Софи много сладка муцунка 
Ех момичета , мечтая си и аз да го родя по пътя ако може в колата направо , без да усетя:joy:
Ех момичета , мечтая си и аз да го родя по пътя ако може в колата направо , без да усетя:joy:
- Публикувана: 29 септ. 2021, 08:05 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2021, 00:30 ч.
При нас настана оживление, ОКТОМВРИ сме в родилно отделение - Тема 16
Софи много сладка муцунка
Ех момичета , мечтая си и аз да го родя по пътя ако може в колата направо , без да усетя:joy:
Ех момичета , мечтая си и аз да го родя по пътя ако може в колата направо , без да усетя:joy:
Внимавай какво си пожелаваш.Една приятелка роди в колата пред болницата.Ама пък има забавен разказ за пред внуците един ден 
Ние вече сме си вкъщи и се чувстваме прекрасно. Само тримата с таткото сме. Каката както казах е карантинирна у баба си, а свекървата остана колкото да види бебето и да приготви един бърз обяд.
Опитвам да кърмя, но не знам до колко се получава. Малкия ако има как постоянно ще ми виси на гърдата, а аз като го видя как се успокоява не му отказвам. Имахме едночасово кърмене днес. За първото нощно хранене съм си предвидила АМ, че го държи сит за по-дълго, а ми се иска и аз да поспивам няколко часа поне през нощта.
Едното хранене днес беше с изцедена кърма, за да видя горе долу какво количество изкарвам, а и да поотпуша малко каналите. Ами това е в общи линии за 12 часа у дома
Опитвам да кърмя, но не знам до колко се получава. Малкия ако има как постоянно ще ми виси на гърдата, а аз като го видя как се успокоява не му отказвам. Имахме едночасово кърмене днес. За първото нощно хранене съм си предвидила АМ, че го държи сит за по-дълго, а ми се иска и аз да поспивам няколко часа поне през нощта.
Едното хранене днес беше с изцедена кърма, за да видя горе долу какво количество изкарвам, а и да поотпуша малко каналите. Ами това е в общи линии за 12 часа у дома
Интересно ми е помниш ли как беше първото ти раждане?
Да. Помня. Бях там, когато се случи.😉😂
Мога да разкажа. То си е доста поучително, и може да се кръсти така:
Моето първо раждане. Кое свърших вярно и кое не чак толкова вярно и добре?
Скрит текст:
Във времето, когато раждах сина ми бях леко наивен и глупавичък идеалист твърдо уверен, че туй нещо с бебетата е най-простото нещо. Че нали е от как свят светува !?! Първо смятах, че спираш да се пазиш, и хоп ставаш бременен - и така и стана. Второ - макар, че живеех в София (град с много възможности) попитах за АГ моя колежка стара мома с отдавна спрял цикъл, и започнах да ходя на ЖК в поликлиниката в кабинет с доста стара техника. Бременността е естествено нещо, нали?!
Когато тръгвах към родилното бях с усмивка на уста и изключитлно спокойна, с изтекли води. Много добро и правилно начало. Първия път раждах в "Света София" (бившата "Тина Киркова" - София). Избрах я , защото се оказа на две пресечки от нас, и след като ми изтекоха водите отидох пеш до там. Влязох в болницата без да съм прочела и ред по въпроса как протича едно раждане или поне попитала някой "Как е?". Бях 100% сигурна, че това е най- ественото нещо (жените го правят от векове) и с пълно доверие в лекарите. Те са там, за да помагат. Нали?! Доста по-късно (години) осъзнах, че за да има човек едно позитивно раждане е хубаво да се подготви за този прекрасен момент, защото ако остави всичко само в ръцете на докторите не винаги нещата протичат нормално(това са мои наблюдения)Те не са виновни. Такава им е школата.
Постъпих с 2см. разкритие и слаби контракции. Включиха ми система с окситоцин. Лежах и не мърдах в провисналото легло с пружини. Как ще излезе това бебе като не му помага гравитацията?! То да не е тапа на шампанско, че да се изстреля, когато си в хоризонтална позиция?! Но кой да ти каже?! На лекаря и на арушерката им е удобно да лежиш и от време на време да проверяват разкритието. В началото седяха с мен в предродилна, но после се преместиха в съседната стая. И ти един такъв малък, глупав и не запознат какво се случва започваш да изпадаш в паника след всяка контракция. Колкото повече те боли, толкова повече те е страх, а колкото повече се страхуваш, толкова повече те боли. За да изкарат сина ми се наложи епизиотомия, натискане на корема, за да ми помогнат(имах нужда) и шевове - всичко 12 часа.
И сега малко полезна информация :
Окситоцинът е хормонът на любовта - секретира се по време на раждане и секс. Той предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Той има отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Не е нужно някой да ти влива такъв, преди самото тяло да е готово да го отдели.
