Кога за първи път шофирахте без придружител?

Първия път бе малко след като взех книжка нямах още кола,не можах веднага да я купя а чак след 3 месеца и бях позабравила.Та малко след взимането на книжката с една семейна кола трябваше да отида до магазин наблизо  и да прибера мм.Беше вечер ,а аз от наща улица тръгвам и трябваше да завия но бях без фарове(ми улични лампи нали има,кой да се сети нямам навици още) криво ляво се прибрахме.Другия път беше пак с тая кола пътувам за село с детето ,то не е голямо,не помага...и сбърках пътя и влязох в насрещното ,бързо обърнах ,че е на завой и се надявах да не дойде камион или кола,които няма да очакват да има срещу тях някой.След като купих мойта кола на 2 седмица при излизане от паркомясто така закачих една кола,че той имаше драскотина ,с мойта кола смачкано и увиснала броня.Печен излезе човека,не сме се карали а се разбрахме за щетите.Като се прибрах така ревах като звъннах на ММ.Имало е може би и други ситуации ,дали сама ,дали с него дребни неща,като е с мен все забележки...

Започнах да карам почти всеки ден, когато се постопли, а и тъкмо си бяхме взели кола. Книжката си я бях взела може би 3-4 месеца по-рано. Излизахме вечер, към 8 и избирах познати маршрути - до супермаркети предимно, защото е лесно да се спре. И така поне 3-4 пъти седмично. После започнах малко да заобикалям, отново все познати маршрути обаче (силно препоръчвам докато свикнеш, не експериментирай толкова рано, може да се окаже, че има еднопосочна улица например). Просто започни да караш и ще става все по-лесно.

Когато взех книжка, не започнах да карам веднага и после ме беше страх. Повече от 10 години не бях карала. После обаче купихме автоматик и започнах да карам - няколко пъти с ММ, когато нямаше натоварване (събота и неделя рано сутрин), после се качих сама и страх не страх, подкарах. 4-5 години по-късно карам всеки ден, вкл. и в трафика, и в центъра....

Ами веднага....нямаше кой да ми докара колата до вкъщи. В час пик си беше.  Счупих волана от стискане и притеснение, ама нямаше защо - прибирането си беше нормално.

Седмица след като си взех книжката започнах да ходя в час пик с колата на работа. Гмурнах се в дълбокото и свикнах много бързо сама.

Без интензивно шофиране, няма отпускане и научаване. Взех книжка много малка, още на 19 години. Години наред не шофирах, защото кола нямах. Намерих си много добра работа, но на място, до което няма градски транспорт. 2 седмици шофирах до там всяка сутрин като мъжа ми пътуваше с мен, след което продължаваше той с колата до неговото работно място. И така след 2 седмици и може би 6-7 години след като бях взела книжка, за пръв път шофирах сама. Кракът ми яко трепереше, но като стигнах успешно, някак се успокоих. И така 5 години вече си шофирам активно. Опитът учи. Отначало избирах само определени маршрути, по които съм карала, постепенно се отпуснах и започнах да шофирам из целия град. Доста трудно ми беше с паркирането, защото семейната кола е голяма, но и с това се научих. Въобще като се налага, свикваш.

Взех книжка на 18, учих се на дизел. Нашите обаче се закучиха и така и не ми дадоха колата им да я карам. Чак след две години си купих собствена, естествено бях забравила как се кара, пък и колата дето си купих беше бензин. За опреснителни курсове пари няма, така че на самообучение абсолютно сама. Изкарвах я много късно вечер, карах ужасно, гасях на всяко кръстовище, в трафик не излизах. Около седмица карах само вечер докато свикна с колата. След това постепенно започнах в лек трафик да я карам, беше ужас сама карах. Докарах си паник атаки, но съм инат. Нова година точно в най-голямото движение в последния работен ден трябваше да закарам бабата и дядото на лекар. Треперих, потих се въпреки че навън бе минус градуса и изведнъж нещо ми стана и се успокоих. Започнах доста добре да владея колата, постепенно ми изчезнаха страховете да карам в трафик. Следващото ми голямо предизвикателство бяха магистралите и по точно включването в тях. Но бързо свикнах. Мога да кажа, че около година ми отне да свикна и да преборя страховете, но се обучавах сама на кола, която до сега не бяха карала - бензин. С паркирането проблеми не съм имала, проблеми имах с кръстовищата и то сериозни. Наложи се да зубря наново правилата и едни рисунки дето инструктора ми беше дал отпреди как се минава през кръгови. Останалото е опит, проба грешка. До момента чукам на дърво инциденти не съм имала, освен един не по моя вина, другият шофьор караше с превишена скорост и ме наниза отзад, докато пусках пешеходец. В някои дни движението е супер спокойно, в други е война. Никой не спазва правилата и се чудиш ще се прибереш ли с цял автомобил.

