Не я местете заради бебето. Ще провокирате ревността още повече. Оставете детето във вашата стая + бебето. Даже ако може вземете я при вас на спалнята, а бебето да е в кошара до леглото. Така ще се чувства по-значима от бебето, което е много важно. Оплаквайте се даже от бебето "оххх това бебе как рева снощи,не можем да спим от него". Ама пред голямото. Да чува. Така вербализирате и валидирате чувствата на голямото дете. И в същото време му показвате значимост - то е голямото, то е първото,то спи с мама на спалнята,а бебето е самО в кошарата. Като узрее за идеята, сама ще.поиска да спи там и да не й пречи ревящото бебе.
- Публикувана: 4 юни 2021, 18:44 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 18:21 ч.
ЮНЧЕТО вече говори и с мама и тате спори - Тема 12
И малката е често със сополи, но аз от каката имам тренинг и знам, че ще е така, дори в градината ще е по-зле, защото ходят повече деца. Сега в държавната ясла рядко са над 15, в градината вече се посещава доста повече, но няма как. Да чукна на дърво каката от както стана на 7 си е друго, а като помня колко АБ изпи и колко капки сложихме, къде ли не я водихме, какво ли не изследвахме. Сега с номер 2 по-лесно приемам нещата, че просто ще боледува и няма какво да направя освен да стискам зъби и да се моля да минава леко. Каката пи какви ли не витамини, добавки, билки, хомеопатии и какво ли не. Сега им давам само вит. Ц и Дефендил на есен на малката.
За спането - ето нашия, а и на много други покрай мен хора опит - таткото отива в другата стая с голямото дете, малкото е с мама. Не виждам друг начин за наспиване на каката и таткото.
За спането - ето нашия, а и на много други покрай мен хора опит - таткото отива в другата стая с голямото дете, малкото е с мама. Не виждам друг начин за наспиване на каката и таткото.
Не я местете заради бебето. Ще провокирате ревността още повече. Оставете детето във вашата стая + бебето. Даже ако може вземете я при вас на спалнята, а бебето да е в кошара до леглото. Така ще се чувства по-значима от бебето, което е много важно. Оплаквайте се даже от бебето "оххх това бебе как рева снощи,не можем да спим от него". Ама пред голямото. Да чува. Така вербализирате и валидирате чувствата на голямото дете. И в същото време му показвате значимост - то е голямото, то е първото,то спи с мама на спалнята,а бебето е самО в кошарата. Като узрее за идеята, сама ще.поиска да спи там и да не й пречи ревящото бебе.
Имам още поне 2 месеца до термин, дори се консултирах с детски психолог, който каза че много сме закъснели с отделянето. Тя си харесва стаята много и иска да спи само през деня там. Психологът посъветва да не и казваме още за бебето, аз съм в 7м, тя още не знае. Та реално причината за стаята е, че е вече голяма, иска да си кани приятелки и да те затварят там и да играят. Затова искам да успея с адаптацията преди да се роди, за да свикне,че това е нейното пространство заслужено, а не заради това че има бебе...
И на нас ни предстоят тези няколко важни промени на куп през есента. Сестриче, местене- нова стая, тръгване на градина. Поне да не ги бяхме струпали едновременно :/ За градината нямам притеснение с адаптацията, малката е много общителна, явно си е до характер, но с болестите и ревността нне знам..
смисъл, то нали се вижда корема. Не пита ли? 
Странен психолог...Няма ли да е по-голям шок за детето изведнъж да се появите вкъщи с ново бебе? Аз на баткото му говорех от ден първи за новото бебе. После като се роди бебето спяхме заедно в спалнята ни, след няколко месеца мъжа ми се премести в детската и от самосебе си баткото (тогава на 3) пожела и той да спи в детската стая. Така спяха докато малкия стана на 2, след което го убедихме, че там с батко е по-хубаво и всеки си има легло само за него и така безболезнено се случиха нещата. До преди това и кошара си нямаше, спяхме заедно на спалнята. Не мисля, че си закъсняла с каквото и да е (освен с казването за бебето, но това си е мое лично мнение, вероятно си имате своите причини)😁 Не мисля, пе трябва да се притесняваш, тя сама ще пожелае да се премести, когато дребосъчето започне да плаче нощем.
Как така не сте казали с бебето? Нали трябва да се подготви психически за появата на нов член на семейството. На мен пришки ми излязоха от говорене за бебето. Говорих и за липсата ми, докато сме в болницата. Знаеше какво ще се случи. Всъщност изчакахме да минат първите 3 месеца, за всеки случай и тогава казахме.
Не мисля, че сега е момента за местене в нова стая. Ще се чувства изолирано детето. Ние не сме имали проблем със събуждането. Дори и да реве бебето, каката не се е будила.
Аз също си мислих, че няма да имаме проблеми с адаптацията, обаче грешах. Каката е много контактна, много търси да играе с децата, мен изобщо не ме търсише за нищо. Ама 3 месеца отне свикването.
Не мисля, че сега е момента за местене в нова стая. Ще се чувства изолирано детето. Ние не сме имали проблем със събуждането. Дори и да реве бебето, каката не се е будила.
Аз също си мислих, че няма да имаме проблеми с адаптацията, обаче грешах. Каката е много контактна, много търси да играе с децата, мен изобщо не ме търсише за нищо. Ама 3 месеца отне свикването.
Планувам казване вече. Четем книжки и говорим на тази тема брат/сестра.
Може и да сгреших,че така отлагахме, но цитирам думите: " Малките деца нямало да разберат реално ситуацията. Първо може да създам грешни впечатления за това в детето, второ били супер нетърпеливи и като им кажеш, те започвали да искат бебето на момента и затова съветът е да се изчака максимално, та не знам доверих се на жената. Понеже посещам психолог и детският психолог е в центъра, в който ходя, та реших че е достоверно.
Може и да сгреших,че така отлагахме, но цитирам думите: " Малките деца нямало да разберат реално ситуацията. Първо може да създам грешни впечатления за това в детето, второ били супер нетърпеливи и като им кажеш, те започвали да искат бебето на момента и затова съветът е да се изчака максимално, та не знам доверих се на жената. Понеже посещам психолог и детският психолог е в центъра, в който ходя, та реших че е достоверно.
Не я местете заради бебето. Ще провокирате ревността още повече. Оставете детето във вашата стая + бебето. Даже ако може вземете я при вас на спалнята, а бебето да е в кошара до леглото. Така ще се чувства по-значима от бебето, което е много важно. Оплаквайте се даже от бебето "оххх това бебе как рева снощи,не можем да спим от него". Ама пред голямото. Да чува. Така вербализирате и валидирате чувствата на голямото дете. И в същото време му показвате значимост - то е голямото, то е първото,то спи с мама на спалнята,а бебето е самО в кошарата. Като узрее за идеята, сама ще.поиска да спи там и да не й пречи ревящото бебе.
Според мен това не е добър подход, а ще насади омраза към бебето. Не мисля, че е редно чувствата на някого да се валидират чрез негативизъм към другиго. Представете си, че сте на мястото на бебето и майка ви настройва по-голямата ви сестра срещу вас. А това да вкараш 3-годишно да спи на спалнята при родителите за мен е абсурдно.
Според мен голямото трябва да разбере за бебето възможно най-бързо, а стаята му да стане абсолютно неустоимо място за сън. Това, че щяло да стане нетърпеливо и да иска бебето веднага да дойде не знам какво отношение има - като иска ще трябва да го родите преждеявемнно, защото каката така иска ли? Тази психоложка да си изязе дипломата моля. Децата на 3г прекрасно разбират всичко, което се случва около тях, особено ако им се обърне внимание и се говори с тях. По отношение на стаята - ние сглобявахме заедно мебелите, нареждахме заедно играчките, изобщо беше много въвлечен в приготвянето на стаята си и беше нетърпелив да спи там. Та може да пробвате да я "првобразите" заедно - тя да избере чаршафчета, перденца, лампички. Може да я е страх да спи сам там, та може да пробвате да я сложите и вие да сте там на столче до нея докато заспива. Може с някой дребен подарък от "феята на съня", който да я чака сутринта.
Ние казахме за бебето на батковците като излязох от първия триместър, че беше 50/50 дали ще се задържи. Малкият беше на 1 г 11 мес, големият (той вече врял и кипял в посрещането на бебе 😄) беше на 8 г. Преместихме малкия няколко месеца преди да родя, но има разлика, защото той отиде при батко си и следвахме линията - ти си вече голям, можеш да спиш при батко си... в този ред мина много леко, нямаше ревност и драма конкретно спрямо локацията на леглата 
но сметнах, че или го местя от рано, или изобщо, ако е в последния момент ще мисли, че бебето го е изритало. Аз го подготвях за бебето, говорех, купихме книжка, в която имаше картинка с наакан памперс и разбира се, предизвика фурор 😄 той ми целуваше корема, чакаше бебето да го ритне. Само като ме изписваха от родилня дом той беше в ступор - за пръв път се отделих от него, че и се появих с бебе. Няколко дни беше супер неадекватен и чувствителен, но като видя, че за момента бебето не предизвиква промяна в отношението към него, се кротна. Беше на 2 г 5 мес като родих. В началото се опитах да му отделям внимание като преди и се получаваше, но бебето като спря да спи и почна да реве по цял ден се видях в чудо (то се буди и реве да я доприспя, малкият в другата стая реве, че искал гуш, голяма анархия). Много е деликатно- хем трябва да им обясним всичко както си е, хем да не очакваме да реагират като възрастен човек.
но сметнах, че или го местя от рано, или изобщо, ако е в последния момент ще мисли, че бебето го е изритало. Аз го подготвях за бебето, говорех, купихме книжка, в която имаше картинка с наакан памперс и разбира се, предизвика фурор 😄 той ми целуваше корема, чакаше бебето да го ритне. Само като ме изписваха от родилня дом той беше в ступор - за пръв път се отделих от него, че и се появих с бебе. Няколко дни беше супер неадекватен и чувствителен, но като видя, че за момента бебето не предизвиква промяна в отношението към него, се кротна. Беше на 2 г 5 мес като родих. В началото се опитах да му отделям внимание като преди и се получаваше, но бебето като спря да спи и почна да реве по цял ден се видях в чудо (то се буди и реве да я доприспя, малкият в другата стая реве, че искал гуш, голяма анархия). Много е деликатно- хем трябва да им обясним всичко както си е, хем да не очакваме да реагират като възрастен човек. Скрит текст:
А кога ги запознахте? Гледала съм доста супер мили клипчета за първата среща на братчета сестричета, но подозирам, че реалността няма да е толкова розова Ние казахме за бебето на батковците като излязох от първия триместър, че беше 50/50 дали ще се задържи. Малкият беше на 1 г 11 мес, големият (той вече врял и кипял в посрещането на бебе 😄) беше на 8 г. Преместихме малкия няколко месеца преди да родя, но има разлика, защото той отиде при батко си и следвахме линията - ти си вече голям, можеш да спиш при батко си... в този ред мина много леко, нямаше ревност и драма конкретно спрямо локацията на леглата но сметнах, че или го местя от рано, или изобщо, ако е в последния момент ще мисли, че бебето го е изритало. Аз го подготвях за бебето, говорех, купихме книжка, в която имаше картинка с наакан памперс и разбира се, предизвика фурор 😄 той ми целуваше корема, чакаше бебето да го ритне. Само като ме изписваха от родилня дом той беше в ступор - за пръв път се отделих от него, че и се появих с бебе. Няколко дни беше супер неадекватен и чувствителен, но като видя, че за момента бебето не предизвиква промяна в отношението към него, се кротна. Беше на 2 г 5 мес като родих. В началото се опитах да му отделям внимание като преди и се получаваше, но бебето като спря да спи и почна да реве по цял ден се видях в чудо (то се буди и реве да я доприспя, малкият в другата стая реве, че искал гуш, голяма анархия). Много е деликатно- хем трябва да им обясним всичко както си е, хем да не очакваме да реагират като възрастен човек.
