Често въздишане

  • 2 105
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 310
Здравейте,  имам един въпрос свързан с дишането на децата. От 3 месеца наблюдавам,че  детето ми,  често въздиша. Не знам , дали аз вече не откачам или  има проблем. Когато го забелязах в началото, го попитах, дали има проблем и той ми каза, че не може да си поема добре въздух. Свързах се с лекарката, която ми каза, че е нещо моментно, да сме спокойни. Заведох го на кардиолог, каза, че всичко е наред. Сигурно е било нещо моментно и да не задълбочавам проблема като го питам, а да го наблюдавам. Така... наблюдавам го - виждам, че когато бяга  по - често въздиша, при спокойно състояние също. Наблюдавам и другите деца, говоря с близки майки и никой не е забелязал да въздишат децата им. Не знам вманиечила ли съм се, не мога да се сетя преди така ли е въздишал? Просто се побърквам. Как е при вашите деца- въздишат ли? Благодаря ви

# 1
  • Мнения: 1 000
Възможно ли е да е навик за запълване на време, в което не знае какво да прави? Да имитира някой от семейството? Обикновено ние възрастните въздишаме от отегчение. Може да не си даваме сметка колко често го правим. Може просто да забравя да си вземе въздух, когато прави или гледа нещо интересно. Ако наистина не може да си вземе хубаво въздух, тогава е лесно да се провери дали е астма или нещо друго - при лекар. Вдишва се в една тръбичка и веднага показва капацитета на белия дроб.

# 2
  • Мнения: 30
Привет! Не искам да стряскам никого, само споделям. При мен, когато бях дете на 12-13 години се оказа, че такова въздишане се дължи на тумор в мозъка, засягащ центъра на дишането. Иначе също така по онова време всичките ми кръвни изследвания бяха перфектни и нищо не подсказваше за развръзката на проблема. Откриха тумора с ЯМР.

# 3
  • Мнения: 1 786
Изабела, аз съм така, има периоди, когато не мога да си поема добре въздух и въздишам. Майка ми има същия проблем от време на време, баба ми и тя го е имала, обяснява го “все една ти си събира душата”. Като по-млада по-често ми се случваше, като ученичка също. Сега напоследък почти не ми се случва. Не са ме водили на лекар,  мина си от само себе си. То е някак си все едно не можеш да си поемеш добре  въздух, все едно не ти се пълнят докрай дробовете. По едно време като ученичка пиех едни хапченца за разширяване на алвеолите, като почнех повече да въздишам и да се чувствам малко все едно се задушаваме леко, но пак не ми бяха предписани от лекар. Но ми помагаха.
На твое място бих завела детето на детски пулмолог, в Токуда има такъв - д-р Кендерова.
Но с две думи - не се плаши предварително, аз проблеми нямам с дишането, нито астма, нито нещо друго, даже го бях забравила това с въздишането.

# 4
  • София
  • Мнения: 9 552
Аз имам същият "навик". Точно както  е описано в предходния пост - сякаш не ми достига въздух. В детството ми се случваше по-често.
Понякога съм виждала и дъщеря ми да прави същото.
И двете нямаме медицински проблем с дишането. Но и двете сме по-емоционални и чувствителни, лесно се впечатляваме и преживяваме дълбоко наглед незначителни неща. В периоди на стрес ми се случва по-често да "въздишам" по описания начин.

# 5
  • Мнения: 2
Здравейте!
Нова съм в групата и бях намерила тема, която ме интересува, но се оказа, че вече е закрита. Отнася се за дете на 8 години, което си поема дълбоко въздух, всякаш не му достига. Може ли по някакъв начин да се свържа с майката на това дете? Ето я публикацията.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1078894

Благодаря Ви предварително!

Общи условия

Активация на акаунт