Знам, че темата е много дъвкана, но пък можем да добавим някои актуални наблюдения, които да са полезни и на другиго докато обсъждаме един частен случай. Много ще се радвам, ако се включите.
Реших, че искам да замина, толкова спонтанно, колкото и не съвсем. На 30 съм, не съм живяла извън България, учила съм в София. Работя си професията (IT от по-скоро периферията, не съм баш кодер) от десет години насам, не съм работила нищо друго. Говоря само английски, но мисля, че кажи-речи навсякъде по света професията ми се работи на английски. Много искам да науча още един език обаче
Все още не кандидатствам на обяви, защото ми предстои защита на магистърска теза, а ми се иска когато започна, да имам готовност да зарежа всичко и да тръгна, но разглеждам Линкдин много активно. За вас това търсене бил ли е работещ вариант? Успявали ли сте безпроблемно да смените държавата с дистанционни интервюта, докато сте били другаде? В кой момент на подбора е най-удачно да се обсъжда потенциалната релокация? И според вас колко вероятно е работодателят да е отворен към цялата процедура?
Предполагам в европейските държави тя е по-лесна, най-малкото, защото е по-бърза, но много харесвам и идеята за Австралия, Нова Зеландия и Канада. Имате ли наблюдения доколко е реалистично работодател от там да се ангажира със сроковете и логистиката, съпътстващи кандидат, който дори не е кандидатствал за виза все още?
Другите държави, които харесвам са скандинавските и прибалтийските (за които отново има тонове свободни позиции). Звучи като по-лесния план, но ще ми е много интересно да чуя всякакъв разказан опит. Като цяло, иска ми се да намеря работа и да се преместя в зависимост от нея, а не обратното. Това реалистично ли звучи?
И последно Как си транспортирахте домашните котки и лесно ли беше да се намери жилище, в което да са добре дошли?
Ще бъда благодарна на всяко мнение, благодаря ви, че прочетохте темата ми!