Запознайте се с процеса "раждане" чисто биологично - кое защо се случва, от къде и как трябва да мине бебето - неговата задача не е лесна и вие сте там , за да му помогнете. Това е работа за двама - за вас и бебчо. Вие е нужно да сте екип! И най-важното: Не трябва да има страх!
Тук ще цитирам част от книгата на Лоранс Перну:
"...Жената изпитва болка, защото се страхува. Тя се страхува, защото винаги е чувала да казват, че разждането е болезнено изпитание,....В крайна сметка, колкото е по-нервна, толкова повече се страхува. Обаче страхът поражда прекомерно напрежение на мускулите.Ония мускули, които би трябвало да бъдат отпуснати, за да може детето да се роди, се стягат. Това стягане причинява болка. За да преодолее болката, трябвада преодолее страхът.Как ще стане това?Като се обясни на жената какво става с нея, как живее плодът, как ще се роди.Като я научим да отпуска мускулите си, нервите си, да бъде спокойна. Като я научим да прави физически и дихателни упражнения, които ще я подготвят за раждането, с една дума, като й доставим достатъчно информация."
И за финал отново ще препоръчам лекцията за дишане на Елена Василева и книгата на Олга Дукат.
[\spoiler]
Във времето, когато раждах сина ми бях леко наивен и глупавичък идеалист твърдо уверен, че туй нещо с бебетата е най-простото нещо. Че нали е от как свят светува !?! Първо смятах, че спираш да се пазиш, и хоп ставаш бременен - и така и стана. Второ - макар, че живеех в София (град с много възможности) попитах за АГ моя колежка стара мома с отдавна спрял цикъл, и започнах да ходя на ЖК в поликлиниката в кабинет с доста стара техника. Бременността е естествено нещо, нали?!
Когато тръгвах към родилното бях с усмивка на уста и изключитлно спокойна, с изтекли води. Много добро и правилно начало. Първия път раждах в "Света София" (бившата "Тина Киркова" - София). Избрах я , защото се оказа на две пресечки от нас, и след като ми изтекоха водите отидох пеш до там. Влязох в болницата без да съм прочела и ред по въпроса как протича едно раждане или поне попитала някой "Как е?". Бях 100% сигурна, че това е най- ественото нещо (жените го правят от векове) и с пълно доверие в лекарите. Те са там, за да помагат. Нали?! Доста по-късно (години) осъзнах, че за да има човек едно позитивно раждане е хубаво да се подготви за този прекрасен момент, защото ако остави всичко само в ръцете на докторите не винаги нещата протичат нормално(това са мои наблюдения)Те не са виновни. Такава им е школата.
Постъпих с 2см. разкритие и слаби контракции. Включиха ми система с окситоцин. Лежах и не мърдах в провисналото легло с пружини. Как ще излезе това бебе като не му помага гравитацията?! То да не е тапа на шампанско, че да се изстреля, когато си в хоризонтална позиция?! Но кой да ти каже?! На лекаря и на арушерката им е удобно да лежиш и от време на време да проверяват разкритието. В началото седяха с мен в предродилна, но после се преместиха в съседната стая. И ти един такъв малък, глупав и не запознат какво се случва започваш да изпадаш в паника след всяка контракция. Колкото повече те боли, толкова повече те е страх, а колкото повече се страхуваш, толкова повече те боли. За да изкарат сина ми се наложи епизиотомия, натискане на корема, за да ми помогнат(имах нужда) и шевове - всичко 12 часа.
И сега малко полезна информация :
Окситоцинът е хормонът на любовта - секретира се по време на раждане и секс. Той предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Той има отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Не е нужно някой да ти влива такъв, преди самото тяло да е готово да го отдели.
Запознайте се с процеса "раждане" чисто биологично - кое защо се случва, от къде и как трябва да мине бебето - неговата задача не е лесна и вие сте там , за да му помогнете. Това е работа за двама - за вас и бебчо. Вие е нужно да сте екип! И най-важното: Не трябва да има страх!
Тук ще цитирам част от книгата на Лоранс Перну:
"...Жената изпитва болка, защото се страхува. Тя се страхува, защото винаги е чувала да казват, че разждането е болезнено изпитание,....В крайна сметка, колкото е по-нервна, толкова повече се страхува. Обаче страхът поражда прекомерно напрежение на мускулите.Ония мускули, които би трябвало да бъдат отпуснати, за да може детето да се роди, се стягат. Това стягане причинява болка. За да преодолее болката, трябвада преодолее страхът.Как ще стане това?Като се обясни на жената какво става с нея, как живее плодът, как ще се роди.Като я научим да отпуска мускулите си, нервите си, да бъде спокойна. Като я научим да прави физически и дихателни упражнения, които ще я подготвят за раждането, с една дума, като й доставим достатъчно информация."
И за финал отново ще препоръчам лекцията за дишане на Елена Василева и книгата на Олга Дукат.
