Пони69 Съжалявам за близките ви.! 💐
- Публикувана: 19 ян. 2022, 22:06 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2022, 00:03 ч.
Разкажете спомени, покажете спомени! Събудете ги и издухайте праха им
*ĤĚŇĂ*, много трогателен спомен! 
Искам само да дам един съвет за всички, които четат. В такъв момент, когато човек изгуби съзнание и не се свестява, е много важно да започнете сърдечен масаж (CPR). Просто е изключително важно, това е първата стъпка за навременна спешна помощ. Това е нещо, което е спасило не малко животи. Добре, че при вас краят е бил щастлив, но за други хора може да не е така, затова давам този съвет.
И за да не е спам и аз ще разкажа любимия си спомен:
Единия ми дядо беше дърводелец и постоянно майстореше нещо. Направи ни 2 люлки в двора, на които обожавах да се люлам. Много обичах да си взема книга с приказки и да чета, докато се люлам на люлката (тя беше като столче с облегалка). Още си спомням колко свободна и лека се чувствах в двора с дървета, зеленчуци и цветя. Мисля, че това все още ми е дефиницията за щастие.
Искам само да дам един съвет за всички, които четат. В такъв момент, когато човек изгуби съзнание и не се свестява, е много важно да започнете сърдечен масаж (CPR). Просто е изключително важно, това е първата стъпка за навременна спешна помощ. Това е нещо, което е спасило не малко животи. Добре, че при вас краят е бил щастлив, но за други хора може да не е така, затова давам този съвет.
И за да не е спам и аз ще разкажа любимия си спомен:
Единия ми дядо беше дърводелец и постоянно майстореше нещо. Направи ни 2 люлки в двора, на които обожавах да се люлам. Много обичах да си взема книга с приказки и да чета, докато се люлам на люлката (тя беше като столче с облегалка). Още си спомням колко свободна и лека се чувствах в двора с дървета, зеленчуци и цветя. Мисля, че това все още ми е дефиницията за щастие.
МамаЮли ,много Благодаря за съвета и ценната информация.🌹Тогава бях на 16-17г и не съм имала кой знае какви знания за първа помощ,но първото,което бях направила е да разхлабя блузата,и да и размачкам крайниците,за да раздвижя кръвта..Мокрих и лицето с вода и слагах пред носа одиколон с лимон..Това беше всичко,което можех да направя в онзи момент.Аз даже се чудя и до сега как въобще реагирах да направя нещо,при положение,че бях толкова уплашена и притеснена.Беше голям шок за мен..Притесних се за малката ми сестра,която беше на 9г,защото плачеше с цяло гърло за мама,голямата ми сестра и тя постоянно повтаря,"край този път я изгубихме" и аз се чудих на кой да помогна..Направих каквото можах.Бог е бил с нас тогава 🙏
След като отидоха на лекар цялото ми тяло се разтрепери,не можех да си придържам главата дори..Треперих като листо цялата..
След като отидоха на лекар цялото ми тяло се разтрепери,не можех да си придържам главата дори..Треперих като листо цялата..
Ще споделя още един спомен отново като бях малко дете. Едно време зимата си беше зима имаше си сняг както си трябва. На селото ми живеем точно до училището и там в двора има (ние им викахме планинки) а всъщност са могили. И отново всички бротовчеди дядо ни напълни по един чувал със слама (със шейните не беше такъв кеф) се спускахме по цял ден, правихме пързални дълги 20-30метра със завоичета разни. Само се приберем да хапнем на бързо и да изсушим ръкавиците и пак на вън. Голям кеф беше. Правихме си и бази и снежни топки в базите и се разделяхме и ставаше мазало. Сега децата нищо не знаят...
