Живот в София

Ми мой приятел живее под наем за 400, пътува почти изключително с таксита, пуши айкос, яде здравословно (хаха), посещава поне два рок феста в чужбина годишно, почивки в Гърция или България на море и заплатата му е 2500.

Дамите, които в младите си години са имали пари за забавления, според мен са по-скоро изключение. Обикновено, когато човек е млад и неопитен, има и по-ниски доходи.
Въпреки това съм на мнение, че стандартът в България си е по-нисък от този във Франция и ако човек се е устроил добре там, е безсмислено да се връща.
Аз лично предпочитам България пред Франция, но това е заради факта, че тук си имам приятели и социална среда. Не съм убедена, че на моите години в чужбина бих имала социалният живот, който водя тук, предвид факта, че контактувам с хора в чужбина, малко по-възрастни от мен, които не излизат никъде, буквално.
Аз специално откакто децата ми пораснаха имам доста възможности за забаления, но моите хобита и интереси са в по-ниския ценови сегмент.

Как да кажа? В София цените не са толкова ниски, че да се компенсират тези 1200 евро, които ще взема у дома. За мен дали във Франция млад мъж с университетска диплома ще има по-добър стандарт на живот вс. същия млад мъж в България е малко спор дали водата е мокра. Аз самата приех работа навън, защото за същите задължения в същата сфера ми предложиха много повече и си направих сметката, че въпреки по-високите цени навън все пак ще имам по-добър стандарт. Но това са си моите разсъждения и моя живот и не ги налагам на никого.
Все пак не всичко в живота е пари и ако на човек ще му е по-спокойно и комфортно вкъщи, все някак ще се справи.

Аз не споря с никой, питам, за да стане ясно. И ми стана ясно, което е полезно, разбира се- тези неща, които описвате ги правя и аз същите - концерти, екскурзии, ски, театър, кино, книги и тн , но те изобщо не са задължителни разходи и аз изобщо не ги включвам към сметките за “живот”,”ежедневие” в София, каквато е темата. Под “живот в София” разбирам  главни, основни разходи - такива с които да живееш напълно нормално без страдания. Да не отидеш на ски например или на театър крайно не смятам, че е лишение или че е основен разход. При мен тези неща като хобита и екскурзии влизат в графата спестявания 50%, за които казах и ако искам ги правя, ако искам не ги правя, но и в двете положения няма да нарушат “живота ми в София” или “задължителните основни разходи”. Първоначално споменах забавления около 50лв седмично, което включвам 2-3 кафета или кино, което си е някакъв нормален минимум, не може са стои вкъщи само. Но ако ходи всеки ден на кино това е друго. Но екскурзии, купони, ски и тн са съвсем различен разход. Мога да ви дам пример 2018г съм ходила на 8 екскурзии в Европа по 4 дни + море и тогава заплатата ми беше 1700 лева. Ако това е ограничение, здраве му кажи. А пък долния пример за водата няма да го коментирам, то е смешно твърдение направо- как разбрахте, че не се къпя и се ограничавам, едва ли не си броя стотинките? В момента вземам повече пари от 2018г, ходя и на маникюр, и на педикюр, и косата си боядисвам в салон, ползвам висок клас козметика, имам четирикрилен гардероб с дрехи, телефон последен модел имам, и книги и театри посещавам, и спестявания ми остават. Не знам какъв друг пример мога да дам, само кола къде нямам, но тези неща не са главен разход за нормален живот, в който и град да е и.

Не става дума само за пари, откъде младите 20- 30 годишни хора намират толкова време за забавления? Това е времето, когато надграждаш в себе си, ако искаш да се катериш нагоре и да печелиш повече.

Аз работя от 19 годишна, помощ от родители съм получавала минимално и до време. На 26-27 съм се занимавала единствено със себе си и собствения си кеф. При уикенди, национални и официални празници - в България са изобилие + 20 и няколко дни отпуска, имаш време да се забавляваш. Да не говорим, че на 20 и няколко имах сили да съм навън до 2 след бачкане и в 8 да стана за работа. Към днешна дата това, естествено, никога няма да стане.
Доволна съм от това къде се намирам професионално.

Зависи на какъв стандарт си свикнал. С 2300 евро, под наем ще живееш по-добре, отколкото с 2300 лева, също под наем. Това ако си в провинцията естествено, в Париж цените са съвсем други. Сравнението е правено с човек, който живее в София, с 1800лв заплата, но в наследствен апартамент.
Ако толкова се колебаеш и предвид възрастта ти, пробвай! Приеми го като Еразмус. Ако не ти хареса, след година ще се върнеш. Но поне няма да съжаляваш, че не си опитал.

