И аз съм притеснителна, но бебето ми е спокойно, стига да няма някакъв дискомфорт: глад, не може да заспи, растат му зъби и т.н. Ако се водеше от мен, щеше все да е неспокойно. Затова не вярвам в тази теория за майката и бебето. Въобще теории, които да те изкарат виновна, смотана, некадърна, лоша майка бол. На Запад му викат mom shaming.
- Публикувана: 10 ноем. 2021, 13:53 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2021, 20:01 ч.
Спокойно бебе=Спокойна майка или обратно?
Наистина на нен проблемът ми е, че съм много притеснителна и се страхувам от какво ли не, постоянно го наблюдавам как е, що е... И след няколко доста напрегнати дни направо понякога ме е страх да остана сама вкъщи с детето, но нямам избор.
Казваш му на мъжа ти в прав текст - Пешо/Гошо, вместо да ми купиш едно цвете и един шоколад и да ме успокоиш, само ми натякваш някакви неща и се изнервям, затова се изнервя и бебето. Грижи се за мен, за да са щастливи всички.
Някои дни изпива и по един литър на ден, колко повече от това да го храня?! Стомахът му да не е бездънна яма...
Нашите никога не са били ограничавани в ядене. Колкото си искат, толкова. Кърмени са докато имаше кърма. После си минаха на друга храна без проблем.
Мене ми е чудно, как на една майка детето ѝ ще се дере гладно, а тя ще мери милитри и ще засича часове и минути. Пълна... Да не казвам какво е това.
Онзи ден му давах "на поискване", изпи колосално количество и на следващия ден пищя от зверски колики... Така че не смея и да го прехранвам...
Като им се даде храна се нахвърлят повече и гълтат повече въздух, което води до неразположения.
Скоковете на растежа са нещо съвсем нормално. През тях изядат огромни количества, така минават на следващо ниво. Само хората се месят в природата, затова и имат проблеми с теглото. Всички животни хранят малките си на поискване
Просто махни всички часовници и не засичай количества, колкото трябва, толкова ще си поема. Хранените на поискване деца разпознават сигналите на тялото си и се водят по тях, това остава като полезна черта и в по-голяма възраст.
Е, чакай, нито хормоните ти още са се нормализирали, нито нищо. Скоро ще се почувстваш много по-добре. Но не позволявай подобни реплики. Като те види че си изнервена, да направи нещо да си по-спокойна, не да коментира.
Иначе детето просто може да има и колики, не да е от количеството. Но ти си знаеш детето най-добре.
Стига с този мам шейминг, физиология е това, никаква вина няма майката че някой да ѝ вменява вина.
Иначе детето просто може да има и колики, не да е от количеството. Но ти си знаеш детето най-добре.
Стига с този мам шейминг, физиология е това, никаква вина няма майката че някой да ѝ вменява вина.
Ами нормално е да си изнервена , цял ден с малко бебе. Половинката ти трябва да те успокоява и насърчава, вместо да поставя под съмнение грижите към детето. Вечер го слагайте по - рано да спи, вие си пуснете предаване, филм, вечеря. Ще се нагласят нещата, още няколко месеца.
Той не е много по съчувствието. На моменти имам чувството, че му доставя удоволствие да се дърпа с мен. Откакто се роди детето, се караме много повече отпреди. Преди детето се е се случвало веднъж на 3 месеца да имаме по-сериозно спречкване, а сега репликите са през ден. Единственото, което мога да направя, е да изляза за 2 часа на въздух и той да гледа детето вкъщи. Това се случва понякога, но пак не е достатъчно. На моменти чак си мисля, че майчинството не е за всеки.
Иначе пак си пускаме предавания, вечеряме заедно, не е чак такъв ужас, че да трябва постоянно някой да го дундурка.
Иначе пак си пускаме предавания, вечеряме заедно, не е чак такъв ужас, че да трябва постоянно някой да го дундурка.
Естествено. Сякаш това го мотивира още повече да се дърля с мен. Може би защото и аз отправям към него критики (основателни, смятам) за гледането - като например да не оставя дълго детето с несменен памперс, ако ще и да е само напишкан, и да го храни малко по-изправено. Сякаш отправя критики към мен, за да не остане по-назад и за да ме затапи, защото не обича жена да му дава наставления. Гордостта му страда, ако му дам акъл за нещо. Общо взето, абсолютна токсикоза станаха нашите отношения. Преди детето не е било така или поне не в такава степен. Сега се превърна в състезание - кой е по-добрият родител, което е абсолютно неприемливо.
