. Беше ми трудно да премина през развода. За щастие имах много подлрепа от близки хора и приятели. Един от тези приятели беше човек, с когото работим заедно и който живее в чужбина. Пишехме си денонощно и той винаги ме успокояваше и ми даваше сила. Толкова добре ме разбираше, че дори и в най-гадните моменти успяваше да ме накара да се усмихна. Знаех, че е женен, но си повтарях, че нищо нередно не правим, все пак само си пишем. Но истината е, че и двамата имахме чуства, за които така и не си признахме. Наскоро той ми написа, че ще става баща. За мен това означава, че тази наша история трябва окончателно да бъде прекратена. Но.. тук идва моментът да поискам съвет...Как да рестартирам живота си без него, като този човек ми беше опора в най-трудните моменти? Мислите ли, че има шанс да си останем просто приятели и всеки да си изгради самостоятелно живота? Или това са просто напразни илюзии? Ще съм благодарна за всяко мнение!
от известно време чета различните теми във форума за раздяла и проблеми в семейните отношения и сега дойде моментът да споделя и своята история. Ще се оптам да е възможно по-кратка и синтезирана.
Имах 10 годишна връзка (2 години от които в брак) с човек, с който бяхме доста различни като характери. Аз съм по-затворена и интровертна, обичам си домашния уют. Той е от типа хора, който обичат лукса, заведения и запивания с приятели. Винаги е обичал чашката, но аз бях свикнала с това, имаше спокойно пиянство. В главата ми винаги беше идеята, че всеки си има недостатъци и няма перфектни хора. С годините обаче двамата все повече вървяхме в различни посоки-вечер той излизаше или си пиеше вкъщи, а аз се съсредоточих върху работата си и работех доста извънредно. Така до лятото на 2020, когато разбрах, че покрай затварянето на заведенията и това че той остана вкъщи без работа, всъщност е започнал да ми изневерява. Не просто ми е изневерил в пиянско опиянение, а е ходил при проститутки. Това ме накара да се опомня, събрах си нещата и се прибрах при родителите си. Беше ми трудно да премина през развода. За щастие имах много подлрепа от близки хора и приятели. Един от тези приятели беше човек, с когото работим заедно и който живее в чужбина. Пишехме си денонощно и той винаги ме успокояваше и ми даваше сила. Толкова добре ме разбираше, че дори и в най-гадните моменти успяваше да ме накара да се усмихна. Знаех, че е женен, но си повтарях, че нищо нередно не правим, все пак само си пишем. Но истината е, че и двамата имахме чуства, за които така и не си признахме. Наскоро той ми написа, че ще става баща. За мен това означава, че тази наша история трябва окончателно да бъде прекратена. Но.. тук идва моментът да поискам съвет...Как да рестартирам живота си без него, като този човек ми беше опора в най-трудните моменти? Мислите ли, че има шанс да си останем просто приятели и всеки да си изгради самостоятелно живота? Или това са просто напразни илюзии? Ще съм благодарна за всяко мнение!