Първо из квартала, после малко по околовръстното и наоколо, на прав път за свикване с колата. Послед бял ден си е най-добре, че е най-светло Най-лесно ще набереш опит по улиците с бавно движение, за да имаш време да мислиш какво да правиш с всичките джуфки по таблото. После пробвай градско по някой прав булевард, за да свикнеш с наличието на много коли около теб, но винаги минавай маршрута няколко пъти с някой друг да кара, ти само седиш на предната седалка и гледаш да свикнеш със знаци, маркировка, светофари, в коя лента да се престроиш и т.н. Много по-лесно ще ти е след това като седнеш зад волана и всичко наоколо ти е познато. Свикни първо по един маршрут да минаваш и да се успокоиш, че не е толкова страшно, вместо да се хвърляш по много непознати места и да се стресираш.

Започнах с возене на хлапето на спорт в съседния квартал. Отначало с придружител, но бързо установих, че ми пречи повече отколкото помага. Примерно видяла съм и преценила дадена ситуация, готова съм да реагирам, а той изведнъж: "Ма тоя видя ли го?" Аз се шашвам, защото не знам за кого говори и мисля, че не съм видяла каквото е трябвало. Та около четири, пет пъти да сме били заедно и после сама с детето. Установих че присъствието на малкия супер много ме концентрира докато карам.
Постепенно разширявах района до по-далеч и дестинации. Основно да пазарувам в хипермаркетите. Не съм имала реална нужда от кола, но тъй или иначе имахме и бях решила, че шофирането си е нужна екстра. Стараех се да карам поне веднъж седмично. Последните 6 г. съм самостоятелна бойна единица и изведнъж се оказа, че не мога без колата. Оставих старата на бившия и си купих моя. Незаменима ми е за седмичния голям пазар и за пътувания из страната.

Взех книжка на 27г, а кола си купих на 29, като имах финансова възможност. По това време живеех в София, нямаше кой да ме придружава, не бях карала от след взимането на книжката. Беше ме безумно страх да изляза да карам сама сред толкова коли и с нулев опит, всеки ден излизах да покарам из няколко пресечки, бях взела и гараж под наем та и в гаража докато я прибера минаваше един час. Имах и много дребни произшествия, но в крайна сметка свикнах и си карам сега добре. Според мен с придружител хората се разсейват повече и много разчитат на него и в крайна сметка се учат по-бавно.

Книжка взех преди 15 години.От тогава до декември 2021 г,не се бях качвала в кола.Само се возех.Миналата година просто ми прищрака и казах на мм,че искам да си купим кола.Първо даде отпор,но после се съгласи.Да уточня нещо,моят не кара кола,инвалид е.Това за нас щеше да бъде първата кола.Октомври купихме кока,а декември изкарах опреснителен курс.Януари брат ми се прибра от чужбина и излизахме почти ежедневно да карам.Предпочитах да карам  към парк “Кайлъка”( живеем в Плевен),защото там няма такова движение както в града.Десетина дена карах с брата и тогава вече си взех колата пред нас.Това беше края на януари тази година.Вече месец карам сама,сутрин ходим със семейството да пием кафе в Кайлъка,а в работни дни ходя да тичам ,но до парка съм с колата.Леко-полеко започнах да се отпускам да ходя и до центъра,вчера  даже ходих сама до автомивката.Зареждам вече няколко пъти сама бензин.Онзи ден взехме брата с нас на разходка  и на тръгване той ме похвали,че доста добре се справям по свтофарите и в града.Гледам да не се навирам да паркирам когато колите са нагъсто,за да не отнеса нечия броня.Ходя в хипермаркет с колата ,паркирам накрая на паркинга,където няма коли.

Много готина тема...

Книжката си я изкарах с много желание, но близо 2 години не седнах да шофирам, само вечерно време с придружител..  и то рядко.

