Как да спра това поведение?!

Е този приятел като хукна, ти не го ли пита - "Ехей, чакай, ами пералнята/хладилника, нали обеща да ми помогнеш да ги внесем, аз сега какво да правя?". Такъв вече директно го отрязвам.

Аз пък ще предложа друга причина - скучна си,тоест имаш много предимства по характер и външен вид, но не даваш повод на хората да любопитстват - външен вид - ако се обличаш перфектно може да почнеш малко по-небрежно - вечно вързана коса, панталони - след време рязко променяш визията - пусната коса, рокля - хората се впечатляват с такива промени и им става интересно. За характер- донякъде е вярно, че хората искат и ти да им споделяш, но в повечето случаи предпочитат да бъдат изслушвани, да им се възхищаваш или да ги съжаляваш - в началото им давай такова внимание после се отдръпваш и те почват сами да те търсят. Впоследствие почваш да споделяш накратко нещо интересно за теб - пътуване, как си срещнала някого и т. н. Ако имаш късмет може след много срещи от първия път да срещнеш някого, просто в момента не се падат подходящите хора.

Blaze17, някак си имам усещането, че се стремиш да си “в масовката“, т.е. да си като другите и да се сливаш в тях, но в същото време не ти харесва, че не те забелязват. Най-добре е да решиш за себе си коя роля си избираш. Ако искаш да си забележима и запомняща се, то дръж се като такава. Не чакай да те питат как си, а дай тема за разговор. БлеснИ, така да се каже. Едва ли някой ще е трогнат, че си останала гладна, ако не е разбрал, че присъстваш. Нямам предвид да се качиш на масата, но заяви по някакъв начин присъствие. Казваш, че визията ти е добра, така че няма причина да се комплексираш от това. Ако и мозък имаш достатъчно, то е време да се “появиш“ и да те видят.
Иначе си оставаш масовка....

Не знам, аз с удоволствие бих излизала с теб. Ако бяхме близки по възраст и семеен статус, де
Изглеждаш ми точна и свястна.
По някаква причина, май наистина си с по-ниско самочувствие.
Не виждам защо трябва да променяш нещо в себе си - по-скоро се научи да си в мир със себе си, да се чувстваш удобно със себе си.
Усмивката променя доста неща
Имаш ли интерес към каране на ролери?
Аз наскоро започнах да се уча покрай детето.
Знам, че се събират в Борисовата градина. Хора от различни възрасти. Имат даже ФБ група.
Ако можеш да караш или имаш интерес да се учиш, това е вариант за социализация
Напълно те разбирам и те харесвам - вероятно защото и аз съм подобна на теб
Имам точно две приятелки и трудно се сприятелявам с другите жени. Не знам защо.
Но, честно казано, не ми е проблем.
Така де - имам семейство, където да се раздавам
Ще се случи и при теб
Моят опит в живота ме научи, че не трябва прекалено много да се помага на който и да било извън близките и семейството - просто се научават да те използват и много малко ще са ти благодарни за помощта.
Може би, ако си прекалено отзивчива, отнемаш възможността на хората да те харесат заради самата теб.

Не мисля, че си с ниско самочувствие. Преди мен, някой много добре го каза - тя няма братя и сестри,  получава внимание от родителите и очаква да получи такова навън. Трябва да свикнеш с хорското отношение и да го даваш по-свободно, без очаквания. Вече е въпрос на късмет дали ще намериш подходящите хора за теб. Бих ти препоръчала да организираш събиране от училеще - осовното, например.

Ако нещо не ти допада в нечие отношение към теб, своевременно и премерено го заяви. Без да нападаш, квалифицираш и обвиняваш силно. Съобщаваш го просто като факт. /"Виж какво, не ми е приятно, че се нарушава уговорката ни. Аз отделих време за да дойда, а сега то направо ми се изгуби."/ Но да е на момента. Докато ситуация е още "топла".
Научи се и да заявяваш желания - ясно го прави. Например кажи къде точно искаш да отидете, какво даправите там. Идеята е не само да се казва какво не искаш, а и да имаш активно поведение.
Не е нужно мъж да те "води" на заведение. Можеш да кажеш къде искаш ти да отидете заедно /във връзка с писаното в началните ти постове./.
Също така не е нужно някой да те пита как си и какво мислиш по даден въпрос, за да си кажеш. Разбира се, че няма да обсебиш разговора, но когато други споделят, споделяй и ти. В началото просто си го наложи ако трябва и насила. Ако те прекъснат - кажи, че това не ти е приятно и че ти не го правиш и молиш и теб да не те прекъсват.
Това, че някога някой заявил, че си обсебила разговор, не следва да ти е прът в колелата пожизнено. Може да е било така, а може и да не е. И да е бил - едва ли е биловсеки път. Въобще карай полека с чуждите оценки - особено ако не си ги искала. Виж дали няма в тях нещо вярно, но не ги приемай за чиста монета. Те често са отдушник на лични проблеми на оценяващия.
 
Това ще ти помогне на първо място да сведеш до минимум занапред поведение на други хора, което не ти допада. Както и ще ти е в помощ да не набираш с времето негативна емоция, която в определен бъдещ момент да бликне безконтролно и да навреди на теб и останалите.

Също така на този етап приеми, че можеш И да си сама. И че повечето хора са всъщност сами в голямата част от времето си на тоя свят.
Хората не са ни добри, ни лоши. Няма такъв филм и никога не е имало. Те обаче често са наше огледало и ние ги провокираме да са това, което са и да се държат така, както се държат. Ти сама вече го предполагаш, затова и си инициирала тази тема и си формулирала заглавието й по такъв начин.
Като го приемеш, ще приемаш по-леко и обективно поведението на околните. То постепенно ще спре да те дразни. А така имаш повече шансове да намериш наистина и хора, с които да споделяш времето и живота си. А не просто да си пълнеж към нечии чужди такива. И това да ти тежи.
Смени изцяло ролята, която вече не ти помага с нищо, а ти е спирачка. Избери друга. Експериментирай.

