Завръщане или не от чужбина в България?

Тангра, работата, заплатата и данъците имат само косвено влияние върху качеството на живот.
Например ти със заплатата на инженер почти си окуцял, а аз със заплатата на продавачка имах операция, един месец след която не чувствах че съм я имала.
Икономиката и статистиката са хубави науки, само дето в живота никога няма тези идеални "равни други условия", които ги пише в учебниците. 😉

П.П. Не може всички да те харесват, особено в бг мама. Ако искаш някой да ти захваля на постижеията, по-подходящ ще бъде имотен, инженерен или дори рибарски форум. А, има и една фейсбук група на Завърналите се от САЩ и Канада, там ще ти прилапат историята като топъл хляб. 😀
Жив и здрав бъди!

Ако сега се върна в България, ще се върна с години назад в професионално отношение. Тук имам среда, имам приятели, принадлежа към социални групи. Семейството на съпруга ме е приело като своя. В България освен да се пенсионирам и да живея от ренти, но няма да издържа психически. Аз не мога да стоя бездейна, такава ми е натурата. Нямам и близки в България, заради които да е нужно да се върна. Излязла съм от България  преди много години….
Ето, затова за мен конкретно връщането в България не е на преден план. За мен то ще е много сериозна крачка назад във всяко едно отношение. Аз съм щастлива тук, където живея. Чувствам се реализирана, уважавана, имам всичко, което ми трябва и то е тук. Искам да те уверя, че не съм сама. Имам много други  като мен. Абсолютно не смятам, че трябва да защитавам избора си, но понеже ти се оплака, че никой не споделя, ето, аз споделих.

Танграта, не разбирам защо имаш очаквания някой да пише какво е учил и какви пари получава. Не това е идеята на темата, а и не сме тук „да си ги мерим.” Хора с едно и също образование могат да имат различни работи и независимо от това колко получават, да са щастливи и удовлетворени. За намирането на сродна душа – големи хора сме, ако не сме осъзнали, че този въпрос не опира само до красота и пари, е излишно да си хабим времето в обсъждане.   

По темата – моите наблюдения са, че решението в коя държава да се установи човек е строго индивидуален избор и доста често няма едно правилно решение. Въпросът е по-сложен ако гледаме на преместването – веднъж и завинаги. На годините на Ивайло, аз вероятно бих пробвала да живея известно време извън страната (при него – извън Франция). Смятам, че има много какво да се научи от житейска гледна точка.  След години бих подкрепила и децата си, родени от тази страна на океана, да поживеят известно време в друга държава.

Няма универсален отговор - за себе си съм решила, че животът в САЩ ми допада много повече и в момента нямам намерение да се връщам в България. Брат ми, със същата професия в България, е решил, че в България му харесва повече и няма намерение да се мести. Имам подобни наблюдения за други приятели братя/сестри – завършили в чужбина – единият се прибира в БГ, другият остава извън страната – всички по своему успешни и щастливи.  Имам приятели в България, които никога не са искали да живеят извън страната и са щастливи. Същите изводи могат да се направят и от мненията в темата. Не разбирам каква е манията да се опитваме да убедим другите, че само "нашето решение е правилното."

Естествено,че който е намерил щастието в чужбина и се е интегрирал,няма смисъл да се връща в България(особено ако няма близки и приятели),но има и хора ,които са успели в чужбина,но все им е мъчно за България.Те  са тези,които се чудят ,дали да се върнат,как ще тръгнат тук нещата и т. н.И най-честата мисъл е,като се върнат в Бг,дали няма да ги помислят за лузъри.А и в България вече всеки си гледа себе си и много много не се интересува от другите,освен това почти няма човек,който да не е бил в чужбина  по един или друг повод и си е преценил може ли да живее дълго навън или не.

Виждам, че доста е трито. Щях да отговарям по дискусията заформила се днес, но вече няма на какво да се обоснова.

Да изтрият или заключат цялата тема, най-добре! Прекалено патриотично злобохотлива стана. Сякаш слънцето не огравя нищо друго, освен България, пардон…София!

И аз така установих, че бях писала нещо, което после беше изчезнало. За мен беше по темата, защото сравняваше предимства и недостатъци на чужбина и България, което беше и част от въпроса, но нейсе...

Жалко, че е трито. Някой е работил нощем? Последно Танграта защитаваше тезата си за момите и тн.

Темата е добра, не знам как се решава кое да се трие. Всяко мнение е интересно и полезно.

Темата е добра.
Не е патриотична,но и не е тема за оплюване на България.
Всеки преценява къде има по-добри възможности.
За някои това е чужбина,за други е България.
Кадърният човек успява навсякъде.
А без образование и добра професия,без знание на езика,където и да отидеш,все си на дъното.

Не е съвсем така, понеже всеки има различни цели и съответните постижения. Например в Америка и без език, образование повече от средно и дори на 50+ може да успееш. Тук няма официален език и възрастова дискриминация и т.н. Да, естествено, че английският е водещ, но не е пречка, ако не го владееш перфектно.

Езикът е нещо много важно.Може да не го знаеш перфектно,ама поне обикновен разговор да можеш да проведеш.
 Без да знаеш езика на страната в която живееш, можеш да работиш нискоквалифицирана работа за минимална заплата,.
Разбира се срамна работа няма.Някои ги устройва.
За успелите хора-всичко е относително.
Някои мислят ,че са успели,защото имат работа и заплата с която си покриват наема и месечните разходи.
Други имат собствен бизнес и пак не са доволни.....
Просто различни критерии.

Вени, същата мантра повтарях и аз за езика, как иначе ще работиш само нещо нискоквалифицирано. И животът ме обори, както обикновено става.

Наш приятел работи тук (в Германия) като ИТ. Този човек ама 5 думи немски не знае, дотолкова, че дълго време не отваряше на пощальона, не ходеше до пощата като пропуснат пакет, като пазаруваше не разбираше дори числата в супермаркета, гледаше какво пише на касата... А взимаше добра заплата, каза, че във фирмата му имало двама немци, останалите чужденци, другите също само тук таме някой говорел немски...

Иначе с всичко, казано от теб по-горе съм съгласна. Все още клоня към твоето мнение обаче и мисля, че този приятел е по-скоро изключение.

chrissy това единствено работи , докато опират само до заплата. В момента в който човек има повече итеракция ако не знае езика нито може да се спазари за нещо, нито да провери нещо в детайли , нито нищо. В същност ако не знаеш езика се опираш основно на хора с бератер, сървис, адвокат и пр. професия ... които обаче също не е зле да можеш да следиш изкъсо. Да не говорим да сравняваш оферти и пр.

За езика не съм съгласна напълно. Зависи от страната и от работата. Например,  ако си на нискоквалифицирана работа или пък фирмата е международна и се използва английски основно. Тогава е достатъчно и елементарно ниво, колкото да се оправиш в магазина.

По мои наблюдения това е постижимо предимно в Северна и Централна Европа, може би не толкова във Франция или Италия.

И за мен езикът е основен фактор при имиграцията. Затова не съм отишла да живея в Германия примерно, а все гравитираме към бивши английски колонии в развития свят.

Ако навия мм да поживеем в някоя скандинавска страна като завърши детето гимназия, ще разчитам на това, че там и с английски ще можем да се справим.