Дойде един прекрасен момент, много ми се преобърна животът, минах през много неща и ми изпадна една кола.. много ми хареса и си я купих.

Първият ми път без придружител беше след като оставих един приятел близо около мол "Парадайс"... бях лека паника, ама си казах - толкова хора могат, как аз точно няма да се справя, я по-сериозно.. и по спомени - откъде да мина се самозакарах до нас.

Излизах пак, правех кръгчета, пусках си музиката, пусках си навигация.. и започнах лека полека да свиквам с всичко. Даже ми е кеф в момента да си карам сама. Виках си мамка му как ще се науча да гледам огледалата, ама и това си става навик -придобива се. Имам проблеми с паркирането, но и това ще отмине.. за в момента като паркирам се старая да не преча на другите.

За протокала - карам audi a4 комби куатро автоматик (даже си кръстих колата, колкото и скандално да звучи.. и си свикнах много с нея)... качвала съм се на ръчка с придружител, е не мерси, повече никога! Гаснеше ми на кръстовища, разревавала съм се и съм слизала.. защото всички бибипкат и ме изнервяха.. с автомата си улесних живота, който го е измислил.. е направил услуга на страшно много хора.

Още на следващата сутрин. Трябваше да си закарам детето на градина, колата е на паркинга пред блока, ключовете са ми в ръцете, аз такси ли да викна....
Първата седмица ми беше много притеснено ( още повече че по принцип си имах доста голям страх, останал ми от катастрофа в детството. Книжка взех без никакво желание, само защото се налагаше.). След първата седмица страхът изчезна и започнах да изпитвам удоволствие.
Но понеже много дълго карах само в града, в един момент започнах да изпитвам страх ако се наложи да пътувам до непознато място.. Но и това преодолях (надявам се)

Не е като да няма инцидент..Един път един по-бързащ ме удари, докато пропусках пешеходец. И второ път изгубих контрол над колата на мокър път (че освен с мойте деца, бях и с чуждо) . После се оказа че не е било по моя вина, а проблем с колата, който до преди това не е бил забелязан от мъжа ми...

Аз много исках да карам,но нямах пари ни за кола,ни за книжка. После изкарах книжка,нямах кола. Като си купих колата,трябваше да си я закарам до нас. На следващия ден,неделя беше,бях на работа и имаше сняг,но как пък ще мръзна по спирките?! Качих се,нямаше движение,но имаше навял сняг на едно място и ми поднесе колата. 😂 Нямам идея как се справих и овладях колата,размина ми се,но ми беше като обеца на ухото да внимавам и да не съм толкова смела. После вече свикнах. Но от ден 1 си карах сама и ми беше много по-спокойно. Като возех някой шофьор,се притеснявах много. Дали ще се справя,дали няма да се изложа... 😁 Та сама. Правех си флашка или диск с любима музика,пея си,тананикам си,бавничко и внимателно и станаха нещата. И до морето (400 км) пак аз карам.

Ма верно ли?
Сори не се сдържах

До морето не е никакъв проблем, педала до пода и летиш по магистрален тип пътища през повечето време. В София обаче е интересното, ляв завой, липса на обозначени ленти, пешеходци по диагонал, джигити-далтонисти и въобще зоопарк. И аз в началото докато свикна карах предимно извън града, много по-разумен избор е.

Кое точно те разсмя? Уточних,че карам 400 км,от нас до Бургас са толкова. И да,ММ се вози,аз шофирам. Не виждам кое е толкова забавно. И го написах,понеже имам познати и приятелки,които казват,че не могат да карат толкова много км,страхуват се,притесняват се. Нещо друго ако не е ясно,да го нарисувам. 😂

Не е баш така. Градът се научава. Идиотите са в изобилие навсякъде. По магистралите съм имала много, по-опасни ситуации отколкото в града. Там идиотите се движат доста по-бързо от в града.

Това, че тези 400 км по магистралата са един вид нещо като трудно достижим успех!

