Променен бивш мъж!

Лошото е, че той правото може да си пропусне, но тя задължението не. От тази гледна точка, с такъв мъж, може и да е в нейна полза неопределеният час. Веднъж в седмицата лесно се отмята. Обаче не успее ли някоя седмица в точния ден и час, той може да се заяде, а на такъв само повод му трябва. Няма ли вариант да се споразумеят този един ден да е с предварителна уговорка? Примерно, заявява не по-малко от два дни по-рано деня и часа? Как изобщо се удостоверява, че тя си е изпълнила нейната част?

То затова не се записват такива неща в споразумение, защото поражда права и задължения, и има последици.
Ужасно прецакване е тоза неопределеност, щом в решението пише така, така си остава. Трябва да го променят с повече конкретика, няма как някой да има право на контакт по свое усмотрение и на свободна воля, а другият да му стои задължен да се съобрази.
Тя сега може да го игнорира авторката, той няма как да си извади изпълнителен лист също за този свободно избираем ден. Пълна щуротия са подписали, че и одобрена от съд.

Задълженията са за този, на който му е присъдено да упражнява родителските права.
Другият е с права и задължение за издръжка.
Задълженията са и за двамата, само когато имат съвместно упражняване на родителските права.

Извън режима бащата може да си го вижда и за по 10 мин. на обществени места, без да го взима.

В тази история, виждам един мъж, който иска да прави контакт с бившата си вече жена. За това са всички тези напъни и срещи, колкото повече му удисваш, толкова по-настъпателен ще бъде и ще ти играе хоро на главата. Ако имаш възможност някой друг да предаде и вземе детето от тези срещи. Второ държиш се скучно, никакви емоции, никакви въпроси само по същество.
Този е от този тип мъже, иска да се съберете, но няма топки да ти го каже направо, това което иска и мисли. Започва да досажда и да ползва детето като оръжие на плановете си. Това започва да те побърква и психясва, фактически той пак е в ежедневието ви и упражнява контрол върху теб.
Ако си хване някоя нова, смятай че и уикенда няма да я потърсва, но докато е сам и има планове (които няма да чуеш гласно) ще ви безпокои постоянно.
В краен случай бъди крайна и рязка, кажи му това което си мислиш, все пак не си му длъжница. Тези срещи през седмицата да са предварително уговорени за ден и час, че няма как да си на разположение нон стоп когато му скимне. Прояви твърдост.

Универсални отговори на всякакви глупости:
1. Ако ни е било толкова добре да си общуваме, защо се разведохме
2. Ти на детето си родител, но на мен си вече бивш

За покупките - на принципа на бай Ганьо "Имал си пари - дал си"

Ситуацията е трудна и деликатна. За жалост при мен продължи около две години този тежък период преди да се поурегулират нещата. И аз така все не можех да откажа, не можех да се противопоставя. Вземаше малката(при развода беше на 8 г.)  когато му е удобно за колкото му е удобно, без изобщо да има предварителна уговорка, както и я връщаше когато прецени, пак без предварително да предупреди. С месеци не можех да изляза с приятелки, защото не знаех дали ще я върне докато съм навън, готвя нещо и тя казва тати ще ме взема ей сега че е свободен, ще видим кога ще ме върне, дори един път при уговорка за уикенд при него я върна, знаейки че съм в друг град на почивка. Съответно запалих колата и се прибрах по най-бързия начин. И още стотици ситуации. Искам да ти кажа, че освен че аз бях заложник в тази ситуация, детето беше невероятно травмирано от това вземане и връщане по всяко време, когато му е удобно на господина. Плачеше често, беше много тревожна. И въпреки многото разговори с него, за график в който я вижда много по-често от описаното в споразумението, но все пак да е уточнено и всички по веригата да сме наясно не ставаше. Когато трябваше да я вземе се обаждаше на нея, че е зает, когато не беше на ред звънеше пак на нея да слиза пред блока да я взема. И така се принудих да огранича вижданията им до тези описани в споразумението. Бяха най-тежките два-три месеца за всички ни. Той ме заплашваше всеки ден, детето плачеше за баща си всеки ден, аз се чувствах отвратително. Но след това се оказа, че могат да се спазват нормални отношения и графици. И се виждат много повече от уреденото в споразумението. От година и половина имаме уговорка кой, кога и за колко време ще се грижи за детето. Разбира се, че ако изникне нещо непредвидено ще бъдат направени промени. Сега детето е абсолютно спокойно, няма напрежение ще ме вземе ли, кога...и т.н. Всеки си прави плановете за дните и седмиците без проблем.
Много дълго стана, но исках да ти напиша, че ако не покажеш твърдост нещата ще ескалират и всички ще сте потърпевши.

Не от добро мога да кажа - максимум неща да бъдат документирани. Ако ще и със запис на телефонен разговор.

