Моето дете имаше огромна трета сливица, но не е имало забавяне в развитието. По-скоро изпреварваше връстниците си. Потърсихме психолог когато беше на 5г. защото в градината все беше отделно от децата. Според едната учителка проблемът бил в това, че говорил като възрастен с тях. Но другата г-жа откликна и съдейства съгласно указанията ва психолога. Имаше очевиден резултат от работата с психолог. Психоложката беше казала, че дете се обследва след навършване на 3г. Преди това може да се постави погрешна диагноза.
- Публикувана: 19 фев. 2022, 00:50 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2023, 23:13 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32
Благодаря ви ! Много се притеснявам, и незнам какво за правя. Кога според вас трябва да се потърси консултация с психолог, логопед или детски психиатър. Малкия не сочи с пръст, когато иска нещо, а ме хваща за ръка и ме води към него. В книжките сочи, но аз не знаех, че тома е много важно . Нямам спомен и големият ми син да е сочил. Проходи на 1.3 год., лазеше много, на името се обръща но не винаги. Очен контакт има, но не обича да играе с децата много, много. Доста е подвижен и палав. Обича да си играе с камъни, пръчки, топка.
Благодаря и аз! Имам насрочен разговор с психолог. Ще видим какво ще каже. Обаче доста чета тези дни и честно, имам чувството, че тези диагнози ги слагат на килограм, при най-малкото отклонение от стандарта. В класа на голямото ми дете има момиченце с поведение точно каквото описва Ябълкова. Абсолютно същото. Нито на психолог е водено, нито нищо. Просто си беше разлигавено. Вече е на почти 11 години. Все още има проблем с дисциплината, но е доста по-добре. Но ето-на детето на Ябълкова са поставили диагноза.
Ми да, ама ще го водим на второ обследване, на друго място, защото и аз имам чувството, че "тези диагнози ги слагат на килограм, при най-малкото отклонение от стандарта". ЕЕГ ще му направят също, важно било. Не искам да опровергая диагнозата, а да разбера има ли му нещо наистина и ако да - какво. За да са адекватни на състоянието му грижите ни за него.
Много мислих, дали да се включа в темата, защото нямам дете с аутизъм или подобно състояние, но се интересувах от интерес към моя много близка, защото виждах различно поведение у бебето/детето, за мен като родител, беше много странно и си задавах въпроси. Започнах да чета, да гледам клипове дори Но този интерес се натрупа с годините покрай контактите ни. Не от любопитство или не здрав такъв.
Та за аутизма, какво аз забелязах и след това открих , че съвпада до голяма степен с писано в нета за аутизма,ползвам и английски. . Всичко започна с това, че забелязах въпросното дете да пали и гаси лампите многократно. Особен интерес към това действие и после вече върнах назад лентата. Защото според мен, без да съм капацитет аутизма има признаци още от бебе. Не мога да дам точна хронология по развитие , но ще се опитам. В нета + това е пълно с таблици на развитие на детето по възраст и умения. Почвам да изреждам сбито какво аз видях и то наистина съществуваше, след това се насложи с прочетеното. Може да е от полза за някого.
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо.
- при носене- отпуснато
- при обличане- съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес;
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере
-не играе с играчки, а с вилици примерно; в редица
-проблем с рязане на нокти, подстригване
-по-късно прохождане, тромавост
-фиксация към стълби и маршрут
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее. Не я оставя на мира ежедневно.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната.
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн.
- късно пиене от чаша
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава
- фиксиране в определени занимания
-игра- копане на дупки, камъни, вратички.
- не реагира на болка , примерно опарване, прескрипване
неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват, страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши
- странни интереси, не като на другите деца
- поведение в градина, с деца- проблемно. С майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд!
-не казва за глад, жажда, студ, топлина
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем
- проблеми с ученето в подготвителните групи
И така, проблемите вместо да отшумят, се задълбочиха.
За съжаление , Диагностицирано на 8г в Св Никола с аутизъм, не мога да кажа точно какъв и колко силен.
Но, навън, на външен вид, стига да няма правила, не мисля че се забелязва да е по- различно детето от околните, освен че се отдръпват околните, а и децата странят , защото има нелогично поведение и изказ понякога. Не може да играе. Някак си в разбирането е като че ли проблема. Иначе бърбори, усмихва се.
Разбира се, аз не съм специалист, нито лекар. Много от нещата ги има и при нормално развитие сигурно и някои вероятно се израстват , но не лежете много на тая кълка. Особено ако има много как да кажа, симптоми и проблеми на куп във времето до 7 год, до училище. Има и много диагнози, самия аутизъм е гама , ХАДВ та, ГРР. Все пак си мисля, че в Св. Никола, едва ли ще лепнат етикет на дете просто ей така. За който обаче иска да отиде и признае ,че има някакъв проблем. Иначе в училище вече лъсват нещата. Като не визирам изобщо справянето с материала в 1 ви клас, въпреки че конкретното дете и с това има проблем, а поведението и неспособността за самостоятелност и реакции към средата . Тук сме що годе анонимни, но в реала повечето хора гледат да не се бъркат за чужди деца. В детските (от 2 случая, които знам, пълно неглижиране, да мине, най-много по някой намек за психолога) Обаче сега се сещам,детето ми е голямо, но ходи да си види учителката и децата, в нашата група има дете с аутизъм , знае се, прието е много добре и много работят с него+ децата са научени как да се отнасят, направо за пример и напредва, чувства се добре; Но това се случва, ако има признат проблем, според мен основно до родители зависи.Толкова различни и чести разстройства има в наши дни, трябва просто да не се заравя главата в пясъка, съответно и обратното важи- да не преписваме симптоми и слагаме диагнози на едно по-палаво дете. Точно затова ни трябва специалист, учил за това и с опит. Лекари според мен, да се провери всичко при притеснения. Скептична съм към психолози, логопеди. За провинцията и лекарите там, също с едно наум. Тъй- като съм в Сф, от моите познати, 6 на брой с деца, водени там в Св Никола, няма недоволни и да , пак ще повторя има и деца, 2 на брой от тия 5, които излезоха без диагноза оттам, камо ли сериозна, след обследването. Дали там могат да сбъркат?- сигурно, но по скоро ще е рядко.
Ябълкова, звучиш доста интелигентно, за мен също е чудно как изведнъж се сдобихте точно с диагноза аутизъм, особено като написа как чакате детето да яде манджа с вас и другите неща, които написа. Няма как изведнъж да се сдобие с това. За мен отношението на аутистите (поне тези които знам) към храната е много показателно и просто зяпнах!
