Живот в София

И в България правим компромиси и в личен , и в служебен план, според ситуацията😀
Имам приятелка с чудесен син, според мен, красив и интелигентен. Но през цялото следване в чужбина 5 години + 2 години работа в добра фирма никакви приятелки, майка му настръхва като се спомене , че е сам. Неговите състуденти , българчета или се загаджиха с наличните български моми в университета или си дойдоха за малко, набързо намериха момичета и пак заминаха за чужбина.
Ами не виждам такова нещо при момичетата, имат си личен живот, сменят гаджета, ама стоят далече от българчетата момчета с които се събираха първата година. Някак си се разтвориха и интегрираха в общността от всякакви контакти, било с приятелки или с приятели.
Сега, че дадох пример с българка и младеж от Южна Америка си е интересно като факт, ама няма нужда да сме тесногръди. Знам и за българка с дете женена за южнозеландец и родено дете от брака им.
Познавам българка от арменски произход с дете от пакистанец, живеят си, идват на гости, и още много примери мога да дам, ама такава палитра от връзки на български младежи с международни моми няма.

Познавам българи с французойки, с канадка и с американка. 50 на 50 е съотношението между чужденки и българки. Познавам и един гей, чиято баба много го жали, че е сам, докато той се вихри из дискотеките на Барселона. Но не иска да ù казва истината. Познавам и много готини момчета, с хубави професии, но с патриалхално възпитание. На един такъв му казвахме, че зорлем ще си разкара приятелката и така и стана. Малко жени на запад са ок да бъдат като бг домакините. Особено французойките. Не искат да стоят с месеци вкъщи с малки бебета и да го играят съпруга. За бг момчетата пък е странно, че не ги обгрижват. Че ги апострофират, когато искат да се покажат като мъжкари. Определено има един културен дисонанс. По същата причина доста българки се хващат с араби. Приемат за нормални много от техните културни особености. А и арабите са чаровни, знаят как да ти поднесат луната и звездите. Българите си падат малко дръвници в свалките. С една дума - възпитанието в първите 7 е определящо.

Ей как съм изпуснала тази тема!
И какво се оказа?Че умираме за смотани чужденци,само защото са чужденци и ни искат нас,защото местните не ги щат?
Ей..Прецакала съм се.
Моят е красив и успешен,е мрънка де и понякога ми лази по нервите,пък аз съм обикновена че и влача едни кила от раждането (ехх клише).И хич не си мълча,нито пък му нося чехлите на врата.Ето в момента гледа детето,докато аз съм на работа.

А по темата-обективно погледнато в София бихме били по*добре финансово,но няма да се връщаме поне до пенсия.Нивото на образованието е лошо и е някаква лотария и нямаш алтернативи с минимални изключения,дори и да си платиш,същото се отнася и за здравеопазването.Дори само заради това ще си стоим тук.
За млад човек,без семейство София е добър вариант за малко.

За мъжете и жените - времената се менят с бясна скорост, това е вече новото "модерно", а именно - да си различен "покемон", както ги наричам аз. Тук сме си тесногръди и изостанали, обичаме си патриархалните ценности, семейството, ракията, салатата и прочие... Нещата се извъртяха на 180 градуса, където мъжете искат семейства, а жените беснеят като луди до 35-40 годишна възраст. Приказките за "кариера" в България са ми малко абсурдни, изключаемо ако не идват от хора като новия премиер, който всъщност е ... Канадец. Тепърва поколението след 2005 + ще ни "оправят", тъй като масово всички са със "свободно" мислене, заради Интернет trend-овете и прочие. Това, че не могат да вържат едно сложно изречение, не могат да си вържат обувките и не знаят накъде се върти отверката е отделна тема на въпрос.

Long story short - познавам доста млади мъже, които плачат от ситуацията в България с жените. Няма "партнъорки", всички гледали да те "изцакат" с нещо, за да ги гледаш или да си им удобен до време.
С мъжете не знам какво е положението, виждам че има и калпави такива, но масовите наблюдение по приятелите ми и техните жени/приятелки е, че са като лисици и само дебнат да "е*нат" нещо отнякъде.

