Публикувана: 21 юни 2021, 22:18 ч.
Последно мнение: 23 юни 2021, 12:18 ч.

Въпрос към жените, които са имали и имат истински добри отношения с майките си

3 052
28
1

# 15 22 юни 2021, 12:55 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 308

С майка ми имаме силна емоционална връзка.
Била е до мен във всеки един важен момент от живота ми.
Винаги съм и имала доверие и съм споделяла с нея.
Имам прекрасни спомени от детството свързани с нея.
Бях много обгрижвано и обичано дете.

# 16 22 юни 2021, 13:33 ч.

Мнения: 3 021

А какво значи добра майка? За съжаление, като отглеждаш деца има много начини да сгрешиш и още повече да нараниш децата си, без да искаш. Мога ферман да изпиша с примери, в които като цяло добри жени и много, много обичащи децата си са ги прецаквали емоционално по един или друг начин.
Получавала съм съвет от приятел психолог, който ми е обяснявал, че до сравнително късна възраст не е добра идея да си най-добър приятел на детето си - че детето има нужда от авторитет и правила, от някой, който поставя граници (не значи поведение на фелдфебел, а просто да не играеш несвойствена роля). Че най-добрата услуга, която можеш да направиш на детето си, е да не го поставяш на първо място в семейството, а винаги да приоритизираш връзката с бащата. И т.н. С любов и внимание, дано всеки си нацели добрата формула между това да подкрепя, без да обсебва и да изгради добра връзка с детето си.

# 17 22 юни 2021, 14:19 ч.

Мнения: 698

Винаги съм имала и все още имам силна връзка с майка ми. Когато бях дете беше много обгрижваща и всеотдайна. Имах труден пубертет, но тя ме изтърпя (това е точната дума) и знаех, че винаги е зад гърба ми.
Баба ми по - майчина линия ми беше като втора майка (мила и всеотдайна).

Относно секса може би бях втори клас, когато майка ми ми подари две книги
"Истината за бебетата" и "Бебе на нулева възраст", баща ми като видя какво чета беше в шок 😁 (става дума за 1986-1987г)
Явно така и е било по - лесно да ме въведе в материята.

Сега вече и аз съм майка, надявам се да изградя силна връзка с детето си.
Тя пък е все така всеотдайна и подкрепяща.

# 18 22 юни 2021, 14:39 ч.

Мнения: 738

До 18 годишнината ми майка ми беше изключително строга и взискателна, а след това подкрепяща и всеотдайна.
За секса мяташе книжки, разказваше ужасни истории и строг контрол Simple Smile

Баща ми ми даде пример, що е то мъж! Скъпи спомени...
С децата ми несъзнателно съм била точно обратното на модела, в който съм израснала.
До днес не съм сигурна кой е по-добрият модел. Правим това, което смятаме за най-добро!

# 19 22 юни 2021, 14:56 ч.

Мнения: 46 558

Цитат на: TeoYo в вт, 22 юни 2021, 13:33

Получавала съм съвет от приятел психолог, който ми е обяснявал, че до сравнително късна възраст не е добра идея да си най-добър приятел на детето си - че детето има нужда от авторитет и правила, от някой, който поставя граници (не значи поведение на фелдфебел, а просто да не играеш несвойствена роля).

Приятелството не изключва правила и авторитет. Думата приятел означава и покровител.
Моите приятели винаги са били хора с авторитет, дори в тийнейджърските ми години. Отговорни, разумни и с принципи. Знаех, че мога и да се забавлявам с тях, и да ми "дръпнат ушите", когато се наложи.
Майка ми не ми е била приятел в ранните години, нито баща ми. Тогава не беше разпространено. Случвало ми се е да имам сериозен проблем и да не посмея да споделя. Слава богу оказа се нещо безобидно, но от гледната си точка на майка с дъщеря тийн, предпочитам да ме усеща като приятел и да не се притеснява да потърси помощ. Засега работи.

# 20 22 юни 2021, 16:53 ч.

Мнения: 24 469

Цитат на: TeoYo в вт, 22 юни 2021, 13:33

Получавала съм съвет от приятел психолог, който ми е обяснявал
Че най-добрата услуга, която можеш да направиш на детето си, е да не го поставяш на първо място в семейството, а винаги да приоритизираш връзката с бащата.

