Пише човек, който е изгубил желание за живот.
Семеен съм. Имам жена и деца.
Миналата година без планове и обсъждане беше се получило още едно дете, на което обаче трябваше да сложим ние самите край поради тогавашно лошо здравословно състояние на жена ми!
...
Това което трябваше да сторим, срази целия ни живот и особено моя. Не можах и не мога да си простя това което сторихме(да принудени), но и несъобразяване тогава от мен предвид състоянието й.
...
Мили хора вече 7м. Се опитваме и не става.
...
Няма спокоен ден за мен от тогава насам и чакам само да ми се върне изгубеното
Уточнявям опитите ги почнахме 4м. След аборта след задоволителен преглед при гинеколога й !
Цялостен преглед/изследвания!
Няколко неща мога да кажа.
Първо, не виждам защо е това сразяване на целия живот, след като си имате вече дечица, а абортът е бил по принуда, не по желание. Ако трябваше да избираш между още едно дете и живота на жена ти, какво щеше да избереш?
Второ, не може да се върне изгубеното. Онова ембрионче не е имало шанс. Край, минало, не го мисли.
Трето, имате сериозен проблем, и той е - извинявай, но е така - твоето вманиачаване по това забременяване. Ама недей така, моля ти се! Успокой се малко! Семейството ти има нужда от теб, какви са тия драми и тръшкане! Пак те моля да ме извиниш, разбирам, че ти е тежко, и аз съм губила ембрионче, но при спонтанен аборт и беше първото ми дете. Вземи се в ръце и се погрижи за жена си и за децата си. Жените абортират, случва се, и с годините се забременява по-трудно. Това е естествения ход на живота.
И последно: Жена ти е била на гинеколог през февруари. Сега сме август. Да иде пак! Не стойте да кършите ръце и да четете в гугъл, предприемете нещо, за това са тези лекари! И не за забременяването, а за бяло-зеленото течение и за болките. Нека да я видят тая жена и да й помогнат.