Не съм получавала подобни критики, Слава Богу, че иначе мъжът ми щеше да види колко "спокойна" ще стана, ако се изцепи по подобен начин! Само че първите 6 месеца след раждането той работи от вкъщи и много добре знае какво чудо беше дъщеря ни. Колко се е драла от колики и какво ли не и той е разнасял, заедно с мен, та не би си позволил подобни реплики.
Категорично НЕ подкрепям подобни критики към майка, че изнервя детето си. Няма как да си спокойна с ревливо бебе, ако ще от желязо да си.
Според мен, говори отново с него, спокойно, но твърдо и му заяви, че това те кара да се чувстваш много зле и не ти помага да се успокоиш. Ако все пак продължи да го прави, то имаш проблем с него. Вероятно и двамата сте изнервени и изморени, което е обяснимо, но не го оправдава да те напада по подобен начин.
Опитай и ти да не го критикуваш, остави го да глед бебето както прецени и не му давай постоянно наставления. Може да има ефект и да спре с глупостите.
Категорично НЕ подкрепям подобни критики към майка, че изнервя детето си. Няма как да си спокойна с ревливо бебе, ако ще от желязо да си.
Според мен, говори отново с него, спокойно, но твърдо и му заяви, че това те кара да се чувстваш много зле и не ти помага да се успокоиш. Ако все пак продължи да го прави, то имаш проблем с него. Вероятно и двамата сте изнервени и изморени, което е обяснимо, но не го оправдава да те напада по подобен начин.
Опитай и ти да не го критикуваш, остави го да глед бебето както прецени и не му давай постоянно наставления. Може да има ефект и да спре с глупостите.
Наистина на нен проблемът ми е, че съм много притеснителна и се страхувам от какво ли не, постоянно го наблюдавам как е, що е... И след няколко доста напрегнати дни направо понякога ме е страх да остана сама вкъщи с детето, но нямам избор.
Да не би наистина твърде много да се фиксирате и напрягате и мъжът ви да е подметнал да се успокоите малко, което вие от недоспиване и стрес сте взели много навътре? Не ви обвинявам, просто посочвам да видите нещата от друг ъгъл.
Иначе е нормално в първите месеци след раждането отношенията да са обтегнати, ние с мъжа ми сме спорили кой е спал 5 минути повече съответно кой да вземе детето докато другия доспи 😃😃😃
Минават тези моменти, стига да има разбиране и помощ и от двамата родители.
Не вярвам бебетата да са чак такъв измерител на настроението на човека, който ги отглежда. Поне аз никога не съм го забелязала. А през ръцете ми са минали 7 (словом - седем) бебета. Но за самата майка не е добре да е постоянно стресирана.
Авторке, ти си виждаш грешката. Не го командвай толкова. Както ти имаш усет за детето, така и той е придобил, та той е бащата. Наслаждавай се на моментите, когато те отменя, а не гледай на него като на конкурент. Така до никъде няма да стигнете. Да се карате през ден? Не си го причинявайте, няма смисъл в такова изостряне на отношенията. Отпуснете се малко, това е най-хубавото ви време - заедно сте, имате си детенце. Толкова много хора мечтаят да са на ваше място! Един ден ще ви е яд, че сте си пропиляли най- светлите си дни в дрязги.
Авторке, ти си виждаш грешката. Не го командвай толкова. Както ти имаш усет за детето, така и той е придобил, та той е бащата. Наслаждавай се на моментите, когато те отменя, а не гледай на него като на конкурент. Така до никъде няма да стигнете. Да се карате през ден? Не си го причинявайте, няма смисъл в такова изостряне на отношенията. Отпуснете се малко, това е най-хубавото ви време - заедно сте, имате си детенце. Толкова много хора мечтаят да са на ваше място! Един ден ще ви е яд, че сте си пропиляли най- светлите си дни в дрязги.
Постоянните забележки към мъжа го изнервят и накрая ще вдигне ръце и ще заебе всичко, после ще има "ама не ми помага". Бих коментирала само ако има директен риск за живота и здравето на бебето. Той също има право да се научи как се правят нещата и да ги прави по свой начин. Ще храни и облича както иска. С грижите ще развие опит и ще бондне с бебето.
В деня преди първите ваксини бях много напрегната как ще му се отразят, съответно и бебето беше нервно. Вярно е, че се фиксирам много - как го е хванал мъжа ми, да не му притисне нещо, като го къпе да почва от лицето и чак накрая да му измие задните части и т. н. Но без неговата помощ ще ми бъде наистина невъзможно, не разчитаме на помощ от роднини. Трябва по някакъв начин да потушим сблъсъка....