И аз съм чувала точно това, но смятам че важи за западното общество. Тук все още детето е в центъра на семейството, даже има такава поговорка, че не бракът, а децата правят семейството
На Запад са много по-студени и отчуждени от нас. Там стане ли на 18г детето си поема по пътя, обажда се да пита може ли да отиде на гости на родителите си и т.н и т.н

# 21 22 юни 2021, 17:02 ч.

София
Мнения: 19 319

Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 22 юни 2021, 16:53

На Запад са много по-студени и отчуждени от нас. Там стане ли на 18г детето си поема по пътя, обажда се да пита може ли да отиде на гости на родителите си и т.н и т.н

Сигурно си чела по другите теми в този раздел и както младите искат свеки да не се натриса без покана, същото трябва да важи и за тях.
След изнасяне, двете страни вече имат различен дневен ред и програма и е редно да се поинтересуваш удобно ли е да отидеш на гости. Особено предвид, че хората работят до все по-късно - аз ще се песионирам с 9 години повече от майка ми, ако не вдигнат още възрастта.
Защо в България се счита, че родителите са по всяко време на разположение? Ами ако са още относително млади, решили да се сексят и детеНЦЕ нахълта, както в рекламата https://www.youtube.com/watch?v=F6wlcRmMkz8
Признавам, че и аз ходя у нашите без покана, но те са на 80+, та някак не ги виждам в такова положение.

# 22 22 юни 2021, 18:49 ч.

Мнения: 24

Отношенията ми с майка ми в тийнейджърскя възраст бяха страхотни, такива са и сега. Винаги ме е подкрепяла в трудни за мен моменти. Давала ми е правилните съвети, когато съм имала нужда от тях. Просто моя най-добра приятелка. На моменти прекалено искрена, но сега като се замисля съм и благодарна за това. Винаги можех и мога да и кажа всичко, тъй като й имам пълно доверие.
Сега аз съм майка на момиче и се надявам, че с нея също ще имаме такава здрава връзка .

# 23 22 юни 2021, 19:35 ч.

Мнения: 919

Всяка майка дава на детето си това, което може, идеални майки няма, изобщо идеални родители. Просто трябва да приемеш твоите с благодарност и да осъзнаеш, че са ти дали точно това, от което се нуждаеш. За всеки минус има и плюс. Аз като майка се старая да съм подкрепяща и разбираща имам много силна връзка и с двете деца, и затова усещам ситуации, които биха евентуално възприели като травма по-нататък. Например пренебрегва щерката заради сина, който е по-голям, понякога юркам сина, доста грубо, защото инак не се получава, макар да съм много любящампо принцип. Децата си идват с травмите, просто когато правиш нещо, пък и генерално можеш да си помислиш дали не повтарящ несъзнателно нещо от детството. Всяко семейство си има мантри и модели. Някои са ок за теб, а други не, но въпреки това ги повтаряш...

# 24 23 юни 2021, 04:42 ч.

Down south
Мнения: 7 723

Много мила тема Hug

Бих искала да се включа с втора майка или така наречената "мащеха"
Прекрасна, изключително грижовна и явно свършила добра работа с дисциплина и помощ във възпитание.
Не го разбирах, когато бях по-млада, оцених го по-късно и имам желание и удоволствието да и го казвам и подчертавам, колкото пъти искам.
От години, ни дели един океан разстояние, но при всяка възможност, персонална или виртуална, обичам да и казвам, колко съм и благодарна. Аз се чувствам добре, а тя грее. Баща ми е на седмото небе.
Обичам да сме щастливи.

Надявам се, един ден, дъщяря ми да се чуватсва по подобен начин.

# 25 23 юни 2021, 07:06 ч.

София
Мнения: 2 435

Мама беше "готината" майка, всичките ми приятели ми завиждаха. Не се караше, угаждаше ми, измисляше забавления, събираше всичките ми приятели на гости или организираше излети, като поемаше грижата за цялата тайфа. Аз се бунтувах и се цупех, чак след години разбрах колко чудесна е била.