Е какво толкова, и преди ББ до морето се пътуваше по сравнително хубави пътища, където може да настъпиш педала, дали са били с названието магистрала няма никакво значение, то едно време на много места нямаше и табелки, тук-там нещо да се ориентират тировете 

Никога не съм карала с придружител, след като взех книжка. Можех да шофирам преди курсовете.
И досега шофирам предимно аз, защото ми става лошо когато се возя. Работата ми е сързана с много пътуване (вкл. шофиране).
Не разбирам идеята - искам да карам кола, ама като си извадя книжката ме е страх и ми стои като картичка за спомен.. имам доста такива приятелки и познати. Някои не са пипнали с години волана, иначе са "шофьорки".

Аз изкарах курсовете 2015г., след това карах само веднъж с придружител, но не беше активен шофьор. След това два пъти  карах сама. Имах лек инцидент, но всичко беше наред. Последния и решаващ път беше, когато возих роднина, който имаше претенции да е много добър шофьор ( може и така да е). Увика ме, каза ми ,че на нищо не съм научена и желанието ми замина. Нямаше кой друг да помоля за помощ за придружител. От тогава насам многократно ми се е искало да започна да шофирам, защото липсата на личен транспорт започва да ми тежи, но нямам смелост. Дори ме е страх да започна опреснителни, въпреки, че знам, че до мен ще има адекватен човек, който може да ми каже, какво не правя, както трябва.

Не губи време вземи няколко часа,докато си припомниш поне основните неща.Аз лично много съжалявам,че не съм взела книжка преди 10 години и не съм почнала да карам още тогава сега щях да съм супер шофьор,но по-добре късно от колкото никога.
ПС.Да ви се похваля за моите първи стъпки като самостоятелен шофьор.Закарах майка ми до работа рано сутрин няколко пъти .Първата сутрин ми беше доста притеснително за първи път сама с колата,но втория път вече все едно винаги съм карала сама.Сега другата ми цел и вълнение е да карам сама в малко по интензивен трафик след това още в по интензивен и накрая в час-пик.

Здравейте! Аз имам книжка от 2014 год., но едва миналата година се сдобих със собствена кола. В града не карам, само извън града, уикенда по разходки, до някое село наблизо примерно (САМА без придружител). Иначе, с придружител, опитен шофьор съм пътувала по 250 км , даже съм отивала и съм се връщала , 500 км общо за един ден . Този уикенд пък карах до Бургас, отново са към 200 км., но с компания и шофьор до мен. Скоро ще ми се налага да ги пътувам тези 250 км до родното ми място САМА. .. Досега пътувах с автобус, но започвам нова работа и няма да имам толкова почивни дни, затова ще се налага да пътувам сама с колата. По принцип единствения ми страх е да не ПРЕЧА. По конкретно - минавам проход и се притеснявам ако ме настигне ТИР и аз карам със 70км, даже 60км по завоите, а ТИР-овете карат със 90! И като ме застигне някой и ми се лепне отзад и се притеснявам много. Моля споделете опит и някакви окуражителни думи Как сте преодоляли вашите страхове ?

Караш си твоето каране и това е. Дали отзад ти свиркат, мигат, не те интересува. Е, ако можеш да дадеш път (път с две ленти), трябва да го направиш, но, ако пътят е тесен с едно платно, сори. Караш, както ти се чувстваш сигурна.

Точно вчера трябваше да направя ляв завой, излизайки от път с предимство, обаче срещу мене колона от коли за направо. И аз си чакам. Един, който искаше да завива вляво, но влизайки в пътя с предимство (т.е. трябва да ме изчака, както и всички други, той е последен), все да ми бибитка, да ми ръкомаха, не знам какво си. Иска да рискувам да ме тресне някой, като му отнема предимството (по този път се движат бързо, когато са за направо), за да не чака той на кръстовището.....Ай, сиктир!!!!

Викаш да не ми пука е най-важно .. Не, наистина, по принцип и аз така си се успокоявам, че са ми платени винетки, застраховки и т.н. и колкото ТИР-а има право да бъде на пътя, точно толкова имам и аз. Никога не съм карала нервно, по принцип не бързам за никъде като тръгна ! Сега, някой карал с 90 км на магистралата ..Ами...Просто го настигам, изпреварвам, когато отзад няма никой, или е далече , за да не преча и си продължавам напред ! Не се изнервям, когато някой кара бавно, явно толкова си може човека, или пък така си му е кеф, това не е моя работа! Път широк, минавам и заминавам.

