Номерът е да не се стига до криза. В началния пост са насъбрани сума неща в едно, който е в такава ситуация отдавна е изпуснал края и е трябвало да започне да се осъзнава доста по-рано. Но ако се търсят илачи най-лесно е да се почне от здравословни неща, не както пролича че хрумва на всички от алкохол и "разврат". Спорт, чист въздух и културна комуникация, може и с романтичен уклон е изхода, със или без четене на хороскопи (●'◡'●)
- Публикувана: 12 юни 2021, 23:36 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2021, 22:14 ч.
Криза на възрастта.. и кой как се справя
На теория всичко ми е ясно и приемливо, знам че е естествено да остарея и т.н. Ноооо само като си видя разширените вени и спуканите капиляри отпред на прасеца и цялата ми философия се изпарява. Не ми харесва, че остарявам, че тялото ми видимо се износва, че ме болят сто неща, че яко ме обливат горещи вълни и явно съм в предменопауза. Колкото и да си затварям очите, отдавна не съм същата.
Скрит текст:
Ами и аз не знам как ще ми премине кризата на средната възраст. Факт е, че загубих много близки и хора, на които разчитах. Всеки, който ти е бил близък, ако си отиде, отива си и част от теб. Eдно време животът ми даваше, сега взема нещо почти всеки ден.Здравейте,
Може би е малко банална тема, но когато на някой му дойде до главата, всички проблеми стават трагедия.
Но обективно погледнато стигаме до възраст когато основните цели в живота са постигнати или сме се отказали от тях, физически се променяме на към по-зле, близките ни стареят и/или умират, приятелите ни ги виждаме по график на министър за след две месеца, за да намерим удобен ден, не пътуваме почти, защото не ни се занимава с безумната организация, която може да се наложи...
Все едно вече нищо не може да ни даде тази еуфория от очакване или от амбиция..
Удобството и спокойствието на познатото ни завлича ужасно, изморени сме да търсим решения и предпочитаме да не се налага да ги търсим.
...както беше казал Т. Пратчет:
Невероятно е че в свят на толкова чудеса, човека успя да създаде скуката.
Може би е малко банална тема, но когато на някой му дойде до главата, всички проблеми стават трагедия.
Но обективно погледнато стигаме до възраст когато основните цели в живота са постигнати или сме се отказали от тях, физически се променяме на към по-зле, близките ни стареят и/или умират, приятелите ни ги виждаме по график на министър за след две месеца, за да намерим удобен ден, не пътуваме почти, защото не ни се занимава с безумната организация, която може да се наложи...
Все едно вече нищо не може да ни даде тази еуфория от очакване или от амбиция..
Удобството и спокойствието на познатото ни завлича ужасно, изморени сме да търсим решения и предпочитаме да не се налага да ги търсим.
...както беше казал Т. Пратчет:
Невероятно е че в свят на толкова чудеса, човека успя да създаде скуката.
Моят живот така се стече, че постигнах много и загубих много, а сега съм може би над нулата. Загубих много хубава работа, заплата, финанси вложени в брак и жилище, доста неща се случиха.
Не че се обезверих, ами просто ме е налегнала една - от днес за утре. Не планирам повече от седмица-две занапред. Просто за ден, за часове могат да ми се случат толкова неща, че да променят всичко за месеци напред. Точно сега имам повече душмани около себе си, отколкото приятели, но мисля, че и това ще мине.
Но ми прави впечатление едно - сега, колкото и малко нещо да ми вземе животът, го приемам тежко.
На 20 г. и най-сложните проблеми ги преодолявах с лекота, може би защото имах повече свестни хора и близки около себе си, сега далеч не е така.
Но пък дано всичко е ок в близко бъдеще, че животът все пак го определям като хубав и светъл.
Тази година направих 40. Преди все си мислех, че живота приключва някъде на тази възраст. Т.е. на 40 си вече стар и не ставаш. Към днешна дата - изглеждам много по-добре отколкото на 35. Карам колело всеки ден, в който времето позволява. Достатъчно ангажирана съм, да не скучая. Детето е на възраст, в която ми остава време за нови хобита. Въобще на 40 било голям кеф. Мисля, че на 60 ще е по-забавно, поне ако съм пенсионер и все още тялото ми е със силите си.
Кризата си я изживях неприлично млада и понякога още мимолетно и усещам последствията. Не от хубаво това.
