162 Американски четирилистни детелини за късмет и сполука през 2022

Лично мнение - единственият начин в САЩ да живеете наистина спокойно, уредено, и особено без лелки да ви травмират детето, е да имате много висок стандарт на живот. Ако си плащате за много луксозна градина и след това за частно училище, ще имате повече контрол над това как се отнасят с детето ви. Но ако работите нискоквалифициран труд тук, имате нужда и от двете заплати, и съответно детето е в заведението или при бавачката, които можете да си позволите със скромни средства, ще разчитате на късмет - дъното тук може да е точно толкова дълбоко, колкото и в България. Беден тук, според мен, е значително по-зле, отколкото в България, защото освен че няма откъде да получиш помощ на непознато място, тук могат да липсват всякакви социални видове подкрепа като безплатно здравеопазване или социални помощи, например.

Да, икономическата ситуация в момента е много зле. Животът поскъпна поне двойно, в някои отношения и тройно, само за последните две години. Наемите за новодошъл без кредитна история, освен че ще бъдат скъпи, ще бъдат и трудни за намиране. Само преди две години друго бих казала (а и съм казвала във форумни теми), но в сегашната ситуация, в момента, според мен не си струва да захвърлите спокоен и уреден живот в България заради приключението, освен ако не ви е някаква голяма страст. Но ако не идвате вече с добри шансове за отлична работа (език, квалификации и препоръки в добре платена сфера, международен опит, контакти), първите ви години тук ще са много тежки, за детето вероятно също. Добре помислете. Не е рай.

Лъки в темата е сравнително прясна, можете нея да питате какво мисли по въпроса.

Абсолютно точно мнение на Яна, описващо ситуацията в момента.

Лъки не иска да навлиза в детайли и насажда лично мнение, бих изчакала първо да видя you have been randomly selected, ако съм питащата дама.

Шансовете да бъдете изтеглени са добри. Все по малко българи кандидатстват, риспективно биват изтеглени.

Положението в момента е много зле. Няма да ви лъжа, съжалявам че дойдохме. А не живеем бедно.
Икономически е трагично за всички.Политически също нещата са напрегнати.  Работа има колкото щеш, но за 12$/час, само че за да живееш нормално ти трябват поне 25-30$/час. За южните щати говоря, горе в Масачузетс и повече. Застраховките поскъпнаха, в това число не слагам само здравни, а всички.
Храната, зависи какво ядете, но и за нея вече 1000$ на месец не ни стигат за трима не много яшни...
Детски градини тук няма, да уточня. Има day care, preschools. Или нещо с такова название, което се плаща на седмична база, може да е на годишна зависи, колкото повече изисквания имате, по скъпи стават.

Можете да постигнете приличен живот, но. Трябва или да сте млади, и да имате възможност да се дообразовате на местно ниво. Дипломата от УНСС ще ви е само за самочувствие.  Или да имате ръчен занаят, от който да вадите добър кеш.

Разбира се времената се менят, ще дойдат пак добри години за Америка.

Дали си струва да оставя уреден живот в София, да тръгна да гоня дивото на запад? Само ако имам излишни 50-60хил лева за харчене, и ми е скучно.
Дълго стана, ако имате конкретен въпрос питайте.

Здравейте и от мен, писах в темата миналия ден за първи път. Чета ви с удоволствие!

Ние сме от миналата година тук. Бих отговорила също подробно на някои въпроси на потребителката, но това би имало смисъл, както е казала и Лъки, едва когато се види заветния надпис и се вземе семейното решение, дали ще се продължава с процеса.
Бих казала само, че колкото хора, толкова и различни мнения ще има за всичко и всяко начало е трудно.

Нещо което и преди съм споменавала, но ще повторя, е че много зависи от какъв бек грауд идвате.
Ако сте хигиенист в Кауфланд, то Америка ще е по добре за вас, но ако сте финансов директор на някоя банка примерно, то тук няма да ви е по добре.

Общо взето това, което е писала Лъки, важи за емигриране във всяка една държава, не само в САЩ.

Аз бих добавила и още нещо - важно е също да се имат предвид краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели на всичко. При всеки човек те са различни.
Също така не може да се очаква, че стандарт, граден дълго време, ще се случи с магическа пръчка за нула време. И още нещо важно - ниво на език!

На ianajar мнението се припокрива с моето едно към едно.

Ако имате стабилна работа, дом, финасово сте осигурени в Бг, не бих идвала в САЩ.

Ние сме от 16 години тук. Двете ми големи деца след като завършиха гимназия тук, заминаха да учат в Европа и не искат и да чуят да се връщат да живеят в САЩ, поне за сега, ще ги видя какво ще "запеят" след няколко години. Ние все повече клоним да се върнем в Бг, само трябва да изчакаме големите ни момичета да завършат и да си поемат пътя и ще чертаем план за връщане.

Разбира се, че е така - България и Европа са ни винаги на разположение! Ние ще бъдем винаги европейци с право на много избори, което всъщност е най-важно за всеки човек - да има избор.

Не можем да сравняваме емиграция в Сащ с емиграция в Европа. Икономически нерентабилно е пътуването за дребни неща. Едно е да имаш два часа полет за 100евро, друго е да имаш две прекачвания и 800$ в посока на човек.
Освен това това отпуските тук не са като в Европа, дълги отсъствия не са добре приети.