Еха, тук излезе, че или половината взимат по 4 бона, или живеят в собствено жилище. Не знам какъв за какъв лукс говорите, но мой близък доскоро с 2хил заплата и 800лв кредити живееше съвсем спокойно, сам.
Направо ме изумихте с тези суми. Честно, вие колко определяте като достатъчен доход за сам човек под наем?

Е, много хора обясниха много неща в темата, включително, че са доволни от начина си на живот в София и се справят (за което евала и адмирации).

Но 2500 е средна заплата за София, особено за мъж с образование и опит в чужбина, вероятно и поне два чужди езика. Ще си плаща сметките, ще има за ядене, няма да е бос и гол, но със средна заплата ще има средно качество на живот.

За мен нещата стоят по малко по-различен начин: за да оставя една от най-развитите и богати държави в Европа, където съм отрасъл и получил образованието си и да се върна в България, трябва да ме цапнат със сериозно добра дума по главата и да си осигуря по-висок стандарт. Това откъм материален прочит на нещата. Емоционалният го отчитам също.

С 2300 съвсем спокойно може да си митка, да се облече, нахрани, да иде в Камбоджа и Япония (вярно, малко със заем, но може). Аз например много искам да ида в Камбоджа, но нямам такъв доход.
И аз малко не схващам за какъв стандарт става дума, честно казано. То все едно в чужбина висшистите си пият сутрешното кафе до Биг Бен, а после летят да работят хоумофис от кеширана био закусвалня до триумфалната арка или Кремъл. И стандартно морето им е някъде в Бразилия.

Няма да споря - инфото кое колко струва в Бълария е безплатно и широко достъпно, всеки може да седне с листче и химикалка и да си сметне спрямо начина на живот какво му е важно, какво може, без какво не може, дали иска да пътува, дали иска да спестява и как му се живее.
Успех, Ивайло, каквото и да решиш!

3000 лева бруто са с горе долу 1000 над средната за София, не е зле изобщо за сам човек.

Аз с тия пари ще се размажа. Нар, ще ти правя компания за Камбоджа.

Абсолютно съм сигурна, че там не е имал кой знае какъв висок стандарт на живот, защото ако го е имал, тази тема нямаше да съществува. Кой ще си остави хубавия живот в уредена държава, за да се връща тук, щото му предлагали 2300 лв нето? Айде стига! А носталгията по София, където не споменава да са близките му, едва ли е причина за обмисляне на завръщане.
Авторе, ще ти стигат спокойно. Едва ли ще живееш по-зле материално, за разочарования е рано да се говори.

Занимавам се професионално със заплати и имам поглед върху доста сектори и нива в София. Заплата от 2300 лв. е доста над средното ниво за града. Средно хората получавам 1600-1700 лв. Казвам средно- има над тези, има под тези, но това е равнището на масата от заплатите. Така че за София сумата е доста добра. Ще ви стига за съвсем прилично ежедневие, дори може и да спестявате. Лесно се смята- наеми и сметки както вече се разбра могат да се поберат в 700 лв. В тропс къщите салата и основно ще излезе 10-11 лева. Дори съвсем да не готвите, а да си вземете вечеря и за вкъщи заедно със закуска и кафе ще е до 30 лв на ден. Остават 700 лв, които преспокойно ще стигнат за транспорт, 2-3 излизания и отделени пари за годишна почивка. Който твърди, че с тези пари не може да се издържа в София, не може да си направи добре сметката и има прекалено широко пръсти. Стандарт на живот бе означава да харчим безразборно. Аз с подобни доходи си осигурявам абсолютно всичко, което искам без да се ограничавам, включително няколко почивки годишно. Спорът с транспорт е напълно излишен- всички в офиса имат коли, но предпочитат да идват с градския, защото няма къде да паркират в центъра ( най- близкият платен паркинг е на такова пешеходно разстояние, че   все едно си дошъл пеша на работа) Част от колегите дори идват с колелета или пеша и така поддържат и добра форма. Имам съученици, които завършиха в чужбина, поработиха там, върнаха се, намериха си добре работа и създадоха семейства. Казват, че тук са по щастливи. По високият стандарт не е всичко,а и не всеки успява да го постигне в чужбина.