Написах този пост, не с цел да ме нападате или да спорим, както често се случва във форума. А като реалист, който е наблюдател и вижда проблем отстрани. Може много хора да ги виждат отстрани, включително роднини и близки, но да не казват, защото им е неудобно. Спомням си, един случай тук, една жена спомена , че шивачката и е забелязала че единия крачол на детето е по- къс, тоест крака или дали не беше някой от у-ще забелязал нещо подобно. И и казал, беше много благодарна на този човек, защото тя не забелязвала. Бяха открили проблем после и не помня какво се оказа, но след като майката разбра, се оказа доста хора им е правело впечатление, но никой не смеел да каже, да не я обиди. И почна един спор тук в бг мама, като цяло общия тон беше хората да не се бъркат в работата на другите. Нямам пак да кажа това за цел. Аз също съм страдала от неглижиране на здравословен проблем и то сериозно, но и обратното- преекспониране го има. Така че истината е някъде по средата. Здраве на всички желая!
Та за аутизма, какво аз забелязах и след това открих , че съвпада до голяма степен с писано в нета за аутизма,ползвам и английски. . Всичко започна с това, че забелязах въпросното дете да пали и гаси лампите многократно. Особен интерес към това действие и после вече върнах назад лентата. Защото според мен, без да съм капацитет аутизма има признаци още от бебе. Не мога да дам точна хронология по развитие , но ще се опитам. В нета + това е пълно с таблици на развитие на детето по възраст и умения. Почвам да изреждам сбито какво аз видях и то наистина съществуваше, след това се насложи с прочетеното. Може да е от полза за някого.
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо.
- при носене- отпуснато
- при обличане- съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес;
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере
-не играе с играчки, а с вилици примерно; в редица
-проблем с рязане на нокти, подстригване
-по-късно прохождане, тромавост
-фиксация към стълби и маршрут
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее. Не я оставя на мира ежедневно.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната.
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн.
- късно пиене от чаша
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава
- фиксиране в определени занимания
-игра- копане на дупки, камъни, вратички.
- не реагира на болка , примерно опарване, прескрипване
неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват, страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши
- странни интереси, не като на другите деца
- поведение в градина, с деца- проблемно. С майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд!
-не казва за глад, жажда, студ, топлина
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем
- проблеми с ученето в подготвителните групи
И така, проблемите вместо да отшумят, се задълбочиха.
За съжаление , Диагностицирано на 8г в Св Никола с аутизъм, не мога да кажа точно какъв и колко силен.
Но, навън, на външен вид, стига да няма правила, не мисля че се забелязва да е по- различно детето от околните, освен че се отдръпват околните, а и децата странят , защото има нелогично поведение и изказ понякога. Не може да играе. Някак си в разбирането е като че ли проблема. Иначе бърбори, усмихва се.
Разбира се, аз не съм специалист, нито лекар. Много от нещата ги има и при нормално развитие сигурно и някои вероятно се израстват , но не лежете много на тая кълка. Особено ако има много как да кажа, симптоми и проблеми на куп във времето до 7 год, до училище. Има и много диагнози, самия аутизъм е гама , ХАДВ та, ГРР. Все пак си мисля, че в Св. Никола, едва ли ще лепнат етикет на дете просто ей така. За който обаче иска да отиде и признае ,че има някакъв проблем. Иначе в училище вече лъсват нещата. Като не визирам изобщо справянето с материала в 1 ви клас, въпреки че конкретното дете и с това има проблем, а поведението и неспособността за самостоятелност и реакции към средата . Тук сме що годе анонимни, но в реала повечето хора гледат да не се бъркат за чужди деца. В детските (от 2 случая, които знам, пълно неглижиране, да мине, най-много по някой намек за психолога) Обаче сега се сещам,детето ми е голямо, но ходи да си види учителката и децата, в нашата група има дете с аутизъм , знае се, прието е много добре и много работят с него+ децата са научени как да се отнасят, направо за пример и напредва, чувства се добре; Но това се случва, ако има признат проблем, според мен основно до родители зависи.Толкова различни и чести разстройства има в наши дни, трябва просто да не се заравя главата в пясъка, съответно и обратното важи- да не преписваме симптоми и слагаме диагнози на едно по-палаво дете. Точно затова ни трябва специалист, учил за това и с опит. Лекари според мен, да се провери всичко при притеснения. Скептична съм към психолози, логопеди. За провинцията и лекарите там, също с едно наум. Тъй- като съм в Сф, от моите познати, 6 на брой с деца, водени там в Св Никола, няма недоволни и да , пак ще повторя има и деца, 2 на брой от тия 5, които излезоха без диагноза оттам, камо ли сериозна, след обследването. Дали там могат да сбъркат?- сигурно, но по скоро ще е рядко.
Ябълкова, звучиш доста интелигентно, за мен също е чудно как изведнъж се сдобихте точно с диагноза аутизъм, особено като написа как чакате детето да яде манджа с вас и другите неща, които написа. Няма как изведнъж да се сдобие с това. За мен отношението на аутистите (поне тези които знам) към храната е много показателно и просто зяпнах!
Написах този пост, не с цел да ме нападате или да спорим, както често се случва във форума. А като реалист, който е наблюдател и вижда проблем отстрани. Може много хора да ги виждат отстрани, включително роднини и близки, но да не казват, защото им е неудобно. Спомням си, един случай тук, една жена спомена , че шивачката и е забелязала че единия крачол на детето е по- къс, тоест крака или дали не беше някой от у-ще забелязал нещо подобно. И и казал, беше много благодарна на този човек, защото тя не забелязвала. Бяха открили проблем после и не помня какво се оказа, но след като майката разбра, се оказа доста хора им е правело впечатление, но никой не смеел да каже, да не я обиди. И почна един спор тук в бг мама, като цяло общия тон беше хората да не се бъркат в работата на другите. Нямам пак да кажа това за цел. Аз също съм страдала от неглижиране на здравословен проблем и то сериозно, но и обратното- преекспониране го има. Така че истината е някъде по средата. Здраве на всички желая!
Хубав и тактичен пост но PureLove. Само ще допълня, че от всички признаци, които тя е забелязала в детето на приятелката си, моят син е проявил донякъде само два и въпреки това е с диагноза. Аз много рядко се включвам вече в тази тема, но всеки път когато го правя казвам, че от един момент нататък диагнозата не е важна, важно е да се осъзнаят проблемите и да се опитвате да ги решавате доколкото е възможно.
Да допълня че всички деца/хора от спектъра са със СИД, като голяма част от симптоматиката идва и от него. Но не е задължително. Синът ми имаше 80% от гореописаното, но не е аутист, нито е от спектъра.
Искам да кажа че аутизма касае преди всичко социалното поведение.
Ето как ще коментирам водена от личен опит ( с две деца и множество познати с деца аутисти, от спектъра, гррта и прочие сописти) симтоматиката изброена от ПюърЛов. С черно слагам това, което за мен би навело на мисълта че може да става въпрос за аутизъм. Но не е задължително. Понеже синът ми имаше и от тази симптоматика като 3 годишен.