[\spoiler]
На 09.10 се роди и нашата дъщеря - Зорница. 3100 грама, 50 см. Естествено раждане, което мина доста бързо, но пък с епизиотомия.
Разказ за раждането:
На 06.10 бях на преглед и запис на тонове, на които се установи, че нямам никакво разкритие, затова пък беше доста болезнен самият преглед. След него имах зацапване, което продължи и на следващия ден. Цял ден след това ме болеше много шийката и усещах пробождания в нея, когато бебка се движеше (а тя не е от кротките). Освен това ме болеше дори като ходя, ревеше ми се от тежестта и от болки в тазобедрените кости, беше ми дотегнало безкрайно да съм бременна.
На 8-ми срещу 9-ти през нощта почна да ми пада тапата. В началото не разбрах, че е тя, все пак ставаше нощем при ходенията до тоалетната. Забелязах обаче че има кръв, а уж зацапването беше приключило. На 9-ти сутринта почнах да усещам и менструални болки, които не бяха много регулярни. Затова пък "зацапването" започна да става с все по-червена кръв и тук почнах да се притеснявам дали все пак това вместо тапа, не е сигнал за проблем. Знаех, че моята АГ е на смяна в болницата през деня, но все пак ѝ звъннах да кажа какво се случва. При всички положения и да не беше почнало раждането имах уговорка да ида на тонове, тъй като пренасях.
С ММ стегнахме набързо багажа, викнахме такси и се изстреляхме към болницата (Вита, до мол Парадайс в София). Оказах се с разкритие 4-5 см, сравнително слаби и редки контракции и кървенето си е баш тапата, която пада на части. Беше примесена със слуз, но в притесненията си бях игнорирала това и в главата ми имаше доста негативни сценарии.
Приеха ме веднага и почнаха стандартните тест за Ковид, клизма и тоалет, запис на тонове. Всичко около час и половина в който контракциите станаха на около 5 минути с продължителност от около 50 секунди и все по-болезнени. Дишах, както Елена Василева беше обяснила, че трябва к това доста помагаше. Предложиха ми упойка и в началото исках да я откажа, но накрая размислих. Реших, че медали за храброст не дават, а ако откажа сега, после може и да не могат да ми сложат, поради твърде напреднал родилен процес.
И все пак докато се натуткат да ме заведат в предродилна зала и да дойде анестезиолог, аз се оказах с 9 см разкритие. Контракциите още бяха редки, но пък вече доста болезнени. Имах вече и напъни. Все пак ми спукаха мехура, което върна раждането крачка назад и се оказах с 8 см разкритие, та ми сложиха тест доза от упойката. Това доста помогна да мога да се съсредоточа в следващата част от раждането, макар да не елиминира болката напълно. Вече беше доста поносимо положението.
Казах, че имам напъни, прегледаха ме за разкритие отново и установиха, че съм с пълно. Първите десетина минути все пак лежах на леглото в предродилна зала и напъвах от там като ме окуражаваха през цялото време колко добре се справям. Като цяло бях доста спокойна вече и съсредоточена да дишам правилно и да напъвам с корем, а не с лице. Почти винаги ми се получаваше.
След това ме преместиха в родилната зала, по някое време са ми сложили окситоцин, за да зачестят контракциите, но нямам идея кога е станало. Самите напъни станаха болезнени, когато излизаха главата и раменете. Тогава ми направиха и епизиотомия, защото тъканите щели да се скъсат на други места. Видях я беба как излиза след като минаха и рамената ѝ. До този момент бях напъвала със затворени очи. Като извадиха рамената обаче някак ми олекна и отворих очи и я видях! Беше лилавеникаво-синьо-бяла и мокра. Проплака още преди да срежат пъпната връв. Последва раждането на плацентата, за което ми натиснаха корема малко и не беше приятно. Предполагам, че беше от нетърпение. Питаха ме дали искам да я видя и аз казах "да". Все пак колко често ще имам този шанс, освен ако не си отгледам нова плацента с нова бременност.
Чувах как говорят около мен за мерките на беба и се опитвах да запомня всичко. Часът беше 15:43. Значи от пристигането ми в болницата до раждането бяха минали около 5 часа. Трудно повярвах колко бързо е минало това време, имах чувството даже, че е по-малко. След това обаче са ме приспали,помня само как анестезиолога се доближава до абоката ми и после как се будя и съм сама в родилното с беба, в другия край на стаята.
Пристигна една от акушерките и я питах колко време съм спала. Оказа се 1 час, а аз трябва да стоя там 2, за да ме наблюдават. Бяха ме зашили докато съм била под упойка. Звъннах на таткото да разпространява благата вест. Дадоха ми да гушна Зори и дори успя да засуче, сладката ми тя! Малко се сърдеше, че беше гладна, а още ѝ беше трудно да се ориентира. Толкова ми беше сладка в този момент, въпреки че ме болеше зърното. Но аз неука, тя неука, това е, ще трябва да се научим една друга как.
