Самотни пътешественици/Solo travelers

Трудно се пътува в приятелска група, защото един иска 2 часа в музея, друг - в мола, трети - в ресторанта. Времето е ограничено, не стига за всичко. Затова аз харесвам смесения вариант - заедно, но с разделяне на времето през деня по интереси, ако има потребност. Стадните изпълнения, където хората се насилват да се напасват, не са ми по вкуса. Винаги някой се чувства ощетен.

О, за Амалфийското крайбрежие и аз съм навита!!!
Не съм тръгвала от тук с цел да си изкарам времето сама, но се е случвало да ми се налага доста часове да съм сама в непознат град (когато съм била на гости и през работните дни съм се шляела самичка.) Не ми е особено приятно да сядам сама в бар, на пейка в парка, да обядвам сама или да отида сама на плаж. За няколко часа по изключение може, но да си организирам 4-5 дни екскурзия с ясното съзнание, че през цялото време ще съм сама, не ми се иска и ми се струва малко тъжно.
Иначе е много трудно с приятели и организация. За тази зима се бяхме зарекли, че ще отидем някъде на топло място, но нищо не направихме. Всеки имаше различни причини да не поема отговорност към останалите. Става все по-трудно, а и на мене нещо ми спада ентусиазма.
Много искам да си намеря групичка от няколко човека, с които да пътуваме. Не е задължително всеки път да сме всички и през цялото време да сме неразделни, но за спане, рентакар, забавления  е много по-приятно, ако човек си има компания. И е по-изгодно финансово.

Винаги има начин човек да си прекара добре - сам или в компания. Естествено, че в компания на любим човек е безценно. Но компания на неочаквано намерена свежа група от съмишленици непознати може да се окаже топ за разлика от скучна група познати. Всичко зависи и от собственото настроение. Ако то е минорно, никой няма как да го оправи. Ако е безгрижно, то е заразително за околните.
Хората сме различни и всеки е вселена. Всеки има и своите интровертни и екстровертни периоди.
Но по темата - има купища места за откриване сами. Просто защото точно в този момент този или онзи е зает. Или просто така. Важно е да следваме мечтите си за пътуване. Без значение дали непременно или всеки път някой ще се включи в тях.

Често пътувам сама до познати дестинации.

Както вече са ви казали: на организираните екскурзии на които ходя, винаги има такива които са сами. Аз съм пътувала сама като по-млада, не ми е било зле, но тогава такава ми беше работата. Но е и до въпрос на характер. Моят е саможив, обичам и колело да си карам сама, обичам и на театър да си ходя сама. Не ми е скучно. Така, че не може да се генерализира. Когато съм с други хора, се съобразявам изцяло с тях и пак си изкарвам добре.

Здравейте, никога до сега не съм пътувара сама, но тази година съм решила да го направя. На първо време мисля да бъде тук в България и  след това в близка дестинация. Мисля, че ще ми хареса, защото имам периоди, в които имам нужда да съм сама, да си отпочивам, да чета книги и т.н и от тази гледна точка не ми е необходимо да съм в компания, за да ми е весело.

Ако разбираш езика на хората около теб, няма как да се чувстваш сам, ще им чуеш разговора, може и да се разчувстваш, то си е почти като да участваш Но ако си в държава където всички говорят непознат език усещането е много по-усамотяващо, не за друго, но може да ти доскучее само да гледаш, а и по туристическите места все хора в групи, още повече се чувстваш изолиран. Ако си там само за да гледаш забележителности е по-лесно да се развличаш сам, но все пак.

Аз знам няколко езика и като ходя в държави на които знам езика, се чувствам напълно комфортно и като у дома си. Даже като взема ер би ен би стая, често се сприятелявам със собственика/собственичката и получавам ценни указания кое си заслужава да посетя. Има и екстри като закуска, която ти приготвят, готвене заедно - споделен обяд примерно и се чувствам почти като отседнала при роднини

Ходя сама и на шопинг в чужбина по време на намаленията и така предпочитам. Не ми трябва нито приятелка, нито дори пълнолетната ми дъщеря. ММ още по-малко Различни предпочитания за магазини, някой виси по 30 минути в пробна и т.н.
Соло пътуванията ми обикновено са кратки, по 3 дни,  но това лято за първи път планирам сингъл море 7 нощувки.

За туризъм друг човек грам не ти трябва (е, ако е Любовта, това е друго или ако сте си близки дружки). За почивка по-става да има компания, но пак е добре да са на един акъл хората, иначе какво става - един искал рано да си легне, друг на бар, трети да се разхожда по крайбрежието и или ще има нацупени, или пак си сам. Въобще, съпреживяването е нещо много хубаво, но ако има кой да го предложи. Ако е принудително изтърпяване и нагаждане - не, мерси.

Не съм пътувала в чужбина сама, защото обичам да съпреживявам и споделям. Имам приятелка, която е доста страхлива и предпазлива в ежедневието си, но обиколи света сама - включително Южна Америка. Чела съм доста в Магеланци, там са истинските маниаци по пътуванията, които следят всяка промоция, пътуват сами или с непознати.Понякога е трудно да се напаснеш с другите от компанията, ако имате тотално различни интереси, но ако са сходни, лек компромис и предварително уточнение на програмата е достатъчно.
Бих пътувала с не(позната) дама от форума и съм си "харесала" една от темите за Италия и ми се струва, че стилът ни на пътуване много си прилича. За мен е лесно да отделя два дни от седмицата и да ги слея с уикенда. Обичам да се мотая из уличките, да се потапям и наблюдавам местната култура и кулинария, не държа на музеи и нощни клубове. Едно от последните ми пътувания беше с приятелки, с които се познаваме добре, но не сме пътували заедно. Аз се дразнех, че искаха да ставаме в 7.30 ч, но не излизахме от апартамента преди 9-9.30 ч., защото пиеха по 2-3 кафета и изпушваха един куп цигари. На втория ден им казах, че на мен ми трябват макс 30 минути да се оправя, така че просто да се уговорим в колко часа тръгваме, за да си спя, а те да пушат.
Искаха да сядаме на кафе през деня през час-два, но това не ми пречеше, защото си изпивах напитката и им казвах, че ще се мотая в района, докато ми звъннат.
Супер си изкарахме и пак бихме пътували заедно, въпреки различията.

Малта е хубава и сигурна дестинация за пътуване сама. Италия, Испания, Ница...

Идея е да съчетаеш пътуване с музика. Да пътуваш някъде за концерт. Последно преди пандемията това правих и ми се иска да повторя.

В ютуб е пълно с видеа на пътуващи влогъри, които да те насочат към някоя дестинация.

Идеята за соло ме привлича и ме кара да мечтая, защото по природа съм самотна душа. Но не бих тръгнала сама, от страх най-вече. С група от непознати бих, но там биха ме дразнили общите посещения на обекти/места, които не ме интересуват.
С две думи, искам, но не ми стиска
Това лято, живот и здраве, ще се върна в България с автобус вместо със самолет. Така реших. Но пак не си сам. Поне ще гледам пейзажи, слушайки музика.

Никога не съм ходила на почивка/екскурзия сама. Пътувам с мъжа си, всякаква друга компания ме дразни.
Ако и други хора пътуват с нас, си правим уговорка да се видим на вечеря примерно. През деня всеки е със собствена програма.

И аз никога не съм пътувала сама, просто защото имам нужда да споделям преживянето. Но пък ако човек няма с кой да пътува, смятам, че организираните екскурзии са варианта - програмата ти е запълнена и не се чудиш какво да правиш, а и вероятността да си намериш съмишленик е по-голяма.