Появи се друг

Запознай се с приятелката на новия. Възможно е да се влюбиш и в нея. Ще си оформите чудна, шведска фамилия. Ще заживеете дружно и спокойно.
На лекомислени жени и гений не може да помогне.

annadimitr, не разбирам защо се притесняваш да напуснеш сегашния, към когото явно не изпитваш силни чувства. Можеш да му кажеш, че не си доволна и щастлива във връзката и искаш да продължиш напред без него. Заедно ли живеете и ако да, имате ли общ договор за наем или ипотека?

Ако все пак ти е съвестно или не си сигурна, че причината е "другия" кажи н статия част от истината: че си се опитала ,но не се получава да гледаш на него по същия начин като преди раздялата. Че е изгубил доверието ти и не се чувстваш спокойна и комфортно, че това е променило чувствата ти. Щом веднъж сте скъсали( кой кого заряза пресни път) какво пречи пак да стане. Какво те спира този път. Предния да не е било по негово желание, заради другата жена? Тогава какво по-различно от сега сте делили?

Авторката трябва да е наясно, че спукано гърне веднъж колкото и да го лепиш, то си остава спукано.

Съветът ми е да се отдадеш на чувствата си и да бъдеш с новата си тръпка, да прецениш дали сте един за друг, дали имате бъдеще. Не е нужно целият свят да знае за това, нито настоящия ти приятел. Това си е тоят живот, на никого не изневеряваш. Нито сте женени, нито имате деца, нито сте цветя и рози и без това! Не подминавай чувствата си, ако наистина имаш такива, това може да е решаваща крачка в живота ти.

Мен ми е интересно този другия с какъв акъл се бута при жена, за която знае, че е очевидно ангажирана. Трябва немного пипе, за да знаеш, че ако успееш да "дръпнеш" жена от някой, някой друг, по-"обаятелен" от теб, ще направи същото.

В реалния живот това не се случва, не винаги. Понякога става дума за сродни души.

Дори и някой по-обаятелен да я дръпне на по-късен етап, мъжът ще си е начесал крастата, а може и вече да е охладнял.

Моят принцип винаги е бил да изживея страстите и любовта, независимо какво ще се получи или няма да се получи в дългосрочен план. В дългосрочен план всичко е променимо. Никой не може да ми гарантира вечна любов, от мъж или от мене към мъж. Тогава защо да го мисля?

Излизала съм със свободни мъже, мъже с приятелки, женени мъже. Не съжалявам. Съжалявам за една любов. Не я изживях. Мислех, премислях, дърпах се, чудех се, той беше свободен и аз също, после той с приятелка, аз сама, след това женен, после той разведен, а аз женена и почина. Ако само не бях мислила какво ще е след  5 месеца, след 10 години! Поне щях да имам хубав спомен.

Като срещнете човек и се влюбите, изживейте го! Не утре, не вдругиден, а днес, защото утре или вдругиден може и да не дойдат, поне за единия! Една любов и даже гола страст си заслужава.

Може би хора, които разсъждават по този начин, е по-добре да направят услуга на себе си (и най-вече на останалите) и да не се захващат с ангажиращи отношения на първо място, след като това как се "чувстват" очевидно им е по-важно от всичко останало.

Всеки иска мекото на хляба за себе си, но ангажиращите отношения, като всяко едно друго нещо, идват с набор права и задължения като пакетна сделка и всички варианти на такива с едното без другото просто показват, че въпросния човек, който ги практикува по този начин, чисто и просто не става за такива.

Решението е просто и близко до акъла: ако те е страх от мечки, не ходиш в гората. Без значение дали наистина има такива наистина или само ти си мислиш, че има.

  Странни разсъжения... сякаш някой ти гарантира, че ако се хванеш със свободна, ще е вечно твоя?

Нямам спомен да съм споменавал гаранции, това е някакво твое тълкувание, не мое.

Ако ти се хващаш с нещо, каквото и да е то, с нагласата, че по-скоро няма да стане, това си е твое право, естествено, но поражда въпроса защо се хващаш въобще? За спорта мейби?
По-странно само би било някой да си мисли, че след като той/тя прави нещата "за спорта", то всички останали са също така.

Я се прочети пак, казваш, че ако успеем да "дръпнем жена от някой", то и от нас могат да я дръпнат? Извинявай, но това е пораженско мислене.

Колко ангажиращи може да станат отношенията не може да се каже преди да са започнали.

Очевадно е, че точно как се чувствам и какво искам аз е най-важно за мене когато срещна мъж, който ми хваща окото. Ако той не ме хареса, връзка няма как да започне. В началото всеки гледа себе си.