Отведоха я после в неонатологията, а мен в стаята ми. Още бях толкова развълнувана. В този момент почнаха да валят честитки от всякъде, добре че бяха основно по чат, че ми се говореше само с двама-трима. Най-вече с таткото
Доведоха ми я пак, вече изкъпана и преоблечена, снимаха ме с нея и тя беше така мъничка! Толкова сладичка. Първата нощ ше я държат в неонатологията, после вече аз си избирам дали ще стои при мен или не. Засега искам да е все при мен, особено защото искам да кърмя и дори и тази първа нощ малко ме притеснява, че сме разделени.
Толкоз от мен засега.
Стискам палци на всички неродили мами, да мине леко.
Разказ за раждането:
На 06.10 бях на преглед и запис на тонове, на които се установи, че нямам никакво разкритие, затова пък беше доста болезнен самият преглед. След него имах зацапване, което продължи и на следващия ден. Цял ден след това ме болеше много шийката и усещах пробождания в нея, когато бебка се движеше (а тя не е от кротките). Освен това ме болеше дори като ходя, ревеше ми се от тежестта и от болки в тазобедрените кости, беше ми дотегнало безкрайно да съм бременна.
На 8-ми срещу 9-ти през нощта почна да ми пада тапата. В началото не разбрах, че е тя, все пак ставаше нощем при ходенията до тоалетната. Забелязах обаче че има кръв, а уж зацапването беше приключило. На 9-ти сутринта почнах да усещам и менструални болки, които не бяха много регулярни. Затова пък "зацапването" започна да става с все по-червена кръв и тук почнах да се притеснявам дали все пак това вместо тапа, не е сигнал за проблем. Знаех, че моята АГ е на смяна в болницата през деня, но все пак ѝ звъннах да кажа какво се случва. При всички положения и да не беше почнало раждането имах уговорка да ида на тонове, тъй като пренасях.
С ММ стегнахме набързо багажа, викнахме такси и се изстреляхме към болницата (Вита, до мол Парадайс в София). Оказах се с разкритие 4-5 см, сравнително слаби и редки контракции и кървенето си е баш тапата, която пада на части. Беше примесена със слуз, но в притесненията си бях игнорирала това и в главата ми имаше доста негативни сценарии.
Приеха ме веднага и почнаха стандартните тест за Ковид, клизма и тоалет, запис на тонове. Всичко около час и половина в който контракциите станаха на около 5 минути с продължителност от около 50 секунди и все по-болезнени. Дишах, както Елена Василева беше обяснила, че трябва к това доста помагаше. Предложиха ми упойка и в началото исках да я откажа, но накрая размислих. Реших, че медали за храброст не дават, а ако откажа сега, после може и да не могат да ми сложат, поради твърде напреднал родилен процес.
И все пак докато се натуткат да ме заведат в предродилна зала и да дойде анестезиолог, аз се оказах с 9 см разкритие. Контракциите още бяха редки, но пък вече доста болезнени. Имах вече и напъни. Все пак ми спукаха мехура, което върна раждането крачка назад и се оказах с 8 см разкритие, та ми сложиха тест доза от упойката. Това доста помогна да мога да се съсредоточа в следващата част от раждането, макар да не елиминира болката напълно. Вече беше доста поносимо положението.
Казах, че имам напъни, прегледаха ме за разкритие отново и установиха, че съм с пълно. Първите десетина минути все пак лежах на леглото в предродилна зала и напъвах от там като ме окуражаваха през цялото време колко добре се справям. Като цяло бях доста спокойна вече и съсредоточена да дишам правилно и да напъвам с корем, а не с лице. Почти винаги ми се получаваше.
След това ме преместиха в родилната зала, по някое време са ми сложили окситоцин, за да зачестят контракциите, но нямам идея кога е станало. Самите напъни станаха болезнени, когато излизаха главата и раменете. Тогава ми направиха и епизиотомия, защото тъканите щели да се скъсат на други места. Видях я беба как излиза след като минаха и рамената ѝ. До този момент бях напъвала със затворени очи. Като извадиха рамената обаче някак ми олекна и отворих очи и я видях! Беше лилавеникаво-синьо-бяла и мокра. Проплака още преди да срежат пъпната връв. Последва раждането на плацентата, за което ми натиснаха корема малко и не беше приятно. Предполагам, че беше от нетърпение. Питаха ме дали искам да я видя и аз казах "да". Все пак колко често ще имам този шанс, освен ако не си отгледам нова плацента с нова бременност.
Чувах как говорят около мен за мерките на беба и се опитвах да запомня всичко. Часът беше 15:43. Значи от пристигането ми в болницата до раждането бяха минали около 5 часа. Трудно повярвах колко бързо е минало това време, имах чувството даже, че е по-малко. След това обаче са ме приспали,помня само как анестезиолога се доближава до абоката ми и после как се будя и съм сама в родилното с беба, в другия край на стаята.
