В момента чета ... 74

  • 36 087
  • 745
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 3 655
Приключих Зулали и точно такава мелодична, истинска, човешка книга ми се четеше. Зулали всъщност е първият от разказите, събрани в този сборник и всички те са и тъжни, и смешни, а героите в тях - ярки и прекрасни.
Обичам разказвачи като Хосейни, Яхина и Абгарян, които пишат за хората и емоциите им сякаш с най-искрена обич.

# 691
  • София
  • Мнения: 9 129
Честит празник, мили четящи дами! Flowers Hibiscus
Завърших "За мишките и хората" в Сторител на Стайнбек. Затрогваща история за двама приятели, които обикалят фермите в търсене на работа, като единият е полуневменяем, а другият се грижи за него и мечтаят да заделят пари за собствена ферма, в която да си гледат зайци. От мечтата им се увличат и други работници във фермата.
Започнах "Майките" на Теодора Димова по препоръки от темата. Със смесени чувства съм. Прочетох 3 от общо 7 истории за взаимоотношенията в различни семейства, вътрешните им драми и как това се отразява на децата. От една страна увлича, от друга не съм почитател на кратките форми, а тук са по-скоро отделни разкази. Някак в кратките форми по-трудно успяваш да навлезеш в дълбочина и да се разгърнат образите. Но пък иначе е увлекателно написана, бързо се чете.

# 692
  • София
  • Мнения: 1 790
zazu1 всички истории накрая се обединяват и имат общо в Майките.

Бутам аз все още Никой не знае за нас, но някак не я намирам затрогваща въпреки цялата драма Confused. Май предпочитам книги с динамично развитие и поглед към случката. Такива, в които героите през цялото време правят дисекция на чувствата си и случката идва на заден фон ми идват малко мудни. Ще я довърша, но ако няма някакъв изненадващ финал /което не го вярвам/, ще и дам ниска оценка.

# 693
  • Мнения: 10 717
О, Данилу, моля ти се, "познаваме" се отдавна Heart Изобщо не го приемам лично Hug 
"Един джентълмен в Москва" ти допада сигурно защото не съм я препоръчала аз Joy
Не съм стигнала още до нея Simple Smile

Честит празник, мили четящи дами! HeartHug
В днешните тревожни времена пожелавам на всички нас и на нашите семейства много здраве и спокойни дни!

# 694
  • Мнения: 2 258
На 30% съм от “Камък,ножица…” и не съм чела спойлери,та към този момент нищо уау,нищо ново или невиждано от типа модерни английски трилъри като “Момичето от влака”,”Кървав портокал” и още една камара…гледни точки и разкази от името на главните герои не са ми в топ любими четива…та засега с риск да сегна феновете на книгата,не съм впечатлена.Но аз харесвам англ.автори и след много години на Острова,ми е много приятно да ги чета,определено англ.мистерия в книгите и тв сериите е ненадмината лично за мен,затова ще продължа с книгата,върви ми лесно,харесвам мистерии в буреносни и дъждовни нощи,камини и т.н.

# 695
  • София
  • Мнения: 9 129
zazu1 всички истории накрая се обединяват и имат общо в Майките.
Благодаря! Предположих , но някак пак са си като отделни истории. Ще видим като додрапам до финала Yum

# 696
  • Варна
  • Мнения: 25 292
Прочетох "Джинджифиловата къща". Скандинавска авторка, но хубаво написана Laughing Много ми допадна. Но сякаш една нишка от повествованието остана абсолютно незавършена. Сега почвам "Хана сама вкъщи", да очаквам ли там да се разплете?

# 697
  • София
  • Мнения: 4 031
Аз съм на вълна истории за книжари и книжарници. Съзнателно реших нещо по-леко, и без друго цялостната обстановка и някои лични неща ме напрягат, и още не съм стиганала момента на клин клин избива явно.
Завърших "Парижката книжарница" на Нина Георге. Много очарователна книга, героите са като излязли от 'Амели Пулен' чудатковци, хем обикновенни хора, хем някак различни. Главният книжар Пердю притежава кораб-книжарница, закотвено на Сена до Шанс Елизе. Но самият той не е обикновен продавач, а продава книгите си като лекове за различни емоционални вълнения и беди, разчитайки душевното им състояние. Не може да разгадае само себе си, и да се излечи разбитото си сърце вече двадесет години. Много красива книга, чудесни описания, приятелство, любов, мисля всеки би могъл да намери и себе си в някой от героите.
Снощи започнах "Книжарницата от площада на билките". Ще оставя само посвещението й - "Не позволявайте животът да погълне мечтите ви" по случай днешния ден.