Пюър лав много благодаря за подхванатата дискусия и положения труд! Хужаво е темата да се раздвижи малко
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо - СИД, чувствителни деца
- при носене- отпуснато - СИД тактилен
- при обличане- съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите - СИД тактилен
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес;
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере - важи за децата в норма, въпрос на интелект, интереси, семейна среда
-не играе с играчки, а с вилици примерно; в редица - важи за децата в норма, същото като горе
-проблем с рязане на нокти, подстригване - Сид тактилен
-по-късно прохождане, тромавост - важи и за децата в норма
-фиксация към стълби и маршрут - важи и за децата в норма, интереси, темперамент, страхливите деца имат фиксации
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно дописвам че може да показател за интелектуални задръжки, но може и да е вторичен проблем - няма разбиране, няма осъзнанване на опасности
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее. Не я оставя на мира ежедневно.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната -СИД, тактилен, вкусов
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха - стомашните проблеми са израз на Сид и се наблюдават при чувствителни деца
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн. - СИД, обаче важи и за многозлояди деца в норма
- късно пиене от чаша - СИД
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията - не с показател за аутизъм. Има го и при ГРР-тата, нещата са свързани с интелектуална зрялост.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза - СИД, при деца с темперамент, ХАДВ същи
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане - СИД, претоварване на сетивата
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна-СИД. Невъзможността да духа не е свързано с проговарянето, а проговарянето с аутизъм. Има перфектно говорещи аутисти.
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш - СИД нужда от стимулация, но бих подчертала, че важи и за децата в норма при толериращи подобно поведение родители
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава - СИД, чувствителен вестибуларен апарат.
- фиксиране в определени занимания - важи за децата в норма с определени интереси
-игра- копане на дупки, камъни, вратички. - важи за децата в норма с определени интереси.
- не реагира на болка , примерно опарване, прискрипване - СИД
с понижена чувствителност
- неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват,
-страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря - важи и за деца в норма с различни интереси
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши - СИД, претоварване на сетивата
- странни интереси, не като на другите деца - не е показател за аутизъм, Може да е показател за изпреварващо интелектуално развитие.
- поведение в градина, с деца- проблемно - важи и за децата в норма, примери бол, резултат от семейна среда.
- с майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд! - важи за децата в норма, то си е до темперамент
-не казва за глад, жажда, студ, топлина - важи за децата в норма, важи за всички деца по принцип. Те не се сещат че и се пикае докато не се напикаят.
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение - тук съм с противоречиво мнение, може да еродителски пропуск, неглижиране. Много деца от спектъра нямат проблеми с контролиране на телесните си нужди
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем - СИД, ужасно е при Сид да имаш чуждо тяло в устата.
- проблеми с ученето в подготвителните групи - СИД, но зависи от темперамента.
Искам да кажа че аутизма касае преди всичко социалното поведение.
Ето как ще коментирам водена от личен опит ( с две деца и множество познати с деца аутисти, от спектъра, гррта и прочие сописти) симтоматиката изброена от ПюърЛов. С черно слагам това, което за мен би навело на мисълта че може да става въпрос за аутизъм. Но не е задължително. Понеже синът ми имаше и от тази симптоматика като 3 годишен.
Пюър лав много благодаря за подхванатата дискусия и положения труд! Хужаво е темата да се раздвижи малко
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо - СИД, чувствителни деца
- при носене- отпуснато - СИД тактилен
- при обличане- съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите - СИД тактилен
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес;
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере - важи за децата в норма, въпрос на интелект, интереси, семейна среда
-не играе с играчки, а с вилици примерно; в редица - важи за децата в норма, същото като горе
-проблем с рязане на нокти, подстригване - Сид тактилен
-по-късно прохождане, тромавост - важи и за децата в норма
-фиксация към стълби и маршрут - важи и за децата в норма, интереси, темперамент, страхливите деца имат фиксации
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно дописвам че може да показател за интелектуални задръжки, но може и да е вторичен проблем - няма разбиране, няма осъзнанване на опасности
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее. Не я оставя на мира ежедневно.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната -СИД, тактилен, вкусов
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха - стомашните проблеми са израз на Сид и се наблюдават при чувствителни деца
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн. - СИД, обаче важи и за многозлояди деца в норма
- късно пиене от чаша - СИД
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията - не с показател за аутизъм. Има го и при ГРР-тата, нещата са свързани с интелектуална зрялост.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза - СИД, при деца с темперамент, ХАДВ същи
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане - СИД, претоварване на сетивата
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна-СИД. Невъзможността да духа не е свързано с проговарянето, а проговарянето с аутизъм. Има перфектно говорещи аутисти.
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш - СИД нужда от стимулация, но бих подчертала, че важи и за децата в норма при толериращи подобно поведение родители
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава - СИД, чувствителен вестибуларен апарат.
- фиксиране в определени занимания - важи за децата в норма с определени интереси
-игра- копане на дупки, камъни, вратички. - важи за децата в норма с определени интереси.
- не реагира на болка , примерно опарване, прискрипване - СИД
с понижена чувствителност
- неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват,
-страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря - важи и за деца в норма с различни интереси
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши - СИД, претоварване на сетивата
- странни интереси, не като на другите деца - не е показател за аутизъм, Може да е показател за изпреварващо интелектуално развитие.
- поведение в градина, с деца- проблемно - важи и за децата в норма, примери бол, резултат от семейна среда.
- с майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд! - важи за децата в норма, то си е до темперамент
-не казва за глад, жажда, студ, топлина - важи за децата в норма, важи за всички деца по принцип. Те не се сещат че и се пикае докато не се напикаят.
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение - тук съм с противоречиво мнение, може да еродителски пропуск, неглижиране. Много деца от спектъра нямат проблеми с контролиране на телесните си нужди
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем - СИД, ужасно е при Сид да имаш чуждо тяло в устата.
- проблеми с ученето в подготвителните групи - СИД, но зависи от темперамента.
Изключително полезни постове! При моето дете всъщност най-много ме притеснява това, че търчи като шантав. Но щом кажа "Кола, качи се на тротоара" или пък чуе, че идва кола сам се качва, изчаква да мине, поглежда ме и като кажа "вече може, няма кола" и пак хуква. И това, че не всеки път се обръща на името. Но когато му кажа причината, поради която го викам и идва. Все се надявам да е темперамент..Днес са имали тържество в яслата. Гледам снимките, в центъра на купона, усмихнат, вдигнал ръце и танцува и си мисля, че ми изглежда като съвсем нормално дете. А на първите тържества стоеше отстрани и отказваше да се включва.
Ще видим какво ще каже и психолога, въпреки че нашия град проблема е, че няма специалисти и най-вероятно ще търся още мнения.
Ще видим какво ще каже и психолога, въпреки че нашия град проблема е, че няма специалисти и най-вероятно ще търся още мнения.
Сега пък ще ви подчертая какви симптоми имаше моят сина на 3 години и как е сега, за да видите че дори тези симптоми, които имаше в момента са надраснати и съответно не са твърдо показателни за аутизъм.