Има разлика дали говорим за емиграция в САЩ или в Испания. Навици, манталитет, разстояние...огромни различия.

При нас езика не е бил проблем, и двамата със съпруга ми сме с над 15г международен стаж. Забелязвам и че хора със посредствен английски се оправят, зависи какво искаш от живота.

Момичета, много благодаря на всяка от вас за отговорите. Наистина слагам ларуцата пред коня в момента. Много полезни неща прочетох и имам върху какво да мисля.
Ако  решим и имаме късмет, май месец ще пиша с въпроси.
Всичко добро

Разбира се, че емиграция в Европа и САЩ са две различни неща, ние имаме опит и с двете. Всяка държава си е със своите особености, но нагласата как ще понасяш трудностите е сходна.

Аз съм тук вече повече от двайсет години, скоро ще съм живяла в САЩ по-дълго, отколкото в България. Когато пристигнах още не бяхме в ЕС, бяхме девета дупка на кавала в много отношения и разликата между живота в София и тук беше огромна. Просто тук имаше възможности, които при нас изобщо не съществуваха, особено в професионално отношение. Сега вече, особено за последните десет години, в България в големите градове стандартът се вдигна, вече е съвсем възможно да водиш екип в американска компания от дивана си в Дружба (че и в Созопол, ако те влече). На този етап вече сравненията все по-малко са в полза на САЩ, особено пък като тресне икономическа и политическа криза. Вече не е толкова трудно да се пътува дотук и да се погледне на място, да се опита тукашното ежедневие в град, за който сте си мечтали заради книги или филми. Не че туризъм и имиграция е едно и също, но най-малкото се забелязват неща като липсата на градски транспорт, цените на недвижимости, тонът на новините и ей такива неща.

Различно е. Аз бях идвала много пъти в Маями, Лос Анджелис, Сиатъл, Ню Орлиънс, Чарлстън, Орландо и не помня още колко порта.
Обаче като спечелих зелената карта и дойдохме в Маями вече за постонно, тогава видях неща които преди това не бях забелязвала дори. От очите на визитор убягват много детайли.

Но да оставим това на страна, най страшното в момента е инфлацията и кризата. Като дойдохме 2021ва бензина беше 2 и нещо галона, в момента е близо 4$. Наема ни беше 1500$, сега е 2000$. Застраховките на колите също много се качиха. Не мога да дам цифри, защото сменихме колата.
Лихвите по ипотеките от 3% в момента са 8%. Цените на имотите тук във Флорида отбелязват шокиращ ръст.
 Доходите си стоят същите. Поне при нас.

Не се оплаквам, просто споделям, защото за някои може да им е полезно.
Възможностите за образование и развитие все още са много, но и са по скъпи спрямо Европа. Хубавото в, че има стипендии и надежда дебне отвсякъде.

За малкото време тук, така и неможах да свикна с вкуса на храната. Всичко ми е безвкусно. И органик да е. Ако не е внос, не се яде.

Тези са ми най-любимите теми 😃аз рядко пиша тук ,но чета често. Наистина факт е ,че много неща тук са по -скъпи от преди ,но това не е само тук това е нещо глобално навсякъде бензина е поскъпна,наемите,лихвите . аз като цяло съм нямала тежки емигрантски истории …да има неща които не харесвам в САЩ ,но не знам дали бих се прибрала в БГ скоро съм по-отворена да живея в друга държава преди да се прибера в БГ. Нямам лоши спомени не съм от тези хора които я плюят и мразят даже обратното  просто ми е тясна.. както и да е отнесох се.Та според мен за емиграция където и да е но най-вече в САЩ според мен ако човек не дойде до към 30-32 год след това много трудно се постига това за което си мечтал и си си представял.Идеално място няма - навсякъде ще има нещо което не ти харесва и те дразни и колкото по-късно човек имигрира толкова по трудно свиква .Аз имам приятели дошли тук да учат завършили и сега работя в големи ИТ компании за тях адаптацията е била лесна вече на 40 имат 20 год. стаж в Америка ,приятели ,среда,пари и т.н. Съвсем по -друго ще е за семейство цял живот живяло в БГ заобиколено от роднини , пристигайки туй вече на 35год да започне от нулата без приятели и никаква подкрепа … ами трудно е гадно е и не се свиква лесно и все те дърпа към БГ . Имам и други българи познати мъжа е изпратен тук със семейството си от компанията за която е работил в Европа и са много щастливи но те имат друг старт идват като така наречените експати с осигурени разни блага като жилище ,кола застраховки……. Така че колкото хора толкова и съдби и всеки ще каже нещо различно .Всеки гледа от своята камбанария . Ако спечелите зелена карта и можете да си го позволите елате вижте поживейте 1 год тук и ако не ви хареса се връщайте ,не сме дървета можем да се местим.

Абсолютно подкрепям горното, ако можете да дойдете със документи легално и лесно, пробвайте. Всеки е различен и има различен праг на поносимост към новото и неизвестното. Направете си базисен план и го следвайте.
Според мен 2-3 години не стигат за да прецени човек напълно плюсовете и минусите, трябват поне 5. След това може да вземе и гражданство и да се мести където си иска.