Пристигна една от акушерките и я питах колко време съм спала. Оказа се 1 час, а аз трябва да стоя там 2, за да ме наблюдават. Бяха ме зашили докато съм била под упойка. Звъннах на таткото да разпространява благата вест. Дадоха ми да гушна Зори и дори успя да засуче, сладката ми тя! Малко се сърдеше, че беше гладна, а още ѝ беше трудно да се ориентира. Толкова ми беше сладка в този момент, въпреки че ме болеше зърното. Но аз неука, тя неука, това е, ще трябва да се научим една друга как.
Отведоха я после в неонатологията, а мен в стаята ми. Още бях толкова развълнувана. В този момент почнаха да валят честитки от всякъде, добре че бяха основно по чат, че ми се говореше само с двама-трима. Най-вече с таткото
Доведоха ми я пак, вече изкъпана и преоблечена, снимаха ме с нея и тя беше така мъничка! Толкова сладичка. Първата нощ ше я държат в неонатологията, после вече аз си избирам дали ще стои при мен или не. Засега искам да е все при мен, особено защото искам да кърмя и дори и тази първа нощ малко ме притеснява, че сме разделени.
Толкоз от мен засега.
Стискам палци на всички неродили мами, да мине леко.
На 09.10 се роди и нашата дъщеря - Зорница. 3100 грама, 50 см. Естествено раждане, което мина доста бързо, но пък с епизиотомия.
Разказ за раждането:
На 06.10 бях на преглед и запис на тонове, на които се установи, че нямам никакво разкритие, затова пък беше доста болезнен самият преглед. След него имах зацапване, което продължи и на следващия ден. Цял ден след това ме болеше много шийката и усещах пробождания в нея, когато бебка се движеше (а тя не е от кротките). Освен това ме болеше дори като ходя, ревеше ми се от тежестта и от болки в тазобедрените кости, беше ми дотегнало безкрайно да съм бременна.
На 8-ми срещу 9-ти през нощта почна да ми пада тапата. В началото не разбрах, че е тя, все пак ставаше нощем при ходенията до тоалетната. Забелязах обаче че има кръв, а уж зацапването беше приключило. На 9-ти сутринта почнах да усещам и менструални болки, които не бяха много регулярни. Затова пък "зацапването" започна да става с все по-червена кръв и тук почнах да се притеснявам дали все пак това вместо тапа, не е сигнал за проблем. Знаех, че моята АГ е на смяна в болницата през деня, но все пак ѝ звъннах да кажа какво се случва. При всички положения и да не беше почнало раждането имах уговорка да ида на тонове, тъй като пренасях.
С ММ стегнахме набързо багажа, викнахме такси и се изстреляхме към болницата (Вита, до мол Парадайс в София). Оказах се с разкритие 4-5 см, сравнително слаби и редки контракции и кървенето си е баш тапата, която пада на части. Беше примесена със слуз, но в притесненията си бях игнорирала това и в главата ми имаше доста негативни сценарии.
Приеха ме веднага и почнаха стандартните тест за Ковид, клизма и тоалет, запис на тонове. Всичко около час и половина в който контракциите станаха на около 5 минути с продължителност от около 50 секунди и все по-болезнени. Дишах, както Елена Василева беше обяснила, че трябва к това доста помагаше. Предложиха ми упойка и в началото исках да я откажа, но накрая размислих. Реших, че медали за храброст не дават, а ако откажа сега, после може и да не могат да ми сложат, поради твърде напреднал родилен процес.
И все пак докато се натуткат да ме заведат в предродилна зала и да дойде анестезиолог, аз се оказах с 9 см разкритие. Контракциите още бяха редки, но пък вече доста болезнени. Имах вече и напъни. Все пак ми спукаха мехура, което върна раждането крачка назад и се оказах с 8 см разкритие, та ми сложиха тест доза от упойката. Това доста помогна да мога да се съсредоточа в следващата част от раждането, макар да не елиминира болката напълно. Вече беше доста поносимо положението.
Казах, че имам напъни, прегледаха ме за разкритие отново и установиха, че съм с пълно. Първите десетина минути все пак лежах на леглото в предродилна зала и напъвах от там като ме окуражаваха през цялото време колко добре се справям. Като цяло бях доста спокойна вече и съсредоточена да дишам правилно и да напъвам с корем, а не с лице. Почти винаги ми се получаваше.
След това ме преместиха в родилната зала, по някое време са ми сложили окситоцин, за да зачестят контракциите, но нямам идея кога е станало. Самите напъни станаха болезнени, когато излизаха главата и раменете. Тогава ми направиха и епизиотомия, защото тъканите щели да се скъсат на други места. Видях я беба как излиза след като минаха и рамената ѝ. До този момент бях напъвала със затворени очи. Като извадиха рамената обаче някак ми олекна и отворих очи и я видях! Беше лилавеникаво-синьо-бяла и мокра. Проплака още преди да срежат пъпната връв. Последва раждането на плацентата, за което ми натиснаха корема малко и не беше приятно. Предполагам, че беше от нетърпение. Питаха ме дали искам да я видя и аз казах "да". Все пак колко често ще имам този шанс, освен ако не си отгледам нова плацента с нова бременност.