Не можеш да "спреш" чуждото поведение. /Вече си наясно, че за да е такова от страна на всички, с които контактуваш, причината е твоето, както и начина, по който сама приемаш нещата./ Можеш обаче да го насочиш в по-различна посока. Такава, която да е по-желана от теб. Промени първо своето и стани малко по-директна и ясна. Това изобщо не значи да си груба, разбира се. Сигурна съм, че няма да си. Но имаш върху какво да си поработиш.

Точно свободното даване без очакване може да те направи магнит за паразити. На никого не го препоръчвам.

Точно така, тя се оплаква именно от това.

Аз това го разбрах по трудния начин и я разбирам авторката. Когато успях да обърна палачинката, много маймуни изпаднаха от каруцата, а много хора започнаха да ходят на пръсти около мен.

Точно така. Аз наскоро проумях това. Авторката доста ми напомня за мен.

Докато още работихме в офис, колегите ходихме на обяд в някоя от закусвалните и ресторантчетата наоколо. Викаха се един друг, пък за мен никой не се сещаше. Ама аз взех да се присламчвах към някоя групичка. В голям проблем ми се превърна това, че като се престраша да предложа "хайде днес да отидем еди къде си", никой не се съгласяваше с мен. Накрая на няколко пъти нервничих пред колегите, което е кофти поведение, особено в работна обстановка. Такъв ми е характера - търпя доста дълго и трупам вътрешно недоволство, докато не се изложа. Ама пък тогава една колежка взе да ме вика и тя, и двете взехме да ходим често на обяд заедно. Откакто са ни пуснали хоум офис, само веднъж съм се чувала с нея. Иначе ми е добра позната.

Изводът е - от какъв зор толкова се вживявах, че на никого не му пука да идва с мен на обяд. На мен сега хич не ми пука. Просто трябваше да си отстоявам мнението, дори да отида сама на обяд, ама да не се съгласявам винаги с всички и да трупам недоволство. Хем никой не ми е длъжен да се съобразява с мен. Предполагам, че тогава щяха повече да ме уважават.

Предполагам, че и авторката на темата е така - винаги се съгласява с всичко. Не е привлекателно поведение. Даже дразни, ако не изразяваш собствено мнение. Ако някой обещае, че ще помогне с тежък уред и си бие шута, правилният отговор не е да си мълчиш и да се цупиш сама вкъщи, а да му се обадиш и да му кажеш какъв задник е. В зависимост от отношенията ви ще прецениш дали да му го кажеш по легалния начин или директно да му теглиш една. Ама пък и никой не ти е длъжен да ти обръща внимание.

Няма такъв филм да даваш,без нищо да получаваш. Всичко си има цена и в живота трябва баланс.

Авторке, съвет от един мъж: колкото по-бързо забравиш "съветите" в стил Шери Аргов, които гледам, че са изписали обичайните заподозрени в темата, толкова по-голям шанс има да ти се получат нещата.

С подобни "хитрости", които базово са си чиста проба манипулации, няма да постигнеш желания резултат, а ако го постигнеш, то той ще е краткосрочен.

Според мен бъди точно такова животно каквото всъщност си, а не каквото ти се иска да бъдеш. Такива схеми, напъни, са си чиста загуба на време и забаламосваш единствено себе си. Ето, аз например съм зла, директна и безпардонна и реално приятелки нямам, имам близки и не толкова близки познати, ама реално не ми и трябват, нито са нужни за приятното протичане на живота ми. Правя каквото и когато аз искам и се съобразявам първо със себе си, не се мъча да се харесам на този и онзи. И да ти кажа не се чувствам самотна, вечно има хора около мен, даже понякога са ми в повече. Имам един много добър приятел, който е същия идиот като мен и с него си контактувам предимно, виждаме се веднъж годишно и се попикаваме от смях. Контактувам само с хора, с които наистина ми е приятно да контактувам, а не колкото да има навалица около мен, съветвам те да направиш същото. А такива да хвърча от сега за след малко, защото на някой така му е скимнало, или някой да ми променя уговорки, които касаят и мен без да ме пита, реакцията е мигновена. Тъй че ако си смотана по природа, бъди си смотана, ако си наперена, бъди си наперена, елементарно е и спокойно, все ще намериш хора като теб и без да ги търсиш.

Авторке, ако искаш реална промяна, намери си занимания, ценни и интересни за самата теб, казваш, че си самотна и малко пасивно агресивна  звучиш на места. Тази енергия можеш да вложиш в изкуство, танци, обучения, спорт. Заеми се сериозно, от сърце с неща извън работата, които ти носят удоволствие. Така ще бъдеш по удовлетворена, самодостатъчна, интересна, другите неща сами ще дойдат. Времето прекарано насаме със себе си не е изгубено. Излизай сама, щом нямаш компания, занимания бол!
Генерално терапевтична книга, курс даже Кобилкина могат да те насочат

Ох, да ме прощава авторката, но нещо не ми изглежда съвсем наред в тази история. Напомня ми на една моя позната, която така привидно се съгласява с хората, угажда им, а вътрешно трупа неудовлетворение и после се оплаква. Потресе ме случката с момчето и заведението. Ама ти сливи ли имаше в устата?! Заявила се била. Ако не ти харесва, казваш, ако не се съобразят с теб (при условие, че уговорката е направена с теб), обръщаш се и си тръгваш. Толкова. Но не - ти ще висиш гладна цял ден и после ще мрънкаш по форумите. Такова садо-мазохистично мъченичество го надушвам отделече и бягам с 200.