# 698
  • Мнения: 2 258
EliG чудесни препоръки,и аз мисля нещо леко да захвана тези дни,че се напрягам много около новините…все са ми в главата хилядите разделени семейства с разрушени топли домове,библиотеки,играчки,бащи далече,ужас..

# 699
  • Мнения: 4 478
Calabria, аз съм същата.
Обожавам дъждовни и мрачни пейзажи.

Аз днес реших да си разгледам книгите в списъка с любими на “Озон” и проверих, кои ги има в Столична библиотека. Бях много радостна, че само двама автора липсваха  (Иван Кръстев и Цветан Тодоров, но аз имам някои техни книги).  В резултат, заявих си няколко и вече имам потвърждение да ги взема.

Между другото, едната е “Вкусът на тъгата” за сестрите Бронте (мрачни английски пейзажи и меланхолия).
Другата е на Паскал Киняр, голям мой любимец ❤ и една на Джим ал-Халили, на който имам почти всичко, но не на хартия и отдавна го отлагам.

Направих си и списък с чакащи.

Как ли се нарича състоянието, при което си пълен с книги, а се зареждаш с нови Simple Smile

Честит празник! 🌷 Бъдете нежни, смели, мечтаещи, обичани и любознателни!

# 700
  • Мнения: 4 019


Как ли се нарича състоянието, при което си пълен с книги, а се зареждаш с нови Simple Smile


Цундоку

# 701
  • София
  • Мнения: 9 129
Аз се успокоявам, че все пак доста от тях съм прочела във времето. Т.е. в някакъв момент има натрупване, после ги попрочитам и така. Но хем се бях зарекла да не купувам поне до края на април. Хем взех три от Сиела. А уж и от тях нямаше да купувам повече... Но едната е за подаряване. Т.е. аз се отчетох само с 2 за себе си.

# 702
  • Мнения: 10 346
Вече почвам да се въздържам с покупките на книги и ги свеждам до такива, които усещам като книги-съкровища и искам да имам в библиотеката си за препрочитане и за децата ми след време.
Чета сега “ Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” и ми стопля душата тази книга ❤.
Скрит текст:
“ Дядо иска да знае дали училището се справя. А то почти никога не го прави.
— Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи — разказва Ноа.
— Ти какво написа?
— Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
— Това е много добър отговор.
— Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само
децата и старите хора се смеят.
— Написа ли това в съчинението?
— Да.
— Какво каза учителката ти?
— Каза, че не съм разбрал задачата.
— А ти какво ѝ каза?
— Казах, че тя не е разбрала отговора.”

Последна редакция: вт, 08 мар 2022, 15:16 от fenyx

# 703
  • София
  • Мнения: 9 129
Аз я бъркам с "Нещата, които синът ми трябва да знае за света". Но май съм чела втората и не ми допадна толкова, колкото другите на Бакман, а първата я имам и не съм я чела. Ще взема да я прочета след "Майките".

# 704
  • Мнения: 536
Аз имам поне 50 купени и непрочетени, от миналата година, пълен стоп на купуването съм сложила. /Е, отвреме навреме взимам само по една/. И като сложим сваленото на четеца + взетите от библиотеката, а слушам и аудио, става много много. А колко трудно избирам... Редовно чета по няколко едновременно, зарязвам, после подновявам, каша ми е. По едно време четях много за Втората световна и за Холокоста, сега не съм на такава вълна. Понякога чета повече трилъри, понякога драми...
Продължавам си с "Докторе, боли" на Адам Кей, на четеца съм на "Лебедова песен", докарах я до около 60% бързо бързо, а е и дебелка май, 880 страници. На моменти пропускам, бойните сцени, но няма да се отказвам заради тях.
На аудио съм на "Тяло под роклята", бутам я, ама нещо не ми върви добре. Беше похвалена тук.

Общи условия

Активация на акаунт