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо - до 5 години при сина ми беше много трудно със съня. Неспокоен, будеше се по 100 пъти. Не е спял следобед никога. Към пубертета нещата дойдоха на място. Сега е норма.
- при носене- отпуснато, при обличане, съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите - при сина ми беше абсолютно задължително да е със супер удобни дрехи. Ако може едни и същи. Ако може без чорапи. Беше бебе което мрази да го къпят и мажат, ревеше все едно го колят. Не бях виждала бебе да мрази да се къпе във ваничка. Сега няма проблеми с дрехите/чорапите.
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес - синът ми никога не е сочил. Дъщеря ми също никога не е сочила. Въобще това за мен е надеценен признак за нормалност.
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере - синът ми е техничар, винаги са го интересували не предметите, а как работят. И до сега.
-не играе с играчки, а с вилици примерно подрежда в редица - синът ми е много креативен с много буйна фантазия , способен да играе с всичко, което дори е плюс. Обича да пъха едно в друго ( Кристо пък обича да опакова
.) И до сега обича да слага нещата които го дразнят в ред. Може Да Заеме времето си с какво ли не , за да Не скучае.
-проблем с рязане на нокти, подстригване - абсолютно при детето ми но и при мен - някой да ми пипа по косата да ми реже ноктите, особено на краката е мъка, влудява ме. Не го намирам за проблем обаче . Той в момента се обслужва сам - къпане, рязане нокти и пр. За косата го решл в един момент като пусна коса до кръста.
-по-късно прохождане, тромавост - тромавостта е лично качество. Понякога късното прохождане не е въпрос на тромавост а на осторожност. Синът ми проходи на 10 месеца. Но познавам деца в норма проходили на 14 месеца защото се страхуват след силно падане /удряне.
-фиксация към стълби и маршрут - фиксацията към маршрути дава спокойствие и сигурност. Характерно за натурите които мразят промени и хаос. Синът ми е консервативен, всичко ново го стресира. И до сега обича познатото. Бих казала че е инертен но не го намирам за минус.
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти - има много разсеяни деца по принцип, но при нас такъв проблеме нямало.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно - да, ето това го имаше и беше много страшно. От друга страна адски се страхуваше от катерушки, клатещите люлки. Панически се струваше от морето. С Проговарянето и подобряване на разбирането тези проблеми изчезнаха.
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее - при моето дете емпатията винаги е била а лице - това е нещото което ни даваше надежда че нещата могат да се подобрят с терапевтиране.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната - това си е СИД. Едното ми дете ядеше само пасирани храни като малко дете, другото само твърди. В Момента пак предпочита по- твърди храни.
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха. - Синът ми е с много чувствителен стомах. Има и лактозни проблеми. Винаги когато е притеснен има стомашни проблеми. Не само той. Затова съществува фразата нервен стомах ( и аз го имам).
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн. - синът ми ядеше само сандвичи, скара, краставици. Започна да се храни разнообразно след 12-13 години. Но има много злояди деца и това е факт. Разбираш го само ако имаш злоядо дете.
- късно пиене от чаша - това е свързано с пасираната храна и СИД. При нас беше обратното - никога биберон и пасирани. Винаги само твърдо. Но има деца за които е винаги само меко и биберон.
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията - при нас имаше наистина много късно проговаряне но това не пречи в момента да е без диагноза.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза. - наистина не си преценяваше силите, особено за умората, но пак е характерно за децата и родителството. Това при нас се израстна.
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане - ако има силна светлина, силна музика или е много гладен или уморен имаше тръшкане, но то си е и характерно за малките деца по принцип. Като са уморени, гладни или недоспани са нетърпими. В момента нямаме тези проблеми.
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна.. Това го нямаше, можеше да прави асансьор с езика преди да почне да прави смислени изречения. Подвижността на езика не му беше проблем.
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш. Обичаше телевизия. Но беше ограничен. Тръшкането се преодолява с възпитание.
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава. - моето дете не може да кара колело на две гуми и сега. Може на три. Весрибуларния му апарат е прекалено чувствителен и това клаетене върху колелото е го влудява. Тъй като има вече и късогледство това допълнително затруднява такива действия.
- фиксиране в определени занимания - съсредоточаването го имахме при сина ми. И до сега го има.. Така изключва от околната среда и е много ефективен. Аз го намирам за.плюс.
- не реагира на болка , примерно опарване, прескрипване -да, синът ми има много висок праг на болка. Аз също.
неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват, страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря -. ТОВА го имаше, не знаеше как да комуникира с децата. Нещата се получаваХа с малко помощ от възрастен - родител, учител, който да го включи в игрите.
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши - Да и това го имаше заради СИД. Сега нещата са поизгладени.
- странни интереси, не като на другите деца. - ТАКА Е , но пак казвам че е до характер. Синът ми и до сега е различен. Не го намирам за аУтистичен маркер. Познавам и по-странни / различни в добрия смисъл на думата деца от него в норма.
- поведение в градина, с деца- проблемно. - моят син беше най-милото и послушно дете. Обаче има деца в норма които са нетърпими.
С майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд!- СЪс сина не съм имала такъв проблем. С дъщерята беше ад. А тя уж е относително в норма ( ХАДВ).
-не казва за глад, жажда, студ, топлина - винаги е бил над тези неща и сега е. Много добре контролира телесните си нужди. Може да е облечен в горещото и да не се поти. Може да е по къс ръкав на хладно и да не замръзне.
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение. - това го имаше. Махнахме памперса на 3 години и половина.
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем. - Това го нямаше. Лъжицатане я обичаше от бебе.
- проблеми с ученето в ДГ- подготвителните групи - да имаше.го заради липсата на говор и влошено разбиране. В момента без проблем.
- проблеми със съня, много кратък сън като цяло, до към 2г. после маалко по приемливо - до 5 години при сина ми беше много трудно със съня. Неспокоен, будеше се по 100 пъти. Не е спял следобед никога. Към пубертета нещата дойдоха на място. Сега е норма.
- при носене- отпуснато, при обличане, съпротива към дрехите, без значение материята, особено чорапите - при сина ми беше абсолютно задължително да е със супер удобни дрехи. Ако може едни и същи. Ако може без чорапи. Беше бебе което мрази да го къпят и мажат, ревеше все едно го колят. Не бях виждала бебе да мрази да се къпе във ваничка. Сега няма проблеми с дрехите/чорапите.
- за погледа и името, соченето, не мога да кажа, не ми е направило впечатление, по- скоро липса на сочене, няма интерес - синът ми никога не е сочил. Дъщеря ми също никога не е сочила. Въобще това за мен е надеценен признак за нормалност.
- фиксиране в светещи лампи, климатици и перки по улицата, пералнята като пере - синът ми е техничар, винаги са го интересували не предметите, а как работят. И до сега.