Чувах как говорят около мен за мерките на беба и се опитвах да запомня всичко. Часът беше 15:43. Значи от пристигането ми в болницата до раждането бяха минали около 5 часа. Трудно повярвах колко бързо е минало това време, имах чувството даже, че е по-малко. След това обаче са ме приспали,помня само как анестезиолога се доближава до абоката ми и после как се будя и съм сама в родилното с беба, в другия край на стаята.
Пристигна една от акушерките и я питах колко време съм спала. Оказа се 1 час, а аз трябва да стоя там 2, за да ме наблюдават. Бяха ме зашили докато съм била под упойка. Звъннах на таткото да разпространява благата вест. Дадоха ми да гушна Зори и дори успя да засуче, сладката ми тя! Малко се сърдеше, че беше гладна, а още ѝ беше трудно да се ориентира. Толкова ми беше сладка в този момент, въпреки че ме болеше зърното. Но аз неука, тя неука, това е, ще трябва да се научим една друга как.
Отведоха я после в неонатологията, а мен в стаята ми. Още бях толкова развълнувана. В този момент почнаха да валят честитки от всякъде, добре че бяха основно по чат, че ми се говореше само с двама-трима. Най-вече с таткото
Доведоха ми я пак, вече изкъпана и преоблечена, снимаха ме с нея и тя беше така мъничка! Толкова сладичка. Първата нощ ше я държат в неонатологията, после вече аз си избирам дали ще стои при мен или не. Засега искам да е все при мен, особено защото искам да кърмя и дори и тази първа нощ малко ме притеснява, че сме разделени.
Толкоз от мен засега.
Стискам палци на всички неродили мами, да мине леко.
Разказ за раждането:
На 06.10 бях на преглед и запис на тонове, на които се установи, че нямам никакво разкритие, затова пък беше доста болезнен самият преглед. След него имах зацапване, което продължи и на следващия ден. Цял ден след това ме болеше много шийката и усещах пробождания в нея, когато бебка се движеше (а тя не е от кротките). Освен това ме болеше дори като ходя, ревеше ми се от тежестта и от болки в тазобедрените кости, беше ми дотегнало безкрайно да съм бременна.
На 8-ми срещу 9-ти през нощта почна да ми пада тапата. В началото не разбрах, че е тя, все пак ставаше нощем при ходенията до тоалетната. Забелязах обаче че има кръв, а уж зацапването беше приключило. На 9-ти сутринта почнах да усещам и менструални болки, които не бяха много регулярни. Затова пък "зацапването" започна да става с все по-червена кръв и тук почнах да се притеснявам дали все пак това вместо тапа, не е сигнал за проблем. Знаех, че моята АГ е на смяна в болницата през деня, но все пак ѝ звъннах да кажа какво се случва. При всички положения и да не беше почнало раждането имах уговорка да ида на тонове, тъй като пренасях.
С ММ стегнахме набързо багажа, викнахме такси и се изстреляхме към болницата (Вита, до мол Парадайс в София). Оказах се с разкритие 4-5 см, сравнително слаби и редки контракции и кървенето си е баш тапата, която пада на части. Беше примесена със слуз, но в притесненията си бях игнорирала това и в главата ми имаше доста негативни сценарии.
Приеха ме веднага и почнаха стандартните тест за Ковид, клизма и тоалет, запис на тонове. Всичко около час и половина в който контракциите станаха на около 5 минути с продължителност от около 50 секунди и все по-болезнени. Дишах, както Елена Василева беше обяснила, че трябва к това доста помагаше. Предложиха ми упойка и в началото исках да я откажа, но накрая размислих. Реших, че медали за храброст не дават, а ако откажа сега, после може и да не могат да ми сложат, поради твърде напреднал родилен процес.
И все пак докато се натуткат да ме заведат в предродилна зала и да дойде анестезиолог, аз се оказах с 9 см разкритие. Контракциите още бяха редки, но пък вече доста болезнени. Имах вече и напъни. Все пак ми спукаха мехура, което върна раждането крачка назад и се оказах с 8 см разкритие, та ми сложиха тест доза от упойката. Това доста помогна да мога да се съсредоточа в следващата част от раждането, макар да не елиминира болката напълно. Вече беше доста поносимо положението.
Казах, че имам напъни, прегледаха ме за разкритие отново и установиха, че съм с пълно. Първите десетина минути все пак лежах на леглото в предродилна зала и напъвах от там като ме окуражаваха през цялото време колко добре се справям. Като цяло бях доста спокойна вече и съсредоточена да дишам правилно и да напъвам с корем, а не с лице. Почти винаги ми се получаваше.