А "втората ми майка" (свеки) е повече от прекрасна. Прие ме като своя дъщеря от първия миг. Отгледа децата ми, докато бяха малки, а аз работех до късно, грижеше се за всичко вкъщи. През тоя период не съм сготвила една супа, не съм измила една чиния, веднъж не съм измила пода вкъщи или изгладила една дреха. Всичко правеше тя. Няма да забравя как когато се разболях сериозно, стоеше до леглото ми и сменяше кърпите с оцет, разтриваше краката и ръцете ми, правеше какви ли не вкусотии, за да ме накара да хапна и всичко това, докато се грижеше за новороденото ми бебе денонощно седмици и месеци наред. Невероятен човек. Дотолкова я чувствам близка, че когато се спречкаме с мъжа ми, тичам на нея да се оплача, не на майка ми. Simple Smile

Защото тя е напълно обективна. Не заема ничия страна, само изказва мнението си (като по-често е съгласна с мен 😈 Blush

). Често пъти си мисля, че в света има определено количество добрина, отредено за свекървите, а моята е взела повечето от него и затова не е останало за другите. 😄

# 26 23 юни 2021, 08:17 ч.

Мнения: 9

Здравей. Темата е наистина много хубава и с удоволствие ще я следя. Аз също не съм имала майка която да ме подкрепя и бях доста малтретирана като малка и до доста голяма възраст около 19-20г. Когато някоя приятелка или приятел започне да ми разказва какво детство е имал как е излизал и си е играл, на мен очите ми се насълзяват просто защото аз нямах такова детско а бях заключена вкъщи. Постоянно бях с учебниците, ходих на тренировки, имах уроци. Колкото и ужасно да звучи аз мразех майка ми. Затова и на 17–18г. се изнесох от нас защото просто не издържах. Нещата малко се пооправиха, но пак имаше доста скандали и на моменти отново се е стигало до бой.
Сега съм горда майка на 1месечно момиченце и помня, че още от малка си казах че когато имам деца никога няма да се държа по този начин с тях. Сега съм ка 22г. и вече отношенията ми с нея са перфектни, въпреки че не са минали много години от тогава.
Тази тема на мен ми е много болна и аз самата не знам какво е да имаш родител които да седне и да поговори с теб като приятел. Да ти даде съвет, да поговори за секс, момчета и т.н.
Но съм си взела едно наум и както са казали хората, човек се учи от грешките си.

# 27 23 юни 2021, 09:35 ч.

Мнения: 802

Аз лично мразя хора, оправдаващи несгодите си с родителския модел от детството си. Всяка връзка се изгражда двустранно и всичко е въпрос на гледна точка. За почти четиригодишният ми син аз съм "лоша", защото искам да се къпе. Ако добър родител си, само когато правиш децата си щастливи, ето тогава им правиш лоша услуга и създаваш нереалистични представи за живота, попринцип. Да не забравяме, че децата са егоисти по природа, техният свят е центриран около техните желания и нужди. Има родители, които още повече подсилват тези очаквания.
Целта ми като майка е да отгледаме щастлив човек, който в щастието си не вреди на никого. Аз имам прекрасни родители, които са ми опора и пример. В годините сме имали проблеми, но дори когато съм ги огорчавала, пак не са спирали да са до мен. Всички дразги и пререкания са временни, освен ако човек не е злопаметен. Нека не сме жестоки с родителите си и не им мерим всяко действие. Само те си знаят колко трудни сме били, колко мъка сме им причинили и колко лишения са имали.
Странни са ми прекалено либералните родители. Децата на такива, поне около мен, станаха наркомани, а момичетата и с аборти на по 16г. Не съм му приятелка, за да давам криле на всяка възрастова прищявка и тропането с крак не минава. Всичко може да ми каже, знам всяка псувня от градината, говорим си кое какво значи, секса няма да е табу в пубертета. Но родителството не се изчерпва само с това.

# 28 23 юни 2021, 12:18 ч.

Мнения: 46 558

Точно това прави добрата майка, успява да провокира желание у детето да спазва правилата с желание и напълно доброволно, не с насилие. А как - това вече зависи от самото дете, при всяко е различно. Насилието е породено от неумения и безсилие да се справи с проблема и резултатите са временни, само докато са до тях.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Съвет относно трудно решение

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Причина:

Причина: