- Публикувана: 10 юни 2021, 23:17 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2021, 10:01 ч.
Дойде за нас мигът, ЮНЧЕТА да завалят (Тема 9 - 2021)
Здравейте, момичета и честито на всички родили. Дойде и моят ред за хубава новина. На 10.06 в 1.00ч. през нощта се появи нашата принцеса Яна след естествено раждане без упойка и окситоцин. Екипът и докторката бяха невероятни, не ме пришпорваха и казаха, че ще изчакат колкото е нужно. Като цяло как се случи :
В 14.00 започнаха контракции на по 10 минути. Започна и доста често ходене по голяма нужда. До 17.00 чаках у нас и тръгнахме към болницата, когато ставаха на по 5 -7 минути. Стигнахме и в 19.20 бях в родилна зала. Имах близо 4см разкритие, контракциите бързо зачестиха до 2 - 3 минути. Правиха ми клизма.
Чухме се с докторката, че няма нужда да бърза и да идва. Като стигна към 7см ще е тук и ще се включи.
През това време с мен бяха акушерка и много мила специализантка. Тя ме разсейваше, нахъсваше. Имах топка, душ , пийвах вода. През 2 часа и нещо имах проверки за разкритие и тонове..бяха внимателни.
Прогнозите им бяха, че ще родя към 4 -5 сутринта. Но към 22ч нещата загрубяваха, лекарката дойде. Докосна леко ципата на мехура и той се спука ( никаква болка нямах от това ) бяха леко зелени ( лекувах инфекция ) , но ме успокоиха, че нон стоп следят тоновете и всичко е наред, няма да я вадят прибързано. Падна ми и тапата тогава, почна кървене, контракциите вече станаха много силни.
В 11ч. болките вече бяха бая силни и дълги. Сложиха ми нош па, за да се отпусне шийката ( хич не намали болката ) зави ми се свят от него, но мина.
В 12ч вече губех малко съзнание между контракциите 🤣 губят ми се леко спомени, но ме мотивираха да дишам правилно и хубаво. Започнаха напъни ,много болезнени и едва издържах да не им се поддам. Когато станаха нетърпими вече ми вдигнаха краката и започна раждането. ( до преди това си избирах как да бъда -дали да лежа или да ходя ) Вместо облекчение, напъните бяха най - тежки. Оказа се, че бебето се е запънало в шийката ( доколкото разбрах ) чувах как казват, че от това страшно боли, но съм герой, хаха. Но много трудно напъвах, помагаха ми ,натиснаха корема няколко пъти. Виках , че не мога вече, умирам 😂, а те отвръщаха силно "Можееееш" , като по филмите😅Наложи се епизиотомия и да завъртят леко бебето. Болката си беше силна. Едва успявах да напъвам вече, постоянно ми обяснаваха как. Главичката излезе, после тялото, бях в пълен шок, докато осъзная. Няма да лъжа - хич не ми олекна, болката продължи, докато излезе и плацентата. За нея ми сложиха окситоцин и тя направо се пльокна на земята. Всички отскочиха и ахнаха 🤣. Навсякъде имало стволови клетки и кръв 🤣. Сложиха ми местна упойка , за да ме зашият. Болеше и усещах нещата. Казаха, че е защото съм страшно изморена и прагът на болката е паднал доста вече. Зашиха ме, но се появи кървене. Не знаеха откъде е и как да го спрат. Приспаха ме за 10 минути ( оказа се част от плацентата ) събудих се, но заспивах пак и пак (беше мноого хубаво ) упойката не беше пълна, а вид приспивателно просто. Треперех мноого здраво. Усещах и сънувах, даже контракциите си усещах силно още 2 часа. Бебка беше с мен в стаята. В 5 сутринта я взеха за преглед и изследвания. После бяхме заедно още в 7 сутринта, сучеше и т.н.