-не играе с играчки, а с вилици примерно подрежда в редица - синът ми е много креативен с много буйна фантазия , способен да играе с всичко, което дори е плюс. Обича да пъха едно в друго ( Кристо пък обича да опакова
.) И до сега обича да слага нещата които го дразнят в ред. Може Да Заеме времето си с какво ли не , за да Не скучае.-проблем с рязане на нокти, подстригване - абсолютно при детето ми но и при мен - някой да ми пипа по косата да ми реже ноктите, особено на краката е мъка, влудява ме. Не го намирам за проблем обаче . Той в момента се обслужва сам - къпане, рязане нокти и пр. За косата го решл в един момент като пусна коса до кръста.
-по-късно прохождане, тромавост - тромавостта е лично качество. Понякога късното прохождане не е въпрос на тромавост а на осторожност. Синът ми проходи на 10 месеца. Но познавам деца в норма проходили на 14 месеца защото се страхуват след силно падане /удряне.
-фиксация към стълби и маршрут - фиксацията към маршрути дава спокойствие и сигурност. Характерно за натурите които мразят промени и хаос. Синът ми е консервативен, всичко ново го стресира. И до сега обича познатото. Бих казала че е инертен но не го намирам за минус.
-- не се обръща на името си редовно, даже хич, налага се да крещиш по няколко пъти - има много разсеяни деца по принцип, но при нас такъв проблеме нямало.
-не осъзнава опасност- може да пресече пред камион, не
еднократно - да, ето това го имаше и беше много страшно. От друга страна адски се страхуваше от катерушки, клатещите люлки. Панически се струваше от морето. С Проговарянето и подобряване на разбирането тези проблеми изчезнаха.
-няма съпричастност към околните, на емоциите, майката може да плаче , то се смее - при моето дете емпатията винаги е била а лице - това е нещото което ни даваше надежда че нещата могат да се подобрят с терапевтиране.
- когато се преминава към твърда храна, не може да дъвчи, пасира се; проблеми като рефлукс с храната - това си е СИД. Едното ми дете ядеше само пасирани храни като малко дете, другото само твърди. В Момента пак предпочита по- твърди храни.
- странно боледуване и почти винаги с отражение в стомаха. - Синът ми е с много чувствителен стомах. Има и лактозни проблеми. Винаги когато е притеснен има стомашни проблеми. Не само той. Затова съществува фразата нервен стомах ( и аз го имам).
- около 2 год отказ от разнообразна храна(без месо, плодове, зеленчуци)- яде точно 5, 6 неща- сандвичи с определен салам , определена пица, пържени картофи и тн. - синът ми ядеше само сандвичи, скара, краставици. Започна да се храни разнообразно след 12-13 години. Но има много злояди деца и това е факт. Разбираш го само ако имаш злоядо дете.
- късно пиене от чаша - това е свързано с пасираната храна и СИД. При нас беше обратното - никога биберон и пасирани. Винаги само твърдо. Но има деца за които е винаги само меко и биберон.
-късно проговаряне, после се наваксва или много бърбори, но не води диалог а пречи, говори си негови неща, не непременно нелогични, но каквото му е на душа, без връзка със ситуацията - при нас имаше наистина много късно проговаряне но това не пречи в момента да е без диагноза.
- непрекъснато тича, губи се, не преценява кога се изморява, ти трябва да следиш иначе изпада в криза. - наистина не си преценяваше силите, особено за умората, но пак е характерно за децата и родителството. Това при нас се израстна.
- нервни кризи, истерия, не точно обичайното тръшкане - ако има силна светлина, силна музика или е много гладен или уморен имаше тръшкане, но то си е и характерно за малките деца по принцип. Като са уморени, гладни или недоспани са нетърпими. В момента нямаме тези проблеми.
-не може да духне свещичката на тортата, това естествено индикира бъдещ проблем с проговарянето, както и пасираната храна.. Това го нямаше, можеше да прави асансьор с езика преди да почне да прави смислени изречения. Подвижността на езика не му беше проблем.
- залепва за телевизора, също изпада в истерия ако го спреш. Обичаше телевизия. Но беше ограничен. Тръшкането се преодолява с възпитание.
-не може да кара колело, по- точно- не може да върти педалите на колело, дори и триколка да е, или с помощни, с голямо закъснение се научава. - моето дете не може да кара колело на две гуми и сега. Може на три. Весрибуларния му апарат е прекалено чувствителен и това клаетене върху колелото е го влудява. Тъй като има вече и късогледство това допълнително затруднява такива действия.
- фиксиране в определени занимания - съсредоточаването го имахме при сина ми. И до сега го има.. Така изключва от околната среда и е много ефективен. Аз го намирам за.плюс.
- не реагира на болка , примерно опарване, прескрипване -да, синът ми има много висок праг на болка. Аз също.
неспособност да има приятели, иска , но не може, децата го отбягват, страни, други неща не обичайните са му интересни, например всички играят на детската площадка, то е на вратичката - отваря затваря -. ТОВА го имаше, не знаеше как да комуникира с децата. Нещата се получаваХа с малко помощ от възрастен - родител, учител, който да го включи в игрите.
- когато се претоварят сетивата, например на рожден ден, скрива се, истерясва,ако е концерт , музика , запушва уши - Да и това го имаше заради СИД. Сега нещата са поизгладени.
- странни интереси, не като на другите деца. - ТАКА Е , но пак казвам че е до характер. Синът ми и до сега е различен. Не го намирам за аУтистичен маркер. Познавам и по-странни / различни в добрия смисъл на думата деца от него в норма.
- поведение в градина, с деца- проблемно. - моят син беше най-милото и послушно дете. Обаче има деца в норма които са нетърпими.
С майката- не могат да седнат никъде- тя тича след него. За ресторант, сладкарница, дори пазар в хипер маркет -абсурд!- СЪс сина не съм имала такъв проблем. С дъщерята беше ад. А тя уж е относително в норма ( ХАДВ).
-не казва за глад, жажда, студ, топлина - винаги е бил над тези неща и сега е. Много добре контролира телесните си нужди. Може да е облечен в горещото и да не се поти. Може да е по къс ръкав на хладно и да не замръзне.
- о да, щях да забравя- много трудно , почти невъзможно приучване и преход от памперс към гърне, мина директно на тоалетна май- пак с голямо закъснение. - това го имаше. Махнахме памперса на 3 години и половина.
-също, сигнал от детската- не може да се научи да яде с лъжица, много трудно, с учене и вкъщи и пак проблем. - Това го нямаше. Лъжицатане я обичаше от бебе.
- проблеми с ученето в ДГ- подготвителните групи - да имаше.го заради липсата на говор и влошено разбиране. В момента без проблем.
Реге, благодаря за труда . Разбирам и се радвам че сте се справили! Може би ще бъде полезно да напишете как сте се справили- логопед, психолог и тн занимания.
