Моите уши от 1 година са така,направо щях да полудея толкова е неприятно.Но на мен ми остана от прекаран ковид.В крайна сметка след няколко прегледа ми изписаха капки за нос ,след като си слагах раздувах бузи за да изпукат ,което и стана няколко пъти 😁После обаче видях 2те черти и ушите останаха на заден план.
- Публикувана: 23 окт. 2021, 17:18 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2021, 15:33 ч.
Много мина, малко остана, скоро всяка ще е горда ДЕКЕМВРИЙСКА мама! (Teмa 7/2021)
Може и при мен да е от Ковид, но не се бях сетила. Просто се появи когато започна да ми пада желязото (няколко седмици след Ковид) и се махна няколко седмици след като вдигнах желязото.
Ох тия уши, и при мен главно само едното и май е свързано и с грип, изкаран около тийнейджърството. Много неприятно как си мигрират УНГ инфекциите. Пукването работи за 10сек при мен само 😂
Чета вече разкази за раждане. Често започва през нощта и се замислям, че не сме още толкова близки с лекарката, че да й звънна в 3ч сутринта 😀
Има някои аспекти на секциото, които честно ме блазнят - имаш план, не минаваш мъките, за да те срежат спешно въпреки опита, уговаряш се с твоя си лекар и не е в лудницата по коледни празници, не си разкъсана долу... Има и разбира се много недостатъци, все пак е и операция. Не сме говорили още с АГ, нямам индикации за секцио засега и се подготвям психически за естествено. Да имам план и дата би ми действало прекрасно на психиката обаче 😀
Чета вече разкази за раждане. Често започва през нощта и се замислям, че не сме още толкова близки с лекарката, че да й звънна в 3ч сутринта 😀
Има някои аспекти на секциото, които честно ме блазнят - имаш план, не минаваш мъките, за да те срежат спешно въпреки опита, уговаряш се с твоя си лекар и не е в лудницата по коледни празници, не си разкъсана долу... Има и разбира се много недостатъци, все пак е и операция. Не сме говорили още с АГ, нямам индикации за секцио засега и се подготвям психически за естествено. Да имам план и дата би ми действало прекрасно на психиката обаче 😀
При мен контракциите с първата бременност започнаха в 22:30, отидох в болница чак в 10:30 на следващия ден. 😂 Ама и мен не ме кефи това посред нощите. Друго ме притесни, че чух (не съм проверила още), че вече избор на екип за нормално раждане нямало в болницата към която съм се ориентирала. Само за секцио.
И аз не съм говорила още с АГ-то, може би на 1-ви като съм на преглед ще го коментираме.
ПС: преди малко отворих една статия на списание 9 месеца относно страховете свързани с раждането, отказах се да чета. 😂
И аз не съм говорила още с АГ-то, може би на 1-ви като съм на преглед ще го коментираме.
ПС: преди малко отворих една статия на списание 9 месеца относно страховете свързани с раждането, отказах се да чета. 😂
И мен неизвестността ме плаши. Свикнала съм за всичко да съм подготвена и да е тренирано предварително. А сега първо, че не знам кога ще се случи, ами и не знам какво да очаквам от събитието. 😁 Да не говорим, че се чудя дали ще знам точно кога да тръгнем към болницата. Опитвам се да чета позитивни разкази за раждане и да се настройвам, че и моето ще мине така. Ноо шубето си е голям страх. 😁
Тук, във форума, има тема Смешно ли е раждането. Много забавни и позитивни истории има и искрено съм се смяла на някои от тях. Скоро не съм я чела, трябва да я потърся, та малко да се поотпусна, че взех и аз да се спичам. Чувствам се като преди изпит, за който нищо не знам. А аз не съм от хората, които обичат да са неподготвени.
Не е толкова хубаво да знаеш и да плануваш. По принцип съм много по плановете и по списъците😂, но когато ми определиха дата за първото дете изобщо не бях спокойна. Независимо, че от 14 годишна лекари ме бяха предупредили, че когато имам деца ще са секцио родени. Майка ми още тогава като родила мен секцио голям рев изрева. Първо се притеснявах да не родя преди това, т.е да стане късно за спинална и да трябва с пълна упойка и да изпусна преживяването. После ме хвана страх, а накрая така се успокоих, че все едно на рожден ден отивах, не да раждам. Цяла нощ не спях от вълнение, че ще си видя бебето, а мъжът ми обратно - само сърдечен удар не получи цяла нощ😉. На никого не бяхме казали датата. Сега ми е интересно този път как ще е. Питах си АГ, но ми отказа за естествено раждане. Каза, че след като проблемът си стои, няма да стане естествено. Обезболяването беше супер, но първия ден не успях да стана, не ми дадоха и бебето. Втория станах, като мотивацията беше бебето, но многооооо болеше. Покрай мен раждаха още две момичета. Това, което беше секцио същата работа като мен, а мацката, която роди естествено, си ходеше по коридора три часа след това. Така искрено и благородно и завиждах. Та цялата рабона върви на там, че градинката на съседа май е по-зелена.