но сметнах, че или го местя от рано, или изобщо, ако е в последния момент ще мисли, че бебето го е изритало. Аз го подготвях за бебето, говорех, купихме книжка, в която имаше картинка с наакан памперс и разбира се, предизвика фурор 😄 той ми целуваше корема, чакаше бебето да го ритне. Само като ме изписваха от родилня дом той беше в ступор - за пръв път се отделих от него, че и се появих с бебе. Няколко дни беше супер неадекватен и чувствителен, но като видя, че за момента бебето не предизвиква промяна в отношението към него, се кротна. Беше на 2 г 5 мес като родих. В началото се опитах да му отделям внимание като преди и се получаваше, но бебето като спря да спи и почна да реве по цял ден се видях в чудо (то се буди и реве да я доприспя, малкият в другата стая реве, че искал гуш, голяма анархия). Много е деликатно- хем трябва да им обясним всичко както си е, хем да не очакваме да реагират като възрастен човек.
просто винаги като сме се опитвали да я изненадаме с нещо и да заснемем клипче реакцията й е мн бурна, но разбира се беше и по-малка. Та май не обича изненадите.. Чудя се дали да й покажем бебето още в болницата или след това вкъщи на спокойствие. 
Моята дъщеря бе на 2 години и 3 месеца когато бебето се роди. Докато бях бременна и обяснявах, че ще се появи бебе и така нататък. За съжаление вече 9 месеца по-късно (каката вече на 3, вчера ги навърши, а бебето на 9 месеца) изобщо не иска да го пипа, доближава и така нататък, с две думи изобщо не обича сестричката си. Много ревнува. Когато родих ММ беше със счупен крак и нямаше как да гледа каката нито да помага на мен в болницата. Ако някои от вас си спомнят живеем в Турция, раждах секцио както и първия път, при нас след като излезеш от операционна те носят в стандартна стая, няма престой в реанимация, и бебето веднага е при теб, дори не ги къпят, та каката и майка ми бяха при мен. При всяко плачене на бебето каката се събуждаше и почваше да плаче и тя, та се наложи да се приберат у дома посред нощ. Не знам кога ще свикне с бебето, но не виждам да е скоро.
И двете спят в стаята при нас, на този етап няма никакъв вариант да ги отделим. Двете на едно няма никакъв шанс да ги оставим сами, тъй като ме е страх че ще удари бебето, а не мога сама да я отделя, тъй като ревноста ще се засили още повече. За сега сме така...
И двете спят в стаята при нас, на този етап няма никакъв вариант да ги отделим. Двете на едно няма никакъв шанс да ги оставим сами, тъй като ме е страх че ще удари бебето, а не мога сама да я отделя, тъй като ревноста ще се засили още повече. За сега сме така...
В първият момент и мен ме шокираха тези съвети на психоложката, но след като се замислих има нещо вярно, че са много нетърпеливи. И ние говорим говорим книжки гледаме и известно време темата за бебето й беше интересна. Първият път като забеляза вече че корема ми става голям се залепи целуваше го и каза, че обича бебето, но това беше няколко пъти и като че ли темата й втръсна. Просто наистина са доста нетърпеливи и искат на момента, все пак ни чакат още месеци.
В първият момент и мен ме шокираха тези съвети на психоложката, но след като се замислих има нещо вярно, че са много нетърпеливи. И ние говорим говорим книжки гледаме и известно време темата за бебето й беше интересна. Първият път като забеляза вече че корема ми става голям се залепи целуваше го и каза, че обича бебето, но това беше няколко пъти и като че ли темата й втръсна. Просто наистина са доста нетърпеливи и искат на момента, все пак ни чакат още месеци.
Каза,че съм и създала много грешна представа и това говорене и очакванията и са били противополжни на ситуацията в яслата. После я посетихме и с детето по други причини и вече бях бременна и тя пак повтори същото...
Поразрових се в нета, тъй като ме замислихте, като цяло има и други съвети за късно съобщаване при малки деца.