Какво мислите за това есе ?

Това есе за кой клас е все пак? Ако е за основно образование, може да се пипне тук-там, но ако е за гимназиален курс, е добре да се преработи. Аз бих махнала и частта с българския и саламуреното сирене, защото ми наподобяват "От Витоша по-високо нЕма, от Искъро по-дълбоко нема...".

Това е най-важният въпрос: кой клас си?

Ако тезата ти е това, преработи го малко в посока, че не мразиш чуждото, но предпочиташ своето.

От самото начало започваш грешно. Темата на есето не е да отричаш (в случая верояно нещо, което не познаваш).

Продължаваш с клишета, които са абсолютно неверни. Най-хубаватата природа, място, дрън дрън. Въобще много излишен патос, преувеличения и изобщо не по темата. Помисли отново какво се иска от теб и го преработи.
И изобщо да отричаш чуждото, защото обичаш България не е за хвалба.

Есето не ми харесва. Не се чете с удоволствие. Написано е доста наивно. Имаш проблеми и с граматиката.
Наистина е добре да знаем на каква възраст си. Ако е писано от петокласник, може да се редактира, но за студент е абсурдно.
Едва ли обичаш България заради диалектите.
Природата ни не е феноменална. Вместо да правиш такива бомбастични заключения, опиши това, което наистина имаме - планини, море, пясъчни плажове, 4 сезона...
"Пърстра природна палитра" не означава нищо и стои малко като пришито за стила ти на писане, както и "Родината ни се намира на най-хубавото място." - Най-хубавото място от????  - местата на континента, в света, в галактиката?
А и според кого? Защото, например според мене, не е на най-хубавото място.
Трябва малко по-обосновано да пишеш, а не просто да ползваш помпозни фрази.
По отношение на "чуждото" ми лъха малко на нихилизъм.

Трагедия!
Чак не можах да го дочета.
От коя комунистическа книга го преписа?
И кога успя да се запознаеш с чуждото, детенце?
Виж как се слага празни място и запетая.
Наистина ли ги мислиш тези неща във време когато младите хора искат да опознаят света.
И хоп след някоя друга година ще кандидатстваш за Еразъм.

Интересно ако България има многообразие от диалекти, какво ли биха казали индийците 🤣

Всяка страна има своята съвкупност от диалекти и не виждам защо това трябва да се разглежда като уникалност и повод за...обич.

Жалко, изпуснах есето. Щеше да ми е интересно.

Нищо не си изпуснала. Беше текст, който след второто изречение вече те губи. Вероятно беше писано от малко дете. Родителят не е успял да помага.

Е, нищо де, ние нали сме тук Навремето обичах да пиша есета. Ceta, пусни го пак.

Да обичаш родното ,без да мразиш чуждото
Дали е възможно да обичаш родното ,без да мразиш чуждото? ......Ами зависи кого питате.

Ако питате мен не е възможно ,защото понятията любов и обич не изключват по презумция понятието омраза.Аз обичам родното и отричам чуждото,защото моята родина ми дава всичко , от което имам нужда. България заема много специално място в сърцето ми и всичко ,което не е родно за мен е чуждо , студено и различно. Не искам да бъда никъде другаде, освен тук в България,защото тя е най-прекрасното място на света за мен.