Искам да кажа ,че възпитанието в моя случай е съвсем на ниво. Също другата разлика е че обожава вода, вани и тн . За мен ще е интересно и Ла Катрала да се включи . Нещо се загуби май напоследък. Дай боже при всички нещата и странностите да отшумят или ако има странности и трудности поне да са социално приемливи, защото все пак живеем точно в това съвременно общество- лошо, хубаво, каквото такова. И най- важното ,тези деца да са максимално самостоятелни като възрастни! Винаги съм смятала ,че дори и с диагноза , пътят е открит за справяне. Зависи и от нас като родители и от обществото. И също смятам,че хората които са на запад им е по- лесно, просто обществото участва активно. Самата аз съм работила в Германия в дом за младежи с умствени затруднения ( тежък аутизъм, Даун и д-р) и съм впечатлена от грижата. А тук , при най - малък проблем, пръст да те боли , се почва едно обикаляне , едно чудене, едно мотане, едно диагностициране , ум да ти зайде.. Затова , напред смело , аз ще следя и надявам се след време да се включа с добри новини!
П.п. Реге, а обследване правили ли сте ? Къде? Доволни ли сте?
Искам да кажа ,че възпитанието в моя случай е съвсем на ниво. Също другата разлика е че обожава вода, вани и тн . За мен ще е интересно и Ла Катрала да се включи . Нещо се загуби май напоследък. Дай боже при всички нещата и странностите да отшумят или ако има странности и трудности поне да са социално приемливи, защото все пак живеем точно в това съвременно общество- лошо, хубаво, каквото такова. И най- важното ,тези деца да са максимално самостоятелни като възрастни! Винаги съм смятала ,че дори и с диагноза , пътят е открит за справяне. Зависи и от нас като родители и от обществото. И също смятам,че хората които са на запад им е по- лесно, просто обществото участва активно. Самата аз съм работила в Германия в дом за младежи с умствени затруднения ( тежък аутизъм, Даун и д-р) и съм впечатлена от грижата. А тук , при най - малък проблем, пръст да те боли , се почва едно обикаляне , едно чудене, едно мотане, едно диагностициране , ум да ти зайде.. Затова , напред смело , аз ще следя и надявам се след време да се включа с добри новини!
П.п. Реге, а обследване правили ли сте ? Къде? Доволни ли сте?
Аз съм е темата от 2010 г., откак детето ми навърши 3 години и съм писала писала, сигурно вече съм досадила на всички. По онова време, като започнах да чета и пиша бяхме едва прохождащи по темата за аутизма и що е то, а Тука имаше хора с опит, с практика...
Около половин година след като навърши 3 г. се мятахме натам насам в опит да изясним какво става, защо става, ние ли сме виновни, какво може да се направи. Нямахме много време да циклим по етапите на скръбта. Детето беше навършило три , реч никаква, поведение въпросно, памперс. На варненска територия - атипичен аутизъм. За св. Никола но обявиха много чакане за диагноза - 6 месеца , за Карин дом - три месеца. Ами чакаме....Междувременно ходим на частно при Стамболова, Боянова, Божинова. Според тях не е аутизъм, просто задръжка в развитието. Почваме да сменяме логопеди докато намерим нашия. Паралелно попадаме на частно на чудесен специален педагог, работил в Карин дом... Работим, работим... Напускам работа.. Става ясно че за да прогресира, единият родител трябва да е Негов личен терапевт. Минава време, идва Карин дом - диагностиката е пълно разочарование шшш те самите не знаят какво правят. Да сме ходили пак да го по наблюдават
за по найсет лева всеки път. Ни бумага ни дявол получихме от тях. То обяснения нямаш, само увъртане. Осъзнаваме че диагнозата не значи нищо - Важна е терапията. Канцелирам часът в свети Никола. Вземаме ЛКК за бъдещо ресурсно. Намирам подходяща градина, далеко е, но с много добра ресурсна по инфо от странични източници. Говоря с Директорката, разкривам всички карти. Тя е доброжелателна. Ако ни приемат ще съдейства адаптация. Иска да сме без памперс . Може да се напикава и надрисква, леличките ще го наглеждат и преобуват. На 3 и половина сваляме памперса за десет дена, независимо че преди това години съм се проваляла при всеки опит. Явно детето е узряло. Междувременно работим. Няма лято за детето. Приемат ни в градината. Отиваме да се преборим за ресурсно. На обследването, което правим в центъра за ресурсно подпомаганесъм потресена от цялата процедура и отношението към детето и нас родителите. Казват ми че детето ми е като маймуна и никога на нищо няма да бъде научено, няма да говори, няма да се обслужва. Преглъщам всичко. Получаваме все пак ресурса помощ в градината като специален педагог три пъти седмично. Отказвам логопед към ресурсно , защото ходим на платен. Отказвам психолог към ресурсно. Намирам фондация за помощ на деца със Соп и решавам да кандидатстваме. Минаваме цялата галимация с бумаги, посещението и интервюто в социални грижи. Разпитват ни със съпруга ми как отглеждаме детето, има ли стая, какви са условията в които расте и други абсурности. Всичко е за да се докаже че отглеждане детето нормално и не целим просто някакви материални облаги. Класират ни. Помощта е държавна и затова има такава цедка. Попадаме в този център на страхотна психоложка и още една прекрасна специална педагожка. Всичко това става докато детето е между 3 и 4 години. От там терапията ни е:
1. Три пъти седмично ресурсно в градинага
2. Два пъти на седмица логопед, платен
3. Един път психолог и един път специален педагог във фондацията на седмицата.
4. Един път АБА, Монтесори, Пекс комбинирано - платено при специален педагог 1 път седмично.
И така работа работа и пак работа. Тъй като за фондацията ни трябват официални документи за диагноза (ЛКК или телк, ние решаваме да се обслужваме само с ЛКК) всяка година търся читав психиатър. Няма такъв детски по ЗК. Ходим всеки 6 месеца на платено за ЛКК, но не съм доволна от психиатърката - всеки път ме пита дали се познаваме. Чак ме доядява на 3-4 път ходене. Освен това за ЛКК-то ходя допълнително по болници разнасям документи по комисии. Разбирам от познати за друг психолог, вече регистриран като детски по ЗК при който решавам да опитаме. Жената ми се вижда много прагматична, земна. Решаваме че ще ходим вече при нея.. Диагнозата й е ГРР. Речта ни след много гърчч, работа, пекс-мекс, ноотропил се появява едва на 4 години и 9 месеца. Изречение от две думи. Работим, работим, общо взето нищо че Сме на 5 години готвим се за първи клас - Трябва да вземем целия материал за 1.клас . Учим азбука. Отнема ни две години да се научим да Четем. Учим думи, учим шаблони за изречения. Паралелно се учим да Пишем и да Смятаме. Всички които ни терспевтират смятат че трябва да тръгне на училище ограмотен, заради стреса който ще му пречи да усвоява материала заедно с другите деца. Работим работим, става на 7 години. Понеже е роден началото на годината има запас от 8 месеца до училище. Тук, в темата , ме съветват да направим тест за интелигентност по векслер. Психоложката ни първоначално е против. После решава че има смисъл и намира сертифициран специалист при който Да направим теста, Резултатът е повече от обнадеждаващ. Малко над 80 точки на първа част и 130 на втора, някак там се осредняват и се получава малко над 100, което говори за запазен интелект. Нищо че все още говори с аграматизми и има проблеми с членуване, съгласуване, сложни изречение и разбиране . Хич не може да разказва... но ние работим. За психиатърката резултатът от този векслер значи че не може да има ГРР. Слага му като диагноза афазия на вербалното развитие и казва че няма защо да отлагаме училище. Избираме училище без занималня. Отказваме ресурсно ощв.при завършването на ДГ. Отказваме да подпишем документи че ще продължаваме с ресурсно в училище. Много тръшване от страна на ресурсното, притискане, телефонни разговори , накрая става на нашата.
