Здравейте, момичета! Реших да отворя тази тема, защото съпреживявам мъката на своя много близка приятелка, която преминава през изпитание, което с нищо не е заслужила. Ситуацията е тежка и всякакъв съвет ще е от полза.
Историята е следната: Вера (да я наречем така, отива и) живее на семейни начала с единствената си любов вече 20 години. С него е гимназията, той е 12 години по-голям от нея. Тя е амбициозна в работата си, но и семеен тип, много грижовна. Завършва висше, а докато е студентка, ражда дъщеричка (да я кръстим Лили). Любимият и е човек на големите планове - все нещо голямо крои, все за нещо се подготвя, а работи посредствени неща, от които едва изкарва.... нещо. Колко е това нещо, Вера никога не знае. Тя получава жилише под наем от Общината като самотна майка, работи от малка, плаща наема, режийните. Много е добра в това, което учи, затова и от много години работи на две места и е ценен специалист. Всъщност покрай работата и се запознах с нея и станахме приятелки.
За мен винаги е било очевидно, че този човек - изключителен манипулатор - не е за нея, не я обича, а по-скоро я използва. Когато майката на Вера почина, Лили беше на 10 години. Бащата започна повече да се занимава с детето, тъй като имаше дълги периоди на безработица. Там някъде започва и открито да се държи лошо с Вера, да я обвинява, че е кариеристка и няма време за семейството си. Тук пояснявам, че това не е вярно. Вера винаги е у дома най-късно в 19 часа, у тях само тя готви, чисти и въобще - върти домакинството /освен, че и поема основната финансова тежест и за дома, и за детето/. Нагрубяваше я тежко, вкл. като жена - била дебела, не го привличала, била куку и т.н. След време и детето започна да се държи зле с майка си. Вера реши, че това е някакво пубертетно състояние, което ще мине. Опитваше се да говори с Лили, не се получаваше особено. От ден на ден ситуацията ставаше все по-тежка.
Вера търпя няколко кошмарни години и миналата година най-накрая събра смелост и помоли мъжа си да напусне. Той казал: "скоро, не се притеснявай". Вера разбра откъде идва смелостта му - докато си е стоял вкъщи безработен, дори без помощи, изцяло на неин гръб, той е учил как да играе на борсата. Явно му е потръгнало. Не е забогатял, но явно изкарва добри пари. Междувременно Вера ми споделяше, че ужасно се притеснява за Лили - няма приятели, излиза на разходка само с баща си, извън училище контактува само с него и безпрекословно го слуша за всичко - дори когато той всяка вечер слага бира на масата и я кара да пие по чаша, за да свикне с алкохола с цел "да не я напият някъде". Говорим за момиче на 14-15 години.
Една година след молбата на Вера мъжът и се изнесе. Без предупреждение, в отсъствие на Вера. За един ден е организирал всичко, натоварил е почти цялата покъщнина /всичко е купувано от Вера/, а дъщерята е тръгнала с него.
Вера се опитва да установи контакт с тях. Дъщерята категорично отказва да говори с нея. Вдигнала е телефона само веднъж, за да и каже "не ми се обаждай, не желая да говоря с теб". Бащата казва, че няма да се меси в отношенията на майка и дъщеря, като само иска да "посъветва" Вера да си помисли с какво е заслужила това отношение от дъщеря си.
И... това е.
Вера ходи при адвокати, в Агенцията за закрила на детето, при психолози. Светлина в тунела отникъде. Казват и, че момиче на15.5 години има право да реши с кой родител иска да живее. Никой не може да я накара насила да контактува с майка си. Вера е просто в ада. От една организация даже са и казали: "Ами, госпожо, това са последиците от равенството, към което толкова се стремят всички. На ви сега едно равенство, една еманципация". ... Гадно, грозно, обидно... и напълно незаслужено.
Бащата е адски манипулатор. Аз, като майка на две дъщери, имам много сериозни съмнения относно отношенията им. Чак такава привързаност на тийнейджърка към бащата и отхвърляне на майката ми е много, много съмнително. Дано не съм права.
Посъветвах Вера, когато започне учебната година, да се свърже с училищния психолог. Дали той не би могъл да говори с детето? Вера се е свързала предварително и е получила отговор, че той няма право да се меси в семейни отношения и се занимава само с въпроси, отнасящи се до представянето на детето в училище.