Аз обичам родината си на първо място заради феноменалната природа. България сякаш е едно кътче от Рая, защото е събрала в себе си невероятната красота на лазурното топло море и великолепието на планинските върхове, покрити със снежни шапки. Българската земя е щедро надарена от природата с изключително разнообразие на пейзажа, богата флора и фауна и много минерални извори. Красиви планини, долини, гори, езера, водопади, реки, море – можеш да откриеш всичко, което поискаш. Родината ни се намира на най-хубавото място,благодарение на това климатът в България е умерен. Тук рядко се наблюдават големи застудявания или жеги. Можеш напълно да се наслаждаваш на природата в нейния най-красив и приятен вид. Тучната зеленина през пролетта, меките слънчеви лъчи на лятото, топлите пастелни цветове на есента и разбира се меката, но снежна зима правят родината ни едно много предпочитано място за посещения от различни хора, идващи да се наслаждават на пъстротата на нашата природа. Коя друга държава може да се похвали с такава пъстра природна палитра?
Не само природата ни е толкова феноменална , родината ни има и славно минало. България е древна страна с богата история и култура,по нашите земи са живяли много народи-траки,славяни,българи,които оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Има многобройни исторически и архитектурни забележителности, които могат да се посетят: Варненският некропол , запазил най-старото обработено злато в света; тракийски гробници и светилища с ценените в цял свят златни съкровища – образци на ювелирното майсторство; Панагюрското златно съкровище; архитектурно-историческите комплекси и резервати – Плиска, Преслав, Търново, Копривщица, Жеравна, Боженци, Мелник и много други.
Освен с красива природа и богата история , нашето отечество се слави и с прекрасния си език. България е единствената държава в света,в която се говори на български език. Това е най-красивият и богат език на света , защото има толкова много диалекти , че дори бихте казали, че това е някакъв друг език,а не нашият. Всъщност това е нашата родна реч,просто тя е толкова богата ,толкова жива,че дори ние българите не можем да си представим с какъв обхват е езикът ни и колко богат е той.
Изброих ви много неща , с които нашата родина се отличава от всички останали държави, но най-същественото се крие в сърцето. Аз съм родена и израснала тук, и смело мога да твърдя,че обичам безкрайно отечеството си. Родният ми дом,най-скъпите  хора за мен, животните на село,вкусните домати ,които баба е посадила в градината ,домашните традиционни гозби,всичко това се намира тук и никъде другаде. Нито едно чуждо място не разполага със семейния уют ,с вкусното българско кисело мляко,с уханната българска маслодайна роза,с бялото като сняг саламурено сирене


Невероятната природа,богатата история,пъстрият език, домашният уют и много други неща правят България най-прекрасната страна. Нито едно чуждо място не може да ми даде това,което получавам тук. То не е материално и не може да се види с просто око,най-хубавите неща се виждат и изживяват само със сърцето.

Заповядай!

Стига с това кисело мляко и сирене.
Киселото мляко се прави с нишесте, а сиренето с млечна пудра.
Ако се набляга на природните красоти не се използва думата държава, а страна.
Думата отечество е доста различен стил от този на цялото есе.
И не, никой не обича страната заради феноменалната природа. "Феноменалната" пък изобщо не й е тук мястото.
Набляга се  на  дома, познатото, чувството за принадлежност, познатия ритъм на езика.
Ако щеш на миризмата на печена питка, но не и на феноменалната природа, градовете в България и млечните продукти.

Скрих се от домочадието за да ти направя поправката

1) много е кратко. Наистина. Не, че качеството се крие в количество, но все пак. Ако съм ти учител първото ми впечатление ще е отбиване на номера.

2) "зависи кого питате" - използвай друг израз, този е много разговорен. А и това е ТВОЕТО есе, естествено, че теб питат

3) слагаш на единия полюс любовта, а на другия омразата. Тоест ако няма любов според теб има задължително омраза?! Защо не, в едно есе можеш да напишеш каквото си искаш ако можеш да си обосновеш тезата. Само че това с любовта и омразата са малко плаващи пясъци. Например ако обичаш майка си, това не значи, че мразиш всички други жени. Защо не пробваш с безразличието.
ПП ако заменим родината с майката в текста се получава нещо доста безсмислено - майка ми има меки кестеняви коси и дълбоки кафяви очи -> всички блондинки са грозни...

4) имаш много неточности. В България има И студове, И жеги. Цветовете на есента са ярки, не пастелни...

5) изреждането на историческите факти -> твърде обстоятелствено. Това не е домашно по история. Можеш да кажеш, че се гордееш с едно две изречения, не с цял абзац.

6) езикът... пробвай с нещо друго - хората, музиката... но езикът ни не нещо повече от другите езици. Показваш незнание.

7) единствено параграфът с родния дом е на място. Може да става дума за кирпичена колиба, но щом е родна е единствена и обичана от автора. Там чувствата са ясни.

Като цяло ми се струва, че не си разбрала темата и рискуваш да си извън нея. Родното не се припокрива с родината. А и никъде не пишеш защо мразиш чуждото. Странно е да мразиш цяла една планета, защото не влиза в границите на родната ти страна. Можеш да кажеш, че мразиш чуждото влияние, чуждиците... и тн, но звучи детински "нещо ми е непознато, следователно го мразя". Въобще омразата е силно и твърде негативно чувство за да бъде използвано току така

Надявам се, че ти бях полезна.

Обърни внимание на написаното от Филомена- започни с т.3. Струва ми се, че не си разбрала добре темата, оттам - тезата ти не е формулирана добре. Наистина ли не проявяваш любопитство към непознатото, нямаш желание да го опознаеш и разбереш, а може би и да го обикнеш?