За 2,300 лв. в София - 500-600лв наем са блян, освен ако не си в Люлин 16 или Надежда 9, при което дори и наличието на Метро няма да ти спести 1 час до Бизнес Парка например.
Млад човек се храни предимно навън или чрез поръчки, което да е ~ 20-30лв на ден, тоест = 600-900лв на месец.
Кафета, цигарки и всякакви такива = поне още 200лв.
Някоя друга дрешка, а у = 200лв.
И така ...

Накратко - 2,300 лева бяха добра заплата за София преди около 7-8 години. Ако си сам човек, най-вероятно ще успяваш да спестяваш едни 200-300 лева на месец, които ще изчезнат в момента, в който трябва да отидеш на лекар (да чукаме на дърво), зъболекар или нещо подобно (колата например).

С други думи - ако сте двама души, единия ще работи да покрива разходите и прочие и 80-90% от заплатата ще му минава транзит през ръцете.

А ако си сам - горе-долу ще си на нулата всеки месец. Зависи дали имаш кредити (забравих да ги спомена и тях).

Имаше една дама, която беше пуснала хубава тема за заплатите по outsourcing центровете преди време. Масовата заплата по София в тези центрове била между 1,500-2,000лв, и то ако си с опит, втори език (английски + нещо) и тн.

Та с други думи - това е тъжната истина. Цяла България идва в София, защото само тук има работа/университети/някаква дейност, докато софиянци бягат с 300 от столицата.

Съветвам ви на интервютата да не си искате по-малко от поне 2,500 чисто.

Успех!

2300 не било добра заплата при средна за София 1500. Ама мислете ги малко тези изказвания.
Това с мъжете и жените е още по-голяма глупост, но не е по темата.

А, що, може да си е мъж на възраст

Извинявам се, че така е прозвучало, не е било това намерението ми.


Това не беше ли до вътрешната настройка ? Шегувам се, разбира се, вече не съм първа младост.


Изчетох всичките коментари с кафето. Мога да кажа, че всички са ... прави. За себе си.

За жените и мъжете - темата не е за тук, пък и е прекалено "шарена", че да можем старото поколение да ги разберем младежите.

За заплатата в София - https://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B … D0%B0%D1%81%D1%82

... ~ 2,000лв бруто или ~ 1,500лв нето. Написано е черно на бяло.

Всичко е до вътрешната нагласа и кой на какъв етап се намира от живота си. Аз имам да се грижа за семейството ми и съответно тези пари ми се виждат малко.

От друга страна ми направи впечатление, че се коментирало от различни хора. Ами нали точно това е смисъла на цялото упражнение ? Уви, да, има хора със собствени жилища в София, има и такива, на които поради една или друга причина им се налага да плащат наем. Нормално е едните "да се карат" на другите и да "не ги разбират" защо аджеба не им излизали сметките. Приказките ми се струват малко от тип "Ситият не вярва на гладния".

Ако си сам, със собствено жилище в София, съответно не плащаш 400-800лв. наем, то със сигурност ще се оправиш с 2,300лв.
Ако имаш да плащаш наем - пак ще се оправиш, просто повече ще си към нулата все месец или спестеното ще ти отива наведнъж някъде.

Бил съм в чужбина, смея да твърдя, че съм живял и обиколил достатъчно, къде за удоволствие, къде по работа. В България имаме невероятната възможност да правим каквото си искаме, стига, разбира се, да не е съобразено със закона. Има предостатъчно работа, била тя по outsourcing центровете или другаде. Заплащането е повече до "кого познаваш", отколкото до "заслужена" работа.
Тук бих искал да отворя една скоба, че до 30 и малко годишна възраст учих и се развивах, като редом с това работих от 18 годишен. Беше много трудно, на моменти ми идеше да се гръмна, чудех се защо го правех, предполагам, че просто ми е било скучно тогава. В момента обаче аз и семейството ми "жънем" плодовете на моя труд. Да кажа, че жена ми също е амбициозна като мен и може би за това сме се харесали навремето.