Първият ден епизиотомията болеше, но вече на 2ри ден и днес, 3ти ден, почти нищо не усещам. Правя си лека гимнастика, ходя и т.н. видях отдолу шевовете - ами даже не ги виждам, толкова са добре. Утре ни изписват, сучем вече кърма и ака здраво 🤣 като цяло желанието ми за без упойка - не знаех с какво се захващам, но не съжалявам. Нямах проблем със засукването, възстановяването, ходенето до тоалетна, малката беше много адекватна през цялото време, даже лекарите се изненадаха. Рано е да кажа, но ще се замисля дали да не опитам пак така ако имам следващо . Разказвам всичко подробно, защото видях колко от вас се интересуват и питат как минава естественото. Дано ви е от полза. Доверете се на лекаря си. Всичко се забравя. Днес се опитвам да си спомня болката точно, но не мога. Просто знам, че болеше и това е. Успех на всички и нека всичко мине наред при чакащите 🥰
В 14.00 започнаха контракции на по 10 минути. Започна и доста често ходене по голяма нужда. До 17.00 чаках у нас и тръгнахме към болницата, когато ставаха на по 5 -7 минути. Стигнахме и в 19.20 бях в родилна зала. Имах близо 4см разкритие, контракциите бързо зачестиха до 2 - 3 минути. Правиха ми клизма.
Чухме се с докторката, че няма нужда да бърза и да идва. Като стигна към 7см ще е тук и ще се включи.
През това време с мен бяха акушерка и много мила специализантка. Тя ме разсейваше, нахъсваше. Имах топка, душ , пийвах вода. През 2 часа и нещо имах проверки за разкритие и тонове..бяха внимателни.
Прогнозите им бяха, че ще родя към 4 -5 сутринта. Но към 22ч нещата загрубяваха, лекарката дойде. Докосна леко ципата на мехура и той се спука ( никаква болка нямах от това ) бяха леко зелени ( лекувах инфекция ) , но ме успокоиха, че нон стоп следят тоновете и всичко е наред, няма да я вадят прибързано. Падна ми и тапата тогава, почна кървене, контракциите вече станаха много силни.
В 11ч. болките вече бяха бая силни и дълги. Сложиха ми нош па, за да се отпусне шийката ( хич не намали болката ) зави ми се свят от него, но мина.
В 12ч вече губех малко съзнание между контракциите 🤣 губят ми се леко спомени, но ме мотивираха да дишам правилно и хубаво. Започнаха напъни ,много болезнени и едва издържах да не им се поддам. Когато станаха нетърпими вече ми вдигнаха краката и започна раждането. ( до преди това си избирах как да бъда -дали да лежа или да ходя ) Вместо облекчение, напъните бяха най - тежки. Оказа се, че бебето се е запънало в шийката ( доколкото разбрах ) чувах как казват, че от това страшно боли, но съм герой, хаха. Но много трудно напъвах, помагаха ми ,натиснаха корема няколко пъти. Виках , че не мога вече, умирам 😂, а те отвръщаха силно "Можееееш" , като по филмите😅Наложи се епизиотомия и да завъртят леко бебето. Болката си беше силна. Едва успявах да напъвам вече, постоянно ми обяснаваха как. Главичката излезе, после тялото, бях в пълен шок, докато осъзная. Няма да лъжа - хич не ми олекна, болката продължи, докато излезе и плацентата. За нея ми сложиха окситоцин и тя направо се пльокна на земята. Всички отскочиха и ахнаха 🤣. Навсякъде имало стволови клетки и кръв 🤣. Сложиха ми местна упойка , за да ме зашият. Болеше и усещах нещата. Казаха, че е защото съм страшно изморена и прагът на болката е паднал доста вече. Зашиха ме, но се появи кървене. Не знаеха откъде е и как да го спрат. Приспаха ме за 10 минути ( оказа се част от плацентата ) събудих се, но заспивах пак и пак (беше мноого хубаво ) упойката не беше пълна, а вид приспивателно просто. Треперех мноого здраво. Усещах и сънувах, даже контракциите си усещах силно още 2 часа. Бебка беше с мен в стаята. В 5 сутринта я взеха за преглед и изследвания. После бяхме заедно още в 7 сутринта, сучеше и т.н.