Тръгва на училище нормално. Всички деца от първи клас минават тест
при Психоложката на училището, явно за да се изявят деца с проблеми. После всеки родител може да се консултира с нея. Отиваме да видим какво е направил. Не казваме нищо за проблемите, които сме имали до тогава. Тя казва че теста е нормален и още, че не е виждала толкова работливо дете. Някои деца се отказват да попълват още на втора страница, докато той попълва и трите листа, при което поправя грешки които е забелязал. След два месеца решаваме да кажем на класната че е къснопроговарящ. Други решаваме да не казваме за да не я Стресираме. Класната се ПАНИРа, почва да повтаря като папагал че ако детето има проблем трябва да искаме специализирана помощ. Ние й обесяваме, че не искаме от нея нищо специално. Просто ако детето се държи като особняк, не разбира от първия път какво пита и говори като чужденец да не се чуди. В резултат класната го слага на последен чин ( заточва го в Сибир) както се шегувахме и забравя за него. Той не ходи на занималня, обаче аз работя с него. Паралелно работят още един специален педагог и психолог от фондацията. Всички търсим пропуски по материала и закрепяме получените знания. Психоложката работи с него два пъти седмично - индивидуално и в група. Наблягаме основно на разказвателните, български и душевни комфорт в училище.В трети клас се оказва по тестове и оценки че детето е отличник. Класира се за олимпиади. Класната го мести на първия чин до себе си и почва да го забелязва. НВО след 4 клас - отлични резултати. Психиатърката по ЗК казва че в обикновен разговор ако не знаеш има проблеми, няма и да ги забележиш. И маха диагнозата. На 12 спираме всички съпътстващи терапии. Оставам само аз. Като личен поддържащ учител и до сега при нужда. А нужда от време на време има - при някои по сложни текстове, при специфичен материал по някои предмети. Да кажем така, той е неотличим от нормалните за неспециалисти. За специалисти при внимателно наблюдение се забелязва намек на СОПизъм
Около половин година след като навърши 3 г. се мятахме натам насам в опит да изясним какво става, защо става, ние ли сме виновни, какво може да се направи. Нямахме много време да циклим по етапите на скръбта. Детето беше навършило три , реч никаква, поведение въпросно, памперс. На варненска територия - атипичен аутизъм. За св. Никола но обявиха много чакане за диагноза - 6 месеца , за Карин дом - три месеца. Ами чакаме....Междувременно ходим на частно при Стамболова, Боянова, Божинова. Според тях не е аутизъм, просто задръжка в развитието. Почваме да сменяме логопеди докато намерим нашия. Паралелно попадаме на частно на чудесен специален педагог, работил в Карин дом... Работим, работим... Напускам работа.. Става ясно че за да прогресира, единият родител трябва да е Негов личен терапевт. Минава време, идва Карин дом - диагностиката е пълно разочарование шшш те самите не знаят какво правят. Да сме ходили пак да го по наблюдават
за по найсет лева всеки път. Ни бумага ни дявол получихме от тях. То обяснения нямаш, само увъртане. Осъзнаваме че диагнозата не значи нищо - Важна е терапията. Канцелирам часът в свети Никола. Вземаме ЛКК за бъдещо ресурсно. Намирам подходяща градина, далеко е, но с много добра ресурсна по инфо от странични източници. Говоря с Директорката, разкривам всички карти. Тя е доброжелателна. Ако ни приемат ще съдейства адаптация. Иска да сме без памперс . Може да се напикава и надрисква, леличките ще го наглеждат и преобуват. На 3 и половина сваляме памперса за десет дена, независимо че преди това години съм се проваляла при всеки опит. Явно детето е узряло. Междувременно работим. Няма лято за детето. Приемат ни в градината. Отиваме да се преборим за ресурсно. На обследването, което правим в центъра за ресурсно подпомаганесъм потресена от цялата процедура и отношението към детето и нас родителите. Казват ми че детето ми е като маймуна и никога на нищо няма да бъде научено, няма да говори, няма да се обслужва. Преглъщам всичко. Получаваме все пак ресурса помощ в градината като специален педагог три пъти седмично. Отказвам логопед към ресурсно , защото ходим на платен. Отказвам психолог към ресурсно. Намирам фондация за помощ на деца със Соп и решавам да кандидатстваме. Минаваме цялата галимация с бумаги, посещението и интервюто в социални грижи. Разпитват ни със съпруга ми как отглеждаме детето, има ли стая, какви са условията в които расте и други абсурности. Всичко е за да се докаже че отглеждане детето нормално и не целим просто някакви материални облаги. Класират ни. Помощта е държавна и затова има такава цедка. Попадаме в този център на страхотна психоложка и още една прекрасна специална педагожка. Всичко това става докато детето е между 3 и 4 години. От там терапията ни е:
1. Три пъти седмично ресурсно в градинага
2. Два пъти на седмица логопед, платен
3. Един път психолог и един път специален педагог във фондацията на седмицата.
4. Един път АБА, Монтесори, Пекс комбинирано - платено при специален педагог 1 път седмично.
