Здравейте. С мъжа ми сме от 4 години заедно, имаме бебче на 9 месеца. Искам да попитам някой, който е минал през това. Става въпрос за това че откакто родих живеем при родителите на мъжа ми с майка му, сестра му и баба му. Преди да родя аз живеех с нашите а той с тяхните. Отчитам това като грешка, защото като бяхме гаджета той ми беше предложил да излезем на квартира, но аз не се бях решила тогава още бях студентка сега съм на 24 а той на 28. Останахме у тях защото имаше място, а и нямахме възможност да се изнесем на квартира. В момента с родителите ми строим къща която ще е двуфамилна като единия етаж ще е мой а другия на нашите в последствие на сестра ми. И докато си направим етажа, мислим да сме на квартира. Отклоних се малко от въпросите ми. Притесненията са ми че до сега винаги съм живяла с хора, аз съм много близка с нашите както и той с тяхните, доста помощ съм имала, както и откъм помощ за детето ми така и откъм домакинска работа, а сега като излезем на квартира, ще сме си 3-мата, вие как сте се справяли като младо семейство с бебче, знам че си иска здрава организираност, с мъжа ми и тези месеци доста започнахме да се караме , което го отдавам на това че не живеем самостоятелно. Надявам се да споделите как е било при вас и да вдъхнете малко кураж и съвети. 😆😊
- Публикувана: 26 май 2021, 20:14 ч.
- Последно мнение: 26 май 2021, 23:50 ч.
Изнасяне на квартира на младо семейство с бебе
Щом са в същия град. 
Интересното е ако не сте в едно населено място. 
Искаш да кажеш, че преди бебето не сте живели заедно, а всеки в детската си стая?
Иначе ако се изнесете, пак няма да сте напълно самостоятелни, а ще ви помагат родителите, особено с бебето. Ако ви дойде нанагорно, ще се приберете. Но е добре да се научите да живеете като възрастни все пак.
Иначе ако се изнесете, пак няма да сте напълно самостоятелни, а ще ви помагат родителите, особено с бебето. Ако ви дойде нанагорно, ще се приберете. Но е добре да се научите да живеете като възрастни все пак.
Искаш да кажеш, че преди бебето не сте живели заедно, а всеки в детската си стая?
Иначе ако се изнесете, пак няма да сте напълно самостоятелни, а ще ви помагат родителите, особено с бебето. Ако ви дойде нанагорно, ще се приберете. Но е добре да се научите да живеете като възрастни все пак.
Иначе ако се изнесете, пак няма да сте напълно самостоятелни, а ще ви помагат родителите, особено с бебето. Ако ви дойде нанагорно, ще се приберете. Но е добре да се научите да живеете като възрастни все пак.
Не сме живеели заедно да, но така се получиха нещата. Определено ще бъдем по-самостоятелни и ще получаваме помощ ако се нуждаем от такава, но определенео няма да е често, идеята е все пак да се отделим. И няма да се връщаме. Знам че в началото ще ни е трудно, но знам че с времето нещата се напасват. Не мисля, че ако временно някой живее с родителите си не може да се каже че не е възрастен. Ние даже и да сме живеели с тях, сме плащали и сметки и за храна също не сме били готованци, които са живеели безплатно и не са правели нищо.
Честито порастване. Както се казва, на 24 и 28 не е твърде рано.
Зора с бебето е до възрастта за ясла. Хиляди пъти е по-добре на квартира сами, от това с някой от възрастните.
Бях студентка редовно и мъжа ми и той, с бебе на 2 месеца и САМИИИИ, страхотно е, научавате се да разчитате на себе си и на партньора, намираш си нови приятели, въобще само хубави спомени имам от живот в квартирата.
Мен ме притеснява по-скоро етажа от къщата с твоите родители. Мъжът ти, как ще се чувства, казвал ли ти е?
Разбира се, всеки говори от своя опит, но за мен това не е ОК, доколкото съм чувала коментари на мъже за вариант- живот в близост до родители.
Бях студентка редовно и мъжа ми и той, с бебе на 2 месеца и САМИИИИ, страхотно е, научавате се да разчитате на себе си и на партньора, намираш си нови приятели, въобще само хубави спомени имам от живот в квартирата.
Мен ме притеснява по-скоро етажа от къщата с твоите родители. Мъжът ти, как ще се чувства, казвал ли ти е?
Разбира се, всеки говори от своя опит, но за мен това не е ОК, доколкото съм чувала коментари на мъже за вариант- живот в близост до родители.
Самостоятелно, в една къща с вашите? Сега със свекървите, после с вашите ... А кога сами като семейство?
Зора с бебето е до възрастта за ясла. Хиляди пъти е по-добре на квартира сами, от това с някой от възрастните.
Бях студентка редовно и мъжа ми и той, с бебе на 2 месеца и САМИИИИ, страхотно е, научавате се да разчитате на себе си и на партньора, намираш си нови приятели, въобще само хубави спомени имам от живот в квартирата.
Мен ме притеснява по-скоро етажа от къщата с твоите родители. Мъжът ти, как ще се чувства, казвал ли ти е?
Разбира се, всеки говори от своя опит, но за мен това не е ОК, доколкото съм чувала коментари на мъже за вариант- живот в близост до родители.
Бях студентка редовно и мъжа ми и той, с бебе на 2 месеца и САМИИИИ, страхотно е, научавате се да разчитате на себе си и на партньора, намираш си нови приятели, въобще само хубави спомени имам от живот в квартирата.