Toscana, добре, че си имала нерви да го издържиш. Аз сигурно не бих. Най-малкото - нямаше да позволявам преки контакти по телефона през главата ми.

Още по-добре е, ако имат определен ден за това - всяка сряда, например. Само че той взима детето от градината и то остава да спи при него. На другия ден той си връща детето в градината. Същото и с разговорите по телефона с детето - в определени дни, с определен час.
С тоя бивш виснал пред вратата на блока й, пред работата й, в парка, звънящ на телефона й (все когато на него му е удобно и му скимне), на това момиче ще му е много трудно да продължи с живота си…
За мен винаги са звучали наивно изказвания като “да си останем приятели” и не разбирам как зрял човек дори го мисли. До вчера всеки ден скандали - сега приятели. Иска се нормален тон и всеки да си поеме задълженията като родител. С “приятелство” няма ясни граници и много често личното пространство се размива и става разграден двор. Да не говорим, че започва да се приема като даденост нарушаването на това пространство, и рано или късно като се стигне до тропване с крак, това неминуемо води до конфликт.
Аз на нейно място бих поставила ясно и категорично граници и условия. Ако той не се съгласи - бих се посъветвала с адвокат.

Съгласна съм.
Моят бивш "артист" даже включи и други в театъра. Малко преди да го изгоня, купил ми той подарък за 8-ми март (после стана ясно,че любовницата му го беше избрала за мен, всъщност), и от къде на къде, дал го на една позната съседка да го опакова по-така. Жената, съответно, уау, какъв мъж, как се грижи и уважава жена си И когато го изритах, можете да си представите какво са си помислили съседите. Ба*си гадната жена, как може да се държи така с него, той толкова мил и добър. Имаше и други подобни театри, изрично случващи се пред дома ни, за да могат да го видят всички.Така че, внимавайте с прекомерната отзивчивост на бившите. Много често зад привидната грижа и всеотдайност стои арогантна показност, с цел общественото мнение да се обърне в тяхна полза. В което не би имало нищо лошо, ако беше искрено отношение.

Колко жалко, че не сме хора!

Жалко е, да, когато липсват достойнство и човещина. Не може години наред да се гавриш и подиграваш с партньора, а после да го играеш най-добрия на света. Лицемерно е, и адски болезнено за другия.

Е, да кажем, че някои хора не стигат до гаври и спокойно се разделят., като запазват нормални отношения.
Обаче тогава майките нямаше да пишат тук.
Съученичка на сина ми има такава добронамерена и наистина позитивна майка, че направо ме е срам как аз не мога така. Жената е била сама с детето си, сега живее с мъж и неговата дъщеря + своята... ами лоша дума не е казала за БНД

Вземал детето за 1 ден и то не всеки уикенд и го връщал по-рано,защото било палаво...че и храната приготвя авторката..
Ами нищо положително не виждам аз в това.
Един добър баща ще иска да вижда детето си по-често от веднъж на 2 седмици и няма да му тежи да го нахрани и ще се радва,че са заедно,колкото и да е палаво..

 Според мен показва колко му е по хубаво без да живее с тях и сега му е скучно и за това иска да излизат заедно в парка. Аз не бих изкала да му запълвам времето а за мен цялото напрежение. А вие какво си говорите докато излизате, той едва ли ти казва истината какво прави едва ли само работи като сега има толкова свободно време и свободен терен.Та този човек може да срещне жена с дете и да живее с другата и с нейното дете и да е по добър баща там.Този не те е обичал.

Аз много искам да срещне, много. Може би тогава ще стане по-нормална ситуацията и ще се успокои. Не разсъждавам дали ме е обичал или не, безразличен ми е отдавна, всичко което правя е заради малкия. Искам да порасне и сам да прецени баща му какъв е, но не аз да съм го насочила и аз да съм била причината да не се виждат. В крайна сметка, обаче господина изключително прекали и ако не се осъзнае скоро ще взимам други мерки. Идеята за промяна в споразумението много ми хареса и може би ще я приложа. Веднъж вече стигнахме до полиция, само в началото и по тази пътека не искам да се връщам. В крайна сметка обаче, всичко, което е против волята на човек е насилие и не смятам да му стоя длъжна повече. Ще се опитам да проведа последен разговор с него, ако не стане, действам.
Всъщност и интересна подробност, че жилището не е точно негово, а на майка му. Има възможност да излезне под наем, но седи там. Тя непрекъснато го гони, но той не се маха. Тя не живее в същия град, но когато идва нахлува и не се съобразява, на негова бишва приятелка беше изхвърлила нещата през прозореца. Кара кола по скъпа от апартамента, но седи там. Включително е важно да кажа, че жилището е в лош вид и няма голямо желание да го подобри дори в името на детето ни, когато му гостува.