И Танграта, и ТеЙо и всички сте прави. За себе си. Без значение дали сте мъже, жени или друг "модерен покемон".

Но има една фундаментална истина, която мисля, че не беше спомената. Понятието "да живееш добре" е наистина разтегателно и зависи от вижданията и принципите на всеки различен човек. Колкото хора има, толкова ще са и мненията, за това няма смисъл да си казваме "ти грешиш, а аз съм прав" и само да се джафкаме.

"Да живееш добре" за мен означава да мога да осигуря на семейството си (жена ми и дъщеря ми) сигурност. Сигурност във вида на храна, покрив, отопление, дрехи, образование, здравеопазване, уроци и прочие, прочие.
Доста често чувам, че ме наричат скучен или домошар, но това е така и не се обиждам. На черното бяло не може да се каже.

За други хора, които нямат семейства (защото познавам такива с), е важно да са "консуматори". Моля ви, не се обиждайте от тази приказка, не го казвам с лоша умисъл. И абсолютно ги разбирам - всеки според възможностите си и най-вече - чергата си. Не виждам нищо лошо в това да се глезиш, да си угаждаш и да се гледаш както сметнеш за добре, именно защото - нямаш семейство и имаш възможността да го правиш. По дяволите, ако в този момент не го правиш, то кога ?!?

Но може би и тук идва "ключът от палатката" за мен - авторът спомена, че го "помръзва" или че не е толкова амбициозен. В такъв случай - няма как да искаш много, било то в България или другаде.

Някой спомена, че първите 7 години са важни и това е така. Мисля да добавя обаче и следващите 14. Защото "ученето" и "възпитаването" на разбирателство, морал и ценности, били те към околните или към себе си, трябва да бъде нещо, което ни съпътства през целия живот.
Учих и работих като вол до 30 годишна възраст. Нямах особено време за жени, въпреки, че имаше няколко. Нещата не се получаваха, защото ... българските жени ги мързеше. Тогава, сега не знам как е, а и не ме интересува. Не бях "атрактивен", защото не им ходех по трътките и не им угаждаш на всеки каприз, както бащите им са правили. Предполагам, че някоя дама сега ще каже, че съм "скучен". Както казах - най-вероятно е така. Но с тези девойки през годините съм ходил на екскурзии, по музей, театри и така нататък. Имали сме допир до различни култури, хора и прочие, прочие. Аз гледах и се наслаждавах, учех се от видяното и се опитвах да "открадна" каквото мога от нещата, които виждах, било в личен или професионален план. Девойките до мен, малко или много гледаха кой каква кола кара, какви дрехи има, къде ходи да яде и тн, и тн. Бил съм млад, и аз съм имал физически нужди. Така си обяснявам "връзките" с тях. Жена ми я срещнах в чужбина, докато бях в командировка. Проведохме приятен разговор, разменихме си контактите, години наред поддържахме връзка и в един момент - нещата се случиха. Но през цялото, и тя и аз учехме, работехме и се развивахме. В един момент решихме "да се вземем" и нещата се получиха. Имало - станало.

Предполагам, че горното го пиша ... с цел ... да се опитам да покажа, че няма как хора, които не са пътували и не са се учили ... да искат ... да "просперират" на стари години (35 +). Или пък да дават акъл на някого в random форум. Извинявам се, че пиша така, търся възможно най-полит коректните термини и се старая да не обиждам никого. И не искам да натяквам или да давам акъл, просто споделям своята гледна точка, докато чакам останалите да се събудят.

Накратко - няма как да си завършил едно средно, да не говориш език, но да искаш западна заплата на програмист (примерно).
Няма как да знаеш английски + френски (или който и да е друг западен език), да те мързи безбожно, да нямаш кой знае какви квалификации, но да имаш претенции, че заслужаваш.
Няма как да си учил "gender studies" и после да се чудиш защо не можеш да си намериш работа или добре платена такава.

