И до морето (400 км) пак аз карам.
Сори не се сдържах
- Публикувана: 2 март 2022, 09:02 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2022, 09:35 ч.
Кога за първи път шофирахте без придружител?
Ма верно ли?
Сори не се сдържах
До морето не е никакъв проблем, педала до пода и летиш по магистрален тип пътища през повечето време. В София обаче е интересното, ляв завой, липса на обозначени ленти, пешеходци по диагонал, джигити-далтонисти и въобще зоопарк. И аз в началото докато свикна карах предимно извън града, много по-разумен избор е.
И до морето (400 км) пак аз карам.
Сори не се сдържах
Кое точно те разсмя? Уточних,че карам 400 км,от нас до Бургас са толкова. И да,ММ се вози,аз шофирам. Не виждам кое е толкова забавно. И го написах,понеже имам познати и приятелки,които казват,че не могат да карат толкова много км,страхуват се,притесняват се. Нещо друго ако не е ясно,да го нарисувам. 😂
До морето не е никакъв проблем, педала до пода и летиш по магистрален тип пътища през повечето време. В София обаче е интересното, ляв завой, липса на обозначени ленти, пешеходци по диагонал, джигити-далтонисти и въобще зоопарк. И аз в началото докато свикна карах предимно извън града, много по-разумен избор е.
Кое точно те разсмя?
Никога не съм карала с придружител, след като взех книжка. Можех да шофирам преди курсовете.
И досега шофирам предимно аз, защото ми става лошо когато се возя. Работата ми е сързана с много пътуване (вкл. шофиране).
Не разбирам идеята - искам да карам кола, ама като си извадя книжката ме е страх и ми стои като картичка за спомен.. имам доста такива приятелки и познати. Някои не са пипнали с години волана, иначе са "шофьорки".
И досега шофирам предимно аз, защото ми става лошо когато се возя. Работата ми е сързана с много пътуване (вкл. шофиране).
Не разбирам идеята - искам да карам кола, ама като си извадя книжката ме е страх и ми стои като картичка за спомен.. имам доста такива приятелки и познати. Някои не са пипнали с години волана, иначе са "шофьорки".
Аз изкарах курсовете 2015г., след това карах само веднъж с придружител, но не беше активен шофьор. След това два пъти карах сама. Имах лек инцидент, но всичко беше наред. Последния и решаващ път беше, когато возих роднина, който имаше претенции да е много добър шофьор ( може и така да е). Увика ме, каза ми ,че на нищо не съм научена и желанието ми замина. Нямаше кой друг да помоля за помощ за придружител. От тогава насам многократно ми се е искало да започна да шофирам, защото липсата на личен транспорт започва да ми тежи, но нямам смелост. Дори ме е страх да започна опреснителни, въпреки, че знам, че до мен ще има адекватен човек, който може да ми каже, какво не правя, както трябва. 
...От тогава насам многократно ми се е искало да започна да шофирам, защото липсата на личен транспорт започва да ми тежи, но нямам смелост. Дори ме е страх да започна опреснителни, въпреки, че знам, че до мен ще има адекватен човек, който може да ми каже, какво не правя, както трябва.
ПС.Да ви се похваля за моите първи стъпки като самостоятелен шофьор.Закарах майка ми до работа рано сутрин няколко пъти .Първата сутрин ми беше доста притеснително за първи път сама с колата,но втория път вече все едно винаги съм карала сама.Сега другата ми цел и вълнение е да карам сама в малко по интензивен трафик след това още в по интензивен и накрая в час-пик.
Здравейте! Аз имам книжка от 2014 год., но едва миналата година се сдобих със собствена кола. В града не карам, само извън града, уикенда по разходки, до някое село наблизо примерно (САМА без придружител). Иначе, с придружител, опитен шофьор съм пътувала по 250 км , даже съм отивала и съм се връщала , 500 км общо за един ден . Този уикенд пък карах до Бургас, отново са към 200 км., но с компания и шофьор до мен. Скоро ще ми се налага да ги пътувам тези 250 км до родното ми място САМА. .. Досега пътувах с автобус, но започвам нова работа и няма да имам толкова почивни дни, затова ще се налага да пътувам сама с колата. По принцип единствения ми страх е да не ПРЕЧА. По конкретно - минавам проход и се притеснявам ако ме настигне ТИР и аз карам със 70км, даже 60км по завоите, а ТИР-овете карат със 90! И като ме застигне някой и ми се лепне отзад и се притеснявам много. Моля споделете опит и някакви окуражителни думи 
Как сте преодоляли вашите страхове ?