Ами, няма аз да рискувам за това, че някой бързал и нарушава правилата. Ако карам в двулентов път, минавам вдясно и го оставям да мине. Иначе си карам, както ми е добре. На път с много завои карам по-бавно, много ясно, ако ще и колона да стане. Ако има отбивка някъде, ще отбия, за да минат, но няма да рискувам.

Доста инциденти на пътя стават от прекалено бааааааавно каране.
Може да потърсиш и да се информираш.
Колона викаш...
Дисциплина на пътя не е само да не караш прекалено бързо.

Значи, ако има ограничение 50, то аз ще карам с 50 или по-малко. Изобщо не ме интересува кой бърза и иска да кара със 100. Не казвам да е с 20, но не и да се съобразявам, че някой искал да кара с превишена скорост.

Това, че карате с 20, не Ви освобождава от задължението да се съобразявате с другите участници в движението

Не четеш с разбиране.

Напротив! Разбирам всяка дума която прочета.

Едва ли. Щом смяташ, че карам с 20. Карам със скорост до ограничението и това, че някой иска друго, си е негов проблем. Ако имам възможност, пропускам "бързащите". Ако нямам такава възможност, карам, както е според знаците. Не се вълнувам от бибиткащи, святкащи и подобни.

ПС: Мога да карам с 20, ако не съм на магистрала, мога да карам и с 10. Все пак ограничението е за максимална скорост.

Можете да карате и с пет км в час. Но да не се съобразявате с другите участнци в движението е също нарушение, както и на ограничение 60 карате със 150. Което е Ваш проблем, също както и че вероятно не разбирате, че спазването на едно правило, не Ви освобождава от задължението да спазвате и останалите.

П.с. на магистрала може да карата и с 10. Няма ограничение за минимална скорост.

Всъщност има, минимум 50 km/h:
ЗДвП
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) На път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.

Mr. Smith, може би трябва да минете на опреснителен курс.

На кои автомобили конструктивната максимална скорост не надвишава 50км/ч? Отделно от това, ограниченито забранява тяхното движение, но не и движението на автомобил с конструктивна максимална скорост от 250 км/ч да се движи с 50
Не ми се налага. Може би на Вас се налага подобно занимание.

Да, прав си принципно, но:
ЗДвП
Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.

И член или коя алинея от закона дава дефиниция на "твърде ниска скорост"?

Вижте! ЗДвП се нуждае от основна промяна. В момента този закон ми позволява да пиша постове във Фейсбук.

Скоростта, с която пречи на другите превозни средства, когато кара с ниска скорост.

Другото да.

Ако на празен булевард карам с 30 само и само да не се наложи да спра на червено това  неоснователно твърде ниска скорост ли е по ЗДвП?
Ако на мост както се коментира в една друга тема кара с 50 при ограничение 60 и пречи на останалите участници в движението, това подлежи ли на санкция по ЗДвП?

Чакай, чакай - без основателна причина казва законът....
Ако така щот си искаш си караш с 10 е друго, това не е основателна причина.

Имам основателна причина. Да не чакам на червено. Законът няма дефиниция за неоснователни причини... Де юре - всички причини са основателни.

Напротив, червеният светофар ти е основателната причина.
Има тълкувателни решения, нали не мислиш, че в законите ей така пльоскат някакви понятия без никакъв смисъл....

На автомобили сигурно не, но мотоциклети с кош, велосипеди, каруци - за тях е забранена магистралата, защото не могат да вдигнат 50 и е опасно за останалите.

В правилника пише и това, дръпнете го и си го прочетете щом ви е интересно. Няма смисъл от спорове.

Има автомобили. Фабрично са конструирани под 50км/ч за категория В1

А Вие какво искате да кажете с това? Че на определни ППС или МПС е забранено да се движат по магистрала или, че на магистралата има ограничение за минимална скорост...
Точно за ЗДвП си го мисля

Аз си взех книжката миналия понеделник и в събота си докарах колата от Смолян до София. Но не бях сама де, имах опитен шофьор на седалката до мен да дава напътствия. Много страх, много притеснения, пътят включва едно 80 км планински завои - нещо, което няма как да видиш на шоф. курс, после скоростен път, градско, магистрала, пак скоростен път, градско...270 км ги усетих като 1000. Още не съм излизала съвсем сама, но се опитвам да се уча да карам всеки ден по малко. Днес, например, ходихме до Локорско да потичаме в гората.
Забелязвам, че генерално никой не е толерантен към учащи се. И на курса ми свиреха въпреки голямото У отгоре, и сега никой не обръща внимание на стикера "Млад Шофьор". Лепят ми се отзад, ако тръгна малко по-бавно свирят, все едно е чудо голямо, че никой не се е родил научен. Пък то какво? Ще тръгна със секунда закъснение. Като ми се разсвирят най-много да се шашна и да изгася колата, тогава ще тръгна с бая по-голямо закъснение.
Утре ме чака да я закарам на сервиз, доста се притеснявам, защото досега все е имало някой в колата дори да няма книжка, а ще съм сама.

