Тема 10- Февруарски мами 2022 г. 🌸

Започнах да раждам в 5 сутринта т.е. тогава ми тръгнаха регулярни контракции - още тогава си бяха доста болезнени. Дойдох за прием в спешното на МД към 7 и до 8 ме бяха приели. Общо взето ме настаниха на етаж, за да не седя цял ден в родилна зала (бях доста изненадана, какъв цял ден, аз от 5 часа съм почнала - казах си до обед наааааай-късно трябва да съм родила) Да, ама не би...до 6 вечерта едва бях направила 4 см. разкритие - 13 часа мъки с толкова болезнени контракции, че повръщах по едно време от болка. Сега ми е смешно, но си спомням как лекарката като я нямаше при мен й пишех по вайбър и я питах НЕ СТАНАХА ЛИ 4 СМ КОГА СЛАГАМЕ УПОЙКАТА Оказа се, че май анатомично мускулатурата ми е много стегната и затова е такава мъка. Дори на 4 см шийката беше супер твърда и грам не ставаше за раждане. Та след 13 часа, в 6 вечерта вече ми сложиха упойка - до към 6 и 30 ме хвана, викам си бомба, сега съм най-щастливата на света....да, ама тая упойка 1 час, защото върви със стабилна доза окситоцин и още нещо за да омекне шийката. Та в 7 и 30 упойката започна да отпуска, а аз вече си бях с почти пълно разкритие. По принцип цял живот много нося на болка, никога не съм мрънкала и какви ли не операции и процедури са ми правени, обаче такова нещо хора....не знам тая упойка колко хваща и колко обезболява - казаха ми, че не би трябвало напълно да ме е отпуснала, обаче дори с нея (докато отпускаше нали) така ме болеше, че по време на контракция не можех да говоря - само стисках зъби и издавах нечленоразделни звуци. Верно не виках на ужас, амаааа в моите представи раждане с епидурална, не трябваше почти нищо да усещам. Та толкова зле ми беше, че се съгласиха да ми сложат още една малка дозичка - нямам идея колко ефект имаше от нея, защото аз пак облекчаване не усетих особено.
Стана време за напъни - акушерките викат "Давай да тренираме, напъни няколко пъти" - почнах аз, то се оказа, че не е трениране, ами си е раждане. Зверски се пънах, обаче явно бях много изморена от цял ден мъки и не ми бяха ефективни напъните - 40 минути напъване, накрая докторите почнаха да говорят за вакуум - аз не исках, разбира се и дадоха срок, ако до и 8 и 20 не се е родила, ще се наложи вакуум. Та госпожицата явно чу и с доста помощ от тяхна страна излезе точно в 8:20 (но без вакуума). На мен цялото ми лице е в кръвонасядания - все едно съм яко луничава, но не от лунички, а от спукани капиляри. Имам някъде около 5 шева - вече частта със шиенето и прочее нищо не усетих, тогава имаше хубава упойка и бях изтръпнала - само си говорех с лекарите. Тук искам да кажа, че целия персонал бяха страхотни - д-р Диков и Дикова (то тя си ми води раждането, но и той беше там), бяха много загрижени и мили колкото и да не се справях, д-р Диков разведряваше атмосферата и се опитваше да ме надъхва или разсейва в зависимост от ситуацията. Акушерките на смяна бяха много подкрепящи и те, не помня имената на всички - спомням си само Ева, страхотна жена и тя, и главната акушерка, която водеше нещата, но на нея не помня името наистина, а ще съм й благодарна за надъхването доживот - ще попитам специално как се казва. Като цяло персоналът в родилното отделение беше много дружелюбен, отзивчив, всички постоянно те проверяват, питат как си, имаш ли нужда от нещо - хареса ми колко много млади лекари, сестри и акушерки има. Не са ме оставили за секунда, въпреки че имаха и много спешен случай по същото време и други раждащи. Яд ме е на себе си, че така и не успях да напъвам качествено и трябваше доста да ми помогнат. Вече като се прибрах в стаята си ме болеше цяла вечер всичко, та съм спала 2-3 часа - добре че си носех и обезболяващи свещички и някакъв парацетамол имах в мен, но не усетих много да ме облекчиха. Не знам, ако човек си ражда естествено, камо ли без упойка и не си носи нищо след това да пие за обезболяване, как оцелява...Иначе днес вече всичко е доста по-добре - щом и вчера успявах всичко сама да си обслужвам значи сме супер. Та така....на фона на всичките ми мъки, пак бих си родила естествено - казвам го, за да не обезкуражавам бъдещи майки, ако попаднат на този пост. Мисля, че си заслужава, а и като цяло нещата се забравят и болката също се забравя - доста жени имат много по-леки естествени раждания и много по-лесно правят разкритие, така че не съм никакъв критерий. Най-хубавият момент е като извадят бебенцето и директно го сложат да легне върху теб - голямо хлипане (от моя страна) и голяма радост - всичко си заслужава