След това ме преместиха в родилната зала, по някое време са ми сложили окситоцин, за да зачестят контракциите, но нямам идея кога е станало. Самите напъни станаха болезнени, когато излизаха главата и раменете. Тогава ми направиха и епизиотомия, защото тъканите щели да се скъсат на други места. Видях я беба как излиза след като минаха и рамената ѝ. До този момент бях напъвала със затворени очи. Като извадиха рамената обаче някак ми олекна и отворих очи и я видях! Беше лилавеникаво-синьо-бяла и мокра. Проплака още преди да срежат пъпната връв. Последва раждането на плацентата, за което ми натиснаха корема малко и не беше приятно. Предполагам, че беше от нетърпение. Питаха ме дали искам да я видя и аз казах "да". Все пак колко често ще имам този шанс, освен ако не си отгледам нова плацента с нова бременност.
Чувах как говорят около мен за мерките на беба и се опитвах да запомня всичко. Часът беше 15:43. Значи от пристигането ми в болницата до раждането бяха минали около 5 часа. Трудно повярвах колко бързо е минало това време, имах чувството даже, че е по-малко. След това обаче са ме приспали,помня само как анестезиолога се доближава до абоката ми и после как се будя и съм сама в родилното с беба, в другия край на стаята.
Пристигна една от акушерките и я питах колко време съм спала. Оказа се 1 час, а аз трябва да стоя там 2, за да ме наблюдават. Бяха ме зашили докато съм била под упойка. Звъннах на таткото да разпространява благата вест. Дадоха ми да гушна Зори и дори успя да засуче, сладката ми тя! Малко се сърдеше, че беше гладна, а още ѝ беше трудно да се ориентира. Толкова ми беше сладка в този момент, въпреки че ме болеше зърното. Но аз неука, тя неука, това е, ще трябва да се научим една друга как.
Отведоха я после в неонатологията, а мен в стаята ми. Още бях толкова развълнувана. В този момент почнаха да валят честитки от всякъде, добре че бяха основно по чат, че ми се говореше само с двама-трима. Най-вече с таткото
Доведоха ми я пак, вече изкъпана и преоблечена, снимаха ме с нея и тя беше така мъничка! Толкова сладичка. Първата нощ ше я държат в неонатологията, после вече аз си избирам дали ще стои при мен или не. Засега искам да е все при мен, особено защото искам да кърмя и дори и тази първа нощ малко ме притеснява, че сме разделени.
Толкоз от мен засега.
Стискам палци на всички неродили мами, да мине леко.
Честита принцеса😊😊😊 аз днес бях с васс 😀😀😀 във Вита на тъмно и сега като прочетох ми стана много мило и готино! Пожелавам ви да сте здрави и скоро да ви изпишат
Честито юначе 💙 Бъдете здрави!
Момичета, да ви се похваля. Днес тръпна в очакване да видя най-накрая бебка. Вече не е в интензивно, ще мине преглед и тоалет и ще ми я донесат 😊 Нямам търпение.
И при мен секциото мина бързо и изобщо не боли като първото. Доста по-добре съм. Само отоците около глезена не знам кога минават. Днес се изкъпах, смениха ми превръзката и раната изглежда добре. Предния път коремът ми беше лилав, а сега е супер спокоен. Казаха като махнем конците да пръскам с Цикатридина.
Момичета, да ви се похваля. Днес тръпна в очакване да видя най-накрая бебка. Вече не е в интензивно, ще мине преглед и тоалет и ще ми я донесат 😊 Нямам търпение.
И при мен секциото мина бързо и изобщо не боли като първото. Доста по-добре съм. Само отоците около глезена не знам кога минават. Днес се изкъпах, смениха ми превръзката и раната изглежда добре. Предния път коремът ми беше лилав, а сега е супер спокоен. Казаха като махнем конците да пръскам с Цикатридина.
Честито! Разкажи после как е минала срещата ви с госпожицата. Мойте конци ги махнаха на 5 ден и после на 6остана един само и него ходих да махнат, три бяха мисля, и не ми казаха с какво да мажа или правя изобщо незнам нормално ли е. Аз още усещам дърпания с вече 13 дена от секциото. И на мен бубамара ми се подуха като балони краката на следващия ден след операцията питах ги докторите какво да правя много се уплаших, и само казват вдигане на високо и повече вода да се пие. На мен някъде след 8 ден почнаха да си се възвръща формата и в момента нямам оток и подуване,но така ме болят като пипна незнам защо . За първи път ми се случва да задържам така вода. Да ви питам ,който сме родили секцио, относно лохито при вас как е ? На мен ми е нещо слабо за деня сменям два три пъти превръзката от хигиена гледна точка,но не е пълна,а само някакви като бледо розови капки кръв.. извинявам се че ви занимавам с това,но поне се чудя дали е нормално. Забравила съм как беше просто преди 7 години.