Има как да си се бъхтил като вол, години подред, да си се учил, да си пътувал, видял и докоснал до различни хора и култури, разбирането и състраданието да са ти първата инстинктивна реакция, а не съденето ала тип "вижте го тоя" и съответно - да искаш или поне, най-малкото - да си знаеш цената.

Най-глупавият пример, който бих могъл да дам е ходенето на фитнес. Ако ходиш на фитнес 10 години - ще изглеждаш добре, страхотно и всички ще искат да са около теб и прочие, без значение дали си мъж или жена. Съответно ако не си ходил и си дебеличък и прочие - реципрочното. Същото е и с образованите професионалисти. Но никой не "вижда" колко труд е положила дадената личност, за да бъде в тази "добра форма", а се гледа само крайния резултат - заплатата, колата, къщата, почивките ... Няма как да стане. Ако искаш да имаш нещата които даден човек има, то трябва да правиш нещата, които той прави.

Но и тук, може би, идва вторият ключ от палатката, а именно - само със знания, труд и упоритост няма как да стане. Без значение дали си в България или в чужбина. Но това повече важи за България, защото Родината ни е като разграден двор, в които всеки си паркира колата и си прави каквото си иска.
Много е важно кой познаваш и на кого си човек. И всъщност това определя ... професионалното ти развитие, съответно - заплатата и стандартът на живот.

И именно по този начин масово се демотивират младите и амбициозни хора. Защото на управленческите позиции, било то и Премиерски такива, често пъти са заети от дебили, които меко казано не са подходящи за тях. И когато твоето професионално развитие, а и на по-късен етап личностно такова, зависят от преподавател/лектор/шеф, който е комплексар, спрял своето развитие преди Н на брой години ... то ти няма ли да избягаш от тази среда с 300км/ч ?

Предполагам, че същото и важи за връзките. Млади мъже около мен (30г) са "пропищели", че българските жени са неамбициозни, мързеливи и тн. Съответно се пласират при чужденките. Но това са мъже с образованиЯ, кариерен път, амбиции и прочие. Мисля, че е нормално да искат най-малкото и същото до себе си.
За жените ... не знам, не мога да кажа. От личния ми допир до жените на приятели мога да кажа, че не бих могъл да съм с българка.

Отново - не искам да обиждам никого, ако съм го направил се извинявам.

Намирам за съвсем нормално, ако човек си знае цената, то да си я иска и търси. Simple as that.

Светът е пълен с шарени хора и точно това му е хубавото. Излезте от "кутийките" и се опитайте да видите и разберете чуждата гледна точка.


***П.С.
2,300 лева нето са "ок", ако си сам, в София, но не очаквай да спестяваш много.

На твое място аз не бих се върнал.

'Кого познаваш' може да важи в планова икономика със забранена безработица, но сега дори в провинцията, където в момента си карам отпуската, вече не е вярно. Хората искат бизнесът им да върви и да носи печалба. Никой вече не назначава уйчовото за стаж и заплата, искат уйчовото да си заработи заплатата.
2300 са почти х2 на сегашната ми заплата... Определено ще мога да си купя и жилище, ако взимам 2300.
Не разбирам вайкането, че се оставало на нула с еди каква си заплата, еле пък ако основната причина за зануляването е, че 4-5-800 лв отивали за наем. Истината е, че в масовия случай ако не отиват за наем, ще се изядат и из*ерат, няма да се спестят.

P.Danailov, абсолютно си прав.Ние с мъжът ми сме хора пред пенсия и 2000 лв ни е базовият разход, ковиден имам предвид, без ресторанти и екскурзии. Хич не искам да си помисля , ако бяхме млади с деца, които растат и имат нужда от курсове и уроци, дрехи и забавления.
Тези 2300 лв за София са мизерни за 3-4 членно семейство, ако работи само единия в семейството. Правилно съветваш 2500 чисто, ама кой да чуе, самотни моми по празниците си разнообразяват тишината в спалнята.