Мен ме притеснява по-скоро етажа от къщата с твоите родители. Мъжът ти, как ще се чувства, казвал ли ти е?
Разбира се, всеки говори от своя опит, но за мен това не е ОК, доколкото съм чувала коментари на мъже за вариант- живот в близост до родители.
Ами мъжа ми в началото не беше много доволен тъй като казваше че къщата я прави баща ми а не ние и предполагам тук се намесва мъжкото его, но ние никога не бихмд си позволили да си построим къща, на баща ми това винаги му е било мечта да усигури мен и сестра ми и да имаме къща, с много труд взехме място след 3 години чакане и документи за строеж наскоро се почна, като идеята 2рия етаж да е до груб строеж и ние да си го стегнем като така или иначе сигурно ще теглим заем. В крайна сметка аз много говорих с мъжа ми че и аз съм мечтала за къща винаги и е по-добре да плащаме заем за да си стегнем етажа от къщата отколкото за същите пари да купим някаква кутийка апартамент...та надявам се като започнем да го стягаме да го усети и той като свое..
Нашите не са проблем че ще са под нас, защото са много разбрани, млади, и никога не се бъркат, още от малка са ми дали свобода да правя каквото искам и да взимам решения. Относно това няма да имаме проблем.
... Притесненията са ми че до сега винаги съм живяла с хора, аз съм много близка с нашите както и той с тяхните, доста помощ съм имала, както и откъм помощ за детето ми така и откъм домакинска работа, а сега като излезем на квартира, ще сме си 3-мата, вие как сте се справяли като младо семейство с бебче, знам че си иска здрава организираност, с мъжа ми и тези месеци доста започнахме да се караме , което го отдавам на това че не живеем самостоятелно. - В началото ще се карате, че и още повече, точно защото живеете самостоятелно. После ще си изградите рутина, ще влезете в ритъм. Не знам как ще се получи, след като и двамата сте толкова близки с родата. Но мисля, че част от порастването е да прецениш кое е по-важно за твоето семейство - близостта да мама и тати, или независимостта.
П.С. Авторката е писала междувременно
Нашите не са проблем че ще са под нас, защото са много разбрани, млади, и никога не се бъркат, още от малка са ми дали свобода да правя каквото искам и да взимам решения. Относно това няма да имаме проблем. - Съжалявам, ще имате проблеми, дали заради мъжко его, дали заради обидена свекърва или щото мама ще те изненада... но не е непреодолимо.
П.С. Авторката е писала междувременно
Нашите не са проблем че ще са под нас, защото са много разбрани, млади, и никога не се бъркат, още от малка са ми дали свобода да правя каквото искам и да взимам решения. Относно това няма да имаме проблем. - Съжалявам, ще имате проблеми, дали заради мъжко его, дали заради обидена свекърва или щото мама ще те изненада... но не е непреодолимо.
Самостоятелно, в една къща с вашите? Сега със свекървите, после с вашите ... А кога сами като семейство?
Няма да сме в една къща. Къщата е двуфамилна с 2 врати и всичко отделно. Амии пак ще сме си семейство ама в къща с дворче. ☺️
...с мъжа ми и тези месеци доста започнахме да се караме , което го отдавам на това че не живеем самостоятелно...
Няма да сме в една къща. Къщата е двуфамилна с 2 врати и всичко отделно. Амии пак ще сме си семейство ама в къща с дворче. ☺️
Цитат
Ами мъжа ми в началото не беше много доволен тъй като казваше че къщата я прави баща ми а не ние
...с мъжа ми и тези месеци доста започнахме да се караме , което го отдавам на това че не живеем самостоятелно...
Няма да сме в една къща. Къщата е двуфамилна с 2 врати и всичко отделно. Амии пак ще сме си семейство ама в къща с дворче. ☺️
Цитат
Ами мъжа ми в началото не беше много доволен тъй като казваше че къщата я прави баща ми а не ние
Говорили сме и той е окей с мисълта че ще живеем в къща, даже много помага като има нещо да се прави. Караме се по-скоро на битово ниво, той се нуждае и иска да му показвам някакъв уют като това да му сготвя нещо ей такива неща, а като не живеем сами признавам не съм го правила много, защото може да се досетите 4 жени с 1 кухня как е. Също така кариниците ни според мен се дължат и на това че не умеем да разговаряме правилно и двамата палим бързо и става една.... В началото беше много по-различно и се разбирахме повече, но откакто родих нещо комуникацията ни се влоши доста.
Вече сте родители и семейство. Не може да стоите до полата на вашите родители. Редно е да можете да се грижите сами за себе си, още повече, че сте направили бебе. Двама родители могат да се справят чудесно и с домакински задължения и с грижи за бебе. Всичко е въпрос на организация и желание.
Разбира се и аз искам някой да ми сготви, да ми подреди ама като вече аз съм мама, се налага да го върша сама.
Всички сме минали по този път, просто ние поживяхме заедно и се нагодихме доста преди да направим бебето. Но и във вашия вариант, няма пречка да се отделите.
Разбира се и аз искам някой да ми сготви, да ми подреди ама като вече аз съм мама, се налага да го върша сама.
Всички сме минали по този път, просто ние поживяхме заедно и се нагодихме доста преди да направим бебето. Но и във вашия вариант, няма пречка да се отделите.