СЕПТЕМВРИ все по-бързо наближава, а мама с плановете продължава! (Тема 5)

Записвам се в новата тема. Може би първите бебчета ще се появят именно в нея! Желая на всички ни щастливи мигове и здрави и спокойни бебчета и мами!

И аз да се запиша. Първа бременност на 28г.  с термин 04.09. момиченце. Ще раждам в Пловдив в Свети Георги (хирургиите).

С избор на екип ли си или при който се паднеш?
Къде си следиш бременността?

В момента съм в медлайн, но моя не изражда. На 22ри ще ходя за 45 дневния и ще кажа къде смятам да раждам, за да ми дадат документите.
Иначе на моя мъж майка му ражда преди 4 години при Порязов в хирургиите и е доволна и ще го търся него да ме следи до края на бременността и по възможност да ме изражда.

А мамите от Пловдив къде сте се ориентирали? Някоя има ли информация за Пълмед, май натам съм се насочила?

Една приятелка ражда там наскоро. Много е доволна и от лекари и акушери и като цяло от престоя. 1100лв мисля, че и беше излезнало раждането.

Аз съм се насочила към Торакс. Там издражда моето АГ и затова ще съм там. Тя ми е главния фактор за избора. Обаче хич не съм наясно с избиране на екипи и тн. Някоя мама може ли да даде актуална информация за раждане в Торакс?

Знам, че вече почти е време да си видим бебчетата, но аз още не съм се присъединила във фб групата. Бихте ли ми казали как беше името й или на кой трябваше да пиша да ме добави в нея?

Това е групата
Пиши на P2020 да те добави 🤗

Момичета, вас "тормозят" ли ви роднините да кажете какво име сте избрали (ако сте решили да не го казвате до самото раждане)?

Майка ми и сестра ми днес ми надуха главата: с колко букви е, с коя буква започва, гласна или съгласна, съвпада ли с първата буква на някой от семейството, от първата или от втората половина на азбуката е първата буква, има ли имен ден, има ли галено, ама ти ли го избра, или таткото, то таткото не трябва да има право на мнение, защото детето взима две имена от него и т.н. и т.н.?

Ей богу, триста пъти казах, че сме решили да НЕ казваме името до раждането (не по суеверни причини, просто така искаме, а и те ме познават и знаят, че не съм суеверна, та няма как да е това). Писах на сестра ми, че съм очаквала поне тя да се съобрази, да приеме избора ни и да млъкне и тя продължи да ми се отваря - какво толкова щяло да стане ако знаела... Ми нищо, ама какво толкова ще стане ако не знаеш? Тя като имала дете щяла да ми каже, последвано от патетично многоточие... Добре, супер, както ти решиш, толкова ли не можеш да се съобразиш с това, което аз съм решила?

Вие имате ли подобни проблеми?

Не, защото аз не мога да си мълча и разбирам любопитството на най-близките. Проблемът е по-скоро от разочарованието на някои роднини, че не е кръстено на никой, абе говоря за свекървата. Имах любимо име за момче, случайно започваше с нейната буква, имам и любимо име за момиче, което не започва с буквата на никой. Всички мислехме, че ще е момче, не знам защо. Тогава като знаеше, че ще е с нейната буква и твърдеше, че не държи да е кръстено на нея, ама сега като е момиче и не е с нейната буква е голяма драма!

От родителите ни никой не е повдигал въпроса за името, дори намек да знаят не са правили, какво остава да имат претенции на кого да се казва.
Нито си позволиха в началото да кажат за бебето на някого, без ние да сме решили, че може. Много ги уважавам за това.
Аз съм само дете, но ММ има сестра и тя не е любопитствала, както и други роднини.
Единствено са ме питали 2-3 приятелки и козметичката ми. 🙃
По принцип за нещо толкова лично не позволявам вмешателства и не бих се съобразила с нечии мераци за име, само за да има мир. Детето е наше, ние ще го гледаме, бъдещето му зависи от нас, как пък да не оставя някой да ми предявява претенции 😁
Пускай ги да пътуват такива ентусиасти и си свиркай, хич да не ти пука.

Никой нищо не пита, а и ние нищо не сме решили.
Стана ми забавно от поста по-горе. 😁 Предполагам, не ти е мн до смях, но мисля, че просто любопитство ги гризе.