Благодаря ти, Стояна.

Младо семейство, в което мъжът е на 34, а жената на 31 години. Имат син на 2 годишна възраст. Купиха си жилище преди 4 години за "скромната сума" от ~ 180,000 евро. Жилището е хубаво, съответно и цената му е такава. При положение, че ще градят семейство и бъдеще - нормално.
Тъй като това се води нов адрес, те нямат право на детска градина, заради точковата система. Яслата/детската градина е 800лв (тази, в която ходи детето), като това е "среден" вид ясла. Има такива и за по 1,500 лева на месец.
Вноската по апартамента им е около ~ 1,500 лева на месец. Та само детето + апартамента са над 2к чисто.

Мога да продължавам, но мисля, че няма смисъл ...

Има хора, които нямат жилище и съответно им се налага да купят.
Има хора, които нямат баба и дядо, като едно време, съответно пращат децата на частна градина.
Има млади хора, които не са IT-та и взимат много по-малко от съответните 2-2,3к чисто.

Сега да ви попитам - сметката отгоре излиза ли ви ? Или както казах - всеки се разпростира според чергата си ?

В темата се коментираше доход на работещ сам човек в трудоспособна възраст и образован. Едва ли се движи в среда с търтеи и/или глупаци, че да е възможно загаджване с маргиналка.

Най-големият проблем в примера на Данаилов (ако приемем, че майката е понавъртяла малко стаж, преди да ражда де) е
Звучи много драматично, но има доста условия, за да е вярно, и те са свързани с лоши решения на младите.

Чергата всеки си я тъче сам, няма какво да хленчи, че му е къса.

Малко прекалявате, че 2300 не е ок заплата. Вие тия пари ги ядете ли?

Ние сме 3-членно семейство. Аз съм втора година майчинство. Месечно харчим около 3000 (ако е имало нещо по колите 4000лв макс). Пътуваме през седмица-две, храним се навън, поръчваме храна, не се ограничаваме особено откъм покупки на дрехи, глезотим се доста. Поддържаме 2 коли. Имаше и кредит до преди година и вноската не беше от малките (а и всеки може да си нагласи схема с банката, която да е по силите му, ако не е пресметнато правилно до къде са ти силите, сори, не е  до кредита). Абсолютно всеки месец сме успявали и да спестяваме.
А 800лв за частна градина хич не е средна такса. 600-650лв вече е средно (малкият също ще почва и вече знаем как вървят, а ние си имаме и изисквания).

А детската градина да е частна ваш избор ли е, или обстоятелствата ви притиснаха?
Между другото, много ме кефи как се пропуска да се упоменат доходите

Ами от поста ти става ясно, че не са достатъчно. Ако месечно харчите по 3 000 или 4000 лева, значи, че 2300 не са достатъчно.

Доходите са важни, както е написала Нарциса.

Нарциса, обстоятелства. Абсолютно не очакваме да приемат детето в държавна. Ако някой ден стане супер, но като гледаме какво се случва с наши познати нямаме особено надежда.

Нединка, а майката не се ли предполага, че все ще започне работа? Нали няма цял живот да си стои вкъщи. С нейният доход преспокойно могат да се правят тези пари в София (дори и в Лидл да работи както обичат да дават пример с продавачките по магазините).
Доходи не казвам, но ние имаме спестявания и всеки месец първото нещо е прехвърляне на пари, които са за краен случай. Не споменавам и, че мъжът ми работи по 12 часа дневно, включително и често извънредно уикендите въпреки пътуванията (желание, обича си работата, можеше и да не му плащат, обаче са съвестни хората). Да, наш избор е, но за да си позволяваме глезотии го правим. Е, ако не го правеше щяхме да си купуваме по-малко дрехи и да готвим повече, плюс някои разходи щяхме да обсъждаме (давам ти пример с това, че решихме този месец да направим разход за лаптоп, миналия за някакви слушалки солидна сума без да се налага да излизаме от тези рамки). Тогава 2500 са ни предостатъчно за месеца.