И така работа работа и пак работа. Тъй като за фондацията ни трябват официални документи за диагноза (ЛКК или телк, ние решаваме да се обслужваме само с ЛКК) всяка година търся читав психиатър. Няма такъв детски по ЗК. Ходим всеки 6 месеца на платено за ЛКК, но не съм доволна от психиатърката - всеки път ме пита дали се познаваме. Чак ме доядява на 3-4 път ходене. Освен това за ЛКК-то ходя допълнително по болници разнасям документи по комисии. Разбирам от познати за друг психолог, вече регистриран като детски по ЗК при който решавам да опитаме. Жената ми се вижда много прагматична, земна. Решаваме че ще ходим вече при нея.. Диагнозата й е ГРР. Речта ни след много гърчч, работа, пекс-мекс, ноотропил се появява едва на 4 години и 9 месеца. Изречение от две думи. Работим, работим, общо взето нищо че Сме на 5 години готвим се за първи клас - Трябва да вземем целия материал за 1.клас . Учим азбука. Отнема ни две години да се научим да Четем. Учим думи, учим шаблони за изречения. Паралелно се учим да Пишем и да Смятаме. Всички които ни терспевтират смятат че трябва да тръгне на училище ограмотен, заради стреса който ще му пречи да усвоява материала заедно с другите деца. Работим работим, става на 7 години. Понеже е роден началото на годината има запас от 8 месеца до училище. Тук, в темата , ме съветват да направим тест за интелигентност по векслер. Психоложката ни първоначално е против. После решава че има смисъл и намира сертифициран специалист при който Да направим теста, Резултатът е повече от обнадеждаващ. Малко над 80 точки на първа част и 130 на втора, някак там се осредняват и се получава малко над 100, което говори за запазен интелект. Нищо че все още говори с аграматизми и има проблеми с членуване, съгласуване, сложни изречение и разбиране . Хич не може да разказва... но ние работим. За психиатърката резултатът от този векслер значи че не може да има ГРР. Слага му като диагноза афазия на вербалното развитие и казва че няма защо да отлагаме училище. Избираме училище без занималня. Отказваме ресурсно ощв.при завършването на ДГ. Отказваме да подпишем документи че ще продължаваме с ресурсно в училище. Много тръшване от страна на ресурсното, притискане, телефонни разговори , накрая става на нашата.
Тръгва на училище нормално. Всички деца от първи клас минават тест
при Психоложката на училището, явно за да се изявят деца с проблеми. После всеки родител може да се консултира с нея. Отиваме да видим какво е направил. Не казваме нищо за проблемите, които сме имали до тогава. Тя казва че теста е нормален и още, че не е виждала толкова работливо дете. Някои деца се отказват да попълват още на втора страница, докато той попълва и трите листа, при което поправя грешки които е забелязал. След два месеца решаваме да кажем на класната че е къснопроговарящ. Други решаваме да не казваме за да не я Стресираме. Класната се ПАНИРа, почва да повтаря като папагал че ако детето има проблем трябва да искаме специализирана помощ. Ние й обесяваме, че не искаме от нея нищо специално. Просто ако детето се държи като особняк, не разбира от първия път какво пита и говори като чужденец да не се чуди. В резултат класната го слага на последен чин ( заточва го в Сибир) както се шегувахме и забравя за него. Той не ходи на занималня, обаче аз работя с него. Паралелно работят още един специален педагог и психолог от фондацията. Всички търсим пропуски по материала и закрепяме получените знания. Психоложката работи с него два пъти седмично - индивидуално и в група. Наблягаме основно на разказвателните, български и душевни комфорт в училище.В трети клас се оказва по тестове и оценки че детето е отличник. Класира се за олимпиади. Класната го мести на първия чин до себе си и почва да го забелязва. НВО след 4 клас - отлични резултати. Психиатърката по ЗК казва че в обикновен разговор ако не знаеш има проблеми, няма и да ги забележиш. И маха диагнозата. На 12 спираме всички съпътстващи терапии. Оставам само аз. Като личен поддържащ учител и до сега при нужда. А нужда от време на време има - при някои по сложни текстове, при специфичен материал по някои предмети. Да кажем така, той е неотличим от нормалните за неспециалисти. За специалисти при внимателно наблюдение се забелязва намек на СОПизъм
Re ge, този вдъхновяващ пост трябва да се сложи на първа страница! Не всеки от нас има силата, възможностите и късмета нещата да се получат, но всеки трябва да опита.
Re ge, този вдъхновяващ пост трябва да се сложи на първа страница! Не всеки от нас има силата, възможностите и късмета нещата да се получат, но всеки трябва да опита.
Има родители, които планини обръщат, но ако възможностите/капацитета на детето не позволяват, нещата не се случват. Просто при нас проблемът беше друг, такъв който продуцира аутистично поведение.
Забравих да отбележа горе, че сме ходили на проверка на слух, невролог. Платено. Педиатърката отказваше да ни даде направление, според нея проблемите не били от такова естество. Абе според нея нямаше проблем. Едва като се оказа че нейния внук има подобни проблеми, почна да ми звъни и да ме разпитва за иформация. Често нещата започваш да ги забелязваш едва като те засегнат лично. Та, тя че беше права че нямаме нужда от унг и невролог беше, но нали трябваше ние родителите да си го докажем. Иначе щеше да ни преследва синдрома на "ами акото". ПриУНГ мина нормално, без проблеми. За невролог ме посъветваха от бг мама да потърся невролог свързан с детска епилепсия. Казаха ми име, записах час, отидохме... Той ме направи на две стотинки. Така не съм плакала в лекарски кабинет. Обвини ме че имам свръх въображение щом самопредписвам на детето ходене на невролог. Мърмори мърмори мърмори, но направи ЕЕГ, после рисува с детето и накрая не ми взе пари. Но ме остави с много болезнени спомени. Нали ако всичко беше наред нямаше да заведа детето при него. Нали понякога не може да се разбере какво му има на детето, затова е по-добре да се разбере какво му няма.
Като стана на шест искахме да ходим на барокамера. Тук в темата никой от града не беше споделиш че има финансирана от държавата програма, за колко там места. Като разбирам, местата са изчерпани. Ами ще ходим платено. Там също проблеми, докато минем цедката. Господинът, завеждащ барокамерата ме учи що е аутизъм и как всички сопове имат гастропроблеми, затова той искал заключение пт гастроентеролог. Добре че доц Георгиева гастроентероложката е много разбрана жена. Подписа ми всички документи, защото й е ясно че това е строго индивидуално. Записахме час за барокамерата и хоп нещо си там се повреди. Чакаме, чакаме, чакахме повече от Шест месеца чакахме и то остана половин година до тръгване на училище. Точно го бяхме стабилизирали детето , подготвили, спрели ноотропила... Решихме да не ходим на барокамера, да не би случайно да се развали крехкото равновесие.
Ябълкова
Тука често родителите се подхлъзват по мечтата за чудодейното хапче /сиропче. Ние пихме какво ли не от тези добавки, даже глицин ми носиха от Русия... но не съм видяла вълшебен ефект от тях. Те подкрепят терапията. Нищо друго. Говоря за ескимокидс, брейн бустер и др. При нас ноотропил имаше добро действие ( към неея група спада и Пантогам, погледнат в нета, но това е лекарствено средство. Не добавка и към него трябва да се подхожда внимателно Потърси с търсачка по старите теми, ще ти излезе много инфо.
От моя опит мога да кажа
1. че тези препарати се пият паралелно с провежданата терапия. Те изваждат натрупаното, но не го слагат, без терапия приемът им е безсмислен.
2. Има деца/възрастни на които действат много лошо. Трябва много внимателно да се подхожда към дозировката. Започва се от минимална доза, като постоянно се следи как покачването на дозата влияе върху детето. Понякога се спира заради отрицателното влияние. На много малко деца в темата ноотропилът влияеше добре. Моето е едно от тях, въпрос на късмет.