Както blue.angel е писала има много хубава тема във форума "Смешно ли е раждането" - аз също съм я чела и ми действаше много позитивно. За да се чувствате спокойно е важно да имате доверие на лекаря (или на болницата), който сте избрали. Вслушвайте се в напътствията на персонала.
И мен ме беше страх преди първото ми раждане, но останах с много хубав спомен и ми се иска пак да мога да родя нормално. Сега ме е страх от секциото и също не ми харесва идеята че аз(или лекаря) избирам датата на раждане.. освен ако не се налага, разбира се.
При мен контракциите отначалото бяха абсолютно безболезнени (като подготвителните), след това станаха напълно поносими - болка като при цикъл. Отидох в 9.30 в болницата само за запис на тонове, оказа се че съм с 5см разкритие и хубави контракции, в 1.30 бях родила. Поисках си и упойка.. защо да не се възползвам като са го измислили хората 😁 Наложи се да ми направят епизотомия (според мен това е по-добрия вариант от неконтролираните разкъсвания) - не боли, не се усеща когато се прави, в следващите два дни слагах обезболяващи само нощем, за да не ме дразни и около 1-2 седмици имах дискомфорт единствено докато сядам (само в момента на сядане, не попринцип), но веднага след раждането си се чувствах супер, нямах проблем с движението и с грижите за бебето.
И мен ме беше страх преди първото ми раждане, но останах с много хубав спомен и ми се иска пак да мога да родя нормално. Сега ме е страх от секциото и също не ми харесва идеята че аз(или лекаря) избирам датата на раждане.. освен ако не се налага, разбира се.
При мен контракциите отначалото бяха абсолютно безболезнени (като подготвителните), след това станаха напълно поносими - болка като при цикъл. Отидох в 9.30 в болницата само за запис на тонове, оказа се че съм с 5см разкритие и хубави контракции, в 1.30 бях родила. Поисках си и упойка.. защо да не се възползвам като са го измислили хората 😁 Наложи се да ми направят епизотомия (според мен това е по-добрия вариант от неконтролираните разкъсвания) - не боли, не се усеща когато се прави, в следващите два дни слагах обезболяващи само нощем, за да не ме дразни и около 1-2 седмици имах дискомфорт единствено докато сядам (само в момента на сядане, не попринцип), но веднага след раждането си се чувствах супер, нямах проблем с движението и с грижите за бебето.
Момичета, може да ви се стори малко неудобна тема, но как е сексуалният живот при вас?
При мен определено разредихме нещата на веднъж на 1-2 седмици. ММ започва да се филмира заради корема, да не стане нещо и т.н. От медицинска гледна точка, за момента няма предпоставки да се пазим. Само психически той си поставя някаква бариера (а аз нямам притеснения и дори имам желание) и така като гледам май до раждането няма да ме огрее повече 😭
При мен определено разредихме нещата на веднъж на 1-2 седмици. ММ започва да се филмира заради корема, да не стане нещо и т.н. От медицинска гледна точка, за момента няма предпоставки да се пазим. Само психически той си поставя някаква бариера (а аз нямам притеснения и дори имам желание) и така като гледам май до раждането няма да ме огрее повече 😭
Някой да има проблем със заглъхване/кънтеж на ухо? От месеци ми се случва около обед и чак до вечерта. Получавам ехо като говоря и дори дишам (чувам се като в тенекия с памук) и толкова ме нервира и разсейва, че понякога нямам желание дума да обеля.
При мен е 1:1 както го описваш, даже преди няколко дни бях писала в януарската тема. Отвратително. Но личният лекар не видя нищо притеснително в ушите, а АГто ми каза, че било нормално по време на бременността. И като че ли взех, че се успокоих и просто го приех. При мен е всекидневно, почти винаги се случва като изляза навън и продължава с часове и никакви трикове като преглъщане, надуване с въздух и т.н. не помагат- само и единствено да легна. Явно ще трябва да се търпи, АГто каза, ако много ме тормози да ходя на УНГ и можело да се направи някаква манипулация (вероятно на / в носа, тъú като от там тръгва проблемът....)
За мен секса е митично създание 😅
Последния път беше март, когато сме направили и диването. Мъжа ми просто не може да се отпусне и това е. В началото мен ме беше страх, после вече като я видя на ехографа директно той заяви, че секс няма да правим. Имахме няколко опита, но до никъде не стигнахме.
Не забелязвам да ни се е отразило по някакъв начин, и двамата знаем защо не правим. Ще си наваксаме след два-три месеца 😅
Последния път беше март, когато сме направили и диването. Мъжа ми просто не може да се отпусне и това е. В началото мен ме беше страх, после вече като я видя на ехографа директно той заяви, че секс няма да правим. Имахме няколко опита, но до никъде не стигнахме.
Не забелязвам да ни се е отразило по някакъв начин, и двамата знаем защо не правим. Ще си наваксаме след два-три месеца 😅
от 8 март не съм правила, надявам се, че мъжът ми също от тогава не е правил.
Някой друг да е постоянно изморен? Последните дни само ям и съм в леглото и пак съм изморена...