После обръгнах, изпадам в меланхолии, но никога не си позволявам да прескоча границата и да потъна. Имам си план- график за тези работи
Авторката ми звучи като леко хлътнала към депресийка с цялата апатия и сивота.
Това може да те сполети и на 20 и на 60, не е от възрастта, от собствените мисли и усещания е.
Приятелите са пред нас, хубавите моменти също, само желание стига, защото оправданията пречат.
Ако нямаш потребност и го ползваш като извинение е друго.
Твърдо съм да се лекува психе- то, както лекуваме и сома- та.
После обръгнах, изпадам в меланхолии, но никога не си позволявам да прескоча границата и да потъна. Имам си план- график за тези работи
Авторката ми звучи като леко хлътнала към депресийка с цялата апатия и сивота.
Това може да те сполети и на 20 и на 60, не е от възрастта, от собствените мисли и усещания е.
Приятелите са пред нас, хубавите моменти също, само желание стига, защото оправданията пречат.
Ако нямаш потребност и го ползваш като извинение е друго.
Твърдо съм да се лекува психе- то, както лекуваме и сома- та.
На мен ми прави впечатление, че у нас жените като че ли нямаме време и възможност за депресии, кризи, задълбаване в проблеми. Все си намираме градивно занимание в такива периоди, или децата, работата, грижите за ежедневието си изискват и по принцип толкова внимание, че денят си заминава, без да се сетиш, че трябва да си в депресия. Уж сме слабия пол, лигави, непрекъснато се превземаме... В действителност разчитаме само на себе с за почти всичко.
Докато при мъжете е страшно положението - и аз не знам защо. То е пиене и ядене без мярка, антидепресанти, плюене по властта, времето, шефа, жените...
За ваксините в по-предния пост - хайде да престанете с този натиск отвсякъде и игра по тънките струни на хората! Вие сте направили своя избор, ние не го коментираме. Иначе да ви разказваме ли на свой ред за ваксинираните си познати с вече по-леки ли тежки проблеми? С този натиск още повече ядосвате хората, които не са неуки, както си мислите, а имат здрав разум и четат повече от вас. Ако цялата история и въвежданите дискриминационни мерки срещу неваксинираните не ви се струват най-малко съмнителни и противоречащи на толкова много закони, не знам.. Трябва и да се мисли, не само да се действа първосигнално и от страх, или защото е безплатно, или някой отгоре те притиска.
Докато при мъжете е страшно положението - и аз не знам защо. То е пиене и ядене без мярка, антидепресанти, плюене по властта, времето, шефа, жените...
За ваксините в по-предния пост - хайде да престанете с този натиск отвсякъде и игра по тънките струни на хората! Вие сте направили своя избор, ние не го коментираме. Иначе да ви разказваме ли на свой ред за ваксинираните си познати с вече по-леки ли тежки проблеми? С този натиск още повече ядосвате хората, които не са неуки, както си мислите, а имат здрав разум и четат повече от вас. Ако цялата история и въвежданите дискриминационни мерки срещу неваксинираните не ви се струват най-малко съмнителни и противоречащи на толкова много закони, не знам.. Трябва и да се мисли, не само да се действа първосигнално и от страх, или защото е безплатно, или някой отгоре те притиска.
Това е само привидно. Депресиите и кризите си вървят с пълна сила, но се замазват под другите проблеми, докато накрая жената не рухне физически и психически. Мъжете са по-кекави по дефиниция, при тях нещата много по-бързо излизат наяве.
Моето мнение е, че докато си с малки деца, по-трудно се депресираш. Защото те си искат своето и няма как и кога да изпадаш в излишни разсъждения. Край мен от 20 години има малки деца, а на 40 години, вместо да се депресирам, аз се омъжих. Съответно бях на върха на щастието. Не го препоръчвам, разбира се, като вид спасение, повечето хора на 40 си имат щастливи семейни отношения. Но при мен така се случи и това сигурно ми спести депресиите.
Напоследък забелязвам, че имам моменти, в които всичко ме дразни и искам да съм сама
Сигурно това е някаква проява на такъв вид промени, не знам.
Напоследък забелязвам, че имам моменти, в които всичко ме дразни и искам да съм сама
Сигурно това е някаква проява на такъв вид промени, не знам. Точно замитане на проблемите е и го знаят.
Е какво да правят, да реват по цял ден ли?