Как сте преодоляли вашите страхове ? 
Караш си твоето каране и това е. Дали отзад ти свиркат, мигат, не те интересува. Е, ако можеш да дадеш път (път с две ленти), трябва да го направиш, но, ако пътят е тесен с едно платно, сори. Караш, както ти се чувстваш сигурна.
Точно вчера трябваше да направя ляв завой, излизайки от път с предимство, обаче срещу мене колона от коли за направо. И аз си чакам. Един, който искаше да завива вляво, но влизайки в пътя с предимство (т.е. трябва да ме изчака, както и всички други, той е последен), все да ми бибитка, да ми ръкомаха, не знам какво си. Иска да рискувам да ме тресне някой, като му отнема предимството (по този път се движат бързо, когато са за направо), за да не чака той на кръстовището.....Ай, сиктир!!!!
Точно вчера трябваше да направя ляв завой, излизайки от път с предимство, обаче срещу мене колона от коли за направо. И аз си чакам. Един, който искаше да завива вляво, но влизайки в пътя с предимство (т.е. трябва да ме изчака, както и всички други, той е последен), все да ми бибитка, да ми ръкомаха, не знам какво си. Иска да рискувам да ме тресне някой, като му отнема предимството (по този път се движат бързо, когато са за направо), за да не чака той на кръстовището.....Ай, сиктир!!!!
Караш си твоето каране и това е. Дали отзад ти свиркат, мигат, не те интересува. Е, ако можеш да дадеш път (път с две ленти), трябва да го направиш, но, ако пътят е тесен с едно платно, сори. Караш, както ти се чувстваш сигурна.
Точно вчера трябваше да направя ляв завой, излизайки от път с предимство, обаче срещу мене колона от коли за направо. И аз си чакам. Един, който искаше да завива вляво, но влизайки в пътя с предимство (т.е. трябва да ме изчака, както и всички други, той е последен), все да ми бибитка, да ми ръкомаха, не знам какво си. Иска да рискувам да ме тресне някой, като му отнема предимството (по този път се движат бързо, когато са за направо), за да не чака той на кръстовището.....Ай, сиктир!!!!
Точно вчера трябваше да направя ляв завой, излизайки от път с предимство, обаче срещу мене колона от коли за направо. И аз си чакам. Един, който искаше да завива вляво, но влизайки в пътя с предимство (т.е. трябва да ме изчака, както и всички други, той е последен), все да ми бибитка, да ми ръкомаха, не знам какво си. Иска да рискувам да ме тресне някой, като му отнема предимството (по този път се движат бързо, когато са за направо), за да не чака той на кръстовището.....Ай, сиктир!!!!
Викаш да не ми пука е най-важно ..
Не, наистина, по принцип и аз така си се успокоявам, че са ми платени винетки, застраховки и т.н. и колкото ТИР-а има право да бъде на пътя, точно толкова имам и аз. Никога не съм карала нервно, по принцип не бързам за никъде като тръгна ! Сега, някой карал с 90 км на магистралата ..Ами...Просто го настигам, изпреварвам, когато отзад няма никой, или е далече , за да не преча и си продължавам напред ! Не се изнервям, когато някой кара бавно, явно толкова си може човека, или пък така си му е кеф, това не е моя работа! Път широк, минавам и заминавам.
Ами, няма аз да рискувам за това, че някой бързал и нарушава правилата. Ако карам в двулентов път, минавам вдясно и го оставям да мине. Иначе си карам, както ми е добре. На път с много завои карам по-бавно, много ясно, ако ще и колона да стане. Ако има отбивка някъде, ще отбия, за да минат, но няма да рискувам.
Препоръчани теми