Честито на всички, на които не съм честитила 😊
За лохиите, след като започнах да кърмя се увеличиха. Иначе и моите бяха слаби.
Да ви се оплача от първата ни вечер вкъщи. Някакъв кошмар. Тя плака цяла нощ! Яде, яка 2 пъти, михме се. Цедих се защото имах напрежение в гърдите, но тук направих грешка, че и го дадох да си го изпие от шише. Сега не ще да суче, а аз цяла нощ упорствам, защото няма да се цедя заради нейния мързел. Спи само върху мен, оставя ли я започва да плаче. Направо не знам на кой свят съм.
За лохиите, след като започнах да кърмя се увеличиха. Иначе и моите бяха слаби.
Да ви се оплача от първата ни вечер вкъщи. Някакъв кошмар. Тя плака цяла нощ! Яде, яка 2 пъти, михме се. Цедих се защото имах напрежение в гърдите, но тук направих грешка, че и го дадох да си го изпие от шише. Сега не ще да суче, а аз цяла нощ упорствам, защото няма да се цедя заради нейния мързел. Спи само върху мен, оставя ли я започва да плаче. Направо не знам на кой свят съм.
Честито на всички, на които не съм честитила 😊
За лохиите, след като започнах да кърмя се увеличиха. Иначе и моите бяха слаби.
Да ви се оплача от първата ни вечер вкъщи. Някакъв кошмар. Тя плака цяла нощ! Яде, яка 2 пъти, михме се. Цедих се защото имах напрежение в гърдите, но тук направих грешка, че и го дадох да си го изпие от шише. Сега не ще да суче, а аз цяла нощ упорствам, защото няма да се цедя заради нейния мързел. Спи само върху мен, оставя ли я започва да плаче. Направо не знам на кой свят съм.
За лохиите, след като започнах да кърмя се увеличиха. Иначе и моите бяха слаби.
Да ви се оплача от първата ни вечер вкъщи. Някакъв кошмар. Тя плака цяла нощ! Яде, яка 2 пъти, михме се. Цедих се защото имах напрежение в гърдите, но тук направих грешка, че и го дадох да си го изпие от шише. Сега не ще да суче, а аз цяла нощ упорствам, защото няма да се цедя заради нейния мързел. Спи само върху мен, оставя ли я започва да плаче. Направо не знам на кой свят съм.
Това с лохиите е нормално, като кърмиш. Кърменето предизвиква матката да контрахира и съответно изхвърля всичко ненужно по-лесно.
Аз съм още в болницата, но и аз виждам разликата, след като е бил на шише. Снощи го накърмих без проблеми. Нощес беше в неонатологията и тази сутрин едва го накарах да засуче. Но се заинатих и реших, че няма да му дам АМ, та каквото ще да е. Мисля довечера да подпиша декларация и направо да го оставя да спи при мен, за да мога да си го кърмя. Така или иначе нощес спах само три часа и чаках с нетърпение да стане 6 да си го взема, така че мисля, че това ще ми е най-добрият вариант. Вече съм и малко по-добре от секциото, та нещата се подреждат.
Добро утро. Честито на всички нови майчета, пожелавам ви много здраве и щастливи мигове с бебчетата! 🥰♥️
Аз съм с въпрос към тези от вас, които имат по-голям опит с кърменето.
С ММ ядохме една леща с готова подправка. Хвана ни жестоко разстройство. Дали, ако съм на диета ден-два това ще повлияе на кърмата ми? С първото дете не ми се е случвало да пазя диета заради разстройство, докато кърмя и не знам как се отразява.
За закуска си сварих неподсладен чай от липа и мащерка и хапнах оризовки и банан. За обяд ще си сваря ориз с моркови.
Иначе бебчо си е добре. Цоцка си през деня, когато го събудя, вечер на 3-3,5 часа, не съм забелязала и той да е получил някакъв дискомфорт.
Аз съм с въпрос към тези от вас, които имат по-голям опит с кърменето.
С ММ ядохме една леща с готова подправка. Хвана ни жестоко разстройство. Дали, ако съм на диета ден-два това ще повлияе на кърмата ми? С първото дете не ми се е случвало да пазя диета заради разстройство, докато кърмя и не знам как се отразява.
За закуска си сварих неподсладен чай от липа и мащерка и хапнах оризовки и банан. За обяд ще си сваря ориз с моркови.
Иначе бебчо си е добре. Цоцка си през деня, когато го събудя, вечер на 3-3,5 часа, не съм забелязала и той да е получил някакъв дискомфорт.
Момичета, някоя има ли идея Вит. К точно на 30тия ден ли трябва да се даде или може примерно на 35тия.. И също аз ли трябва да го дам или педиатъра? На баткото си спомням, че го дадоха на преглед в болницата, където се роди, но сега мисля да не ходим там, а направо при педиатърката ни, та затова се чудя..