Аз разбирам, че ги гризе любопитството, макар че няма да останат неразбрали... Просто се напрегнах. За момента не са давали зор да го кръщаваме на някого детето, там сме безкомпромисни, пък и то вече сме го решили името, проблемът е, че не им казваме какво е

didivid, мацка ако само с това имахме проблем щях да се радвам. Напълно те разбирам колко напрягащо ти действат тия въпроси.
Предварително се извинявам за дългия пост, просто освен вас никой не разбира през какво минавам.
При мен за съжаление не са само въпросите. Свекърва ми е добър човек, но е адски досадна, много напрягаща и не знае къде е границата на личното ни пространство с мъжа ми.
В началото живеехме аз и ММ в къща. Тя в Англия, баща му в другата къща. Тя се прибра уж за ваканция - стана 4 месечна 😑. Живееше при мъжа и. В момента, в който казахме за бебето всичко се преобърна с главата надолу. В рамките на месец, без да обсъди с нас, си пренесе целия багаж и щем нещем заживяхме аз, ММ и тя😑. Тогава тя се отказа и от връщането в Англия. Още в тая ситуация с ММ решихме, че ще се изнасяме.
Отделно бяхме казали, че докато не минат първите няколко месеца никой няма да знае за бебето, да ама не. Без разрешение тя отиде и съобщи за бебето на други хора. (Това беше първата и намеса за бебето и си нямате и на идея мен това колко много ме настрои към нея) Плюс това не спираше да дава зор кога сме щели да кажем на баба ми. (Та това е моята  баба, когато искам тогава ще и кажа)
В началото не спираше да ми се бърка - какво ям, колко ям, колко тренирам, колко вървя и т.н. Веднъж, два пъти я изтърпях на трятия и казах, че това, че съм бременна не ме прави инвалид и тя спря да ми се бърка.
Започна работа тук, в началото поне през деня я нямаше в нас и можех да си свърша някои си лични неща, с напредването на бременността тя реши, че ще работи до обяд, за да може след това аз да не съм сама ако стане нещо ( каква ирония- аз копнея да я няма поне през деня)
След това не спря да разпитва за името на бебето (ние също ще го съобщим когато се роди). И когато не и отговаряме се цупи.  
Почна да настоява за името. Казваше на ММ да не го мислим много и да го пишем на баща му, за да можело да му препише къщата.
Беше много против ние да се отделим да живеем само тримата, защото и двамата сме били млади и сме имали нужда от помощ. Като съм била родила щяла да дойде при нас да живее в началото, да ни покаже как да къпем бебето, да го осоли и т.н.
Стана супер досадна. Споменаваме, че ще ходя на лекар на определена дата. На същата дата звъни на ММ през 1 час да го пита кво е казала лекарката. И докато не и разкажа не спира да ме преследва с въпроси. (Аз мразя да се обяснявам, започнах и да крия кога ходя на лекар)
Освен това говори за това дете все едно тя ще го ражда и е нейно. Говори в множествено число(нещо което много ме напряга) Не спира да дава зор за покупките. Все още не сме взели кошара, защото няма къде да я държим. От 5 дни не се е спряла “давайте да я поръчаме”, “тази не ви ли харесва, хайде да я вземем”,”време е  да я купим”. Втръсна ми вече тая кошара да я слушам. Същата работа със спалните комплекти-“аз знам от къде ще ги вземем” Не спира да повтаря, че иска да купи нещо за бебето и когато кажем какво да купи следва нещо от сорта на - това защо ви е, не ви трябват тия неща и т.н. Купуваме дрехи, които ни харесват-летни били(бебето не можело да се облича с къс ръкав през първия месец без значение че навън е 50 градуса), много дрехи сме купували и “по 5 пъти на ден да го преобличаме няма да можем да ги изредим”, “трябва да започваме да ги перем и гладим”, “ще ги сложим в торби в моя шкаф”, “ще ми го оставяте да спи при мен, за да не ви реве”. Всякви такива подмятания има. Непоискани съвети пък колкото искаш.
С течение на времето плановете ни да се преместим се провалиха и ще трябва да останем тук в къщата. Лошото е, че нейните планове се променят спрямо нашите. Нямала да почва друга работа, за да може да е вкъщи. Даже реши моля ви се да вземе приемно дете вкъщи да гледа само и само да е покрай бебето.
Просто пълен кошмар-няма никакво усещане, че преминава някакви граници. Бърка се за всичко свързано с бебето. И когато види, че сме на различно мнение от нейното започва да се пули. Вече едва се стърпявам.