Първият ден епизиотомията болеше, но вече на 2ри ден и днес, 3ти ден, почти нищо не усещам. Правя си лека гимнастика, ходя и т.н. видях отдолу шевовете - ами даже не ги виждам, толкова са добре. Утре ни изписват, сучем вече кърма и ака здраво 🤣 като цяло желанието ми за без упойка - не знаех с какво се захващам, но не съжалявам. Нямах проблем със засукването, възстановяването, ходенето до тоалетна, малката беше много адекватна през цялото време, даже лекарите се изненадаха. Рано е да кажа, но ще се замисля дали да не опитам пак така ако имам следващо . Разказвам всичко подробно, защото видях колко от вас се интересуват и питат как минава естественото. Дано ви е от полза. Доверете се на лекаря си. Всичко се забравя. Днес се опитвам да си спомня болката точно, но не мога. Просто знам, че болеше и това е. Успех на всички и нека всичко мине наред при чакащите 🥰
Джеси, благодаря за темата!
Честито на всички нови мами и бебета! Да са живи и здрави!
На мен дните ми минават толкова бързо, че не мога да се усетя. Гледам да се радвам на всеки момент и да запечата всеки миг, че толкова бързо растат...
Мен още ме тресе следродилната депресия и Чат-пат си рева доволно. Надявам се скоро и това да мине.
Честито на всички нови мами и бебета! Да са живи и здрави!
На мен дните ми минават толкова бързо, че не мога да се усетя. Гледам да се радвам на всеки момент и да запечата всеки миг, че толкова бързо растат...
Мен още ме тресе следродилната депресия и Чат-пат си рева доволно. Надявам се скоро и това да мине.
Шели, виж как изчака юнакът да ти се поднесе за празника! Бъдете здрави и много щастливи заедно! Бързо възстановяване на теб!
Алергия към упойката ли получи? Твоите перипети нямат край. Герои си! В Шейново ли си?
Алергия към упойката ли получи? Твоите перипети нямат край. Герои си! В Шейново ли си?
Вики, към фентанила от упойката каза анестезиолога. Най- напред ме засърбяха очите и носа, разкихах се, дланите ме засърбяха, зачервих се, лявото око ми се поду и затвори, а с другото виждах петна и ми се появиха плюски по тялото. Веднага ми сложиха урбазон с алергозан и за няколко часа отшумя. Като ме пусна упойката си боли, 3 пъти вече добавят обезболяващо, но не е напълно.
Иначе дойдох заради вискоко кръвно, а и много слабо усещах бебчо от сутринта и Вецев ми каза да дойда за тонове. Оказаха се не добри, а кръвното 160/90- начална прееклампсия и Вецев каза, че няма смисъл да чакаме да се задълбочи и да ме тъпчат с лекарства и набързо слязохме в операционната без даимам време да реагирам.На Вецев му беше почивният ден, но дойде, даже ми донесе бебчо и беше при мен около 30мин.
Благодаря на всички за пожеланията, още ми и нереално 💙🤗💙
Шели, Честит да бъде малкия прекрасен юнак! Да е много здрав, борбен като мама и много обичан! Честит Рожден Ден на теб! (Вече на патерица). Пожелавам ти всичко, за което мечтаеш да се сбъдне, както на този рожден ден се е сбъднала мечтата ти 
Бъди здрава, щастлива, винаги усмихната и не забравяй- ти се герой
Бъди здрава, щастлива, винаги усмихната и не забравяй- ти се герой 
Прекрасна тема, както винаги 💛
Включвам се в нея с бебе 💙 Христиан се роди на 11.06.21 с планово секцио. Прекрасни мерки и засука веднага. Таткото присъства, през цялото време, дадоха му да среже пъпната връв, само го позабърсаха и ми го дадоха на 3тата минута. Докато ме шиха анестезиолога ни наснима. Последваха 24ч престой за наблюдение, в които бях в същата зала, където и с каката. Повтори ми се като на лента всичко. Много негативни неща съм казвала за английската здравна система, но ражданията си обожавам. Абсолютно целия персонал ми оставя впечатление, че днес са дошли на работа специално на мен да ми е добре. Имах бутон до леглото, в 4ч сутринта звънях, за да ми помогнат да си изровя от чантата маската за очи, че ми се облещи слънцето през прозореца 😆 На минутата дойде момичето и така. Бяхме 3 в стаята, с три момчета. Моето беше най-тихичко. Дано така си продължава. 🤞 Минаваха на 2ч да ни предлагат каничка с ледена вода, кафе и чай. Отделно си имаше блок маса на количка за обяд/вечеря.