Дами, всякакви съвети ще са от полза. Все някой се е сблъсквал с нещо подобно. Моля Ви, споделете мисли, идеи.... всичко, което Ви идва наум.
Историята е следната: Вера (да я наречем така, отива и) живее на семейни начала с единствената си любов вече 20 години. С него е гимназията, той е 12 години по-голям от нея. Тя е амбициозна в работата си, но и семеен тип, много грижовна. Завършва висше, а докато е студентка, ражда дъщеричка (да я кръстим Лили). Любимият и е човек на големите планове - все нещо голямо крои, все за нещо се подготвя, а работи посредствени неща, от които едва изкарва.... нещо. Колко е това нещо, Вера никога не знае. Тя получава жилише под наем от Общината като самотна майка, работи от малка, плаща наема, режийните. Много е добра в това, което учи, затова и от много години работи на две места и е ценен специалист. Всъщност покрай работата и се запознах с нея и станахме приятелки.
За мен винаги е било очевидно, че този човек - изключителен манипулатор - не е за нея, не я обича, а по-скоро я използва. Когато майката на Вера почина, Лили беше на 10 години. Бащата започна повече да се занимава с детето, тъй като имаше дълги периоди на безработица. Там някъде започва и открито да се държи лошо с Вера, да я обвинява, че е кариеристка и няма време за семейството си. Тук пояснявам, че това не е вярно. Вера винаги е у дома най-късно в 19 часа, у тях само тя готви, чисти и въобще - върти домакинството /освен, че и поема основната финансова тежест и за дома, и за детето/. Нагрубяваше я тежко, вкл. като жена - била дебела, не го привличала, била куку и т.н. След време и детето започна да се държи зле с майка си. Вера реши, че това е някакво пубертетно състояние, което ще мине. Опитваше се да говори с Лили, не се получаваше особено. От ден на ден ситуацията ставаше все по-тежка.
Вера търпя няколко кошмарни години и миналата година най-накрая събра смелост и помоли мъжа си да напусне. Той казал: "скоро, не се притеснявай". Вера разбра откъде идва смелостта му - докато си е стоял вкъщи безработен, дори без помощи, изцяло на неин гръб, той е учил как да играе на борсата. Явно му е потръгнало. Не е забогатял, но явно изкарва добри пари. Междувременно Вера ми споделяше, че ужасно се притеснява за Лили - няма приятели, излиза на разходка само с баща си, извън училище контактува само с него и безпрекословно го слуша за всичко - дори когато той всяка вечер слага бира на масата и я кара да пие по чаша, за да свикне с алкохола с цел "да не я напият някъде". Говорим за момиче на 14-15 години.
Една година след молбата на Вера мъжът и се изнесе. Без предупреждение, в отсъствие на Вера. За един ден е организирал всичко, натоварил е почти цялата покъщнина /всичко е купувано от Вера/, а дъщерята е тръгнала с него.
Вера се опитва да установи контакт с тях. Дъщерята категорично отказва да говори с нея. Вдигнала е телефона само веднъж, за да и каже "не ми се обаждай, не желая да говоря с теб". Бащата казва, че няма да се меси в отношенията на майка и дъщеря, като само иска да "посъветва" Вера да си помисли с какво е заслужила това отношение от дъщеря си.
И... това е.
Вера ходи при адвокати, в Агенцията за закрила на детето, при психолози. Светлина в тунела отникъде. Казват и, че момиче на15.5 години има право да реши с кой родител иска да живее. Никой не може да я накара насила да контактува с майка си. Вера е просто в ада. От една организация даже са и казали: "Ами, госпожо, това са последиците от равенството, към което толкова се стремят всички. На ви сега едно равенство, една еманципация". ... Гадно, грозно, обидно... и напълно незаслужено.
Бащата е адски манипулатор. Аз, като майка на две дъщери, имам много сериозни съмнения относно отношенията им. Чак такава привързаност на тийнейджърка към бащата и отхвърляне на майката ми е много, много съмнително. Дано не съм права.
Посъветвах Вера, когато започне учебната година, да се свърже с училищния психолог. Дали той не би могъл да говори с детето? Вера се е свързала предварително и е получила отговор, че той няма право да се меси в семейни отношения и се занимава само с въпроси, отнасящи се до представянето на детето в училище.
Дами, всякакви съвети ще са от полза. Все някой се е сблъсквал с нещо подобно. Моля Ви, споделете мисли, идеи.... всичко, което Ви идва наум.
