Не мога повече, никога до сега не съм била така разочерована. Всипко започна деня когато излязох сутринта на кафе с детето и видях комшийката и казала пе свъкърва ми имала някакви 110 лева да й връща. Прибрах се аз след час и казах на мъжа ми, той започна да се кара с майка си че не иска пари от нас а от хората че има да връща на цялата махала и той й каза че ако продължава така ще я прати на София при зълвата. Тя се ядоса и започна да вика че къщата е нейната и че ако не ни изнася да си хващаме пътя за село. Останахме много обидени с мъжа ми. Мина и замина тоя момент. Седмица по късно свъкървата открадна 50 лева от пормонето на сина си и се направила на луда след това аз се ядосах и намерих парите в нейния гардероб под дрехите. Казах на мъжа ми а той си пита ушите, казах му да поговори с нея той не ме послуша. Вчера сутринта се скарахме заради тези неща все пак не е за първи път нито ще е за последен и така вчера в продължение на 2 часа се караме и на края взех да излизам с малкия да се успокоя малко а той застана на пътя ми и аз го блъснах леко а той ми удари шамар не ме заболя толкова за бузата колкото това да ми се скъса душата. Вече не знам какво да правя... нямам желание за нищо. За пореден път въпреки че съм права той доказа че държи повече за майка си от колкото за мен. 😔