И двете. Забранено им е, защото има минимална скорост, която те не могат да вдигнат и с това създават опасност за останалите.

На магистрала автомобил с максимална конструктивна скорост от 250 км. нарушава ли ЗДвП ако се движи с 45 км/ч?

Аз като чета как се говори за бавни шофьори и как застрашават пътната обстановка, се питам къде започва и къде свършва границата на това чудо - адекватна скорост?
Примерно, днес си карам по околовръстното, но в стеснената му част към селата и ограничението в конкретния участък е 70. Аз карам с 80. Някакви ме притискат буквално залепени за мен (остави ти тази лепенка Млад Шофьор ) и пада едно свистене и задминаване... Е, с 10км/ч над ограничението не е достатъчно, ок, колко тогава? Вдигнах на 90, същата работа. И не ми е комфортно като знам, че след еййй толкова малко иде светофар и кръстовище и не, че не мога да намаля, мога, ама за чий са тези мъки и напъване като така или иначе от 4-5та предавка след има няма 500 м ще съм на 2-1ва? Ясно, че съм наистина мега млад шофьор с книжка, която още няма официални 2 седмици, ясно е, че тепърва ще се уча и явно на курсовете буквално не ни учат на нищо свързано с реалния трафик... ама пак не ми е ясно. Четох последните седмици този раздел на форума и все чета неща от рода на "Как така ще се влачиш с 40км/ч из града..." и си мисля как нашата улица в рамките на 600 м има 4 пешеходни пътеки и паркирали от двете страни коли, и всички летят с 60, а аз наистина намирам, че на 40 се чувствам бая по-спокойна, че изскочи ли някой/нещо ще успея да спра. И се питам, абе неадекватна ли съм в случая, не съм ли... съседната улица има училище и детска градина, ограничението е 30, аз карам с почти 50, задминават ме като пътен знак...

Тия ид7оти, дето обясняват, че някой с 40 в града се влачи, забравят ли за ограничението от 50 в населено място?? Я който бърза да заминава, да го глобяват и да се блъска. Защо хората са такива задници не мога да разбера... Аз сега на кормуването като ускоря до 40 и не смея повече, и после смятам да си карам с толкова ... Един живот живеем.

В такъв случай избягвайте да шофирате.

Бързо ще се отпуснеш, но да, ако живееш в София, извън големите булеварди едва ли ще караш с много повече от 40-50. Остави ги тези приказки и превземки на "опитни" шофьори. По големите булеварди спокойно си карам с по-висока скорост, когато пътя го позволява - сиреч широко, с повече ленти, без пешеходци и тн. Ама из града къде да святкам със 70 - на тия тесни улички с павета и паркирали от двете страни коли, където няма тротоар от коли и пешеходците обикалят по улицата ли? Пред нас само разни джигити натискат здраво и постоянно им скърцат спирачките, повечето нормални шофьори си карат с 40-50, че и с 30 та да спрат лесно на множеството пешеходни пътеки и да реагират, ако някой изскочи.
Сега, ясно, че на магистрала никой не обича като някой кара с 80-90 и се налага всички да търсят как да го заобикалят, но то затова си има лява лента. Ако повече хора я ползваха за изпреварване (и после да се прибират) вместо да киснат в нея през целия път, това нямаше да е предпоставка за ПТП. Или, ако се караше със 140, а не с 180-200.

Mr. Smith, Избягвайте вие да давате такива съвети. Който иска да нарушава законите, ще си понесе отговорността. Крайно време в България всеки да се научи да ги спазва.

Google76, от Варна съм. Именно, същото е - теснотия, боклуци по пътя, пешеходци, тротинетки, хиляди туристи и тн...

Не беше съвет. Сработи ми инстинкта за самосъхранение