Аз направих паник атака на два пъти. Абсолютно без причина, всичко си беше напълно ок. Just me дет' се вика. Което при мен включва треперене, пресъхване на устата и съответно невъзможност да говоря. Бяха супер внимателни, успокояваха ме, масажираха ме и ми говореха какви ли не глупости да ме разсе/разсмеят.
И така... Не планираме други деца, така, че пиша с известна носталгия, но ми остават прекрасни спомени. ❤️
Успех на всички, на които им предстои, надявам се да съм ви заредила с положителни нагласи.
Включвам се в нея с бебе 💙 Христиан се роди на 11.06.21 с планово секцио. Прекрасни мерки и засука веднага. Таткото присъства, през цялото време, дадоха му да среже пъпната връв, само го позабърсаха и ми го дадоха на 3тата минута. Докато ме шиха анестезиолога ни наснима. Последваха 24ч престой за наблюдение, в които бях в същата зала, където и с каката. Повтори ми се като на лента всичко. Много негативни неща съм казвала за английската здравна система, но ражданията си обожавам. Абсолютно целия персонал ми оставя впечатление, че днес са дошли на работа специално на мен да ми е добре. Имах бутон до леглото, в 4ч сутринта звънях, за да ми помогнат да си изровя от чантата маската за очи, че ми се облещи слънцето през прозореца 😆 На минутата дойде момичето и така. Бяхме 3 в стаята, с три момчета. Моето беше най-тихичко. Дано така си продължава. 🤞 Минаваха на 2ч да ни предлагат каничка с ледена вода, кафе и чай. Отделно си имаше блок маса на количка за обяд/вечеря.
Аз направих паник атака на два пъти. Абсолютно без причина, всичко си беше напълно ок. Just me дет' се вика. Което при мен включва треперене, пресъхване на устата и съответно невъзможност да говоря. Бяха супер внимателни, успокояваха ме, масажираха ме и ми говореха какви ли не глупости да ме разсе/разсмеят.
И така... Не планираме други деца, така, че пиша с известна носталгия, но ми остават прекрасни спомени. ❤️
Успех на всички, на които им предстои, надявам се да съм ви заредила с положителни нагласи.
Честито на всички мами 😘
Към вече родилите, колко време преди денят на раждането, имахте индикации, че то наближава? Седмица до термин, без никакви контракции, разкритие или някакъв дискомфорт 🤔 Както се притеснявах през цялото време дали ще изчака до девети месец, така сега се чудя дали няма и да пренося.
Към вече родилите, колко време преди денят на раждането, имахте индикации, че то наближава? Седмица до термин, без никакви контракции, разкритие или някакъв дискомфорт 🤔 Както се притеснявах през цялото време дали ще изчака до девети месец, така сега се чудя дали няма и да пренося.
Честито на всички мами 😘
Към вече родилите, колко време преди денят на раждането, имахте индикации, че то наближава? Седмица до термин, без никакви контракции, разкритие или някакъв дискомфорт 🤔 Както се притеснявах през цялото време дали ще изчака до девети месец, така сега се чудя дали няма и да пренося.
Към вече родилите, колко време преди денят на раждането, имахте индикации, че то наближава? Седмица до термин, без никакви контракции, разкритие или някакъв дискомфорт 🤔 Както се притеснявах през цялото време дали ще изчака до девети месец, така сега се чудя дали няма и да пренося.