Не всеки човек е готов да се ангажира с първия срещнат. Аз, поне, винаги съм започвала връзките с желание за приятно прекарване заедно, хубав секс.

Авторката нали се ангажирала да живее с един, с когото вече се е разделял, защото и изневерил. И какво? Охладняла е към него и се влюбила в друг. Не е готова за сериозна връзка, което не значи, че след 2, 3, 5 години няма да е в брак, с дете, уседнала, с някой друг мъж, разбира се 🌞. Пакетната сделка с права и задължения тя просто я няма. Не е женена, брачен договор няма и съответно е свободна да си иде лесно и бързо. Тя никъде не споменава ангажиращи връзки, а съжителство и влюбване.

Не съм съгласна, че хора с много на брой, неангажиращи връзки не стават за сериозна връзка. Ставаме. Все пак от четвърт век съм в ангажираща връзка и мъжът ми също. Ставаме, защото поне знаем какво искаме, колко можем да дадем и кога и не се впускаме в обвързване с първия срещнат.


Кое няма да стане? Не тръгваме с мъж с нагласата да сме вечно заедно докато смъртта ни раздели. Тръгваме, защото ме привлича физически. Оттам нататък връзката се развива или не се развива. Като бях на 15, 20 и 25г много добре знаех, че няма да се оженя и да родя в близките 15, 10 и 5 години. Приоритетите ми бяха пътуване, опознаване на света, учене, работа, спестявания итн. Да не излизам с мъже ли в най-хубавите ми години? Ясно е, че тогавашните тръпки не са можели да се развият до сериозна връзка и съжителство. Като няма да съжителствам и раждам деца в идните 10 години, защо да не изляза с женен, примерно? Идеално ме устройваше във всякакъв план 🌞.

И да, силният дърпа чуждата жена без да мисли, че някой ще му я издърпа. Несигурният не смее да пипне чуждо от страх, че по-обаятелен ще му я вземе.

Пораженческо...? Често ми се случва да забравя, че от самочувствие до самонадеяност границата е много тънка...
Това НЕ е пораженческо мислене, братле. Това е факт. Че избора ти на потенциален партньор е бил погрешен. Това, в случай, че търсиш връзка с потенциал да прерастне в нещо повече и генералното ти виждане за връзка е такова според ценностната ти система, естествено...

Разбираш ли, драма няма при хората, които знаят какво генерално очакват и търсят от една връзка: дали неангажираща такава или такава, която да прерастне в нещо повече. Драмата е при хората, които нямат генерални очаквания от една връзка (на принципа "кот' дойдИ") и се лашкат между тези две (а може и други) положения.


Знаеш ли, Невена, разминаванията между двама стават основно не заради характери, а заради разлики в ценностната система и интересите в дадения етап. По-малко от второто, повече от първото. Характерите определят човека дотолкова колко е склонен или не да направи компромиси с ценностната си система. И докато ценностната система подлежи на ревизия (в положителна или отрицателна посока), характера не е точно така, но и не той е определящ, когато разликите в ценностните системи са като пропаст.

Защото едно е да стоиш с някой, въпреки че не си доволна от дадена връзка и някой да те "дръпне", пък ако дойде момент "да прескочиш на другия клон", го правиш, без да се замислиш, и е съвсем друго да си тръгнеш от този човек, когато виждаш, че няма развитие, след което намираш друг, вече като свободен агент.
И докато втория случай си е напълно нормален и естествен, първия се е случвал не само с този човек, с който е в момента, но и с всички преди него. Предсказуемо, както това, че слънцето изгрява от изток, а не от юг примерно.
Който, естествено, иска отношения с някой с посредствена ценностна система, е welcome to try. На собствена отговорност, естествено...

И не броя на "несериозните" партньори определя дали човек става за сериозна връзка или не. Дявола е в детайлите. Начина и обстоятелствата, при които се е разделил с тях определят това. Диктувани пак от тази същата ценностна система...

За излизането с "ангажирани" няма да коментирам. Може да се случи само между хора с еднакви или сходни ценностни системи. Между хора с различни такива няма да се случи. Никога.
Чийтъра би се впуснал в подобни "отношения" само с човек, толериращ и склонен към такива. Simple as that.
Освен това, ако с тия с приятелките, с жените и т.н. само сте "излизали", не се брои...

Безгрешен ли си ?

Стрейнджъра май има отношение към жената като към трофей. Но тя не е вещ, дето се краде (или завоюва, все тая), а личност с някакви свои възгледи и решения кое е редно и кое не. Ако на някоя й е ок monkey branching-a, вероятно и на следващия ще го приложи и така ще е в бъдеще.